Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.04.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 20311 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
С.Д.К. твърди в исковата си молба, че с постановление
от 26.09.2011 г. на прокурор при СРП бил задържан по досъдебно производство
ДП-18-П/2011 г. за срок от 72 часа. С постановление за привличане като обвиняем
от 26.11.2012 г., следовател при Следствения отдел при СГП го привлякъл за
извършено на 24.08.2011 г. престъпление по чл. 302, т. 1 от НК. В ареста бил
повече от четири денонощия – за времето от 26.09.2011 г. до 30.09.2011 г.,
когато бил освободен. С постановление от 14.10.2014 г. производството срещу
него било прекратено. В периода от три години и един месец ищецът се е чувствал
унизен и претърпял страдания от неоснователно повдигнатото му обвинение. Вреди
претърпял и в личен план. Съпругата му го напуснала. Имал едно дете, за което
се грижили той и майка му. Детето било на три години към датата на задържането
му. Майката на ищеца Т.Ц. била с 80% трайно намалена работоспособност и
страдала от исхемична болест на сърцето. Ищецът бил задържан с протрахирана
бъбречна криза и хематурия. Бил уволнен дисциплинарно от заеманата от него
длъжност. След две години заповедта за дисциплинарно уволнение била отменена.
Моли П. на РБ да бъде осъдена да му заплати 1 500 лева хонорар за адвокатска
защита в образуваното срещу него наказателно производство и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000 лева. Неимуществените вреди се изразявали в изпитани
от него страданията от задържането му под стража и обвинението му в извършване
на престъпление, производството по което е прекратено, поради липса на
извършено престъпление.
В
подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П. на РБ оспорва
исковете по основание и размер. Твърди и завишаване на размера на търсеното
обезщетение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приет
като писмено доказателство заверено копие на договор за правна защита и
съдействие № 477191/05.12.2014 г., за завеждане на дело по ЗОДОВ.
С постановление от
26.09.2011 г. по досъдебно производство № 18-П/2011 г. по описа на ОС-СГП,
пр.пр. № 4-2570/2011 г. по описа на СГП С.Д.К. е задържан под стража за срок от
72 часа и до довеждането му пред съда, от момента на привличането му като
обвиняем на 27.09.2011 г. Разпоредено е конвоирането на С.К. от мястото на
изпълнението на мярката за неотклонение до сградата на СГС на 30.09.2011 г. за
вземането на мярка за неотклонение от състав на СГС.
Въз основа на
определение по НЧД І с-670/2011 г. на СГС, 7 състав от 26.09.2011 г. на
органите на досъдебното производство е разрешено да извършат претърсване на С.Д.К.,
както и да изземат от него предмети, вещи и книжа от значение за делото.
При извършения на личен
обиск у С.К. са намерени два мобилни телефона и една дебитна карта, които не са
счетени за вещи относими към досъдебното производство, поради което са му върнати.
С.К. е привлечен като обвиняем за това, че извършени от него деяния на
24.08.2011 г. и на 09.09.2011 г. съставляват престъпления по чл. 302, т. 1, пр.
предпоследно вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
По делото е
приложено заверено копие на протокол от 30.09.2011 г. по НЧД № С-678/2011 г. по
описа на СГС, НО, 25 състав, според който по отношение на С.Д.К. е взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева (л. 84 от
делото).
С постановление от
26.11.2012 г. на следовател в СО при СГП С.Д.К. е привлечен като обвиняем за
извършено от него престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно вр. чл. 301,
ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1 000 лева.
С постановление от
12.09.2013 г. мярката е отменена и е постановено връщане на внесената като
гаранция сума от 1 000 лева на С.К..
С постановление от
14.10.2014 г. образуваното срещу С.Д.К. наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт.
2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението.
В папка
допълнителни материали по пр.пр. 4-2570/2011 г. по описа на СГП, ДП 18-П/2011
г. по описа на СО-СГП се съдържа обратна разписка – известие за доставяне,
според която препис от постановлението е получен от С.К. на 21.10.2014 г. (л.
111). В 7-дневния срок жалба не е постъпила.
В том VІ, л. 202 са
намира кадрова справка на С.К., според която е назначен на длъжност „полицай“
със заповед № 642/18.02.1999 г. Завършил е средно образование в ІV сменна
вечерна гимназия „О.П.“. През 1999 г. завършил 6-месечен курс за първоначална
подготовка в СУ – София. От 2006 г. има категория Е полицай І ст. Награждаван с
писмена похвала през 2004 г. Два пъти е наказван дисциплинарно с предупреждение
за 6 месеца през 2001 г. и за 3 месеца през 2004 г.
От справка за
съдимост рег. № 21669/28.09.2011 г. на СРС (лист 61 от том VІІ) се установява,
че ищецът не е осъждан.
Видно от
удостоверение за раждане от *** г., С.Д.К. е баща на Е.С.К., родена на *** г.
Представена е
епикриза на МИ – МВР, от която е видно, че С.К. е приет в лечебното заведение
на 12.07.2011 г. и му е поставена диагноза „камък в десния бъбрек, протрахирана
бъбречна колика, хематурия“ и придружаващи заболявания АХ І ст., алергична
диатеза. Изписан е на 15.07.2011 г., с подобрено състояние, с продължителност
на временната нетрудоспособност един ден, в който следва да завърши курса на
лечение, с оглед постигане на оптимално възстановяване.
С експертно
решение № 2029 от 17.08.2009 г. на Тотка Живкова Ц. е опредЕ. 80% трайно
намалена работоспособност за срок от едно година, поради хронична исхемична
болест на сърцето, но е посочено, че лицето е работоспособно за заемната от
него длъжност – учител.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.В. и Н. Д..
Свидетелят В.
познавал С. от 1995 г. и знае, че бил служител на МВР. Помни, че през 2011 г. –
2012 г. С. бил задържан по обвинение в подкуп с голяма група негови колеги,
поради което го уволнили от работа. Това довело до личностова промяна у С.,
който станал раздразнителен и неспокоен и видимо отслабнал. Споделил със
свидетеля, че има високо кръвно и че не може да спи. Знае, че през 2005 – 2006
г. С. сключил брак, но впоследствие се развел, по лични причини, които
свидетелят не излага. Не помни дали бракът е прекратен с развод преди или след
задържането на С.. Ищецът имал една дъщеря, която живеела с майка си.
Свидетелят твърди, че в периода 2011 г. – 2013 г. майката на С. влизала няколко
пъти в болница поради сърдечни проблеми.
Свидетелят Н. Д.,
съсед на ищеца, помни, че през 2011 г. С.К. бил уволнен. В същия период бил и задържан.
К. учел, имал амбиции да стане офицер. Поради уволнението му семейството му се
разпаднало. По спомени на свидетеля детето на С. било две-тригодишно, когато
това се случило. В резултат на задържането С. се променил – станал по-затворен.
В продължение на две години останал без работа, но в момента отново бил
полицай.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което са липсвали достатъчно доказателства да е извършено от
обвиняемия. Това наложило прекратяване на образуваното срещу С.К. наказателно
производство.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 26.09.2011 г. по отношение на С.Д.К. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от 72 часа, изпълнявана до 30.09.2011 г., когато
с определение по ЧНД № С-678/2011 г. по описа на СГС, НО на К. е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“.
Ищецът е
привлечен като обвиняем с постановление от 26.11.2012 г., а с постановление от
14.10.2014 г. производството по отношение на него е прекратено.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от разследващите органи, П. или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия
случай се претендират вреди от незаконно обвинение в престъпление, като
образуваното наказателно производство е било прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК. Видно от мотивите на постановление на прокурор при СГП от
14.10.2014 г. наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението – освен че не е изпълнен състава на деянието, за което С.К. е
привлечен към наказателна отговорност, не се установява и че ищецът е негов
автор. Това основание попада в една от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – тази по предложение 2 на посочената норма.
Следователно,
в случая безспорно е налице елемент от състава на отговорността за обезвреда по
реда на ЗОДОВ - наказателно производство е прекратено и това представлява основание
за търсене на обезщетение за вреди от незаконно обвинение.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за което е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване личността на увредения, настъпилите промени в
отношенията в семейството, обстоятелствата, дали негативно отражение от
воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън
неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в
личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д.
№ 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
В случая
не се установи за ищеца да са произтекли неимуществени вреди от воденото срещу
него наказателно производство, изразяващи се в прекратяване на брака му с
развод. Напротив, от протокола за проведеното на 30.09.2011 г. по НЧД № С- 678/2011
г. по описа на СГС съдебно заседание е видно, че при снемане самоличността на
обвиняемия С.К., същият е със семейно положение разведен. Задържането му е било
за периода 26.09.2011 г. – 30.09.2011 г., поради което съдът не възприема
довода, че последица от образуваното наказателно производство е прекратяването
на брака на С.К. със съпругата му. Съдът намира, че прекратяването на брака е
настъпило преди 26.09.2011 г., като писмени доказателства (съдебно решение за
прекратяване на брака със съпругата му Д.С.К. преди тази дата), обосноваващи
извод в противен смисъл, не се представиха.
Що се
отнася до заболяването на майката на ищеца Т.Ц., не се установи нито от
свидетелските показания, нито от ангажираните по делото писмени доказателства нуждата
на Ц. от чужда помощ и в какво са се изразявали грижите от страна на сина й.
Решението на ТЕЛК е от 17.08.2009 г. – две години преди К. да бъде задържан, а
определеният й с него срок на нетрудоспособността е една година. Към 26.09.2011
г. не се установява Ц. да е била нетрудоспособна, нито да се е нуждаела от
чужда помощ. Напротив, и през 2009 г. тя е полагала труд като учител, а характера
на заболяването й има хроничен характер.
Не бяха
ангажирани и релевантни за периода на задържането на К. доказателства относно
здравословното му състояние. Епикризата от Медицинския институт на МВР е от
15.07.2011 г., като определеният в нея период на нетрудоспособността е един
ден. Назначено е медкаментозно лечение и контролен преглед след 14 дни – на
04.08.2011 г. в 8.30 часа. Данни пациентът С.К. да се е подложил на контролен
преглед по делото не се съдържат, което обосновава извода, че към 04.08.2011
г., както и в следващите дни и месеци, включително в периода 26.09.2011 г. –
30.09.2011 г. К. не е имал посочените в епикризата оплаквания.
Не се
доказа и че ищецът се е грижил за детето си. Свидетелят В. твърди, че дъщерята
на С. живее с майка си. При това ищецът е бил задържан за четири дни, което не
се установява да се е отразило на отношенията му с детето или то да е останало
без бащините си грижи за продължителен период от време.
Данни за
уволнението на ищеца се съдържат в материалите по досъдебното производство. С
решение по адм.д. № 82/2012 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение на ВАС от
14.05.2013 г. уволнението на С.К. е отменено.
Определянето
на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с променения начин на живот на ищеца и последиците върху
личния и професионалния му живот.
Съгласно
т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението
за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ (сега
чл. 2, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗОДОВ) включва и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това
предполага съдът да определи общ размер на обезщетението за неимуществени
вреди, произтичащи от повдигане на обвинение и задържане за срок от 72 часа.
Събраните
по делото доказателства не са от естество да формират у решаващия съдебен
състав извод, че вследствие образуваното ищецът е бил възпрепятстван да полага
за майка си грижи, от каквито не се установява да е имала нужда; че бракът му е
прекратен вследствие незаконното обвинение и задържане; че изключително и само
в негова тежест е било отглеждането на дъщеря му Е..
Не се
установи по категоричен начин и твърдението да му да е получавал предложение от
ръководството на МВР да бъде издигнат в ранг „полицейски инспектор“ на офицерска
длъжност, за което е следвало да се яви, по изложени в исковата молба
твърдения, на изпит за психическа годност на 27.09.2011 г.
За негативните
последици върху личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление
свидетелстват разпитаните по делото свидетели, според които С. видимо се
променил. Физически отслабнал, а по характер станал затворен и необщителен.
Извън обичайните
притеснения от неоснователно осъждане, в производството не се доказаха вреди,
обосноваващи основателност на искания размер на обезщетението от 25 000
лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е задържан
на 26.09.2011 г. и на 14.10.2014 г. образуваното спрямо него наказателно
производство е било прекратено. През този период от три години С. е изпитал
психически дискомфорт. И двамата свидетели са станали непосредствени очевидци
на промяната в поведението на ищеца след образуването на наказателното
производство срещу него и задържането му. За година и половина е бил
възпрепятстван и да полага труд, поради уволнението му от заеманата от него
длъжност, което му е причинило допълнителни негативни емоции.
Отделно от това
обаче не се установяват други неимуществени вреди, изразяващи се в драстична
промяна в начина на живот на ищеца.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението (за
което се предвижда наказателна отговорност от три до десет години лишаване от
свобода), отражението им върху професионалния, социален и психо-емоционален
живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетяване на моралните вреди
следва да бъде определено на 1 000 лева. Доказателства за конкретни увреждания
с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца или за
конкретни негативни преживявания, засегнали пряко и необратимо неговия бит и
емоционален живот не бяха събрани. Към момента К. отново заема полицейска
длъжност и е възстановил нормалния си ритъм на живот.
Изцяло
неоснователен е искът за заплащане на претърпени от С.К. имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева за
процесуално представителство и защита в наказателното производство.
Представеното заверено копие на договор за правна защита и съдействие
удостоверява заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева за
завеждане на настоящото производство. Представеният оригинал на л. 114 от делото
за заплатено възнаграждение от 1 200 лева не съдържа данни за делото, по
което е оказана правната защита.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
да му възстанови заплатената държавна такса. Ищецът има право и на разноски за
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Определено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г., адвокатското възнаграждение възлиза на 1 325 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължат 60 лева разноски,
от които 10 лева държавна такса и 50 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес
гр. **** да заплати на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от задържане
под стража и повдигане на обвинение за извършване на престъпление по чл. 302,
т. 1, пр. предпоследно вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
25 000 лева и искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 1 500 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 60 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: