Решение по дело №333/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба от Г. И. А.- Директор на Д. “. П.- гр. П., взискател по изпълнително дело № 35/2009г. по описа на СИ при РС П., срещу Постановление от 20.03.2014г. на съдия изпълнителят към СИС при Районен съд П., с което Изпълнително дело № 35/2009г. по описа на съдия изпълнителя е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Недоволен от постановения акт на съдебния изпълнител, жалбоподателят чрез своя представител моли съда да отмени обжалваното постановление на СИС при Районен съд П., като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на изпълнителното производство. В жалбата не са направени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт на съдия изпълнителя, като не са посочени и пороците във връзка с които се иска неговата отмяна.

След връчване на препис от жалбата и в срока по чл. 436 ал.2 от ГПК, по делото не е депозирано становище от длъжника по изпълнителното дело.

В мотивите си по реда на чл.436 ал. 3 от ГПК, СИ при РС П., изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че от последното извършено действие от съдия изпълнителят е изтекъл предвидения в закона преклузивен срок е изтекъл и са били налице от обективна страна основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, тъй като в двугодишен срок от последното действие на съдия изпълнителят, взискателят не е направил искане за извършване на изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело. Изтъкват се правни съображения, че съдия изпълнителят не е длъжен да предприема служебно действия по изпълнение, да информира взискателя за тях, както и да инициира извършването на изпълнителни действия от страна на взискателя по делото. Бездействието на взискателя в този случай следва да се приравни на загуба на интерес от последващо изпълнение, поради което поради изтичане на преклузивния срок на закона, изпълнителното производство е било пракратено с обжалваното постановление на СИ към РС П.. В тази връзка се изказва становище в изложените мотиви от СИ, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело №35/2009г. по описа на СИ към РС П., намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнителното производство е образувано по молба от Директора на Д. “. П.- гр. П., въз основа на издаден Изпълнителен лист от 14.07.2009г. на РС П., издаден в полза на кредитора – Д. “. П.- гр. П., на основание чл. 417 от ГПК, срещу длъжника – Ф. М. Я., ЕГН *, от град П., за сумата – 156.00лв., за възстановяване на недобросъвестно получени суми от социални помощи- чл. 14 ал.5 от ЗСП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2009г. до изплащане на вземането.

В писмената молба за образуването на изпълнителното производство, взискателят Директора на Д. “. П.- гр. П., на основание чл. 426 ал. 2 от ГПК е направил искане за започване на принудително изпълнение за събиране на вземането, като моли СИ при РС П., да осъществи правомощията си по чл. 426 ал.4 от ГПК, да наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

На длъжника – Ф. М. Я., ЕГН *, от град П., е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, която е получена от нея лично на 28.10.2009г., но доброволно заплащане на дължимото не е последвало.

Съдия изпълнителят е поискал справка за семейното положение на длъжника, както и справка от ОДП – П., за това дали същият е собственик на МПС, като е бил уведомен с писмо от 17.11.2009г., че на името на длъжника няма регистрирани МПС. Получено е по изпълнителното делото справка от Службата по вписвания към РС П., от която е видно, че Ф. М. Я. няма вписани недвижими имоти по партида на нейно име. Това обстоятелство се потвърждава и от писмо с изх. № 11-03-1696/05.11.2009г. до СИ на РС П., с което се удостоверява по ИД № 35/2009г., че на името Ф. М. Я., ЕГН *, от град П., няма декларирани недвижими имоти и МПС в Община П.. От получените от НАП писма и справки по изпълнителното дело се установява, че длъжницата няма регистриран трудов договор или друг източник на парични доходи. За тези справки е бил уведомен взискателя по делото, който не е предприел никакви други действия по изпълнителното дело и не е депозирал нови искания.

С обжалваното Постановление на СИ Мария Евлогиева Малинова към РС П., от 20.03.2014г. по ИД № 35/2009г. по описа на СИ към РС П., производството е било пракретано на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, поради това че взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия в продължение на две и повече години и настъпила законова перемпция, след като последното действие на взискателя е депозирането на писмената молба за образуване на изпълнителното производство от 06.10.2009г.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез СИ, пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Благоевград. Жалбоподателят е процесуално легитимиран да подаде така изготвената жалба, като е надлежна страна – взискател по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт и в съответствие с нормите на чл.435 ал. 1 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ИД № 35/2009г. по описа на СИ към РС П. е било образувано след влизане в сила на новия ГПК/01.03.2008г/, като приложима към казуса е процесуалната норма на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, което е идентична на новелата на чл. 330 ал.1 б.”д” от ГПК/отм./по смисъл и съдържание, поради което при действието на новия ГПК, не са отпаднали и задължителните указания дадени на съдилищата в ТР № 47/01.04.1965г., по гражданско дело № 23/65г. на ОСГК на ВС, досежно условията за прекратяване на изпълнителното производство.

Разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то е настъпило ex lege. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело в продължение на повече от две години, изпълнителното дело се прекратява. Съдебният изпълнител в този случай действа при обвързана компетентност, която касае единствено правомощията му да провери дали е налице някоя от визираните в закона хипотези, след което формално да я обяви, посредством постановеното постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Посочения в закона срок е преклузивен, а постановлението на съдия изпълнителят има декларативно, а не конститутивно действие, поради което се приема от съдебната практика, че същото е последица, а не предпоставка за издаването му.

Доколкото в жалбата на Директор на Д. “. П.- гр. П. липсва конкретно оплакване, както и посочване на пороците на обжалвания акт на СИ към РС П., въззивният съд следва да извърши проверка за наличието или липсата на материално правните предпоставки на разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК/ идентична с новелата на чл. 330 ал.1 б.”д” от ГПК/отм./, като реши делото по същество.

Взискателят с писмената молба въз основа на която е образувано изпълнителното дело, на основание чл. 426 ал. 2 от ГПК е направил искане за започване на принудително изпълнение за събиране на вземането, като моли СИ при РС П., да осъществи правомощията си по чл. 426 ал.4 от ГПК, да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение и акот не последва доброволно плащане, да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, за срок до окончателното изплащане на дължимото. В писмената молба е поискано от СИ към РС П. и да извърши проверка и да събере доказателства за имущественото положение на Ф. М. Я., ЕГН *, от град П.. СИ към РС П. добросъвестно и съобразно изискванията на закона е събрал данни за семейното положение на длъжника, както и за това дали същата е собственик на МПС и на недвижими имоти, дари работи и получава трудово или други доходи, както и дали разполага с някакво движимо или недвижимимо имущество, срещу което да се насочи изпълнение. Установил е че длъжника няма доходи, не разполага с движимо или недвижимо имущество срещу което да се носачи изпълнение, като също така няма и парични средства в банкови сметки, поради което не е наложил запор, тъй като не е открил никакво имущество което да запорира, за да обезпечи развитието на изпълнителното производство.

В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. Взискателят е този който следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна. Ето защо съдия изпълнителят не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника.

В настоящия случай при добросъвестно и точно изпълнение на служебните му задължения, СИ е положил дължимата грижа за да издири и установи семейното и материално положение на длъжника, като след справки от различните служби е установил, че Ф. М. Я., ЕГН *, от град П., не разполага с никакво движимо или недвижимо имущество на значителна стойност, срещу което да бъде насочено принудително изпълнение, като не е собственик на МПС, няма доходи, поради което е получавала социални помощи. Докато изпращането на призовка за доброволно изпълнение е нетипично изпълнително действие, насочено да стимулира длъжника да изпълни доброволно, преди да започне осъществяването на същинското принудително изпълнение за събиране на вземането, а налагането на запор е мярка за обезпечение на принудителното изпълнение на вземанията, то неизпълнението на тези две действия от съдия изпълнителят не съставляват част от същинският изпълнителен способ и това не би могло да послужи за основание да се счете, че с неизвършването на тези действия е бил прекъснат 2 годишния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Възприето е от съдебната практика, че преклузивния срок по чл.433 ал.1 т. 8 от ГПК, започва да тече от последното предприето изпълнително действие на съдия изпълнителя. СИ към РС П. е установил имущественото положение на длъжника и е уведомил за това взискателя по делото. От този момент нататък именно за взискателя- Д. “. П.- гр. П. е съществувало задължението си да депозира искания пред СИ и да насочва принудителното изпълнение към имущества на длъжника, ако бъдат открити такива. В настоящия случай са налице всички основания на закона, взискателя да бъде санкциониран за проявена незаинтересованост или бездействие по образуваното изпълнително дело, тъй като след депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят не е проявил никаква активност в изпълнителното производство. Преклузивния срок по чл.433 ал.1 т. 8 от ГПК, е започнал да тече от последното действия на съдия изплънителя и това е изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, макар че това не е типично действия на СИ по смисъла на закона. Същият е изтекъл и са налице основанията на закона за прекратяване на изпълнителното производство от съдия изпълнителя на това основание, тъй като повече от 2 години, Директора на Д. “. П.- гр. П., не е направил никакви искания по изпълнителното дело и не е извършил никакви действия, от които да е видно, че е заинтересован от продължаване на започналото принудително изпълнение.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЯ частната жалба от Г. И. А.- Директор на Д. “. П.- гр. П., взискател по изпълнително дело № 35/2009г. по описа на СИ при РС П., срещу Постановление от 20.03.2014г. на СИ към Районен съд П., с което Изпълнително дело № 35/2009г. е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: