РЕШЕНИЕ
№794/05.02.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова..………....…………...………...............…. в присъствието на
прокурор Валентина Радева-Ранчева.............……................…………………………...........като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №765 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция Митници,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение №78/23.05.2019г., постановено по АНД № 253 по описа на
Свиленградския районен съд за 2019 година, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) №2265/2018 от 01.04.2019г., издадено от Зам. директора
на Териториална дирекция „Южна морска“.
Решението се
обжалва с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.
Сочи се, че при извършена проверка на 03.10.2018г. на МП „К. А.“ митническите
служители констатирали липса на стоки по транзитна декларация Т2 с MPH18DE745850606761M0, а именно стоката,
описана в позиция 2 на декларацията – 11 колета, съдържащи система за
изпомпване на лепило, използващо се в автомобилната индустрия. Сочи се, че
отклоняването на стоки представлява съществено нарушение на правилното
функциониране на митнически режим „транзит“. Поради това на А.Б. – шофьор на
превозното средство, в което били превозвани отклонените от митнически режим
стоки, бил съставен акт за установяване на административно нарушение за извършено
нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона за митниците. Посочва се, че след
съставяне на АУАН, от пълномощник на нарушителя пред административнонаказващия
орган били депозирани две молби, в които се описвало, че поради грешка
липсващите стоки по транзитната декларация били останали в Г., тъй като не били
натоварени. В тази връзка били представени множество писмени материали, между
които и документ с подпис и печат на Митница Н., Главна митническа служба К.,
която митническа служба била различна от митническото учреждение, в което била
задействана транзитната операция. От съдържанието на транзитна декларация Т2 с
MPH18DE745850606761M0 било видно, че същата била задействана от отправно
митническо учреждение „0………., Б. Р., магистрала“, поради което не ставало ясно
в какво качество и по каква причина Митница Нойс, Главна
митническа служба К., взела отношение по случая. Пояснява се, че
административнонаказващият орган не приел за достоверни представените пред него
документи, поради което ги изпратил за потвърждение до немските митнически
власти. Такова потвърждение не било получено до момента на издаване на
наказателното постановление, а и след това. Счита се, че неправилно районният
съд приел, че заместник-директорът на Териториална дирекция „Южна морска“ не е
компетентен да разгледа административнонаказателната преписка и да реализира
административнонаказателната отговорност спрямо нарушителя. За да достигне до
този извод съдът неправилно приложил и тълкувал разпоредбите на чл.232а, ал.1 и
ал.2 от Закона за митниците, като не се съобразил с факта, че българското
вътрешно законодателство не може да бъде прилагано на международно ниво и
нямало как административнонаказателната преписка да бъде изпратена на
съответните служби във Федерална Република Германия за налагане на
административно наказание. Сочи се, че в международните актове липсват
конкретни разпоредби относно компетентността на органите при случаи на
отклонение от режим „транзит“. Цитира се чл.15 от Допълнение I към Конвенция за общ
транзитен режим, като се твърди, че тази обща разпоредба давала възможност на
страните, подписали конвенцията, когато установят нередности и нарушения, да
вземат необходимите мерки за борба с тях, като налагат съответните санкции.
Смята се, че при липсата на административнонаказателни разпоредби в
международен план, касаещи нарушения по режим „транзит“, страните следвало да
прилагат разпоредбите на националното законодателство. В случая МП „К. А.“ се
явявало компетентното митническо учреждение по транзитна декларация Т2 с MPH18DE745850606761M0 и като такова имало право
да провери стоките, превозвани под покритието на транзитна операция, поради
което и митническите служители имали право да съставят АУАН, а
административнонаказващият орган се явявал ръководителят на митническото
учреждение. Смята се, че липсата на международна уредба относно компетентността
на административнонаказващ орган в такава ситуация налагала разширително
тълкуване чл.232а, ал.1 от Закона за митниците. Уточнява се, че в конкретния
случай била отклонена само част от стоката по транзитната декларация, а МП „К.
А.“ бил последното митническо учреждение на територията на Р. България., през
което преминавали транзитните стоки, т.е. то се явявало крайно /получаващо/ учреждение
на територията на страната. Липсата на отклонените стоки била установена на МП
„К. А.“, поради което компетентен да разгледа административнонаказателната
преписка по съставения АУАН бил директорът или зам.директорът на ТД „Южна
морска“ съгласно делегираните им за това правомощия с нарочна заповед на
Директора на Агенция „Митници“ .
На следващо
място като неоснователен се определя изводът на районния съд, че не е налице
отклонение от режим „транзит“, тъй като изначално същият спрямо тази стока не
бил задействан, а съставените документи били неправилно оформени. В случая
имало регистрирана транзитна декларация, което означавало, че всички стоки,
описани в придружаващите документи, били представени пред ОМУ, в което била
задействана операцията. По какъв начин и по каква причина в последствие част от
стоките се оказали извън превозното средство било без значение. От значение
било само, че при извършената на МП „К. А.“ проверка
посочените стоки не били налични в превозното средство, т.е. били отклонени от
режим „транзит“. Последното се доказвало от представените от наказаното лице
доказателства, които макар и приети за недостоверни от АНО, съдът кредитирал с
доверие. От тях ставало ясно, че процесните стоки били на територията на ФР
Германия, което сочело, че са отклонени от режим транзит.
За
неправилен се приема и изводът на съда, че административнонаказателната
отговорност не следва да бъде насочена към физическото лице – шофьор на
превозното средство. Цитираните от съда решения по преюдициални дела на Съда на
Европейския съюз касаели различни случаи и не засягали
административнонаказателната отговорност на физическите лица. Съдът подробно
обсъждал отменени европейски регламенти и норми на ЗМ, които вече не намирали
приложение. Действащата норма на чл.234а, ал.1 от ЗМ не изисквала каквото и да
било специално качество на извършителя на деянието. АУАН бил съставен на
шофьора на превозното средство, тъй като лично той приел стоките при товаренето
им в ОМУ и бил длъжен да проследи съответствието на броя на колетите, които се
товарели в описания в транзитната декларация брой колети. Той бил и лицето,
което можело своеволно да осъществи преки действия спрямо съдържащите се в
превозното средство стоки, като едно от тези действия било да ги отклони от
маршрута им, респ. от митническия надзор.
Предвид
всичко изложено се счита, че отмененото от районния съд наказателно
постановление е било издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените
му правомощия. Не били допуснати процесуални нарушения при образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Правилно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. По изложените
съображения, касаторът моли за отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно
заседание, касаторът - АНО се представлява от процесуален представител, който
допълва, че в настоящия случай става въпрос за нарушение, което се отличава от
обикновените нарушения на митническото законодателство. Отклонението на стоки
от режим „транзит“ било деяние, чието местоизвършване често оставало
неизвестно. Настоящият случай бил точно такъв и тъй като не можело да се
установи в кой момент и на кое място била отклонена стоката, трудно можело да
се определи органът, който следвало да наложи административното наказание.
Цитира разпоредбите на чл.48 от ЗАНН, като прави извод, че въз основа на този
текст административнонаказващ орган се явява директорът или зам.-директорът на
териториалната дирекция, който в случая издал наказателното постановление.
Счита решението на съда в тази насока за неправилно. Налице било документално
задействане на режим „транзит“, което означавало, че всички стоки, които били
описани в транзитната декларация, следвало да бъдат в товарното помещение. Ако
по някаква причина те били напуснали това помещение или не били изобщо
натоварени, това било отклонение от режима. Излага и подробно доводи за
правилно насочване от АНО на административнонаказателната отговорност към
физическото лице – шофьор на превозното средство, превозващо стоката, под
митнически режим „транзит“.
Ответникът
по касационната жалба – А.Б. от Р. Т., не се явява. В съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който навежда доводи за
законосъобразност на атакувания съдебен акт. Счита за неоснователни
твърденията, изложени в жалбата, касаещи компетентността на органа да издаде
НП. В тази връзка твърди, че разпоредбите на ЗМ относно образуването на
административнонаказателното производство, компетентността за разглеждане на случая,
съответно за образуване преписка, са специални, спрямо тези на ЗАНН. Изрично
било предвидено, че когато не може да бъде установено къде било извършено
нарушението, в конкретния случай в хипотезата на твърдения за извършено
нарушение – отклонение от транзит, ЗМ предвиждал, че същото следвало да бъде
образувано в отправното митническо учреждение, което в
случая било Митница
Н. К., където била задействана въпросната транзитна декларация. Посочва, че пред административнонаказващия орган
представили писмени доказателства, включително и изхождащи от отправното
митническо учреждение, с които заявили, че липсващата стока не била натоварена
на товарния камион, управляван от ответника, още при задействане на
декларацията и то поради грешка. Пояснява, че митницата посочила, че направила
изрично запитване, за да се провери не само представената от тях информация и
достоверността на представените документи, но преди да бъде получен официален
отговор от М. К., административнонаказващият орган игнорирал тези доказателства
и разпоредил да бъде издадено наказателно постановление, без да коментира
твърденията, че шофьорът не отклонил стока, поставена под режим „транзит“,
защото същата не е била натоварена. Сочи още, че актосъставителят и
присъствалите на проверката на превозното средство митнически служители
заявили, че нито пломбите, нито въжетата на товарното помещение са били с
нарушена цялост или със следи от каквато и да е интервенция при пристигането на
товарния камион на МП „К. А.“. Това от своя страна
кредитирало представените доказателства, както и направените възражения по
съставения акт, че действително тази стока въобще не е била натоварена в
товарното помещение. В случая ставало дума за машина, която тежи около 4 тона,
а не за един пакет, който някой можел да пропусне или да изведе от товарното
помещение, с цел да отклони стоката, поставена под митнически режим. Счита, че
ответникът не е извършил нарушение в конкретния случай. Той не бил автор на
нарушението, поради факта, че нямало как да отклони и нямало доказателства, че
действително имало наличие на отклонен транзит и респективно нямало наказателно
отговорното лице. Видно било от представения
MRN, заедно с всички съпровождащи го документи, че стоката била предназначена
за Р. Т., поради което алтернативно или хипотетично отговорността, в случай, че
следвало да бъде реализирана такава, следвало да бъде реализирана от
компетентните турски митнически власти при пристигането или преди пристигането
на товарния камион на територията на Р. Т., в получаващото митническо
учреждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура -
Хасково намира жалбата за неоснователна и предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като обсъди
оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С
атакуваното решение Районен съд - Свиленград е отменил НП№2265/2018 от
01.04.2019г., издадено от Зам. директор на Териториална дирекция „Южна морска“,
с което за нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ), на основание чл.234а, ал.3, вр. с ал.1, във вр. с чл.233, ал.6
от ЗМ е присъдено на А.Б. да заплати равностойността в размер на 221 071,95
лева на липсващи стоки, а именно Система за изпомпване на лепило, използваща се
в автомобилната индустрия, състояща се от
За да отмени наказателното
постановление, районният съд на първо място посочил, че спорният
по делото момент бил дали МП „К. А.“ е получаващото митническо учреждение или
стоката била с получаващо митническо учреждение в Република Т., като отбелязал,
че според жалбоподателя пред него, компетентно е отправното митническо учреждение
от Г. а според АНО, компетентен бил именно той. След анализ на разпоредби от
актове на общностното право стигнал до извода, че получаващо митническо
учреждение е това учреждение, в което трябвало да бъде представена стоката, за
да завърши транзитната процедура. Споделил довода на процесуалния представител
на жалбоподателя, че АНО не е компетентен да реализира
административнонаказателната отговорност в случая. Компетентни следвало да са
Митническите власти на отправното митническо учреждение в Г., респективно
митническите власти в получаващото
митническо учреждение в Р. Турция. Това заключение направил, след като приел,
че соченият от процесуалния представител на АНО чл.304, § 1 от Регламент
№2447/2015, гласял, че стоките, заедно с основния референтен номер (MRN) на
декларацията за транзит, се представяли пред всяко митническо учреждение на
транзит, но разпоредбата касаела съюзен транзит, което било видно от подраздел
3 - Формалности по време на режим съюзен транзит. Съдът анализирал разпоредбите
на чл.48 от ЗАНН и чл.232а, ал.1 от ЗМ, като приел, че последната е специална,
поради което следвало да се приеме, че компетентен в случая бил митническият
орган на отправното митническо учреждение в Г.. Отбелязал, че дори и да се
приемело, че била приложима хипотезата на чл.232а, ал.2 от ЗМ, компетентен щял
да е митническият орган при получаващото митническо учреждение - Р.Т.,
доколкото ставало дума за външен за съюза транзит, а МП „К. А.“ се явявал
транзитно митническо учреждение, което единствено можело да извърши проверка и
при констатирани нарушения да сезира отправното митническо учреждение или
получаващото митническо учреждение.
На следващо място, съдът посочил, че
е налице неяснота относно субекта на нарушението, тъй като в наказателното
постановление АНО подробно се бил мотивирал, че А. Т., като превозващ стоки,
поставени под режим „транзит“, бил субект на задължението за представянето им
пред митническото учреждение, а в същото време
АНО ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Отделен бил въпросът дали действително имало отклонение от режима транзит,
предвид приетите по делото доказателства - официални писмени документи от
Главна Дирекция К., Митническа дирекция Н. и Главна дирекция Р., които съдът
кредитирал с доверие, поради това, че същите били издадени от държавни органи и
задължавали съда да вземе предвид направените в тях изявления. Поради това
следвало да се приеме, че процесната стока по ЕАД Т2 с МРН 18DЕ745850606761М0,
записана под т.2, по невнимание била забравена и не била натоварена - намирала се в склада в Г.. Не
приел, че е налице отклонение от режима „транзит“, тъй като изначално същият
спрямо тази стока не бил задействан, а съставените документи, в частност ЕАД Т2
с МРН 18DЕ745850606761М0, били неправилно оформени.
След анализ на европейското и
националното законодателство, касаещо митническия режим на превозваните стоки,
районният съд формирал извода, че неправилно била ангажирана отговорността на
работника, вместо на дружеството-превозвач, като определил това за
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. В подкрепа на извода си посочил,
че дружеството PETEK TR – Г. извършило изпълнителното деяние по въвеждането на
процесните стоки. Същото, в качеството си на превозвач на отклонените стоки, и
като знаело, въз основа на документите, с които оперирало, че стоката била
поставена под митнически режим „транзит“, не изпълнило задълженията си,
произтичащи от чл.135, § 1 и чл.233, § 3 от Регламент № 952/2013 - да представи
стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение и в
определения срок, и при спазване на мерките, взети от митническите органи за
тяхното идентифициране.
Обобщено, като приел, че НП е
издадено от некомпетентен орган, при съществени процесуални нарушения и
неправилно ангажиране отговорността на шофьора, а не на дружеството - превозвач,
съдът изцяло отменил наказателното постановление.
При хипотетично приета
липса на нарушения при провеждане на административнонаказателната процедура,
съдът е изложил и съображения за правилното определяне размера на наложеното
наказание, за правилното присъждане равностойността на отклонените стоки, както
и за липсата на явно несъответствие между стойността (митническа) на отнетите в
полза на държавата влекач и ремарке, и тази на предмета на нарушението.
Решението на районния
съд е правилно.
По първия спорен по делото
въпрос, а именно компетентен ли е бил АНО да издаде процесното НП, настоящата
инстанция намира следното:
Отговорността на касационния
ответник е била ангажирана за нарушение по чл.234а ал.1 от ЗМ – отклонение на
стоки от режим транзит.
Според чл.232а ал.1 от ЗМ при нарушение на чл.234а,
състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако не е
известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на
отправното митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка. Ал.2 на разпоредбата предвижда, че в
случаите по ал.1, когато в получаващото митническо учреждение е установено
отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока,
нарушението се счита за извършено в това митническо
учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка.
Настоящата инстанция споделя доводите на касатора, че отклонението от режим
транзит е нарушение, при което не винаги може да се установи къде точно е
местоизвършването му, а последното е от значение за определяне на териториално компетентния административен орган, който да
реализира следващата се административнонаказателна отговорност. Именно с цел
коректното определяне на териториално компетентния административнонаказаващ
орган за нарушенията по чл.234а от ЗМ, изразяващи се в отклонение на стоки от митнически
режим транзит, е въведено правилото на чл.232а от ЗМ.
В случая не става ясно и
АНО не обосновава от къде произтича териториалната му компетентност да издаде
процесното НП. В хода по същество процесуалният представител на ответника се
позовава на разпоредбата на чл.48 ал.2 от ЗАНН, която счита за приложима
предвид обстоятелството, че нарушението е констатирано и съответно е съставен
АУАН на МП К. А., респ. административнонаказателното производство е образувано
в ТД „Южна Морска“. Същевременно в касационната жалба се претендира да е налице
хипотезата на чл.232а ал.2 от ЗМ, доколкото била отклонена част от превозваната
под транзит стока, а МП “К.А.“ се явявал последното митническо учреждение на
територията на страната, през която преминавали транзитираните стоки т.е. се
явявал крайното (получаващо) учреждение на територията на страната.
Според касационната
инстанция установените по делото факти не обосновават извод, че Зам. Началникът
на ТД „Южна морска“ е териториално компетентен да издаде процесното НП. Както
се посочи по-горе, за нарушенията по чл.234а от ЗМ, изразяващи се в отклонение
на стоки от митнически режим транзит териториалната компетентност на АНО се
определя съгласно чл.232а от ЗМ, поради което за този вид митнически нарушения чл.48
ал.2 от ЗАНН не намира приложение като изцяло се споделя извода на районния
съд, че двете разпоредби са в съотношение специална към обща.
В случая обаче не се
установява да е налице някоя от визираните в чл.232а от ЗМ хипотези,
вкл. претендираната такава по ал.2 на нормата, които да обуславят
териториалната компетентност на АНО да издаде НП. Действително отклонението
касае само част от поставената под режим транзит стока, поради което
компетентно за реализиране на следващата се административнонаказателна
отговорност е получаващото митническо учреждение, което в случая е в РТ.. Не
може да бъде възприета тезата на АНО, че компетентността му да издаде НП
произтича от това, че МП „К. А.“ е крайното митническо учреждение (МУ) на
територията на страната и поради това получаващо такова. В случая МП „К.А.“ действително е последното МУ
на територията на страната, както и на общността, през което преминават
транзитираните стоки, но това обстоятелство не го характеризира като
„получаващо“ по конкретната транзитна операция
по смисъла на чл.3 б.“и“ от Дял I на Допълнение I към Конвенцията
за общ транзитен режим.
Чл.45
т.5 от Конвенцията, респ. чл.306 §4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията предвиждат хипотези, при които за получаващо учреждение по
транзитната операция се приема такова, което е различно от обявеното в
декларацията за транзит. В случая обаче от наличните данни и доказателства по
делото не може да се направи извод задействаният с MPH18DE745850606761M0
режим транзит да е завършил в МП“К. А.“ и това МУ да се смята за получаващо,
откъдето пък да се изведе, че ТД „Южна морска“ разполага и с
административнонаказателни правомощия по смисъла на чл.232а ал.2 от ЗМ. Касаторът
нито твърди, нито представя доказателства за завършване на транзита в МП „К.А.“,
при което положение би следвало да уведоми отправното МУ според чл.307 §2 от
Регламент за изпълнение 2015/2447. Видно е дори и от текста на приложеното
писмо рег.№32-347806 от 29.11.2018г. до Директора на Агенция „Митници“ , че след
справка в Европейската информационна система е установено, че е извършен
контрол от получаващото МУ в РТ. и именно то е уведомило за резултатите от същия
отправното МУ на 17.10.2018г. Последното сочи, че превозът на наличните стоки
по транзитната операция не е бил спрян, а е продължил след претоварването им на
друго превозно средство, каквото искане е било направено от представител на превозвача ( искане
вх.№32-287941/05.10.2018г.) , т.е. че режимът е бил завършен в получаващото МУ
в РТ..
Наред с горното, от събраните по делото
доказателства не се установява неяснота относно мястото на отклонение на
процесната стока. Представените от касационния ответник в хода на
административнонаказателното производство документи сочат, че същата е
отклонена във ФРГермания. Тези документи
са приети като доказателства по
делото като тяхната доказателствена сила не е оборена от страна на АНО, поради
което липсва основание същите да не бъдат кредитирани от съда. Тук следва да се
отбележи, че по делото не е представено отправеното запитване до немските
митнически власти, нито това запитване е индивидуализирано с номер и дата в НП,
което поставя под съмнение съществуването му. По преписката е налично единствено искането до
Директора на Агенция „Митници“ за отправяне на подобно запитване. Дори и да се
приеме, че действително запитване е било отправено, то до момента на
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, както и пред
касационната инстанция, не е представен отговор по същото. От страна на АНО не са
положени каквито и да било усилия, целящи снабдяване с този отговор и
представянето му пред съда.
Извън гореизложеното ,
дори и да се сподели твърдението на АНО, че в случая не е ясно къде е извършено
отклонението на стоката, респ. къде е местоизвършването на нарушението, то
Зам.началникът на ТД „Южна морска“ отново не е компетентен да разгледа
административнонаказателната преписка, тъй като МП „К. А.“ безспорно не е и
отправно МУ по конкретната транзитна операция.
В НП се цитират разпоредбите на чл.304 §1 и §5 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно §1 на нормата,
стоките заедно с основния референтен номер (MRN)
на декларацията се представят пред всяко митническо учреждение на транзит, а
съгласно §5 митническото учреждение на транзит може да извърши проверка на
стоките като всяка проверка на стоките се извършва
главно въз основа на данните за операцията по съюзен транзит, получени от
отправното митническо учреждение. Според касационната инстанция МП
„К. А.“ няма качеството на „митническо учреждение на транзит“ по аргумент от
чл.3 б.“з“ от Дял I на Допълнение I към
Конвенцията
за общ транзитен режим, респ. от чл.1 т.2.13 б.“а“ от Глава 1, Дял I от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията. Този извод се потвърждава и от вписаното в кл.51
на транзитна декларация Т2 с MPH18DE745850606761M0, видно от която МП „К. А.“ не фигурира сред декларираните „транзитни“
митнически учреждения.
Като МУ, през което се
осъществява превоза на поставените под режим транзит стоки, макар и невписано в
транзитната декларация, МУ „К.А.“ може да извършва проверка на транзитираните
стоки, в случай, че намери за необходимо, но от последното обстоятелство не
произтичат административнонаказателни правомощия. Такъв извод не следва и от
цитираната от пълномощника на касатора разпоредба на чл.17 (посочена като чл.15)
от Допълнение I към Конвенция за общ транзитен режим, нито от визираната в НП разпоредба
на чл.304 §5 от Регламент за изпълнение №2447/2015г.
По
изложените съображения, правилно районният съд, изхождайки от дадените в Конвенцията
за общ транзитен режим дефиниции за отправно и получаващо митническо учреждение,
както и от събраните по делото доказателства, е приел, че Зам. Началникът на ТД
„Южна Морска“ не се явява компетентния в
случая наказващ орган, респ. правилно е отменил НП.
За
пълнота на мотивите следва да се посочи, че не се възприема становището на
първоинстанционния съд, че субект на нарушението отклонение на стоки от режим
транзит може да бъде само
дружеството-превозвач, но не и физическото лице
- негов работник. Разпоредбата на чл.234а от ЗМ не прави подобно
разграничение. Действително, както сочи касаторът, шофьорът на превозното
средство е лицето, което пряко придружава и придвижва стоките, съдържащи се в
превозното средство и може да осъществи преки действия спрямо тях, отклонявайки
ги от маршрута им, респ. от митнически надзор. В конкретния случай обаче, предвид
ненатоварването въобще на процесната стока в превозното средство, няма как да
се приеме, че касационният ответник е осъществил пряко и лично някакви действия
спрямо нея по време на превоза, за да му се вмени за неспазено изискването по
чл.304 §1 от Регламент за изпълнение №2447/2015г. В тази връзка районният съд е
достигнал до правилния извод, че административнонаказателната отговорност на
касационния ответник е незаконосъобразно ангажирана.
Предвид
гореизложеното, като е отменил НП , районният съд е постановил акта си в
съответствие със закона. Касационниште оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Оспореното решение е валидно ,
допустимо, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения
и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в
сила.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78/23.05.2019г.,
постановено по АНД № 253 по
описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.