№ 1892
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на АЛ. Н. ЯН. срещу Решение № 262392 от
30.07.2021г. по гр.д. № 26/2021г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени
предявените от въззивника срещу ЧСИ Н.Г., рег. № 716 и с район на действие, този на ВОС
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5756.55 лева, дължима на отпаднало основание като платена сума по изп.д.
№ 20177160400378, приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1694.98 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 12.09.2017г. –
05.08.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 260136 от 24.08.2020г. по ч.гр.д. № 9282/2020г. по описа на ВРС, 20-ти
състав.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЧСИ Н.Г..
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение и постановяване при съществено нарушение на
процесуални правила. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Няма спор
между страните, а и от протокол за разпределение на сумите по изп.д. се установява, че на
12.09.2017г. по специалната банкова сметка на ЧСИ е постъпила исковата сума от запор
върху банкова сметка на ищеца, както и че общо по делото е събрана сумата от 98020.93 лв.,
при общ размер на задълженията 88766.05 лв. С Разпореждане от 01.11.2019г. ЧСИ е
разпоредил приключване на изпълнението поради погасяване на задължението от
1
длъжниците и събиране на разноските по изпълнението, като разпореждането е влязло в
сила на 18.11.2019г. Въпреки тези факти, първоинстанционният съд е приел, че не е
установен фактическия състав на неоснователното обогатяване. Този извод не кореспондира
нито със събраните по делото доказателства, нито с трайната съдебна практика. Съгласно
задължителните постановки на ППВС № 1/28.05.1979г. при фактическия състав на чл. 55, ал.
1, пр. последно от ЗЗД при отпадане на основанието ищецът следва да въведе като
твърдение и да докаже предаването на вещ, респ. плащане, както и да въведе твърдения за
основанието към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите
и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва
да докаже основания за задържане на полученото. Ищецът е провел доказване на фактите,
чиято тежест на доказване носи: на 12.09.2017г. по специалната банкова сметка на ЧСИ е
постъпила исковата сума от запор на банкова сметка на ищеца; към момента на получаване
на престацията от ответника основанието е било изп.д. № 20177160400378 по описа на
ответния ЧСИ, образувано по изпълнителен лист № 9053 от 23.08.2017г.; по изпълнителното
дело е събрана сума надвишаваща общия размер на задълженията и поради погасяване на
задължението от длъжниците и разноските по изпълнението, изп.д. е приключено на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. По специалната сметка на ЧСИ е останала надвнесена сума,
принадлежаща на ищеца, която не му е върната, въпреки отпадане на основанието за
плащане. Вземането е станало изискуемо от деня на отпадане на основанието. В тази връзка
ищецът сезирал ЧСИ с молба от 29.03.2019г. за връщане на надвнесена сума, по която ЧСИ
разпоредил да се върнат дължимите суми, след решението на съда по жалба срещу
изготвено разпределение. Решението по тази жалба и по в.гр.д. № 1304/2019г. по описа на
ВОС е влязло в сила на 17.09.2019г., а връщане на сумата не е последвало. В изпълнение на
дадени указания до ЧСИ да съобрази размера на присъдената на взискателя законна лихва
по изпълнителния лист към момента на окончателното плащане на главното вземане, ЧСИ
извършил корекция на сумите в разпределението след приключване на сметката в размер на
4635.03 лв., представляваща допълнително начислена лихва в полза на взискателя. Това
ощетяване на длъжниците е резултат от неправомерното бездействие на ЧСИ чрез забава в
извършване на разпределението от 21.12.2018г. до 26.03.2019г., както и невключването при
разпределението на законната лихва върху неплатената главница на взискателя за същия
период. Наличието на обогатяване или обедняване е без значение в хипотезите на чл. 55-чл.
58 от ЗЗД, които се отнасят до връщане на даденото без, на неосъществено или на отпаднало
основание. След като изпълнителното производство е приключено няма правно основание
ЧСИ да продължава да задържа средства на длъжника по набирателната си сметка.
Последното е в противоречие с чл. 24, ал. 2 от ЗЧСИ, чл. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6
за начина на изчисляване на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на
ЧСИ, предвиждаща, че когато внесената сума, заедно с лихвите надвишава размера на
задължението, тя се превежда на длъжника. Наред с всичко останало, при постановяване на
решението си съдът не е съобразил признанието на ответника, че останалата по изп.д. сума
следва да се възстанови на длъжника Б. Я., тъй като последната постъпила по делото сума е
от публичната продан на ипотекирания имот, собствен на същия. Сочената от ЧСИ
поредност при разпределението обаче няма опора в закона. Отправил искане поради всичко
изложено обжалваното решение да се отмени, а предявените искове да се уважат с извод за
основателност.
