Решение по адм. дело №422/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 ал.1 от КСО, образувано по жалба на А. Х. О., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат Д. К. при ШАК, против Решение №2153-27-99/01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/Прот. №01299 от 06.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] относно началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по смисъла на чл.146 т.4 от АПК. Излагат се аргументи, че неправилно пенсионният орган е определил като начална дата на отпускане на пенсията за инвалидност датата, на която е издадено Експертно решение /ЕР/ №92497/28.05.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място], тъй като заявлението за преосвидетелстване е подадено от жалбоподателя на 22.05.2023 г. и забавата не е по негова вина. С оглед на това жалбоподателят счита и доколкото в ЕР №92497/28.05.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] е посочено като дата на инвалидизиране 22.05.2019 г., че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО, а именно пенсията да бъда отпусната от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване, а не от датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. При това положение според жалбоподателя и съобразно съдебната практика, приемаща, че ЕР на ТЕЛК е само удостоверителен документ, а правното основание за възникване на правото за получаване на инвалидна пенсия е загубата на работоспособността, то следва началната дата, на която лицето е подало заявлението за преосвидетелстване до ТЕЛК – 22.05.2023 г., да се счита за началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност. Сочи се, че посоченото в атакуваното Решение на Директора на ТП на НОИ [населено място] ново ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място], в което е определена дата на инвалидизиране 28.05.2024 г., не е получено от жалбоподателя и срокът за неговото обжалване не е изтекъл, поради което неправилно органът се е позовал на него при определяне на началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на това основание жалбоподателят отправя искане към съда за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] и преписката да бъде върната на административния орган с указание пенсията за инвалидност да бъде отпусната, считано от 22.05.2023 г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на ТП на НОИ [населено място], редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Л. И., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага аргументи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО, тъй като е спазен двумесечният срок по чл.94 ал.1 изр. първо от КСО – заявлението е подадено от жалбоподателя на 03.06.2024 г., а новото ЕР №93189 е с дата 03.07.2024 г. и с дата на инвалидизиране 28.05.2024 г. Счита, че дори и да е приложима нормата на чл.94 ал.3 от КСО, то законодателят е посочил ограничение, а именно не по-рано от датата на инвалидизиране, която дата е 28.05.2024 г., съобразно ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място]. С оглед на това отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ЕР №0855/22.05.2019 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ Шумен – [населено място] пазар, с което ЕР е извършено първоначалното освидетелстване на жалбоподателя, се установи, че на жалбоподателя е определена 30% трайно намалена работоспособност /ТНР/ поради общо заболяване, със срок на определената ТНР до 01.05.2022 г. – три години и дата на инвалидизиране 22.05.2019 г.

С вх.№272023052253040 на 22.05.2023 г. жалбоподателят е подал заявление – декларация в РКМЕ, въз основа на което е издадено ЕР №92497/28.05.2024 г. от ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] за преосвидетелстване на жалбоподателя при условията на чл.69 ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, доколкото заявлението е подадено след изтичане на срока, посочен в т.11 на ЕР №0855/22.05.2019 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ Шумен – [населено място] пазар – 01.05.2022 г. С това ЕР на ТЕЛК на жалбоподателя е определена 55.00% ТНР поради общо заболяване, със срок на определената ТНР до 01.05.2027 г. – три години и дата на инвалидизиране 22.05.2019 г. ЕР на ТЕЛК е връчено лично на жалбоподателя на 29.05.2024 г. и няма данни, а не се твърди и от страните да е било обжалвано от него. Въз основа на това ЕР на ТЕЛК жалбоподателят е подал заявление на 03.06.2024 г. с вх.№2112-27-585 до пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като органът е предприел действия по събиране на доказателства за осигурителния доход на жалбоподателя. Междувременно с писмо изх.№2112-27-585#5 от 27.06.2024 г. Директорът на ТП на НОИ [населено място] е изпратил МЕД и ЕР №92497/28.05.2024 г. от ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място], издадено на жалбоподателя, на Председателя на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] с оглед констатирани грешки в посоченото ЕР на ТЕЛК. В писмото е констатирано, че жалбоподателят по предходното ЕР №0855/22.05.2019 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ Шумен – [населено място] пазар има определена 30% ТНР и по което ЕР не е получавал пенсия, както и заявлението за преосвидетелстване е подадено след изтичане на срока за инвалидизиране. Констатирано е също, че жалбоподателя към момента на освидетелстване 28.05.2024 г. работи, поради което датата на инвалидизиране следва да бъде датата на освидетелстване, съгласно чл.70 ал.5 от НМЕ, поради което на основание чл.68 ал.3 във вр. с чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ ЕР №92497/28.05.2024 г. от ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] е върнато за поправка с ново решение.

