Разпореждане по дело №550/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3919
Дата: 17 май 2013 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200500550
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 164

Номер

164

Година

27.7.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.27

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Анна Димова

дело

номер

20114100600459

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура – град С. против определение № 122/15.06.2011г. по ЧНД № 244/2011г. на Районен съд – град С., с което е отменено постановление от 26.05.2011г. на Районна прокуратура – град С. за прекратяване на наказателното производство по ЗМ№ 559/2010г. по описа на РУ „Полиция” – град С..

В протеста се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не кореспондира на събраните по делото доказателства. Представителят на СвРП подробно е аргументирал изводите, които е направил в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Изложени са и мотиви в подкрепа на твърдението в протеста, че аргументите на първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства. Отправя се искане за отмяна на определението на Районния съд и за потвърждаване на постановлението от 26.05.2011г. на Районна прокуратура – град С..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намира за установено следното:

Протестът е подаден от легитимирана страна и в законоустановения за това срок, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество протестът се явява неоснователен.

Досъдебно производство ЗМ № – 559/2010 година по описа на РУ „Полиция” – град С. е започнало на основание чл. 212, ал. 2 НПК срещу М. Б. Д. от село О. М., община С. за това, че на 24.10.2010г. около 19.40 часа в село О. М., община С. е повредил /чрез удар с ръка/ противозаконно чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто” с ДКН ВТ3719АХ, собственост на В. З. Б. от село Поликраище – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

С постановление от 30.12.2010г. на Районна прокуратура – град С. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

С определение № 17 от 25.01.2011г. Районен съд – град С. е потвърдил постановлението от 30.12.2010г. за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 23.02.2011г. Окръжен съд - град Велико Търново е отменил определение № 17 от 25.01.2011г. на СвРС и е отменил постановление от 30.12.2010г., като е върнал делото на СвРП за изпълнение на дадените указания. В изпълнение на дадените от ВТОС указания, на обвиняемия Д. е повдигнато ново обвинение с посочване като форма на изпълнително деяние – унищожаване на чужда вещ; разпитани са повторно обвиняемият и свидетелят Б. С.; проведен е разпит на свидетелите Г. А, И. Ф, Ц.Ц. и П. П. и е изготвена допълнителна оценъчно-икономическа експертиза.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 24.10.2010г. обвиняемият бил в дома на свидетеля Б. в село О. М., където двамата се черпели. По някое време решили да си купят още бира и двамата тръгнали с лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, собственост на свидетеля Б., към центъра на селото. След като си купили бира, двамата отишли до един магазин за цигари, където обвиняемият прередил пострадалия Б.. След като напуснал магазина, пострадалият се качил в собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто” с ДКН ВТ3719АХ. До него спрял и автомобилът на свидетеля Бойчев, обвиняемият излязъл от колата и след като приближил, измъкнал пострадалия от автомобила, дърпайки го за якето. Между двамата започнала разправия и Д. извадил от багажника на автомобила, с който пътували със свидетеля Б., метална ръчна помпа за гуми. С нея обвиняемият ударил Б. в областта на гърба. Като видял случващото се, свидетелят Б. отишъл при двамата, за да ги разтърве. Взел помпата от ръцете на Д. и я оставил в багажника. След това отишъл отново при Б., за да му обясни да си тръгва. През това време обвиняемият Д. счупил предното панорамно стъкло на автомобила на пострадалия. Като видял това, свидетелят Б. се качил в автомобила си, а Д. го последвал и двамата тръгнали обратно към дома на А. Б.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства, които да изяснят по какъв начин и с какви средства обвиняемият е унищожил предното панорамно стъкло на лекия автомобил на пострадалия.

На първо място в постановлението за прекратяване на наказателното производство е отразено, че обвиняемият е счупил стъклото, като е нанесъл върху него един удар с ръка. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че малко преди удара свидетелят Б. е взел от ръцете на обвиняемия ръчната помпа, с която той ударил пострадалия. Наблюдаващият прокурор е приел още, че при извършеното от обвиняемия посегателство върху предното панорамно стъкло на лекия автомобил липсва субективната страна на деянието. Този извод е обоснован от обясненията, дадени от Д., а именно, че той е замахнал да удари Б., но тъй като последният се дръпнал, ударът попаднал върху стъклото на автомобила.

За да отмени акта на Районна прокуратура – град С., първоинстанционният съд е приел, че направените в обжалваното постановление изводи са неправилни. Съдът аргументирано, конкретно и подробно е посочил причините, поради които тези изводи не могат да бъдат споделени.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че фактът на отнемането на ръчната помпа от ръцете на обвиняемия и прибирането й в багажника от страна на свидетеля Б., не може да доведе до категоричен извод, че ударът върху предното панорамно стъкло е нанесен с ­ъка. Самият свидетел заявява, че докато продължил да обяснява на „човека да си тръгва”, чул как нещо „изтрещя” и видял, че М. Д. е ударил и счупил предното стъкло /л. 17 от ДСП/. В показанията на Б. /л. 16 от ДСП/ също не се свидетелства за удар с ръка.

На следващо място, настоящата инстанция напълно споделя виждането на първоинстанционния съд за неправилност на извода, че обвиняемият е целял не унищожаване И. повреждане на чужда вещ, а причиняване на телесна повреда. Действително са налице съществени противоречия между обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите Б. и Б.. Следва да се има предвид, че обясненията на обвиняемия имат характера на гласно доказателствено средство, но същевременно с това, те са и средство за защита. По тази причина за формата на вината следва да се съди от всички обстоятелства по делото, а не само от обясненията на обвиняемия. Едва след извършване на всички действия, необходими за разкриване на обективната истина, може да бъде направен извод относно субективното отношение на обвиняемия към извършеното от него деяние.

Поради гореизложеното, съдът намира, че с оглед принципа за разкриване на обективната истина, следва да бъдат извършени допълнителни процесуално-следствени действия. С дадените от Районен съд – град С. указания в тази насока ще бъде изяснено по какъв начин и с какви средства обвиняемият е унищожил предното панорамно стъкло на лекия автомобил на пострадалия. Правилно първоинстанционният съд е приел за необходимо да бъде разпитан повторно свидетелят Б. за установяване на обстоятелствата къде са се намирали спрямо автомобила всички лица в момента на удара и с какво средство е нанесен той. Настоящият съдебен състав намира, че за същите обстоятелства повторно следва да бъде разпитан и пострадалият Б., като при наличието на съществени противоречия между показанията му и обясненията на обвиняемия следва да се направи очна ставка между тях.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че протестът на СвРП е неоснователен, а атакуваното определение на СвРС е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 от 15.06.2011г. по ЧНД № 244/2011г. на Районен съд – град С., с което е отменено постановление от 26.05.2011г. на Районна прокуратура – град С. за прекратяване на наказателното производство по ЗМ № 559/2010г. по описа на РУ „Полиция” – град С..

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - град С. за изпълнение на указанията, дадени с настоящото определение и с определение № 122 от 15.06.2011г. на СвРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

0608577630F00EF0C22578DA003135DC