№ 266
гр. Сливен, 11.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско
дело № 20232200100039 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Ищците, редовно призовани, чрез своята майка, не се явяват.
Представляват се от тяхната майка и законен представител А. А. А., която се
явява лично и с адв. С. С., АК - Сливен, надлежно преупълномощена с
представено по делото от 30.03.2023 г. пълномощно.
Ответникът Д. Д. И., редовно призован, не се явява .
Ответникът Д. Д. Д., редовно призован, не се явява.
Дирекция „СП“ - Сливен, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДАВА ХОД на делото и докладва, че същото е възобновено и е
насрочено, с определението на съда по чл.140 ГПК за изясняване
фактическата страна на спора. След възобновяването му на основание чл.230
ГПК и отстраняване на пречките за разглеждането му, като съдът е
конституирал ответници по делото, посочените в удостоверението за
наследници лица.
Делото е било спряно в първо с.з., поради което настоящото с.з. следва
да се счита първо.
Съдът докладва, че по делото е постъпила молба от ДСП, отдел „ЗД“, в
която посочва, че не е възможно явяването на представител в с.з. Посочва се,
1
че дирекцията няма възражения и се иска да бъде приет представения по
делото социален доклад.
Адв. С.: Уважаема Госпожо Съдия, нямам възражения по проекто-
доклада.
С оглед становището на страните, на основание чл.146 ал.1 и ал.2 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад по делото с
определение № 265/19.05.2023г. за ОКОНЧАТЕЛЕН.
Съдът дава възможност на страните да направят искания във връзка с
доклада съгласно чл.146 ал.3 от ГПК
Ада. С.: Водим двама свидетели, допуснати с определението на съда, а
именно майка и леля на ищцата, близки, които имат непосредствени
впечатления от страните.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите с определението по
чл.140 ал.1 от ГПК гласни доказателства.
СНЕ САМОЛИЧНОСТ на свидетелите:
М.П. А. – 52г., българска гражданка, неосъждана, майка на ищцата.
Предупредена за възможността да откаже да даде показания, свидетелката
заявява, че е съгласна.
Д.П.Р. – 58г., българска гражданка, неосъждана леля на ищцата,
Предупредена за възможността да даде показания, свидетелката заявява, че е
съгласна.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелите обещават да говорят истината.
Съдът отстрани от залата свид.Д.Р..
Свидетелката М. А., предупредена за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Дъщеря ми А. се запозна със С.. Първото дете е
родено 2010г., те една година преди това си имаха връзка. Започнаха да
живеят заедно след като се роди детето. Преди да се роди детето не живееха
заедно. Беше почти време да роди когато я пуснах да живее със С.. Аз не бях
2
съгласна те двамата да се оженят. Не бях съгласна да живее с него заради
възрастовата им разлика. Малко съм от старата генерация. Промених си
отношението заради появата на бебето. Дъщеря ми беше бременна на три
четири месеца и тогава разбрах. Вече беше към седмия месец когато се
съгласих да я пусна да живее със С.. През тези месеци тя беше в нас. Казвах,
че съм млада и аз ще гледам детето. Майка ми още беше жива и казваше „М.,
остави я да си гледа детенцето“. Не бях разбрала веднага за тяхната връзка,
бяха се минали няколко месеца. Хората ми казаха. Ние живеем на ул. „Ш.“, а
С. живееше на същата улица „Ш.“, но на друг номер. Те са се срещали и аз
затова не съм научила в началото. 17 годишно момиче няма да седне да каже
да майка си за връзките си. Дъщеря ми само с този човек имаше връзка.
Сигурна съм в това защото той С. и в гората да отиваше да работи вземаше и
нея. Тя при него се научи и коне да кара и да разтоварва. Към друг мъж тя не
е имала такива чувства и не е била с друг мъж. Бяха ми оставили детето М. и
заминаха на работа в гората и се върна бременна със С. – второто дете. Тази
работа беше за няколко месеца, даден обект от горското и те заминаха
двамата да работят там. Оставиха М. в къщи. Когато се съгласих да живеят
заедно те заживяха при С. на същата улица. С. се роди секцио и аз им казах,
че повече деца не им трябват, но след 4 години се появи и Наско. Тогава С. се
разболя малко, получаваше паник атаки, психични и беше й казал Н., тъй като
повечето пристъпи бяха през нощта, а бебето А. нямаше и една годинка,
почти една годинка, та за да не го стресира вечер тя да спи у нас. На сутринта
се връщаше при него. Като че ли е изчаквал една годинка на малкия и дъщеря
ми го свари обесен с малкия в ръце. Той викаше на децата М., С., С. е
кръстена на него. Той много си ги обичаше. Беше ми известно, че има
процедура да припознае децата. Той няколко пъти ми беше казал, да кажа на
Наса да отиваме да признае децата, а пък тя казваше, че всичките й приятелки
тъй живеят, не е много важно това и днес-утре останаха децата така. Сега М.
започна да пита защо е така, та нали знаела баща си. Затова предприехме тези
мерки. Свекървата Ж. приемаше дъщеря ми в къщи, но не както трябва.
Много не беше желана. С братята на С. е нямала проблеми. А свекъра й много
я искаше. Ж. обиждаше дъщеря ми, задето е пострадала така. Не й харесваше
външния вид. Искаше по-красива снаха. Ж. много не се занимаваше с
внучетата, но докато бях в къщата при тях бяха добре. Но не ги е вземала да
ги гледа дни наред. Тя не е имала съмнение, че тези деца са на нейния син. Те
3
са копие на сина й.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетелката.
Свидетелката Д.Р., предупредена за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Доколкото си спомням когато се любеха А. и С.
беше 2009г. Сестра ми не беше съгласна и много я биеше. Но то пак стана по
тяхното. Пак се взеха. А. забременя с голямата дъщеря М.. И сестра ми
нямаше накъде се съгласи. Мисля, че събирането им не беше веднага след
забременяването. Мисля, че минаха няколко месеца. Тогава С. си я прибра в
тях. Преди това не я прибираше, защото сестра ми не беше съгласна. Дори и
докато беше бременна А. сестра ми пак не беше съгласна. Не харесваше С..
Той беше хубав, но не харесваше някакви негови постъпки, не мога точно да
кажа. Събраха се, но сватба не са правили. Заживяха в неговата къща, на
майка му къщата. Аз бях в чужбина и не мога да кажа точно как са живели
докато са били заедно. Преди два месеца се върнах от чужбина, а заминах
2008г., преди 15 години. Аз имах кореспонденция със сестра ми и с А. също,
и сме си говорили по скайп. Не мога да кажа защо С. не е припознал децата.
А. доколкото знам не е имала други любовни връзки. Не съм чула и слухове
за такива неща. Аз не съм имала много разговори с майката на С. Ж.. Бях си
дошла една зима и тя беше нещо като търговка, продаваше едни парцали, и
мисля, че само М. беше родена, когато тя ми даде от нейната стока и ми каза,
че е за бебето. Защото те много с А. не се разбираха. Снаха и свекърва не се
разбират. Аз имам три снахи и не се разбираме. Докато А. живя у С. не знам
да са се разделяли. Сигурна съм, че децата са на С., защото нашето момиче не
е от тези които ходят, тя само него обичаше. Тя друг не искаше да поглежда.
След като С. почина тя се прибра при майка си сама, никой не я гонил. С.
много добре се отнасяше с децата. Идвала съм си в отпуск и съм виждала как
се държи с децата. Беше грижовен. Работеше, издържаше ги. От мен пари на
заем не са искали. Живяха си нормално, имаха си средства, разбираха се.
Доколкото бях чула, защото пак ме нямаше, С. нещо психически е имал
проблеми, не знам точната диагноза. Доколкото знам пиел е лекарства, но не
съм виждала, само съм чувала. Не знам колко време е живял с това
заболяване. Не мога да кажа от кога е заболяването на С.. Не съм чувала
някой да отрича, че децата са на С..
4
АДВ.С.: Нямам повече въпроси към свидетелката. Няма да соча други
доказателства.
Съдът, с оглед становището на страните, намира че следва да се
приключи съдебното дирене и следва да се даде ход на устните прения,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на устните състезания.
Адв. С.: Уважаема Госпожо съдия, моля да уважите претенцията така
както е предявена, въз основа на събраните доказателства. Не претендираме
разноски.
Съдът, на основание чл.149 ал.2 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА устните състезания и ОБЯВЯВА, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5