След връщането, ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] е коригирал ЕР №92497/28.05.2024 г. по отношение датата на инвалидизиране, като е издал ново ЕР №93189/03.07.2024 г., с което на жалбоподателя е определена 55.00% ТНР поради общо заболяване, със срок на определената ТНР до 01.05.2027 г. – три години и дата на инвалидизиране 28.05.2024 г. В това ЕР на ТЕЛК е посочено, че се определя нова дата на инвалидизиране, а именно 28.05.2024 г., което е датата на освидетелстване в ТЕЛК, тъй като лицето работи и заявлението за преосвидетелстване е подадено след изтичане на срока на инвалидизиранея по ЕР №0855/22.05.2019 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ Шумен – [населено място] пазар. В ЕР на ТЕЛК също е посочено, че се издава на днешна дата, поради пренатовареност на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД. ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД, съгласно приложената по делото обратна разписка, е получено от жалбоподателя на 10.07.2024 г. Съгласно писмо от 30.09.2024 г. на Директора на РЗИ – Шумен, ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД не е обжалвано от освидетелстваното лице и е влязло в сила на 06.08.2024 г.

С Решение №3141 от Заседание №54 от 01.08.2024 г. медицинската комисия при ТП на НОИ-[населено място] потвърдила констатациите на ТЕЛК, обективирани в ЕР №93189/03.07.2024 г. и ЕР №92497 от 28.05.2024 г. Въз основа на това и подаденото заявление от жалбоподателя, с разпореждане [номер]/ Прот. №01299 от 06.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място], на жалбоподателя била отпусната на основание чл.74 ал.1 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 55.00 на сто ТНР, считано от 28.05.2024 г. – датата на инвалидизиране по ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК, в минималния размер от 444.58 лв. по чл.75 ал.4 от КСО до 01.07.2024 г., а след тази дата в минимален размер от 493.48 лв., съгласно чл.10 т.2 от ЗБДОО/2024 г. Т. Р. е съобщено на лично на жалбоподателя на 16.08.2024 г., който несъгласен с началната дата на отпускане на пенсията, е обжалвал разпореждането в посочената част пред Директора на ТП на НОИ [населено място] с жалба вх.№1012-27-133/03.09.2024 г., чрез пълномощник адвокат Д. К. при ШАК, с аргументи, че в случая е приложима нормата на чл.94 ал.3 от КСО, тъй като заявлението е подадено в месечния срок и пенсията следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия, а именно от 22.05.2023 г., съгласно ЕР №92497 от 28.05.2024 г. на ТЕЛК, доколкото в него е посочено като датата на инвалидизиране 22.05.2019 г.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че с разпореждане [номер]-27-585#14 от 24.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [населено място] е спряно производството по изменение на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, с оглед необходимостта от извършване на проверка относно размера на пенсията. Това разпореждане не е предмет на настоящото производство.

С оспореното в настоящото производство Решение №2153-27-99 от 01.10.2024 г. Директорът на ТП на НОИ [населено място] е отхвърлил жалбата, депозирана от жалбоподателя, чрез пълномощника, срещу разпореждане [номер]/Прот. №01299 от 06.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място]. Горестоящият административен орган установил, че инвалидността на жалбоподателя е установена с ЕР №92497 от 28.05.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД, която по повод преосвидетелстване определя 55 на сто ТНР, дата на инвалидизиране 22.05.2019 г. и на определения процент ТНР – 01.05.2027 г. Доколкото медицинската комисия при ТП на НОИ е установила несъответствие по отношение на датата на инвалидизиране на жалбоподателя – 22.05.2019 г. и на основание чл.68 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, е върнала ЕР №92497 от 28.05.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД за поправка с ново решение по отношение датата на инвалидизиране, поради което ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД е издал ново ЕР №93189/03.07.2024 г., с което на жалбоподателя е определена 55.00% ТНР поради общо заболяване, със срок на определената ТНР до 01.05.2027 г. – три години и дата на инвалидизиране 28.05.2024 г. Това ЕР е било получено лично от освидетелстваното лице, не е обжалвано от него и от другите заинтересовани страни, поради което е влязло в сила на 06.08.2024 г.

Въз основа на горните констатации, органът е приел, че при новата дата на инвалидизиране – 28.05.2024 г., определена с ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК е спазен двумесечния срок по чл.94 ал.1 от КСО от датата на заявлението за отпускане на пенсията – 03.06.2024 г., поради което пенсията на жалбоподателя е отпусната правилно от 28.05.2024 г. Приел е, че в случая не е приложима нормата на чл.94 ал.3 от КСО, тъй като е спазен двумесечния срок по чл.94 ал.1 изр. първо от КСО. По тези съображения органът е постановил своето решение, предмет на настоящото производство. Решението е съобщено на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, на 01.10.2024 г. чрез ССЕВ, видно от приложената по делото разпечатка и недоволен от така постановеното Решение, го е обжалвал чрез органа пред Административен съд гр.Шумен с жалба от 14.10.2024 г.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение.

В хода на настоящото съдебно производство, с оглед твърдения, че жалбоподателят не е получил ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД и че същото е неправилно по отношение датата на инвалидизиране, същият депозира жалба срещу него до НЕЛК, която с Акт за прекратяване на административното производство от 15.07.2025 г. е приела жалбата за недопустима като подадена извън законоустановения срок, поради което на основание чл.88 ал.1 т.2 от АПК е оставила жалбата без разглеждане и е прекратила на основание чл.88 ал.2 от АПК образуваното административно производство. Този Акт за прекратяване на административното производство от 15.07.2025 г. на НЕЛК е връчен на жалбоподателя на 21.07.2025 г., който не го е обжалвал и е влязъл в сила. Това се установява както от молбата от 09.10.2025 г. на НЕЛК, ведно с приложените доказателства към нея, така и от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание от 29.10.2025 г.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, адресат на акта, засягащ неблагоприятно правната му сфера, и в срока, посочен в чл.118 ал.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и касае началната дата на отпускане на пенсията на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване.

Съдът, в кръга на правомощията си по чл.168 от АПК, приема, че атакуваното Решение е издадено от компетентен административен орган, доколкото негов издател е Ръководителят/Директорът на ТП на НОИ [населено място], в чиито правомощия е произнасянето по жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, съобразно разпоредбата на чл.117 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО. Решението е изготвено в законоустановената писмена форма, при съблюдаване изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива не се и твърдят.

Съдът приема, че обжалваният акт е издаден и при спазване на материалния закон и съблюдаване на неговата цел, при корекция на мотивите, поради следните съображения:

Между страните по делото няма спор относно правото на жалбоподателя на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74 ал.1 от КСО, както и досежно размера на определената пенсия.

Съгласно чл.72 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По силата на чл.73 ал.1 от КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94 на КСО.

Анализът на горните разпоредби сочи, че инвалидизирането е релевантен факт за признаване на правото на пенсия за инвалидност, като по аргумент от чл.61 от Наредбата за медицинската експертиза инвалидизирането, като факт с правно значение, се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността.

За придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е необходимо и определен осигурителен стаж придобит към датата на инвалидизиране /арг. от чл. 74, ал. 1 от КСО/. По делото не е спорно, че жалбоподателят е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 ал.1 от КСО, както и че такава пенсия е била отпусната, считано от 28.05.2024 г., с потвърденото с оспорвания акт разпореждане [номер]/ Прот. №01299 от 06.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място].

Жалбоподателят претендира, че началната дата на отпускане на пенсията е определена от органа неправилно - 28.05.2024 г., като следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК - 22.05.2023 г., съобразно разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО. Предвид това и с оглед релевираните в жалбата доводи, спорният въпрос по делото е, кой е началният момент, от който е следвало да бъде отпусната пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя.

Съгласно чл.94 ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 - месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

В нормата на ал.3 на чл.94 от КСО е регламентирана специалната хипотеза, касаеща пенсията за инвалидност и/или добавката за чужда помощ, според която: "Извън случаите по ал.1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице".

С оглед така посочените законови разпоредби неправилно административният орган е извършил тълкуване на същите, като органът е приел, че доколкото двумесечният срок по чл.94 ал.1 от КСО е спазен, то не е приложима нормата на чл.94 ал.3 от КСО. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО е специална норма и тя се прилага при отпускане на пенсията за инвалидност и/или добавката за чужда помощ, като при неспазване на срока, посочен в нея – подаването на документите за пенсиониране в ТП на НОИ да е извършено в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице, тогава ще е приложима нормата на чл.94 ал.1 от КСО, т.е. при тази законова уредба е приложима първо специалната норма на чл.94 ал.3 от КСО при спазен срок на подаване на заявлението, определен в нея. Или в случая пенсионният орган се е произнесъл по подадено от жалбоподателя заявление на 03.06.2024 г., към което е било приложено ЕР №92497/28.05.2024 г. от ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] за преосвидетелстване на жалбоподателя при условията на чл.69 ал.3 от НМЕ, поради което така подаденото заявление се явява подадено в едномесечния срок по чл.94 ал.3 от КСО. Явно жалбоподателят е преценил, че посоченото ЕР на ТЕЛК го удовлетворява и е подал заявление до пенсионния орган за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Подаване на заявлението в срока на обжалване на ЕР на ТЕЛК е допустимо и по аргумент от чл.98 ал.7 от КСО, съгласно който заявлението за отпускане на пенсия би могло да бъде подадено дори и в случаите на обжалване на ЕР, като сроковете по чл.94 ал.1 и ал.3 от КСО при обжалване на ЕР започват да текат от влизането в сила на това експертно решение. Следователно административният орган се е произнесъл по подадено в срока по чл.94 ал.3 от КСО заявление от жалбоподателя за отпускане на пенсия за инвалидност, но е извършил преценка на факти, които са настъпили след подаване на заявлението, а именно влязло в закона сила на 06.08.2024 г. ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД.

Горното обаче не променя крайният извод на органа, че датата, от която следва да бъде отпусната на жалбоподателя пенсията за инвалидност, е 28.05.2024 г., приета като дата на инвалидизиране на жалбоподателя, съобразно ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД.

В процесния казус претендираната от жалбоподателя дата 22.05.2023 г. за начало на отпускане на пенсията му, е датата на която жалбоподателят е подал заявление-декларация до ТЕЛК, като се аргументира, че по ЕР №92497/28.05.2024 г. от ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] за преосвидетелстване на жалбоподателя при условията на чл.69 ал.3 от НМЕ е определена 55.00% ТНР поради общо заболяване, със срок на определената ТНР до 01.05.2027 г. – три години и дата на инвалидизиране 22.05.2019 г., без да отчита влязлото в сила на 06.08.2024 г. ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД, с което е определена нова дата на инвалидизиране - 28.05.2024 г. Следва да се посочи, че датата на инвалидизиране 22.05.2019 г. е във връзка с предходно издадено ЕР №0855/22.05.2019 г. на ТЕЛК II състав при МБАЛ Шумен – [населено място] пазар, с което ЕР е извършено първоначалното освидетелстване на жалбоподателя, но с което на жалбоподателя е определена 30% ТНР поради общо заболяване, със срок на определената ТНР до 01.05.2022 г. – три години. Тази ТНР обаче е под 50 %, поради което този процент - 30 % ТНР не поражда право на пенсия за инвалидност, което на основание чл.72 от КСО се определя на лица с 50 и над 50 на сто ТНР/вид и степен на увреждане. Безспорно се установи, че едва с ЕР №92497/28.05.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] за преосвидетелстване на жалбоподателя органите на медицинската експертиза са определили за срок от 3 години - до 01.05.2027 г., нов процент ТНР - 55 на сто, с оглед на който лицето вече придобива право на инвалидна пенсия, тъй като вече е изпълнено условието на чл.72 от КСО за определяне на пенсия за инвалидност. След връщането му от медицинската комисия при ТП на НОИ, е постановено ново ЕР №93189/03.07.2024 г. от ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД, с което единствено е определена нова дата на инвалидизиране - 28.05.2024 г.

Действително, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, съгласно чл.73 от КСО, а в специалната норма на чл.94 ал.3 от КСО е визирано, че пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, като тези разпоредби са обвързани с императивното изискване заложено от законодателя в чл.72 от КСО трайно намалената работоспособност да е 50 и над 50 на сто. В тази връзка в случая е безспорно, че във ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД – влязло в законна сила на 06.08.2024 г., изрично е посочено дата на инвалидизиране - 28.05.2024 г., което е и инвалидизиране за нужните 50 или над 50% ТНР по ЕР №92497/28.05.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място], поради което правото на жалбоподателя да получи пенсия за инвалидност е придобито от него с определянето на процент ТНР 50 на сто с ЕР№92497/28.05.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД [населено място], съгласно изискването на чл.72 КСО. В тази връзка най - ранната дата, от която е възможно да се отпусне този вид пенсия на жалбоподателя е тази, приетата от пенсионния орган - 28.05.2024 г., което е датата на инвалидизиране.

Разпоредбата на чл.94 ал.3 от КСО е специална по отношение на правилото разписано в ал.1 на чл.94 от КСО и се прилага само по отношение на пенсиите за инвалидност. От една страна разпоредбата предвижда по-благоприятна дата на отпускане и изплащане на пенсията за инвалидност, а именно от датата на подаване на заявлението за освидетелстване в ТЕЛК, но същевременно същата въвежда ограничение, че тази по-благоприятна начална дата не може да предхожда началната дата на инвалидизирането и то не на инвалидизирането изобщо, а на инвалидизирането с нужния минимален процент /50%/, по смисъла на чл.72 КСО. Действително и в двете ЕР на ТЕЛК е посочено, че се издават с по-късна дата от подаване на заявлението до ТЕЛК, поради претовареност, което обстоятелство обаче в случая не рефлектира при определяне датата на отпускане на пенсията за инвалидност, тъй като за жалбоподателя няма издаден предходен акт от компетентния орган – ТЕЛК или НЕЛК, с който да му е била определена 50 или над 50 % ТНР, съгласно изискването на чл.72 от КСО. Достигането на минималната граница от 50% ТНР не може да бъде установено на по-ранен етап, поради липса на ЕР в тази насока. Следва и да се посочи, че датата 28.05.2024 г. е датата, на която е освидетелстван жалбоподателя, а не е датата на издаване на ЕР №93189/03.07.2024 г. на ТЕЛК I състав при „МБАЛ Шумен“ АД.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение №2153-27-99/01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]/Прот. №01299 от 06.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] относно началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е законосъобразно. Депозираната против него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител на Директора на ТП на НОИ [населено място] за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143 ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. О., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], против Решение №2153-27-99/01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/Прот. №01299 от 06.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място] относно началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ОСЪЖДА А. Х. О., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица] да заплати на ТП на НОИ [населено място] сумата в размер на 200.00 (двеста лева) лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.138 и чл.137 от АПК.