Р Е Ш Е Н И Е
№214/6.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД -
ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
5313 по описа на ВРС за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на К.Н.К.-ЕГН **********, депозирана чрез адв.Д.,
против НП № 445713-F490301/
03.07.2019г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП- Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.185 ал.3 от ЗДДС на същото основание е наложена
„Глоба” в размер на 200лв/ двеста /лева.
Жалбата е депозирана от надлежна страна, в
срок, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила., приема се, че са били нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което
е било ограничено правото на защита на нарушителя.Твърди се, че в АУАН липсва
пълно, точно и ясно описание на фактическата обстановка, не са посочени
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и доказателствата,
които го обосновават.Сочи се, че неизясняването на фактическата
обстановка, затруднява правната преценка
и точната квалификация на евентуалното нарушение, приема се, че АНО е
пренебрегнал задълженията си за събиране на доказателства и в този смисъл е
нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, алтернативно се излагат аргументи
относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП.
Въззивникът, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.Д., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, представя доказателства, че
жалбоподателят е баща на малолетно дете и че е претърпял оперативно лечение, а
в хода на делото по същество отново моли
за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно въз основа на аргументите,
изложени в жалбата и допълнително аргументира непосилност
на наложеното административно наказание, като в заключение иска отмяна на НП и
присъждане на разноските по делото.
Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото
по същество аргументира доказаност и съставомерност
на нарушението, счита, че НП е правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно и присъждане на разноските
в полза на НАП.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
28.05.2019г., св.А.-инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна в присъствието
на свой колега, извършил данъчна
проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1 т.41 от ДР на ЗДДС- магазин
за хранителни стоки, находящ се в
гр.Варна, на ул.”Феликс Каниц” № 26,
стопанисван от ООД „Драганови”.
Преди
започване на проверката в обекта била извършена контролна покупка на един брой
минерална вода „Савина” 0,5л. в 18,15ч., на
стойност 0,60лв.,.заплатена в брой, като паричната сума била приета лично от
въз. К., в качеството му на лице, намиращо се в ТПО с горепосоченото дружество,
стопанисващо обекта, като за извършеното плащане на била издадена фискална
касова бележка от въведеното в обекта
ФУ, както и от кочан с ръчни касови бележки.След извършването на контролната
покупка проверяващите изчакали около 20
минути, докато останалите клиенти напуснат обекта, след което предприели извършването на проверка.Изведен
бил междинен ФО от монтираното и
функциониращо в обекта ФУ, като се установило, че в действителност процесната продажба на стойност 0,60лв. не била отразена.
Изготвен
бил опис на паричните средства в обекта, като се установило, че има положителна
разлика по отношение на наличните парични средства, в сравнение с
регистрираните от ФУ в размер на 104,60лв., т.е тази сума не била регистрирана
във ФУ.
Предвид
горното било прието за установено, че въз.К.,
в качеството си на лице, което се намира в ТПО с дружеството, стопанисващо
обектът на контрол, не е изпълнил
задължението си да издаде фискална касова бележка от въведеният в експлоатация
в обекта един брой ЕКАФП за сумата от 0,60лв., представляваща стойността на
закупената 1 бр. минерална вода.
Като
доказателство за резултатите от проверката е бил съставен Протокол от датата на
проверката, в който били отразени констатациите на проверяващите и било вписано, че се изземат като
доказателства опис на парични средства, междинен отчет, изведен в 18,33ч., справка
КЛЕН и декларация на лице, работещо по ТПО.
Във
връзка с резултатите от извършената проверка, на 04.06.2019г. св.А. съставил
АУАН срещу жалбоподателя, в който било описано нарушението, констатирано по
време на проверката, квалифицирано като такова по чл.185 ал.3 от ЗДДС. АУАН бил
съставен в присъствието и надлежно връчен на въз.К.,който го подписал без
възражения.
Тъй
като в законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, приемайки липса на
спорни обстоятелства, въз основа на АУАН
и останалите събрани доказателства, на
03.07.2019г. АНО издал НП № 11-1734, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото е наложена глоба в размер на 200
лева на въз.К., на основание чл.185ал.3
от ЗДДС.
Съдът не кредитира показанията на
св.А., че за процесната покупка е заплатил сума от
0,50лв., тъй като безспорно от всички останали приобщени по делото
доказателства се установява, че покупката е на стойност 0,60лв., заплатена с
монета от 0,50лв. и с монета от 0,10лв. В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.А., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а й не се
ангажират никакви доказателства от страна на въззивника за противното.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.А. , дадени в с.з. в кредитираните
от съда части, от приетия като доказателство по делото Протокол за извършена
проверка, АУАН, междинен отчет, опис на паричните средства, справка от КЛЕН и
от останалите приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП и
допълнително приетите в с.з..
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът
за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП/
съгласно приложената в материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от формална страна,
поради което съдът не споделя възраженията за липса на компетентност.
В хода
на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
НП.Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити, нарушението е
описано пълно,точно и ясно от фактическа страна- има посочено плащане, има посочено
неиздаване на касов бон от конкретно лице в конкретен час, посочени са подробно
обстоятелствата, при което е извършено приетото за установено нарушение,
доказателствата, които го потвърждават, ясни са датата на извършване на
нарушението и мястото на извършването му, поради което съдът не споделя
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при
индивидуализирането на нарушението съгласно изискванията на ЗАНН.
ЗАНН
дава възможност за издаване на НП и при нередности в съставения АУАН тогава,
когато са безспорно установени нарушението и конкретният нарушителя, поради
което непосочването на адрес, ЕГН и длъжност на свидетелите в АУАН и ЕГН на
актосъставителя не е основание за отмяна на НП.
Срещу
АУАН не е било депозирано никакво възражение, поради което не са били налице
спорни обстоятелства изискващи разследване и не е било необходимо АНО да
извършва допълнителна проверка или да събира допълнителни доказателства, поради
което съдът намира, че не е допуснато нарушение и на чл.52 ал.4 от ЗАНН,
каквито възражения се правят.
Други
конкретни процесуални нарушения не се сочат, поради което и съдът е лишен от
възможност да изложи конкретни мотиви.
От
събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че
кредитира, се установи, че за сумата от
0,60лв., представляваща цената на един брой минерална вода „Савина” 0,5л., за
която е получено плащане в брой на 28.05.2019г. лично от жалбоподателя, като
лице, намиращо се в ТПО с дружеството, стопанисващо обекта, не е издаден касов
бон на датата на плащането, с което търговецът не е изпълнил фискалните си
задължения по Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
Административно-наказващият орган правилно е
приел, че в обекта на търговеца е извършено нарушение на чл. 185 ал.3 от ЗДДС,
съгласно който ФЛ, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл.118
ал.1 и е приело плащането, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба,
както и че нарушението е извършено за първи път, тъй като липсват доказателства
за други такива.
Съдът
не споделя становището, че в конкретния случай АНО е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива, вярно е , че касова бележка не е била
издадена за сума от 0,60лв, но безспорно по делото е установено, че
разликата между разчетената от въведеното в експлоатация ФУ и наличната сума в
обекта е в размер на 104,60лв. в повече наличност от разчетената такава и каква
е била причината за тази разлика просто е въпрос на съмнение, нормата на чл.185
от ЗДДС изобщо не визира размер на сума,
за която не е била издадена касова бележка, не са констатирани някакви изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което съдът не намира, че случаят е
маловажен.Гореописаното административно нарушение не е обвързано с настъпването
на определени вредни последици, поради
което наличието или липсата на такива, още повече при констатирано
несъответствие за много по-сериозна сума, не променя извода на съда, че не се
касае за маловажен случай, тъй като очевидно не е проява на инцидентно противоправно поведение, касаещо
отчетността, а и на други нарушения на правилата на ЗДДС.По друг начин би стоял
въпросът, ако бе констатирана разлика във фактическата наличност в размер на
0,60лв., но доказателства, че процесната разлика не
се дължи и на други нерегистрирани продажби в хода на АНП и в с.з. не се
ангажираха.
Правилно АНО е наложил административно наказание на основание чл.185
ал.3 от ЗДДС, визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение, като
наложената санкция е в рамките, предвидени от правната норма.
Относно размера на наказанието - глоба
-трябва да се съобрази, че жалбоподателят е наказан за първо нарушение/ както е
отбелязано в НП/, същото касае неотчетена
покупка на стойност 0,60лв.,
очевидно предвид ангажираните в хода на съдебното производство доказателства че
жалбоподателят е баща на малолетно дете, че има разходи за лечение, за съда е неоправдано да се налага
наказание в по-висок от минималния размер, още повече, че липсват конкретни
мотиви от АНО в тази насока. Съдът приема, че следва да се ревизира глобата в
размер на 200 лева, доколкото същата е несъразмерно тежка, в сравнение с укоримостта на извършеното нарушение и предвид липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, до колкото чл.185ал.3 от ЗДДС е предвидил минимална санкция от 100
лева, в конкретния случай, за
конкретното нарушение съдът счита, че и санкция в минимален размер би
спомогнала за коригирането на търговската практика.
При цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът не установи пороци
на НП, които да налагат отмяната му.
С оглед
крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Националната
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
процесуално представителство по ЗАНН за
една инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е
видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По гореизложените съображения, съдът намира,
че издаденото Наказателно постановление
следва да се измени в частта относно имуществената санкция, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП №
445713-F490301/ 03.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности”-Варна в ЦУ на НАП- Варна, с което на К.Н.К.-ЕГН **********,, за нарушение на чл.185
ал.3 от ЗДДС на същото основание е
наложена „Глоба” в размер на 200лв/ двеста /лева , като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА, К.Н.К.-ЕГН
**********да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лв. /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд- Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След
влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: