Решение по дело №207/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20207060700207
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ


№ 2


гр. Велико Търново, 26.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ                                                                                                             

при участието на секретаря П. И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №207 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 215, ал. 2 и чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Г.Ц.Й. ***, срещу решение на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при Община Свищов, назначена със Заповед №1996-РД-01-03/14.10.2019г. на вр. и. д. кмета на Община Свищов по Протокол №3/20.11.2019г. в частта за поземлен имот с идентификатор 07363.85.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Община Свищов. Жалбоподателката твърди, че е собственик на процесния имот, представляващ земеделска земя с площ от 6 251 кв. м., засята с трайни насаждения – бадеми. Счита, че определеното обезщетение от комисията по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ за възникване на сервитут за прокарване на газопровод не е правилно определено и неговият размер е занижен. Претендира да бъде изменено решението на комисията, като бъде определено справедливо пазарно обезщетение за сервитута, попадащ в границите на имота, като посочва размер на обезщетението от 1 421,38 лв. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски по производството.          

Ответникът по жалбата – Община Свищов, конституирана като такъв на основание чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита, че посоченият в обжалваното решение на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при Община Свищов е правилно определен и справедлив по мотиви, изложени в писмена защита. Претендира за разноски по производството.

Заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и моли съдът да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски.    

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съобщение по чл. 61 от АПК за решението по Протокол №3/20.11.2019г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при Община Свищов, назначена със Заповед №1996-РД-01-03/14.10.2019г. на ВРИД кмета на Община Свищов/стр. 35 от делото/, касаещо ПИ с идентификатор 07363.85.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Община Свищов, е изпратено на жалбоподателката по пощата, с обратна разписка и е връчено на 12.03.2020г./стр. 37 от делото/.

Жалбата срещу него е подадена чрез Община Свищов и е заведена там с вх. №94-Ж-41/24.03.2020г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от заинтересовано лице, процесуално легитимирано да оспорва посоченото решение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обнародвана в ДВ бр. 5/15.01.2019г. заповед на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен парцеларен план на обект „Преносен газопровод за град Свищов“, на територията на село Горна Липница, Село Батак, село Сломер, село Караисен, община Павликени, землищата на село Горна Студена, село Овча могила, село Козловец, село Българско сливово, село Царевец и град Свищов, община Свищов, област Велико Търново, като не се спори, че заповедта е стабилен административен акт.

Със писмо №24-00-2572/30.09.2019г. „Булгартрансгаз“ ЕАД уведомява кмета на Община Свищов, че с протоколно решение на НЕСУТРП към МРРБ е одобрен посоченият по-горе парцеларен план, като решението за одобряване влиза в сила според протокол, констатиращ, че не било оспорено/стр. 34 от делото/. Посочено е, че следва кметът да назначи комисия по чл. 210 от ЗУТ с оглед оценката на имотите, засегнати от законовите сервитути по ЗЕ.

Със своя заповед №1996-РД-01-03/14.10.2019г. временно изпълняващия длъжността кмет на Община Свищов на основание чл. 193, ал. 8 и чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 64, ал., ал.  1, 2 и 6 от ЗЕ назначава комисия от общо деветима членове, вкл.  председател и заместник председател, както и резервни членове, която да определи размера на дължимото от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетение за поземлените имоти, върху които е възникнал сервитута съгласно изискванията на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ във връзка с приложения регистър на засегнатите имоти. Посочено е, че следва комисията определи размера на обезщетенията за възникналите сервитути на енергийния обект въз основа на оценка от независими оценители да състави решение, както и да обследва и установи правото на собственост и съобщи на собствениците на засегнатите имоти размера на дължимото обезщетение. Определено е и възнаграждение за работата на тази комисия.

Въз основа на възлагане от страна на общината, независимият оценител И.И.П.е изготвил оценителски доклад за определяне на справедливата пазарна стойност на сервитути, учредени върху засегнатите имоти. Видно от констативно-съобразителната част на изготвения доклад, съобразени са местонахождението на имотите, релефа на местността, водата, климата, почвения фонд, начина на трайно ползване по землища, категоризацията на земеделските земи. Констатирано е, че обезщетението касае безсрочен сервитут, уреден в чл. 64 от ЗЕ. Посочени са изрично ограничителните условия на оценката. При аргументиране на пазарната стойност на земеделската земя оценителят е използвал два метода – метод на пазарните аналози от сравнителния подход и метод на директна капитализация на доход от приходния подход за оценяване. Що са касае до метода за оценка на сервитута, то оценителят е посочил че оценката е функция от пазарната стойност на земята, площта, върху която се учредява сервитута, коефициент, отчитащ срока, за който е учреден сервитута.

Конкретно за процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор 07363.85.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Община Свищов, представляващ според посочените в доклада данни овощна градина с площ от 6,251 дка в местността „Костов орех“, собственост на жалбоподателката Г.Й., е определена справедлива пазарна цена от 480,60 лв. Тази оценка е възприета от комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при Община Свищов, назначена със Заповед №1996-РД-01-03/14.10.2019г. на ВРИД кмета на Община Свищов и обективирана в оспорената част от решението.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа и оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на обезщетението на сервитута за преминаване на хора и техника и прокарване на газопровод през процесия имот. В заключението на експертизата се посочва, че имотът представлява земеделски земя от категория 5, с начин на трайно ползване „овощна градина“, с площ от 6,251 дка, поддържана в много добро състояние и обработвана съгласно изискванията, със засадени 190 бр. бадемови дръвчета. Частта от имота, попадаща в границите на сервитута е с ограничение от 0,633 дка. При използване на комбинация от метода на сравнителната стойност/метод на пазарните аналози/, приходния метод и разходния метод, вещото лице е определило справедлива пазарна стойност на целия имот от 17 328,86 лв., при пазарна стойност на 1 дка от 2 772,17 лв. и оттам пазарната стойност на севритута върху частта от имота от 0,633 дка в размер на 1 421,38 лв.

По делото е прието и допълнително заключение на СТОцЕ, при което е оценявана справедливата пазарна цена на сервитута върху същия имот, но при положение, че същият представлява земеделска земя с друго предназначение/нива/ и не е засаден с трайни насаждения. При това оценяване с използването на комбинация от приходния метод и сравнителния метод вещото лице е определило стойност на обезщетението за сервитута в размер на 753 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери обжалвания административен акт на всички основания по чл.1 46 от АПК. 

Оспореното решени е издадено от компетентен по степен, място и материя колективен административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, приложима с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 6, предл. първо от ЗЕ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. На първо място следва да се посочи, че комисията е назначена от орган, който има това правомощие, като в случая е налице фигурата на заместване/вж. решение на Общински съвет Свищов и решение на ОИК Свищов, стр. 104-106 от делото/. От друга страна, като колективен орган, комисията е заседавала в пълен състав, като решението е подписано от всичките и членове.

При това положение съдът приема и спазване на процедурата по вземането на оспореното решение.

Съдът обаче счита, че решението противоречи на материалния закон с оглед изискването на нормата на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ обезщетението да е по пазарни цени. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера на обезщетенията за сервитутите на енергийни обекти се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Критериите, които се прилагат при определянето на размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот са разписани в нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. Според тази разпоредба размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

Както се отбеляза, на практика комисията, издала оспорваното решение, е определила размер на еднократното обезщетение, изцяло възприемайки изготвената оценка от лицензиран оценител. Съдът посочва, че този лицензиран оценител е използвал два метода за оценка – този на пазарните аналози от сравнителния подход и метода на директна капитализация на доход от приходния подход за оценяване. При това в доклада коефициента за тежест на приложените методи досежно оценката на нивите е 60/40 /с тежест 60 % е метода на пазарните аналози и с тежест 40% е вторият метод/.

Аналогични са и използваните от приетата от съда основна СТОцЕ методи, макар относителната им тежест при определянето на цената на нивите да е различна. Тук вещото лице ползва комбинация от три метода –  на сравнителната стойност, разходен и приходен метод/стр. 125 и сл. от делото/. За разлика от оценителския доклад експертизата прилага различен коефициент за тежест на двата метода, като използва за сравнителния метод 60% тежест, а за останалите два по 20%. При определяне на пазарната стойност на сервитута вещото лице е приложило коефициенти, отчитащи срока на ограниченото вещно право и вида на сервитута съобразно ограниченията, които последният налага на собственика на имота. Двата коефициента са с максимален размер от 0,9.

Съдът намира, че следва да се възприеме заключението на изготвената в рамките на съдебното дирете основна експертиза. На първо място е важно да се уточни, че вещото лице по делото при оценяването на земята по метода на пазарните аналози /сравнителен метод/ се позовава на конкретни нотариални актове за действителни продажби на земеделски земи с идентични характеристики. Обратно, оценителят, изготвил доклада, възприет от комисията при ответнита община е ползвал при оценяването на земите по този метод само информация от електронна страница, на която са обявени аналогични продажби /посочено в оценителския доклад/. Използваният комплексен метод от експертизата дава по-достоверна оценка на пазарната стойност, като определената по този начин оценка не е оспорена изрично от ответника и заинтересованата страна.

Извън това, няма данни за използваните от оценителя коефициенти, отчитащи срока на ограниченото вещно право и вида на сервитута съобразно ограниченията, които той налага на собственика на имота. При разпита на вещото лице в с.з. на 14.09.2020г. експертът изрично е посочил, че дава най-високите коефициенти от 0,9, тъй като след реализиране на сервитута имотът не може да се ползва повече като овощна градина.

Както съдът вече отбеляза, стойностите на оценката на обезщетението за учредения сервитут са определени от двамата експерти по сходни критерии, но пазарните стойности на оценката на земята /критерият по чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ/, като с оглед вече изложеното съдът намира, че пазарната оценка на учредения сервитут следва да се определи според изслушаното от съда заключение на съдебно-техническата и оценителска експертиза. Следва да се маркира в това отношение и, че съдът кредитира използваното от вещото лице съотношение между приложимите метода за оценка на земеделските земи, чиито начин на трайно ползване е овощна градина, тъй като това съотношение държи сметка за преобладаващия мотив на ползването на земята и добивите от нея.

Що се касае за оценката на сервитута, дадена с допълнителната експертиза, тя е хипотетична, не отчита начина на трайно ползване на имота, поради което не се кредитира от съда.

С оглед на изложеното, справедливото обезщетение, произтичащо от учредения върху имота на жалбоподателката сервитут в полза на заинтересованата страна, е в общ размер от 1 421,38 лв.

При това положение съдът приема, че решението на комисията в обжалваната му част дава занижена оценка за учреденото право на сервитут върху процесния имот и по тази причина се явява незаконосъобразно, като следва да се измени в посочения от съда размер съобразно заключението на първоначалната СТОцЕ, изслушано по делото.

Жалбата е основателна.

При този изход на делото основателно се явява искането на оспорващия за присъждане на разноски Съдът следва да осъди ответника да му заплати направените и доказани такива в процеса, а именно – държавна такса от 10 лв., депозит за съдебна експертиза в размер на 460 и пратен адвокатски хонорар в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ решение по Протокол №3/20.11.2019г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при Община Свищов, назначена със Заповед №1996-РД-01-03/14.10.2019г. на ВРИД кмета на Община Свищов в частта, в която  е определено обезщетение за засегната от сервитут част от ПИ с идентификатор 07363.85.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Община Свищов, като определя обезщетение за засегнатия от учреден сервитут имот в размер на 1 421,38 лв.

ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на Г.Ц.Й. *** разноски по делото в размер на 870/осемстотин и седемдесет/лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: