Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262002
гр. Пловдив, 16.07.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 21200 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК "ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.София
- 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
“Балша" № 17, an. 1, представлявано
от Б.И.Н. - ......... чрез ......
Г. против А.М.М.
с ЕГН **********; адрес: *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 900.00 лв., главница по договор
за кредит, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на заповедното производство по ч.гр.д. 13335/2019г. на Районен съд
Пловдив, 6 с-в. до пълното погасяване на дължимата сума;
103.95 лв.- договорна лихва за периода
28.12.2018г. - 26.06.2019г. Притендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 28.12.2018г. между страните е сключен договор за за кредит от
разстояние № ...... за сума от 900 лв. Предоставна
е преддоговорна информация по електронен път. Потвърждението се осъществява по
телефона. От ответника е посочен номер: ...... и имейл: ........... Активиращият код е ..... Няма
постъпили плащания по договора. Сумата е преведена на ответника по
посочена от него сметка в .......... с IBAN ***, BIC ***. Плащането е на 6 броя
вноски за периода 27.01.2019г. - 26.06.2019г, при размер от 150.00 лв. ГЛП е 40.15 %.
За периода 28.12.2018г. - 26.06.2019г., същата е в размер на 103.95 лв. Вземането е
притендирано по реда на чл. 410 от. ГПК- ч.гр.д. № 13335/2019Г., 6 с-в.. Заповедта е връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В предоставения
срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника адв. П., който оспорва
иска. Заявява, че ответника живее трайно извън страната. Твърди липса на
съгласие у ответинка за сключване на договора, поради липса на надлежен подпис.
Оспорва се запознаването с ОУ. Притендира се недействителност на договора
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Липсва погасителен план. Лихвата
противоречи на добрите нрави. Не е ясно какво се включва в ГПР и как е
определен този процент. В него не е включена неустойката от 332.34 лв.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 28.12.2018 г., е
видно, че между „Изи финанс" ЕООД
и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № ...... на 28.12.2018 г. От разстояние по силата, на който кредиторът се е задължил да
отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 900
лв. за срок от 180 дни
при фиксиран ГПЛ-40.15 %, ГПР-48.30%, платим на 6 вноски от по 150 лв. впериода
27.01.2019-26.06.2019 г. Предвидено е предоставяне на обезпечение в петдневен
срок от сключването чрез банкова гаранция, две физически лица отговарящи на
определени условия.При неизпълние на това задължение е предвидена неустойка от
332.34 лв.
От представеното нареждане за кредитен превод от 28.12.2018 г. е видно, че
на същата ищеца е превел по банкова сметка *** ..........сумата от 900 лв.
От изготвеното заключение от 03.06.2021 г. по извършената ССЕ е видно че на
28.12.2018 г. по банковата сметка на ответника е постъпила сума от 900 лв. като
заем по договор ....... Погасителните вноски са определени при ГЛП от 40,15 % и
се включна единствено възнаградителната лихва от 103.95 лв. В ГПР от 48,30 % не
участва неустойката. При включването и същият ще се увеличи с 25,94 %.
От представените удостоверения от Община
....... (лист 90-92) е видно, че регистрирания постояннен и настоящ адрес ***.
От приложеното ч. гр. д. 13335/2019 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец
в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от
него вземане. Същата е връчена по реда на чл. 47от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчване на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК на издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 13335/2019 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
Доколкото по делото се установява, че постоянния инастоящ
адрес ***, съдът намира, че компетентен да разгледа спора е РС-Пловдив, поради
което иска се явява допустим.
С оглед характера на заявения
договорза кредит от разстояние и направените от
особения представителна ответника възражения, съдът намира, че приложими при
разглеждане на спора се явяват както разпоредбите на Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), уреждащ спецификите на договора,
с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, така и в
общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) досежно договора за
заем.
В разглеждания случай от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват само
средства за комуникация от разстояние. Доколкото от страна на ответника се
оспорва заявената договорна връзка чрез наведените доводи, че не са подписани документите е необходимо установяване, че
кредитополучателя се е регистрирал в сайта на ищеца, приел е ОУ, получил
е на имейла си преддоговорната информация и парола за достъп до личен
акаунт, както и да е натиснал бутона „Приеми”, като по този начин да е завършил
сложният фактически състав по сключването на договора за кредит от разстояние.
Безспорно електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, съгласно чл. 2, ал. 1
и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото
може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Но в настоящия
случай от представените по делото документи не се удостоверява извършването
именно от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за
да се приеме, че е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в
исковата молба параметри.
Не може да се приеме,
че това обстоятелство се установява и от представения договор, тъй като ищецът
посочва, че същите са част от изпратената на ответника информация, но самото
електронното изявление на последния за сключването им се удостоверява с
допълнително обстоятелство - активирането на изпратения линк за потвърждение и
натискане на бутон "подпиши", обстоятелство, което не се установи по
делото.
Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП
електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система,
която не е под контрола на автора. В тази връзка липсват и доказателства, че
електронно изявление в насока сключване на процесните договори за кредит е
изпратено, по смисъла на цитирана разпоредба, както и че е изпратено от именно
от ответника.
При посочените доводи
претенцията в частта, в която се иска установяване дължимостта на сумата
от 900 лева - главница, искът е неоснователен.
При това се налага
извод за неоснователност и на акцесорните искове.
Допълнителни
аргументи в тази насока се извличат и от това, че досежно претенцията за
установяване дължимостта на суми за възнаградителна лихва кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 48,3 %, което прави въпросните договорни
клаузи неравноправни, и на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП същите са нищожни. В този смисъл е Решение №
4/2009 г, по т. д. № 395/2008 г, Решение № 1270/2009 г. по д. 5093/2007 г,
Определение № 877 по т.д.№ 662/2012 г, Решение № 202/27. 02. 2015 г. по
д. 4123/2013 г. и др. на ВКС.
Наред с това
договорената неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, в
който смисъл съдът разполага с правото да осъществи служебна проверка -
така решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на
II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др., решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г.
на I т. о., решение № 142
от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, - така решение № 93
от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа
за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.
д. № 3686/2014 г. на I т.о.,
ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС. В
случая от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от процесния договор е видно,
че заемателят се е задължил в 5-дневен
срок от подписване на договора
да предостави обезпечения, но изискванията за вида и срока за
представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. От друга страна непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Тези клаузи са
нищожни, включително и с оглед ориентировъчните критерии, заложени в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Те противоречат
на добрите нрави, съставляват и неравноправни такива по смисъла на чл. 143 ал.
1 т. 19 от Закона за защита на потребителите, респ. не е налице валидно
неустоечно съглашение и в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а претенцията за установяване дължимостта както на сумата от 103,95
лв. – договорна лихва, е неоснователна и като такава ще бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********,
с адрес гр.София - 1408,
р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
“Балша" № 17, aп.
1, представлявано от Б.И.Н.
- ......... чрез ...... Г. против А.М.М. с ЕГН **********; адрес:
*** иск за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца
сумата от 900 лв. (девестотин лева), главница по договор
за кредит, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на заповедното производство по ч.гр.д. 13335/2019г. на Районен съд
Пловдив, 6 с-в. до пълното погасяване на дължимата сума;
както и сумата от 103.95 лв.(сто и три леваи 95 ст.)- договорна
лихва за периода 28.12.2018г. - 26.06.2019г..
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:/п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