РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Златоград, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100262 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: обл.
С., общ. Н., с. В. д., ул. „Г.В.д.“ № 2, чрез адв. Е.М.В. от АК - С. с адрес: гр.
Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *, против О. – Н., БУЛСТАТ ***, представлявано от
Б.Р.К. - Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *.
В исковата си молба ищецът, чрез адв. Е.В. твърди, че е собственик
на имоти в землището на с. В.д., общ. Н., както следва:
На Поземлен имот с идентификатор 12896.1.258, област С., община Н., с.
В. д., местност Р., вид територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП
НИВА, площ 1297 кв. м., стар номер 000258, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. В. д., одобрени със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК, при граници и съседни
имоти с идентификатори: 12896.1.261; 12896.1.262; 12896.1.253;
12896.1.65;
Поземлен имот 12896.1.64, област С.н, община Н., с. В. д., местност Г.,
вид територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП ЛИВАДА, площ 2677
кв. м., стар номер 001064, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. В.д., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК, при граници и съседни имоти с
идентификатори: 12896.1.251; 12896.1.987; 12896.1.250 и
1
В границите на имот с идентификатор 12896.1.250, област С., община Н.,
с. В.д., м. Г., вид територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП НИВА,
площ 3208 кв. м., стар номер 000250, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. В.д., одобрени със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК на реална част от него с
площ от един декар и половина, находяща се в югозападната част от
имота.
Твърди, че реалната част от имот с идентификатор 12896.1.250,
непосредствено граничи с Поземлен имот 12896.1.64, като на място ищецът
фактически я е приобщил към неговия имот с 12896.1.64.
Сочи, че има горните имоти по наследство от баща си, като от 1965 г.
владее имотите, описани по-горе явно и необезпокояван от никого. Ежегодно
от 1965 г., а преди това и неговия баща е обработвал прецесните имоти като
свои, като през годините е засаждал различни селскостопански култури
заедно със семейството си. Към настоящия момент имотите в едната си част
са обработваеми ниви, а в другата си част са превърнати в ливада-пасища,
които ежегодно се почистват пролетно време, окосяват се, а след това служат
за паша за отглежданите от ищеца животни, като в процесните имоти са
изградени оранжерии, стопански постройки.
При направена справка ищецът установил, че процесните имоти са
записан като стопанисван от община Н. и попадащи в категорията на земи по
чл.19 ЗСПЗЗ. Тези имоти с идентификатор 12896.1.258, област С., община Н.,
с. В.д., местност Р., имот с идентификатор 12896.1.64, област С., община Н.,
с. В. д., м. Г. и реална част от имот с идентификатор 12896.1.250 област С.,
община Н., с. В. д., м. Г. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. В.., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-796/13.11.2019 г.
на ИД на АГКК, никога не са били с неустановен собственик или
безстопанствени, а още по-малко Община Н. някога ги е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.
Процесиите имоти никога не са били включван в ТКЗС, ДЗС, АПК
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза
придобивна давност, същият следва да установи осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещно-правните му последици
След като спорните имоти не са били внасяни в ТКЗС, не са
съществували пречки за придобиването им по давност на основание чл. 79, ал.
1 ЗС, въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не
е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито
основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.
На следващо място сочи, че следва да се отбележи и обстоятелството,
че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални
части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част
2
от земеделски имот, то за доверителя му е осъществен фактическия състав на
чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесиите процесната реална част от Имот
с идентификатор от имот идентификатор 12896.1.250 в землището на с. В.д.,
община Н.
Цитира, че съгласно задължителната практика на ВКС (Решение №
219 от 10.12.2015 г., по гр.д. № 1716/2015 г. I г.о.; Решение № 219/10.12.2015
г., по гр.д. № 1716/2015 г. на I г.о.; Решение № 102/30.05.2016 г. , по гр.д. №
5728/2015 г., на I г.о.; Решение № 195/30.06.2014 г, по гр.д. № 1279/2013 на II
г.о.; Решение № 67/16.06.2017 г., по гр.д. № 3533/2016 г. на II г.о. и Решение
№ 149 от 09.01.2020 г., по гр.д. № 1052/2019 г., г.к., II г.о. на ВКС) забраната
за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за
дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно
регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай.
В тази връзка счита, че следва да се посочи и че не е налице забраната
на чл. 7 ЗСПЗЗ, доколкото ВКС в редица свои решения приема, че
ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН
се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане,
делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение
на придобивната давност, на каквато в случая се е позовал ищецът. Така с
(Решение № 36 от 09.09.2020 г., по гр.д. № 3117/2019 г, I г.о., по описа на
ВКС, Решение № 107, по гр.д. № 434/2009 г., II г.о., по описа на ВКС).
Тоест твърди, че ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които
могат да се притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл.
19 ЗУТ и чл. 200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии,
поради което позоваването на чл. 59 ЗТС, респ. чл. 200 и чл. 19 ЗУТ,
отнасяща се до невъзможността да се придобива по давност реална част от
парцел или УПИ.
Моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да признае за
установено спрямо Община Н., Булстат ***, представлявана от Б.Р. К. - Кмет
на Община Н., адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „ А.С.“ № *, че М. А. Х. ЕГН
**********, с адрес: обл. С., общ. Н., с. В. д., ул. Г. В. д. № * е собственик на
основание давностно владение с начало 1965 г. на:
Поземлен имот 12896.1.258, област С., община Н., с. В. д., местност Р.,
вид територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП Н., с площ 1297 кв. м.,
стар номер 000258, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. В. д., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК, при граници и съседни имоти с
идентификатори: 12896.1.261; 12896.1.262; 12896.1.253; 12896.1.65;
Поземлен имот 12896.1.64, област С., община Н., с. В. д., м. Г., вид
територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП ЛИВАДА, площ 2677 кв.
м., стар номер 001064, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. В.д., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК, при граници и съседни имоти с
идентификатори: 12896.1.251; 12896.1.987; 12896.1.250 и
Реална част, с площ един декара и половина, находяща се в
3
югозападната част на имот идентификатор 12896.1.250, област С.,
община Н., с. В. д., м. Г., вид територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10,
НТП НИВА, площ 3208 кв. м., стар номер 000250, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Върли дол, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-796/13.11.2019 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, при граници и съседи на целия имот: 12896.1.64;
12896.1.249; 12896.1.248; 12896.1.244; 12896.1.243; 12896.1.247;
12896.1.236; 12896.1.235; 12896.1.233; 12896.1.232; 12896.1.229;
12896.1.228.
Претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание на 30.01.2023 г. ищецът, лично и чрез
пълномощника си, поддържа така предявения иск. Допуснато е на осн. чл.214,
ал.1 ГПК изменение на предявения иск, а именно: За имот с идентификатор
12896.1.64, претенцията е за площ 2597 кв.м., а за имот с идентификатор
12896.1.250 - претенцията е за реална част от същия с площ 642 кв.м.
Ответникът О. - Н., редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по иска.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
По делото са представена 3 бр. скици от СГКК гр. С. за процесните
имоти:
За поземлен имот с идентификатор 15-1473927, с кратък номер 250, с
площ 3208 кв.м., категория „Земеделска, „Десета“ категория земя, начин на
трайно ползване „Нива“, местност „Г.“, община Н.
За поземлен имот с идентификатор 15-1473928, с кратък номер 258, с
площ 1297 кв.м., категория „Земеделска, „Десета“ категория земя, начин на
трайно ползване „Нива“, местност „Р.“, община Н. и
За поземлен имот с идентификатор 15-1473930, с кратък номер 1064, с
площ 2677 кв.м., категория „Земеделска, „Десета“ категория земя, начин на
трайно ползване „Ливада“, местност „Г.“, община Н.
Като собственик и за трите имота е записана О.Н., Булстат ***, въз
основа на Протокол № 36/28.07.2008 г., издаден от ОСЗ - Н. за предоставяне
на земи за стопанисване от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ.
По делото са представени и 3 броя удостоверения по чл. 264, ал.1
ДОПК за описаните по-горе земеделски имота.
Като свидетели по делото са разпитани Х.Х.Д. и Ф.Н.К.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице. От същите
съдът приема за установено, че имотите се намират в две местности - едната
местност е „Р.“, а другата около къщата на ищеца. Местността „Г.“ е по-
далече от селото. Погрешно вторият и третият имот в исковата молба са
посочени в „Г.“, а те всъщност са около къщата. Грешката е дошла (относно
местностите) от лицата, извършвали замерване. В „Р.“ имотът е около един
4
декар. Около къщата, нивата е най-малко декар, а другият имот около къщата,
който е ливада е около два декара. Ищецът обработва процесните имоти
повече от 30 години. Никой друг, нито от селото, нито от някъде другаде, не
му спори за тези имота. Градините ги сее със земеделски култури. Ливадите
ги коси. В имота има и оранжерии и плевни. Служители от общината не са
влизали в имотите никога.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Д. С..
Съдът приема заключението, като обективно и компетентно
изготвено. От същото приема за установено, че Поземлен имот с
идентификатор 12896.1.258 по КККР на с. В.д., oбщ. Н., обл. С., местността
„Р.“, вид територия „Земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, десета
категория е с площ 1297 кв.м., стар номер 000258 по КВС, одобрени със
Заповед №РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК С., при граници:
12896.1.261, 12896.1.262, 12896.1.253 и 12896.1.65. Имотът е заснет в реални
верни граници и площ;
Поземлен имот с идентификатор 12896.1.64 по КККР на с. В. д.,
общ.Н., обл. С., местността „Г.“, вид територия „земеделска“, начин на трайно
ползване „ливада“, десета категория е с площ 2677 кв.м., стар номер 001064
по КВС, одобрени със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК С.,
при граници: 12896.1.251, 12896.1.987 и 12896.1.250. На място ищецът е
посочил претенция, която е с площ 2597 кв.м., или за 80 кв.м. в
северозападния край, ищецът няма претенции.
Третият имот, представляващ част с площ 1500 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор 12896.1.250 по КККР на с. В. д., общ. Н., обл. С., местността
„Г.“, вид територия „Земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, десета
категория, с площ 3208 кв.м., стар номер 000250 по КВС, одобрени със
Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК С. Частта граничи с
поземлен имот с идентификатор 12896.1.64 и на място, като тя реално е
приобщена към имот с идентификатор 12896.1.64. Реално имота е с площ
1160 кв.м. От имот с идентификатор 12896.1.250, претендираният имот заема
площ 642 кв.м. От имот с идентификатор 12896.1.249 – общинска
собственост, първоначалната претенция заема площ от 235 кв.м. От имот с
идентификатор 12896.1.987 – общинска собственост, първоначално
претендираният имот заема площ 283 кв.м.
Сочи, че имотите са записани на община Н. на основание протоколно
решение на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед
№36/28.07.2008 г. на директора на ОД З. гр. С.
В О. Н. няма данни имотите да са отчуждавани, съответно да е бил
обезщетяван собственикът на земята.
При извършената проверка от вещото лице в ОС „З. гр. Н.“, вещото
лице установява, че има преписка по заявление на А. М. Х. (М. А. Х.), с което
е заявил в землището на гр. Неделино 10 броя имоти - ниви.
С Решение №727 от 06.04.1999 г. са възстановени 5 броя имоти - в
местностите „Т.“, „Д.Р.“, „Г.“ и „Б.“. Те са по-отдалечени от населеното
5
място. Два от процесиите имоти са в непосредствена близост до селото, а
първият имот е в горната част, малко по-отдалечен.
Процесиите имоти не са идентични със заявените и възстановените
имоти по гореописаното решение.
Няма данни имотите да са внасяни в ТКЗС, АПК, ДЗС и други
подобни организации. Имотите не са заявявани за възстановяване.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, като
допълва, че разминаванията в местностите е свързано с КВС, тъй като много
често има разминаване в местностите. Сочи, че имот № 2 и 3 от исковата
молба са до къщата, в която живее ищецът. По графичен вид от скиците са
точно там, където са посочени от хората, макар че местността не съвпада.
За първия имот с кратък номер 258 в м. „Р.“ си съвпада и местност и
имот, като скицата е коректно изготвена.
За втория имот, посочен в исковата молба - с кратък номер 64, имотът
в северозападната част, не е заснет по реалната граница. Пътят също не е
заснет точно, но в северозападната част има сгради на други хора. Тоест в
жълто вещото лице е повдигнало тази част от имота на ищеца, която е до
брега и която реално той посочва. Другата част е заета от къщите на други
хора, т.е. това е триъгълника, който се образува между повдигнатото в жълто,
пътя и имот с кратък № 987, като в случая е актуална скицата на вещото лице.
Относно третият имот с кратък № 250 обхваща: една част от
посочения вече имот с кратък номер 250 с площ 642 кв.м., повдигнат в жълто.
Понеже пак има неправилно заснемане на имота, процесният имот обхваща
част от друг имот общинска собственост с кратък № 987, повдигнато в
оранжево, с площ 283 кв.м. и обхваща част и от друг имот общинска
собственост с кратък номер 249, оцветен в зелено на скицата, с площ 235 кв.м.
Общо площта на претендирания имот е 1160 кв.м. Това се е получило заради
неправилното заснемане на имота - по-точно на границите на имот с кратък
номер 250. Частите, повдигнати в оранжево и зелено, също са записани като
стопанисвани от общината по чл.19 ЗСПЗЗ. Не може да стане спор за
собственост с други лица, защото на място хората си работят имотите и има
установени граници/слог.
От имот с кратък номер 250 - извън повдигнатото в жълто има
свободна площ, която се ползва от други хора, а не от ищеца, като има сграда
на други хора.
Повдигнатото в оранжево е част от имот с кратък номер 987 -
общинско място и не е част от имот с кратък номер 64.
Оцветеното в зелено е част от имот с кратък номер 249 също е
общинско. Вещото лице сочи, че има грешка и в самия план като цяло и че
пътят е изместен.
И за третия имот е актуална скицата на вещото лице, а не приложената
към исковата молба.
За първия имот е актуална скицата, която е приложена към исковата
молба.
6
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 50-годишна
придобивна давност, а именно от 1965 г.
Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица.
Относно умисъла за своене на процесните имоти са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като свои, защото няма доказателства, че
ги държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Ищецът обработва процесните три имота - с идентификатор
12896.1.64, с площ 2597 кв.м. и имот с идентификатор 12896.1.250 –
претенцията, с площ 642 кв.м. със съзнанието, че са негови.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имотите да е включван в кооперативи. В
Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се
приема, че по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са
продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили
(придобили), макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС
7
за придобиването им по давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които
явно са отчуждени, но реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато
имотите въобще не са отчуждавани, собствениците имат право да докажат
своето право, по съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В настоящия случай обаче липсва и актуване на имотите като
общинска собственост (частна или публична).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесните имоти не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не съм им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
8
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от
такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д.
1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е налице и
забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта на
земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен,
ведно със съответните последици, свързани с разноските по делото.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес и поради това,
общината ще следва да понесе разноските по делото.
Приложените по към СТЕ скици към делото (на лист 39 по
отношение на имот с идентификатор 12896.1.64 и на лист 40 по отношение на
имот с идентификатор 12896.1.250), преподписани от съдия-докладчика, ще
следва да се считат като неразделна част от настоящото решение. По
отношение на първия имот с идентификатор 12896.1.258, като неразделна
част от решението, следва да се счита и приложената към исковата молба
скица на лист 23 от делото, изготвена от СГКК – Смолян.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищеца, разноски по делото, в размер на 1870 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
9
77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О. – Н., БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмет Б.Р. К. с адрес на управление: гр. Н., обл. С., че М. А.
Х., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. Н., с. В.д., ул. „Г. В. д.“ № *, е
собственик въз основа на давностно владение, считано от 1965г. на следните
земеделски имоти:
Поземлен имот с идентификатор 12896.1.258, област С., община Н., с. В.
д., местност Р., вид територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП
НИВА, с площ 1297 кв. м., стар номер 000258, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Върли дол, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК, при
граници и съседни имоти с идентификатори: 12896.1.261; 12896.1.262;
12896.1.253; 12896.1.65, чиито граници са маркирани с черна удебелена
линия на приложената по делото скица от СГКК - С. на лист 23 от
делото, която скица преподписана от съдия-докладчика, да се счита
неразделна част от решението.
Поземлен имот с идентификатор 12896.1.64, област С., община Н., с.
В.д., м. Г., вид територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП ЛИВАДА,
площ 2597 кв. м., стар номер 001064, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на . с. В. д., одобрени със Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК, при граници и
съседни имоти с идентификатори: 12896.1.251; 12896.1.987; 12896.1.250,
повдигнат в жълто на изготвената скица от вещото лице Д. С. на лист 39
от делото, която скица преподписана от съдия-докладчика, да се счита
неразделна част от решението.
Реална част, с площ 642 кв.м., находяща се в югозападната част на имот
идентификатор 12896.1.250, област С., община Н., с. В. д., м. Г., вид
територия ЗЕМЕДЕЛСКА, категория 10, НТП НИВА, с площ 642 кв. м.,
стар номер 000250, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Върли дол, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
796/13.11.2019 г. на ИД на АГКК, при граници и съседи на целия имот:
12896.1.64; 12896.1.249; 12896.1.248; 12896.1.244; 12896.1.243;
12896.1.247; 12896.1.236; 12896.1.235; 12896.1.233; 12896.1.232;
12896.1.229; 12896.1.228, повдигната в жълто на изготвената скица от
вещото лице Д. С., на лист 40 от делото, която скица преподписана от
съдия-докладчика, да се счита неразделна част от решението по делото.
ОСЪЖДА О. – Н., БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмет Б.Р.К. с
адрес: гр. Н., обл. С., да заплати на М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: обл.
С., общ. Н., с. В. д., ул. „Г. В. д.“ № *, разноски по делото в размер на 1870
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______________Д.Х._________
10