№ 177
гр. Шумен, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20213630201022 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21 – 0869 - 001212/26.04.2021г. на
Началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на ХЮС. С. ИСМ., ЕГН ********** от с.Веселина, са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила като излага конкретни доводи за това. Намира, че наказващият орган
не е конкретизирал изпълнителното деяние, което е осъществил, доколкото разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП съдържала три хипотези. Намира, че това води до неяснота, което
нарушавало правото му на защита. Не оспорва фактическите обстоятелства. Сочи, че не е
знаел, че автомобилът бил с прекратена регистрация, поради което не било налице виновно
поведение. Счита, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован
не се явява. Явява се процесуален представител – адв.Е.С. от АК – Разград, която поддържа
албата. Моли за присъждане на направените разноски по делото за адвокатско
възнраждение.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага
доводите си затова. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
01.08.2020г. в 09.35 часа свидетелите С. КР. К. и СТ. К. Г. – служители в сектор „ПП“ при
ОДМВР – Шумен, на път I – 2 км.108+500 извършили проверка на лек автомобил „Нисан
Съни“ с рег. № РР0575 АН, собственост на К. Р. К., управляван от жалбоподателя ХЮС. С.
ИСМ.. В хода на проверката констатирали, че лекият автомобил, управляван от
жалбоподателя не е регистриран по надлежният ред за Р България. Същият бил с
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 25.06.2020г., тъй като чрез електронния
портал на МВР на 25.02.2020г. бил регистриран договор за покупко – продажба
1
№10183/16.10.2017г. и в двумесечен срок новият собственик - К. Р. К., не бил
пререгистрирал придобития автомобил. При проверката били снети обяснения от водача
ХЮС. С. ИСМ., в които не оспорва констатираното нарушения, сочейки че купил
автомобила преди година, за което не бил сключен договор за покупко – продажба и не е
знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. За констатираното нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП С. КР. К. на 25.10.2019г. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA
бл.№236004/01.08.2020г., в който е отразено, че няма възражения. Жалбоподателят не се е
възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-
дневен срок.
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е била
образувана преписка вх.№317/21г. по описа на РП – Шумен, с оглед евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 19.04.2021г. прокурор при Районна
прокуратура гр.Шумен отказал за образува досъдебно производство и прекратил преписката
като е приел, че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. След постановения отказ на
Районна прокуратура гр.Шумен, административно-наказващият орган издал обжалваното
НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП на ХЮС. С. ИСМ., ЕГН ********** от с.Веселина са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, чийто показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което изложеният довод в тази насока
е неоснователен.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това
нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че на 01.08.2020г. в 09.35 часа жалбоподателят е управлявал автомобил
„Нисан Съни“ с рег. № РР0575 АН на път, отворен за обществено ползване (км.108+500).
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се оспорва и от жалбоподателя,
че към този момент автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, т.е на
процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежният ред за
Р България лек автомобил. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като
показанията им изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото
от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
2
Кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Съобразно определението по §6 т.18а от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства – „Регистрация“ е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно чл.4 ал.1 от
Наредба № I-45 собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а според чл.145 ал.2 от ЗДвП приобретателят на
регистрирано ППС е длъжен в срок до 1 месец да регистрира придобитото ППС в службата
по регистрация по постоянен адрес. След валидно осъществена промяна на собствеността
върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за
регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Статуса „не
регистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от
неизпълнение в срок на задължението по 145, ал.2 от ЗДвП. Нерегистрирането на
превозното средство по реда на 145, ал.2 от ЗДвП само по себе си е пречка, то да бъде
управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено от обективна страна.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.
При последната деецът макар да не е желаел настъпването на вредоносен резултат, е могъл
да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще
настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация. В производството не се събраха
доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел,
че същият е с прекратена регистрация, поради което не се касае за умишлено нарушение.
При преценка на субективната страна на административното нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, какво качество има
санкционираното лице.Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на
контролните органи собственикът не се уведомява. Т.е. задължението за регистрация на
придобито МПС е на собственика. В конкретният случай К.Р. К. е придобил собствеността
върху л.а. „Нисан Съни“ с рег. № РР0575 АН в предвидената за това форма и не е изпълнил
задължението си да го регистрира, което довело и до служебно прекратяване на
регистрацията на 25.06.2020г. Приобретателят на моторно превозно средство, което той не е
регистрирал по реда и в срока по 145, ал.2 от ЗДвП, следва да знае, че това превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред и съответно не е снабдено с административно
разрешение да участва в пътното движение. Доказателствата сочат, че към момента на
проверката жалбоподателят не е бил собственик на управлявания от него автомобил, тъй
като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2
ЗДвП. Явява се единствено ползвател и водач на МПС, и за него няма задължение да
регистрира ППС. За административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са
извършени по непрепазливост. За да е непредпазливост е необходимо кумулативно деецът
да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността
на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за
всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение. В конкретната ситуация,
според обясненията на жалбоподателя дадени при извършване на проверката той не
3
управлява автомобила инцидентно, а преди около година го е закупил, макар и не в
предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.2 ЗДвП - писмен договор с нотариална
заверка на подписите, поради което е могъл и е бил длъжен да получи информация от
собственика на автомобила.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е консумирано виновно от лицето,
посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в
обжалваното НП законови разпоредби. Наказващият орган се е съобразил с действителната
фактическа обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е
основание за реализирането на амнистративно – наказателна отговорност. По делото не
съществува спор относно личността на административно – наказателно отговорното лице,
качеството му на водач на МПС. От обективна страна осъщественото деяние съдържа
признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му
за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата в Р България.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Наложените
наказания са в минимално предвидения размер.
Настоящият съдебен състав намира че, фактическите обстоятелства, свързани с
настоящият случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено, като
се има предвид характерът на този вид нарушения и евентуалните последици, които биха
могли да настъпят. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през
призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена
опасност. В случая, конкретните нарушения на правила за движение по пътищата не могат
да се определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Типичните случаи на нарушение от
този вид са именно такива от вида на извършеното, а именно, разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП санкционира два случая на административни нарушения: когато се управлява
автомобил, нерегистриран по съответния ред, респ. когато табелите с регистрационен номер
не са поставени на определените за това места. Процесното нарушение е от първия вид и то
по нищо не се различава от останалите нарушения, типично е за вида си от една страна.
Водачите на МПС, които управляват автомобили по пътищата, отворени за обществено
ползване, следва да имат повишено внимание и да изпълняват стриктно задълженията си
като водачи, предвид, че с поведението си биха могли да причинят увреждане на здравето и
да застрашат живота на останалите участници в движението. Ето защо неизпълнението на
предписаните норми за поведение и нарушаването на правилата за движение по пътищата,
не може да се квалифицира като маловажно. По делото не е доказано наличието на
обстоятелства, при които би могло да се изключи обществената опасност на конкретното
деяние. А нейната степен е израз не само на степента, в която деянието засяга обществените
отношения като цяло, а и на степента, в която то може обективно да ги засегне.
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито
съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от Ив. С. – гл.
юрисконсулт, се явява основателно и на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН следва на ОДМВР -
Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева
в производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания, в които са
разпитани само двама свидетели, делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира за справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение
в минималния размер, а именно 80 лева. Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направени разноски и неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21 – 0869 - 001212/26.04.2021г. на
Началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на ХЮС. С. ИСМ., ЕГН ********** от с.Веселина, са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА ХЮС. С. ИСМ., ЕГН ********** от с.Веселина да заплати на ОДМВР
гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5