В отговор, ЧСИ Н.Г. оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на
решението. Оспорва допустимостта на исковете поради липса на правен интерес от
предявяването им – след като ищецът разполага с изпълнителен лист за процесната сума,
намалена със заплатените в хода на изпълнителното производство негови лични публични
задължения, то претендирането й отново в исковото производство е недопустимо. Оспорил
на следващо място осъществяването на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. последно от
ЗЗД, доколкото събраната по изп.д. сума не е получена от ЧСИ, още по-малко на отпаднало
2
основание. Процесната сума е постъпила и до настоящия момент се намира в специалната
сметка на СИ по чл. 24 от ЗЧСИ. Когато сумите по изп.д. са постъпили по сметка на СИ в
съответната банка, те принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми,
вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на
разпоредителни действия с тях. Съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал. 2 от ГПК с
тези суми на длъжника се разпорежда СИ чрез платежни нареждания. Не е налице и
отпадане на основанието за събиране на сумата, като приключването на изп.д. поради
изпълнение не води до отпадане на основанието за събиране на сумите по изпълнителния
лист, който не е обезсилен. Изпълнителното дело приключва поради удовлетворяване на
взискателите и изчерпване предмета на изпълнителното производство. За основателността
на иска по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД основанието следва да е отпаднало с обратна сила.
След извършване на разпределение на събраните по делото суми и приключване на изп.
производство, остатъкът се връща на този от солидарните длъжници, който последен е
извършил плащане или от чието имущество е реализиран остатъкът. СИ няма правомощие
сам да преценява на кого от длъжниците да върне останалата след пълното погасяване на
задължението сума, нито да се намесва във вътрешните отношения на солидарните
длъжници, всеки от които отговаря пред кредитора с цялото си имущество. В случай, че
изпълнилият чужд дълг солидарен длъжник направи изрично искане да встъпи в правата на
взискателя до размера на платеното от него, СИ следва да постанови акт, с който уважава
или отхвърля искането. При липса на направено искане от ищеца да встъпи в правата на
взискателя на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, правилно ВРС е отхвърлил предявения иск.
СИ не отказва да върне сумата, която е останала след приключване на изпълнението, но тя
може да бъде възстановена на солидарния длъжник само ако той се суброгира в правата на
взискателя. В противен случай СИ следва да върне остатъка на този от длъжниците, от чието
имущество тя е събрана съобразно поредността на постъпилите по изпълнителното дело
суми. А искане за възстановяване на останалата сума от длъжника Б. Я. не е постъпило
въпреки, че същия е уведомен за размера на остатъка от получената от проданта на
собствения му имот цена. Това е основание за задържане на остатъка по специалната сметка
на ЧСИ до предприемане на съответни действия от страна на длъжниците за
законосъобразното й възстановяване. Отправил искане в тази връзка решението като
правилно да се потвърди.
В писмен отговор ЗК „Лев Инс“ АД оспорил жалбата и доводите, на които същата е
основана и отправил искане за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно постановено.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, въззивникът е уточнил, че на
20.02.2020г. подал заявление до ЧСИ Н.Г., с което заявил искане за суброгиране в правата
на удовлетворения кредитор по изп.д. № 20177160400378. Страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от АЛ. Н. ЯН. срещу
ЧСИ Н.П. Г., рег. № 716 на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5756.55 лева,
представляваща дължима на отпаднало основание като платена сума по изп.д. №
20177160400378, приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.06.2020г.
до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1694.98 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 12.09.2017г. –
3
05.08.2020г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът
е солидален длъжник по договор за кредит от 29.11.2007г., сключен между „Банка Пиреос
България“ АД, като кредитор и Б. Н. Я., като кредитополучател. По изп.д. №
20177160400378 по описа на ЧСИ Н.Г. е наложен запор върху банковите му сметки в „Банка
ДСК“ АД, като от разплащателната сметка на ищеца по сметка на ЧСИ на 12.09.2017г. е
преведена сумата от 5756.55 лв. за погасяване на паричното вземане на банката – кредитор
по договора за кредит. По изп.д. е събрана сумата от 98020.93 лв., с която вземането на
взискателя, както и дължимите по изпълнението такси и разноски общо в размер на
88766.05 лв. са изцяло погасени, като по сметка на ЧСИ е останал наличен остатък от
9254.88 лв. Ищецът подал до ответния ЧСИ молба от 29.03.2019г., за връщане на
надвнесената от него сума, по която с разпореждане ЧСИ разпоредил да се върнат
дължимите суми след решението на съда по жалба срещу разпределението. Решение от
23.07.2019г. на ВОС по в.гр.д. № 1304/2019г. срещу извършено разпределение по Протокол
от 26.03.2019г. по изп.д. е влязло в сила на през м. 07.2019г. Изпълнителното е приключено
от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК поради изпълнение на задължението и събиране
на разноските, без да е върната събраната от разплащателната сметка на ищеца сума в
исковия размер. Като надвнесена по изпълнителното дело исковата сума подлежи на
връщане, поради което отправил искане за положително произнасяне по предявените
искове.
В отговор ЧСИ Н.Г. оспорил допустимостта, евентуално и основателността на
предявените искове. Признал описаните факти в исковата молба по отношение предмета на
изпълнителното дело, по което посочил, че вследствие приложените способи за
принудително изпълнение била събрана сумата от 98020.93 лв.: вследствие наложен запор
на банковата сметка на Б. Я. на 07.09.2017г. е постъпила сумата от 174.78 лв.; вследствие
наложен запор върху банковата смутка на А.Я. на 12.09.2017г. е постъпила исковата сума от
5756.55 лв. и вследствие проведена публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза
на банката е постъпила сумата от 92089.60 лв. При извършеното разпредение на 25.03.2019г.
за погасяване на публични задължения на ищеца на ТД на НАП е разпределена сумата от
657.73 лв. След постановяване на решение по в.гр.д. № 1304/2019г. по описа на ВОС за
периода на дължимата законна лихва на взискателя общо разпределената сума е в размер на
93401.08 лв. След приключване на изп.д. е останала сумата от 4619.85 лв., която следва да
бъде възстановена на длъжника Б. Я., а не на ищеца, тъй като последната постъпила по
изп.д. сума е от публичната продан на ипотекирания недвижим имот, собствен на Б. Я.,
респ. остатъкът от тази продажна цена след приключване на изп.д. се дължи единствено на
него. Солидарният длъжник има възможност да се суброгира в правата на взискателя
съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК до размера на заплатения от него чужд дълг, а в случай, че не
желае да встъпи в правата на взискателя, то остатъкът от събраната по изп.д. сума следва да
се възстанови на длъжника Б. Я.. Ако ищецът се суброгира в правата на взискателя ЧСИ
дължи връщане на сумата на него. На 01.11.2019г. изп.д. е приключено поради погасяване
на задължението. До приключване на изп.д. молба от ищеца с правно основание чл. 429, ал.
1 от ГПК не е постъпила, нито е постъпила молба за образуване на ново изп.д. с оглед
настъпилата суброгация до размера на заплатеното от солидарния длъжник чуждо
задължение. Ето защо изразил становище за недопустимост на иск поради липса на правен
интерес – платилият чужд дълг има право да търси даденото от този, чийто дълг е платил, а
не от съдебния изпълнител, който не е страна в изпълнителното производство, нито в
правоотношението, от което произтича отговорността на солидарния длъжник.
Следователно след като по отношение на ищеца се разпростират субективните предели на
издадения в полза на банката изп.лист, т.е. той вече разполага с изпълнителен титул за
вземането си и за ищеца е налице правна възможност да образува изп.д. срещу длъжника Б.
Я., позовавайки се на настъпилата в негова полза законна суброгация, както и да поиска
4
налагане на запор върху вземането на Б. Я. по изп.д. № 20177160400378 не е налице правен
интерес от предявяване на иск за осъждане на СИ да му заплати исковата сума. Обратното
би довело до неоснователно обогатяване. Евентуално отправил искане за постановяване на
решение, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
Третото лице помагач в отговор на исковата молба оспорило исковете по същество с
искане за отхвърлянето им с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 9282/2020г. по описа на
ВРС, 20-ти състав, образувано по заявление на АЛ. Н. ЯН. от 06.08.2020г. в полза на
заявителите е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260136 от 24.08.2020г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни
със съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство. Искът по
чл. 422, ал. 1 е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ГПК и процесуално
допустим. При въведените фактически твърдения, че ответникът по делото дължи връщане
на получено с оглед на отпаднало основание искът е предявен при наличие на правен
интерес и е допустим. Доводите за недопустимост на исковете се отнасят до пасивната
материалноправна легитимация на ответника, респ. до основателността на иска, но не и до
неговата допустимост, поради липса на право на иск и надлежен ответник по иска.
Фактите по делото не са спорни и установени с писмени доказателства.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Въведеното от ищеца правопораждащо основание на главното оспорено вземане,
сочи на иск за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД, съгласно
която разпоредба който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В хипотезата на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /разяснена в т. 1 от
ПП на ВС № 1 от 28.05.1979г./ - основанието е съществувало при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. От момента на отпадане на
основанието – ответникът дължи връщане на всичко, което е получил, но тъй като простата
изискуемост не поставя автоматично длъжника в забава, а е необходима покана, законна
лихва следва да се присъди от датата на предявяване на исковата молба /при липса на
доказателства за друга връчена писмена покана/.
Няма спор по делото, а и от самите фактически твърдения в исковата молба следва,
че исковата сума в размер на 5756.55 лв. е постъпление по изп.д. № 20177160400378 по
описа на ответния ЧСИ, по който ищецът, заедно с Б. Я. са солидарни длъжници, в
изпълнение на наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК“ АД на
12.09.2017г. за погасяване на паричното вземане на банката – кредитор по договор за кредит
и взискател в изпълнението. По договора за кредит ищецът е поръчител, а Б. Я. -
кредитополучател. След този момент по изп.д. са реализирани и други изпълнителни
способи – проведена публична продан на собствен на длъжника Б. Я. недвижим имот, като
последната постъпила по делото сума е от публичната продан на ипотекирания имот,
собствен на последния и постъпленията са разпределени, взискателя удовлетворен,
изпълнителните разноски събрани. Поради изчерпване предмета на изпълнителното дело,
изпълнителното е приключено от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК на 18.11.2019г.
При тези безспорни факти съдебният състав приема, че постъпването на исковата сума по
изпълнителното дело е на валидно правно основание – издаден срещу ищеца солидарен
длъжник изпълнителен лист от 23.08.2017г. по ч.гр.д. № 11999/2017г. по описа на ВРС,
послужил за иницииране на изп.д., като сумата не е получена от ЧСИ Н.Г., както и правното
основание за събиране на сумата не е отпаднало с обратна сила с приключване на
5
изпълнението по реда на чл. 433, ал. 2 от ГПК. Изпълнителният лист съществува и въз
основа на същия ищецът има възможност да реализира регресното си вземане спрямо
длъжника по главния дълг, възникнало с извършване на плащането на 12.09.2017г. Именно
в тази насока са предприетите от ищеца действия по сезиране на ЧСИ с искане за
суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, заявлението за което е направено по
твърдения в настоящата инстанция на 20.02.2020г.
Съгласно чл. 455, ал. 1 от ГПК постъпленията по изпълнението се внасят по сметката
на съдебния изпълнител. От тази сметка се извършва изплащането на дължимите на
взискателя суми въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който
отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. Когато взискателят и длъжникът не са
посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния
изпълнител до поискване /чл. 455, ал. 3 от ГПК/. Т.е. постъпилите по специалната
набирателна сметка на СИ суми са такива по предназначение. Те служат за удовлетворяване
на взискателите, но до изплащането им принадлежат на длъжника. След като в случая
вземанията на взискателя са удовлетворени от постъпленията, остатъкът принадлежи на
длъжника Б. Я., доколкото последното постъпление по изпълнението от реализиране на
способ с предмет негов собствен имот. По делото не се твърди и не е установено
отклоняването на постъпленията и остатъка от специалната сметка и държането им в брой
или по лична банкова сметка от ЧСИ като физическо лице, което би съставлявало виновно
неизпълнение на задълженията му по закона и санкционирано по реда на чл. 67 и сл. от
ЗЧСИ. Сумите по сметката на СИ следователно не съставляват получени от него средства,
същите са постъпили по специална сметка по изпълнението, дължимите на взискателя суми
са изплатени, а остатъкът принадлежи на длъжника Б. Я.. За уреждане на вътрешните
отношения между солидарните длъжници, ищецът следва да се снабди с изпълнителния лист
и да образува изпълнително дело за реализиране на правото си.
В заключение по делото не са установени елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД поради което
предявените на това основание като недоказани по основание следва да се отхвърлят.
Идентичен правен резултат в обжалваното решение е постановил и ВРС, чието
решение като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на разноски. Съгласно
представен списък реализираната от страната разноски под формата на платено
възнаграждение за адвокат възлизат на 700 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262392 от 30.07.2021г. по гр.д. № 26/2021г. по описа
на ВРС, ХХ-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
55, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени предявените от АЛ. Н. ЯН. с ЕГН ********** срещу
ЧСИ Н.Г., рег. № 716 и с район на действие, този на ВОС искове за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5756.55 лева,
дължима на отпаднало основание като платена сума по изп.д. № 20177160400378,
приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.06.2020г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1694.98 лева, представляваща
6
обезщетение за забава върху главницата за периода 12.09.2017г. – 05.08.2020г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260136
от 24.08.2020г. по ч.гр.д. № 9282/2020г. по описа на ВРС, 20-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК АЛ. Н. ЯН. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЧСИ Н.П. Г. с ЕГН **********, рег. № 716 и с район на действие, този на
ВОС сумата от 700 лева, представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЧСИ Н.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7