Решение по дело №186/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1186
Дата: 22 юни 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20237180700186
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1186

гр. Пловдив, 22.06.2023год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав :    

                                                                     СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА

при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело 186 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "КИЛ 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: ***, представлявано от управителя К.К., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-378-0121785 от 24.11.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-192 от 09.12.2022г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в ***, стопанисван от "КИЛ 77“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Според жалбоподателя въведеното в експлоатация в обекта ФУ отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2016г. на МФ, като дружеството разполага със сключен договор за сервизно обслужване и има паспорт на ФУ със заверка на БИМ. Жалбоподателя твърди, че няма вина ако определен реквизит в частност двумерен баркод /QR код/ не е въведен от сервизната фирма. В жалбата са изложени доводи, че след като в паспорта на ФУ за проверявания търговски обект се съдържа изрична заверка от БИМ и се удостоверява, че за периода включващ датата на проверката – 17.11.2022г.ФУ е одобрен тип и отговаря на всички технически и функционални изисквания на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и налагането на ПАМ е незаконосъобразно. По отношение на посоченото в заповедта, че е констатирана касова разлика жалбоподателя твърди, че това не е основание за запечатване и че касовата разлика е отразена в записите за деня на намиращата се в обекта касова книга. Управителя на дружеството жалбоподател посочва, че Протокола от извършената проверка и протокола за предприети действия за обезпечаване на доказателствата не са му връчвани. Твърди, че са съставени и връчени два броя АУАН, но не са издадени НП, което пречи да се възползва от законовата привилегия по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Възразява се и по отношение на продължителността на срока, за който се налага мярката.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За допустимостта:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок след провеждане на производство по административно обжалване на акта, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

От  фактическа  страна е установено, следното:

На 17.11.2022 г. в 10:00 часа  е извършена проверка на търговски обект, представляващ хранителен магазин, стопанисван от "КИЛ 77“ ЕООД, находящ се в ***. Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0121785/17.11.2022 г., съставен от А.Р. на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и от Николай Николов на длъжност старши инспектор по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Проверката е извършена в присъствието на К.К., представляващ "КИЛ 77“ ЕООД и Л.К.продавач-консултант. Протоколът е подписан от К.К. и от лицата извършили проверката (лист 37).

          В хода на проверката е установено, че в търговския обект е въведено в експлоатация и работещо ФУ модел Datecs DP 25 Т KL с ИН на ФУ DT508400 и ИН на ФП 02508400, с рег.№ 3917213, като е извършена контролна покупка на 2 броя вафли „Боровец“ и 1 брой минерална вода на обща стойност 2,10 лв., заплатени в брой от А.Р. /проверяващ/ преди легитимация на Л.К./продавач-консултант/. За покупката от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство е издаден фискален бон с № 0262171/17.11.2022г., за който проверяващите установили, че не съдържа двумерен баркод /QR код/ съгласно Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, който е задължителен реквизит съгласно чл.26, ал.1, т.16 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. След проверка в ИС на НАП – модул „Фискални устройства с дистанционна връзка“ (данни от документи за продажби от ФУ с FDRID 3917213) за периода 01.01.2021г.-17.11.2022г.,  контролните органи констатирали, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от ФУ по дистанционна връзка към НАП съгласно Приложение № 17 към чл.10, ал.10 и чл.25, ал.9 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

          При проверката е установена положителна касова разлика  в размер на 167,03 лв.: по данни от ФУ – 239,99 лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен опис – 407,02 лв. В описа на паричните средства жалбоподателят Л.К.– продавач-консултант в обекта е дала обяснения, че разликата се дължи на налични пари невъведени във ФУ.

          За обезпечаване на доказателствата е съставен протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0014218/17.11.2022г. подписан от К.К., с който от органите по приходите са иззети ФУ модел Datecs DP 25 Т KL с ИН на ФУ DT508400 и ИН на ФП 02508400, с рег.№ 3917213, Свидетелство за регистрация на ФУ, Паспорт на ФУ.

          В оспорената заповед е посочено, че "КИЛ 77“ ЕООД не използва фискално устройство, което да отговаря на изискванията за одобрен тип и да е одобрено от БИМ, както и че изпълнява състава на чл.8, ал.1, т.1 вр. чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Като основание за прилагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта са изложени и мотиви относно продължителността на определения срок. Приложени са: дневен отчет; съкратен отчет на фискалната памет; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение; Свидетелство за регистрация на ФУ от 26.04.2022г.; Договор за абонаментно сервизно обслужване на касов апарат; Справка за регистрирани ФУ на ЕИК.

Заповедта е обжалвана по административен ред, в резултат на което с решение № ГДФК – 192/09.12.2022г. , директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата като неоснователна.

От страна на ответника по делото е представено заверено копие на паспорт на ФУ Datecs DP 25 Т KL с ИН на ФУ DT508400 и ИН на ФП 02508400 (лист 68 и сл.)

Във връзка с молба по чл.192 от ГПК, от трето неучастващо по делото лице – Български институт по метрология е представена информация, че ФУ модел Datecs DP25Т KL не е одобрявано и вписвано в публичния регистър на БИМ, като има подобни модели произведени от фирма „ДАТЕКС“ ООД, но такъв модел не съществува и е необходимо да се уточни модела на устройството. Във връзка с този отговор на БИМ и с оглед уточнения на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. от 11.04.2023г., на последния е дадена възможност да представи молба по чл.192 от ГПК, но такава не е представена.

           При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

          Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото заповеди №№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (лист 14 – 15).

          Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган в случая действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.

          В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови заповедта, е посочен протокол за извършена проверка сер. АА № 0121785/17.11.2022г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл.8, ал.1, т.1 вр. чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.                         

         С чл.186, ал.1 във вр. с ал. 3, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ (запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции) с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

         Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Така според чл.8, ал.1, т.1 от цитираната наредба, фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1, а според чл.8, ал.2, фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Т. е. за да се направи извод, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е освен одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология - с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър, но и да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

         В настоящия случай няма спор, че ФУ на жалбоподателя Datecs DP 25 Т KL с ИН на ФУ DT508400 и ИН на ФП 02508400 е регистрирани при ответника, както и че е вписано в Регистъра на одобрените типове фискални устройства, локални мрежи и системи на БИМ, като за същото е издадено свидетелство № 741/14.03.2017г., което важи до 14.03.2027г. (така както е вписано в паспорта на ФУ – лист 68). Спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали процесното ФУ отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

         Съгласно чл.25, ал.9, изр.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, данни от всяка фискална касова бележка се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17 (което описва данните в табличен вид, които ще се обменят между НАП
и фискалните устройства/ИАСУТД в XML формат).

         Сред функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в раздел ІІІ Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с ФУ и по-конкретно т. 4 фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2.

         Съгласно  чл. 26, ал. 1, т. 16 (нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г.) от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. QR кодът според Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. представлява уникален двумерен баркод и се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно операция непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН БОН", а в случаите на издаване на ДУБЛИКАТ на фискален/системен бон непосредствено преди текста "СЛУЖЕБЕН БОН".

         В Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в раздел ІІІ б, т. 1, б. "е" е въведено изискването фискалните устройства да подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.

         С нормата на § 71, ал. 1 (Изм. И доп. – ДВ, бр. ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н–18/13.12.2006г. е въведено задължение за лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби, които са регистрирани по ЗДДС, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срока до 31 март 2019 г.

         От протокола за извършена проверка в търговския обект на 17.11.2022 г. и приложения фискален касов бон № 0262171 от същата дата (лист 40 горе дясно) се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 71, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията й относно фискалните устройства. Видно от приложения към протокола от проверката фискален бон от 17.11.2022 г. същият не съдържа QR код. Процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към ФУ, тъй като същото по смисъла на наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 186, ал. 1) не представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология с издадено свидетелство № 741/14.03.2017г. и е вписано в публичния регистър по чл. 10, ал. 9 от наредбата, и към 17.11.2022 г. регистрацията му не е прекратена (така Решение № 11512 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2022 г., I о.). Според цитираното решение на ВАС това е така, защото за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип.

         Привеждането на дейността в съответствие с изискванията на нормативния акт не е било извършено в определения срок, а дружеството е продължило да използва фискалното устройство, което не е одобрен тип (така Решение № 10934 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2022 г., VIII о.).

         Отделно от това видно от Протокол за извършена проверка серия АА № 0121785/17.11.2022 г. е направена констатация, че ФУ Datecs DP 25 Т KL с ИН на ФУ DT508400 и ИН на ФП 02508400 не подава автоматично информация от всяка фискална касова бележка по дистанционната връзка към НАП.

         Неоснователно е възражението на представляващия дружеството жалбоподател, че Протокола от извършената проверка и Протокола за предприети действия за обезпечаване на доказателствата не са му връчвани. Видно от съдържанието на последните, те са подписани именно от К.К., като същият не оспори подписа на двата протокола.

         По отношение на възражението на дружеството жалбоподател, че са съставени и връчени два броя АУАН, но не са издадени НП, следва да се отбележи, че в действителност по делото няма данни да е издадено НП, но жалбоподателят не представи и съставен АУАН. Пак в тази връзка административнонаказателното производство е отделно, самостоятелно производство от това за налагане на ПАМ. Действително според разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, наложената ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, след като представи доказателство, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. От тълкуването на посочената норма следва, че издаването на НП е от значение за прекратяване действието на ПАМ, като заплащането на административната санкция има суспензивен характер. Следователно издаването на НП и изпълнение на наложената санкция не са от материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, според която норма ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.  

         Ирелевантни за спора са твърденията на жалбоподателя, че доколкото има сключен договор за сервизно обслужване, не е негова вината ако определен реквизит в частност двумерен баркод /QR код/ не е въведен от сервизната фирма. Според Решение № 15710 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2020 г., VIII о., отношенията между адресата на заповедта и други лица, във връзка и по повод с тяхно поведение, касаещо предмета, причините и последиците от наложената ПАМ, са обект на други правоотношения, което нямат отношение към законосъобразността на издадената и оспорена заповед за налагане на ПАМ.

         По отношение на продължителността на срока, за който се налага мярката, следва да се отбележи, че в случая предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност  по чл. 6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. В случая тази цел може да бъде осъществена, тъй като се касае за хранителен магазин.

         Административният орган е изложил подробни мотиви и е обосновал продължителността на срока на предприетата принудителна административна мярка 14 дни, която е към средния размер. Изложени са мотиви относно вида на обекта, местоположението на хранителния магазин – на оживено и комуникативно място с висока посещаемост, множество потенциални клиенти, с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид високото търсене и широкото разнообразие на предлаганите стоки от първа необходимост (хляб, хлебни изделия, месо, колбаси, млечни продукти, захарни изделия, перилни препарати и др.), бързата ликвидност на същите, конкурентните цени, работното време – без почивен ден, големината на обекта – 42 кв.м. Органът е формулирал извод, че тези данни сочат на възможност, ако не бъде приложена ПАМ – да се извърши ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършени продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.

         Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект  се налага за срок до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 14 дни, като съдебният състав намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а именно  неспазване на данъчното законодателство. Доказателства за промяна на организацията в обекта не са представени, което навежда на извода, че определеният срок е необходим за привеждане на дейността на търговеца в съответствие със законовите изисквания. С издаването на фискален бон, в който липсва изискуемият реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата, на практика се препятства възможността за проверяване на издадените касови бележки в обекта на търговеца, вкл. от клиентите, поради което издадената ПАМ е в съответствие с целта на закона. Установено е неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца към датата на проверката – 17.11.2022 г., т. е. повече от три години и половина след като е изтекъл даденият в нея срок и осъществяване на търговска дейност през този период от време, при която се използва фискално устройство, неотговарящо на техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Отделно от това при проверката е установена и положителна касова разлика, което означава, че ако не се предприемат превантивни административни мерки може да се наруши фискалната дисциплина и по този начин да се накърни сериозно и обществения интерес. Жалбоподателят не доказа твърденията си изложени в жалбата, че касовата разлика е отразена в записите за деня на намиращата се в обекта касова книга.

С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван по делото от юрисконсулт, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "КИЛ 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: ***, представлявано от К.К., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-378-0121785 от 24.11.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-192 от 09.12.2022г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в ***, стопанисван от "КИЛ 77“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА "КИЛ 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: ***, представлявано от К.К. да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/