№ 1187
гр. София, 15.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601377 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения В. И. Д., подадена чрез адвокат П. М. Б., от АК –
Враца, в качеството си на упълномощен защитник на л. св. Д., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора, гр. София, срещу протоколно определение № 4491 от
25.11.2022 г., по чнд № 4791/2022 г., по описа на Софийски градски съд – 15-ти състав, с
което е оставена без уважение молбата на осъденото лице да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието му „лишаване от свобода“.
В жалбата са релевирани доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
определение, като е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и допускане на
условно предсрочно освобождаване. Направено е от защитника и искане за разглеждане на
делото по реда на чл. 345, ал. 1, пр. 2 НПК - с насрочване на открито заседание с
призоваване на страните, тъй като, според защитата, при първоинстанционното
производство били допуснати множество процесуални нарушения, довели до съществено
ограничаване на процесуалните права на осъдения.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
Досежно депозираното в жалбата искане за разглеждане на делото по реда на чл. 345, ал. 1,
1
пр. 2 НПК - с насрочване на открито заседание с призоваване на страните, настоящият
състав намери същото за неоснователно, поради което и не счете за необходимо да го уважи.
Действително от съдебния протокол на проведеното пред първостепенния съд заседание е
видно, че процедурата е била проведена в нарушение на предписаното в разпоредбите на чл.
439, ал. 5 и ал. 6 НПК правило, като, след събирането и проверката на доказателствата,
думата е била предоставена първо на осъденото лице и на защитника, вместо на прокурора и
на представителя на Началника на затвора. При внимателен прочит обаче на същия
протокол е видно, че след изслушване аргументите на представителя на прокуратурата и на
представителя на Началника на затвора, защитникът на осъденото лице се е възползвал от
правото си на реплика и отново е взел отношение във връзка с изявленията на другите две
страни преди това, а на осъденото лице е била дадена възможност да вземе последен думата.
Развилото се по този начин и в тази последователност производство не би могло да изпълни
с необходимото съдържание соченото в жалбата твърдение на защитата, че заедно с
осъденото лице са били лишени от възможност да разгърнат докрай защитната си функция,
като им е била отнета и възможността да съобразят защитната си позиция с аргументите и
твърденията на останалите страни. Дори и да се приеме, че в случая е било допуснато
нарушение на процесуалните правила, то същото не се явява съществено, тъй като на
осъденото лице е била предоставена възможност да се изкаже последен, а адвокат Б. се е
възползвал от правото на реплика, която е била именно по повод съображенията и доводите
на останалите две страни – прокурора и инспектор Г., в качеството й на пълномощник на
Началника на затвора-София.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от 25.11.2022 год., по чнд № 4791/2022 г., Софийски градски съд
е оставил без уважение молбата на л. св. В. И. Д. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е
констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като
към 25.11.2022 г. Д. фактически е изтърпял 1 година, 2 месеца и 28 дни, а от работа 20 дни,
или всичко 1 година, 3 месеца и 18 дни във връзка с наложеното му на основание чл. 25, ал.
1, във вр. с чл.23, ал. 1 от НК по чнд № 617/2021 г., по описа на Районен съд – Сливница,
второ групиране на наказанията по НОХД № 594/2021 г., по НОХД № 217/2017 г. и по
НОХД № 140/2021 г., и трите по описа на Районен съд - гр. Сливница, с определяне на общо
най-тежко наказание в размер на 2 година „лишаване от свобода“, тоест повече от 1/2 от
това наказание./справка л. 16 от нчнд №4781/22 г. на СГС/
Съдът се е запознал и с наличните по делото доказателства, изискуеми съобразно
разпоредбата на чл. 439а НПК, установяващи поправителния ефект върху осъдения Д..
За да постанови определението си, първостепенният съд е установил и съобразил
относимите за произнасянето си факти и по двете изискуеми предпоставки за УПО, поради
което изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва
2
да се споделят от въззивния съд. Като е извършил преценка за наличието на предпоставките,
визирани в чл. 70 от НК, съобразявайки както наличието на позитивните факти, свързани с
поправителния процес на лишения от свобода, така и липсата на доказателства за дълбока и
трайна промяна в личността му, която да гарантира безспорно ресоциализацията му в
обществото, съдът на практика е дал отговор на доводите на защитата, едно от възраженията
на която е, че аргументите й, видно от протокола, били останали напълно необсъдени от
първоинстанционния състав.
В мотивите на атакуваното с жалбата определение съдът е отчел наличието на всички
позитивни факти, свързани с поправителния процес на лишения от свобода - в т.ч.
включването му в трудовия процес като стъклар, промяна и намаляване на стойностите на
риска от рецидив в сравнение с началния период на изтърпяване на наказанието,
няколкократното награждаване на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, както и наличието на подкрепяща го среда.
Първостепенният съд правилно обаче е стигнал до заключението, че фактът на трудова
ангажираност и добро поведение на осъдения сам по себе си не води до извод, че същият се
е поправил. Въз основа на данните, съдържащи се в изготвените окончателни доклади и
становища от администрацията на затвора по повод на депозираната от осъденото лице
молба за УПО, съдът е извел извода, че не е налице основание да се приеме наличието на
доказателства за поправяне на осъдения, като е съобразил данните за отчетени високи
стойности на криминогенния риск, неизпълнение на заложените в плана на присъдата цели
и задачи, и наличните към датата на окончателните доклади и становища негативни данни,
повишаващи риска от повторно осъждане.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства първостепенният съд е счел, че към
настоящия момент не са налице безспорни данни, от които да се направи извод за реалното
поправяне на осъдения Д., цялостното поведение на който не е дало убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл. 439а НПК.
Настоящият състав се солидаризира с този извод и намира за необходимо да посочи, че за да
се приеме, че съществуват предпоставките за УПО, лишеният от свобода следва да е доказал
не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е
довел до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в
бъдеще установените социални и законови критерии. Институтът на УПО от остатъка на
наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец
следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни случаи, когато
освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал
доказателства за своето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени
чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно
предсрочно освободен. В никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва
да се приема като автоматична възможност за приложението му наличието само на някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице,
както е в процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното
3
лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за
да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС, и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Наличието на предпоставки за положителната промяна на осъдения не е единствено и
достатъчно основание, за да бъде постановено УПО, тъй като фактът на трудова
ангажираност, добро поведение, спазване на реда и липсата на наложени наказания на
осъдения сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно
поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода и в този смисъл не следва да
намерят подкрепа възраженията в жалбата, че Д. е спазвал вътрешния ред, че режимът му
бил заменен от строг на общ, че бил награждаван, че нямал наложени наказания, че
изпълнявал съвестно трудовите си задължения и че останалите лишени от свобода се
отнасяли уважително към него.
От приложения доклад е видно, че е констатиран висок риск от вреди за обществото и
среден риск от рецидив, макар и редуциран на 54 точки, и то по посока начин на живот и
обкръжение. Налице са и ясно изразени дефицитни зони в отношението към
правонарушението, образование и обучение и умения за мислене. Дефицитите в зоните
намират израз в неприемане изцяло отговорността за деянието, в разбирането на мотивите за
криминалното си поведение отчасти, в неприемането на присъдата като справедлива, в
неразпознаване на факторите, допринесли за извършване на правонарушението, в
неразпознаване изцяло на проблемите си, в липсата на целеполагане и в неосъзнаване
последствията от собствените действия.
Неоснователно е възражението в жалбата на осъдения, че нямало основание да бъдат
кредитирани докладите и становищата на служителите от администрацията на затвора за
незавършен корекционен процес на осъдения. Настоящият състав намира, че констатациите
на администрацията на затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода и изведени в доклада на ИСДВР Т. и заявеното в съдебно
заседание от инспектор Г., следва да бъдат кредитирани. Те не са повлияни от становището
на Началника на затвора, дадено с оглед и за целите на настоящото производство, а са били
придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на процедурата за
УПО от него. Докладът на Т. и становището на Г. са били дадени от компетентен орган в
кръга на правомощията му като административен орган по изпълнение на наказанията.
Освен това от мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът не е ценил
съдържанието на горепосочените доказателствени източници изолирано и данните от тях не
са били единствени, които са формирали отрицателното му становище.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на
незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
4
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
не може категорично и безусловно да се направи заключение, че л. св. Д. се е поправил до
степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.
Настоящият състав съобрази и промяната на режима от строг към общ, на въпреки това е
видно, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, че не всички цели и задачи, заложени в плана на присъдата, са
изпълнени към момента, че рискът от рецидив е с несъществено редуцирани стойности, че
рискът за обществото е оценен като висок и остава такъв и до момента, че прогресивната
пенитенциарна система не е изпълнена докрай и има актуални и изразени дефицитни зони,
по които работата следва да продължи. Не на последно място, при внимателен прочит на
затворническото досие е видно, че по време на изтърпяване на наложеното му наказание,
само в рамките на три месеца през 2021 г., са влезли в сила две споразумения по повод
извършени други две деяния от осъденото лице, по които са му били наложени наказания
„лишаване от свобода“, чието изпълнение е постановено да бъде при първоначален строг
режим. Последното е наложило ново прегрупиране на всички наказания по общо пет
осъждания на лицето, което безспорно налага извода, че същото се явява личност с
повишена обществена опасност. Всичко това сочи, че опасността от рецидив все още не е
изключена, а продължава да съществува.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че не е
налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото
наказание и все още не е постигната такава дълбока и трайна промяна в личността на
осъденото лице, която да гарантира законосъобразен начин на живот и извън въздържащите
условия на затвора, поради което не е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне
на дееца, въпреки че към момента е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание.
Доводът на защитата, че било допуснато и друго процесуално нарушение, изразяващо
се в неизчитане мотивите на определението в съдебната зала, получаването им по-късно и
съкращаване срока на обжалване с една втора, също не се споделя от настоящата инстанция,
доколкото възражението за поправка в протокола е било разгледано и прието за
неоснователно от първостепенния съд и доколкото този довод се явява ирелевантен за
настоящото производство, след като същото е образувано именно по повод жалба на
осъденото лице, подадена чрез защитата му, в законоустановения срок и съдържаща
подробно развити съображения и доводи от фактическа и от правна страна, които
настоящият състав взе предвид и обсъди в мотивите на настоящия съдебен акт.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4491 от 25.11.2022 г., по чнд № 4791/2022 г.,
по описа на Софийски градски съд – 15-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6