Решение по дело №12191/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1802
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20191100512191
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 05.03.2020г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                      

                                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
                            СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12191 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ишеца В.С.Б. против решението от 28.06.2019г. по гр. дело № 409/2016г. на Софийския районен съд, ГО, 173 състав, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявени срещу Агенция за социално подпомагане, за заплащане на сумата от 3 840 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение по граждански договор от 05.01.2011г., сключен между ищеца и Фондация “Р.Ш.****” за координиране реализацията на проект “Психосоциална рехабилитация в семейна среда”, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 по договор № BG051РО001-5.2.06-0191-С-0001/03.11.2010г. между Агенция за социално подпомагане и Фондация “Р.Ш.****” и за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца нематериални вреди от действията на длъжностни лица, работещи при ответника, които систематично отказвали да предоставят нужни данни за защита както на неговите, така и на обществените интреси на Република България, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетениe за забава в размер на 1 170, 53 лева.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон и съществени  нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Конкретно се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че отговорността на ответника е във връзка с изпълнение на държавната политика по социално подпомагане, възложена му по чл. 2 от Правилника на АСП. В тази връзка бил сключен и договор № BG051РО001-5.2.06-0191-С-0001/03.11.2010г., по който ищецът се явявал координатор въз основа на изрично възлагане от страна на бенефициента. Освен това решението не разглеждало и въпроса за приложимостта на т. 3 на Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВС, постановяващо, че когато по договор между две предприятия, едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, е от значение да се изясни същността на сключения договор и под чий контрол е дейността на работещите. По процесния договор екипът на проектните дейности бил предварително одобрен, дейностите били времево определени, а всички платежни документи подлежали на проверка от страна на ответника. В жалбата са развити съображения, че ответникът е не само отговорен за неправомерните действия на третото лице – “Фондация “Р.Ш.****”, но и за действията на собствените си служители, които не са предоставили данни, надлежно поискани по Закона за защита на личните данни, от които се установяват документи с неистински подписи. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Агенция за социално подпомагане, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанцинното решение.

Третото лице-помагач Д.А.С. не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице-помагач Фондация “Р.Ш.****” оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

В исковата молба са изложени твърдения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Поддържа се, че Агенция за социално подпомагане е възложила на Фондация “Р.Ш.****”, чрез финансиране по договор № BG051РО001-5.2.06-0191-С-0001/03.11.2010г., работа, представляваща реализиране на конкретни социални дейности. Ответникът поел задължение да контролира технически и финансово възложената на Фондацията дейност, в това число и да отпуска финансиране едва след като е установила изпълнени дейности и извършени плащания. В случая служители на ответника извършили неправомерни действия, изразяващи се в отчитане на неизвършено плащане за длъжността координатор на проект, изпълнявана от ищеца в резултат на възлагане по договор от 05.02.2011г., сключен с Фондацията, т.е. твърди се, че работещите за ответника физически лица виновно извършили верификация /одобрение/ на разходите в нарушение на чл. 4.9. от договора от 03.11.2010г. В тази връзка поддържа, че ответникът виновно е приел един или няколко неистински документа за извършено от Фондацията в полза на ищеца безкасово плащане, представляващо възнаграждение по сключения граждански договор от 05.01.2011г. Освен това, при опит на ищеца да получи от ответната страна информация за документа, който доказва извършеното плащане, длъжностните лица не са предоставили исканата информация, с което са нанесли и нематериални вреди.

При така очертаното спорно материално право, първоинстанционният съд е квалифицирал претенциите по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за вреди, причинени в резултат на противоправно действие и бездействие от страна на лице, на което от ответника е възложено извършване на конкретна работа.

Настоящият съдебен състав счита постановеното решение за недопустимо по следните съображения:

Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е обоснована с твърдение за незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в отчитане на разходи, извършени в нарушение на чл. 4.9. от договор № BG051РО001-5.2.06-0191-С-0001/03.11.2010г., съобразно който бенефициентът е длъжен да извършва всички плащания по проекта, които са на единична стойност над 3 000 лева по безкасов път, а в противен случай договарящият орган няма да верифицира извършените разходи. Посоченият договор е такъв за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, “Социални услуги за социално включване”. С този договор Агенцията за социално подпомагане /договарящ орган/ предоставил безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект “Психосоциална рехабилитация в семейна среда”, а Фондация “Р.Ш.****” /бенефициент/ приела безвъзмездната финансова помощ и се задължила да изпълни проекта при спазване изискванията на договора. В чл. 4 от договора подробно е описан механизмът по техническото и финансово отчитане на проекта, като договоращият орган се е задължил да извършва междинни и окончателни плащания на базата на действително извършени разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи. Ищецът твърди, че между него и третото лице-помагач Фондация “Р.Ш.****” бил сключен договор на 05.01.2011г., по силата на който В.Б. приел да координира реализацията на проект “Психосоциална рехабилитация в семейна среда”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по договор № BG051РО001-5.2.06-0191-С-0001/03.11.2010г. към Фондация “Р.Ш.****”. Възложителят се задължил да заплати за извършената работа възнаграждение на изпълнителя в размер на 3 840 лева. В исковата молба се излага, че Фондацията е представила на ответника неистински документи, удостоверяващи, че е заплатила на В.Б. възнаграждението, дължимо по договора от 05.01.2011г. Длъжностните лица при ответника верифицирали /одобрили/ тези разходи и изплатили финансовата помощ на Фондацията, като това тяхно действие било в нарушение на изискването по чл. 4.9. от договора за безвъзмездна финансова помощ.

С влизането в сила на АПК редът за разглеждане на споровете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове и действия на административни органи е уреден по принципно нов начин, като компетентен да разгледа същите е административният съд по реда на кодекса. Разпоредбата на чл. 128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на административните съдилища дела е, че представляват спорове по повод неправомерно развитие на административни правоотношения, както и на породените от него граждански правоотношения за обезщетение.

Въз основа на специалната норма на чл. 128, ал. 1, т. 6 /предишна т. 5/ от АПК исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са изключени от разглеждане по общия исков ред и са подведомствени на административните съдилища. По аргумент от противното, исковете за обезщетения за вреди, които не са породени от неправомерно развитие на административни правоотношения, се разглеждат от общите граждански съдилища по реда на ГПК.

При така изложените фактически твърдения в исковата молба се налага извод, че предмет на предявената претенция е заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на длъжностни лица при ответника в качеството му на административен орган, причинени при изпълнение на административна дейност. За да стигне до този извод съдът съобрази, че отношенията по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са административни. Такива са и следващите правоотношения по сключения договор, поради което договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е източник на граждански правоотношения, а на административни. Административни са и правоотношенията във фазата на допустимост на подпомагането и в тази на контрола по изпълнението на договора. Тези правоотношения са регламентирани с Постановление № 179 на МС от 10.08.2010 г. за определяне на механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз /Обн. - ДВ, бр. 64 от 17.08.2010г., в сила от 17.08.2010г./, което постановление е прието на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове и в съответствие с чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Верифицирането на разходите от договарящия орган е цялостен процес на наблюдение и контрол върху финансовия и физически напредък по проектите за потвърждаване на допустимостта на разходите за изпълнение на одобрени проекти и включва административния, финансовия и технически аспект на съфинансираните операции за проверка и потвърждаване на допустимостта на извършени разходи в съответствие с чл. 56 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006, чл. 48 от Регламент /ЕО/ № 1828/2006, чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 1081/2006, ПМС № 62 от 21.03.2007г., ПМС № 180 от 27.07.2007г., ПМС № 179 от 10.08.2010г.  А процесът на верификация включва проверка и потвърждаване на изпълнението на документалните, финансови, технически и физически параметри на договорите /чл. 13 от Регламент 1828/2006/.

В конкретния случай ищецът твърди да са му причинени вреди именно с оглед действия на длъжностни лица при ответника, извършени във фазата на осъществяване на контрол по изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Спорното материално право намира своето правно основание в нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която  на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица /предишна т. 5/. С оглед изложеното се налага извод, че гражданският съд не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, да се произнесе по възникването и съществуването на заявеното от ищеца право. Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълкувателно дело№ 1/2015г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. При спор, повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на административен съд, постановеното съдебно решение подлежи на обезсилване като недопустимо, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на административния съд по правилата на родовата и местната подсъдност. Определянето на приложимото право е задължение на съда. При недопустимост на съдебния акт делото трябва да бъде изпратено за разглеждане на компетентния съд, като материалноправните последици, които законът свързва с предявяването на иска (оспорването), не се заличават.

Гражданският съд не е компетентен по правилата на подведомствеността да се произнесе и по заявената претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. За да стигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че ищецът претендира репариране на вреди, причинени в резултат на отказ на длъжностни лица при ответника да предоставят поискана от него справка, съдържаща списък на приложените документи и копие от тези документи за изпълнение и плащане по сключения между ищеца и Фондацията граждански договор. Това искане следва да се квалифицира като искане за извършване на административна услуга, разглеждането на което следва общите правила за подсъдността на АПК пред административен съд, в това число и по отношение на исковете за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая определяща за подведомствеността на спора е не правната същност на акта, а основният характер на дейността на органа, който го издава. Следва да се има предвид даденото определение в § 1 от ДР на Закона за администрацията - т. 2, б. "в" "Административна услуга" е: извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от същия закон, която задължава администрацията да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон. С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице действия на администрацията при ответника, които засягат законни интереси на ищеца. Ето защо настоящият състав намира, че спорът е с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК и е родово подсъден на съответния административен съд.

По изложените съображения се налага извод, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да се обезсили, а подадената от В.С.Б. искова молба следва да бъде изпратена по компетентност на Административен съд София-град.

По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе Административен съд София-град при разглеждане на делото.

С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 154376 от 28.06.2019г., постановено по гр.д. № 409/2016г., по описа на СРС, ГО, 173 състав.

ИЗПРАЩА подадената от В.С.Б. искова молба с вх. № 8000205/06.01.2016г. за разглеждане по компетентност на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

                                      

                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

                                                

                                                    

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                 2.