Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052/29.04.2021 г.
гр.Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание, проведено на 26 февруари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАНАТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
КОСТОВА
ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
при
участието на прокурора Милена Гамозова и секретаря Соня Дичева, като разгледа
докладваното от съдия Георги Грънчев ВНОХД № 439 по описа на ВАпС за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по
реда на чл.313 и следващите от НПК. Делото се разглежда за трети път от състав
на Варненския апелативен съд. С Решение № 29/14.05.2020 г. по н.д. № 30/2020 г.
Върховният касационен съд, 2 н.о. е отменил присъда № 8/25.10.2019 г.,
постановена от ВАпС по ВНОХД № 332/2019 г. С Решение № 185/29.12.2020 г. по н.д.
№ 751/2020 г. Върховният касационен съд, 3 н.о. е отменил решение №
260015/24.08.2020 г., постановено от ВАпС по ВНОХД № 126/2020 г.
Предмет на въззивната проверка е законосъобразността на присъда №
40/03.07.2019г., постановена по НОХД № 28/2019г. на Окръжен съд - Варна, с
която подсъдимият И.В.П. *** е признат за виновен в извършване на деяние,
наказуемо по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК, тъй като на 12.12.2017 г. в гр.Девня,
обл.Варна, без надлежно разрешително, разпространил на Светослав Ангелов Г.
високорисково наркотично вещество - 0,30 гр. марихуана с процентно съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 7,26% на стойност 1.80 /един лев и
осемдесет стотинки/ лева. На основание чл. 54 от НК са му наложени наказания лишаване
от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на
5 000 /пет хиляди/ лева.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски; налице е произнасяне досежно вещественото доказателство по делото.
Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на съдебния състав и
докладчик по делото, в което се излагат съображения за недоказаност на
обвинението, поради недопустимост на част от доказателствените източници.
Въззивното производство е образувано по жалби на двамата защитници на
подсъдимия П., в които се твърди, че атакуваната осъдителна присъда е
неправилна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон,
почива на негодни доказателства и доказателствени средства, т. к. същите са
събрани в разрез с изискванията на НПК.
Прави се искане за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият
П. да бъде оправдан, поради липса на категорични доказателства в подкрепа на
обвинението. В допълнение към жалбата адв.А. развива доводите си.
В съдебно заседание пред състава на Апелативен съд-Варна, подсъдимият П. се
явява лично и чрез защитника си, поддържа жалбата, акцентирайки на негодността
на част от събраните на досъдебното производство доказателства – протокол за
доброволно предаване, недопустима замяна на преки доказателствени източници с
косвени такива. Настоящата инстанция е сезирана с искане за отмяна на
постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият И.П. да бъде
оправдан, поради липса на безспорни и категорични доказателства в подкрепа на
обвинението.
Представителят на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност
на жалбата и несъгласие с развитите доводи от защитата, като моли за обективен
анализ на показанията на свидетелите Г. и Р., на факта на веществото, което е предадено
от свидетеля Г. и следите от вещества по електронната везна, които са намерени
в дома на подсъдимия. Изразява становище за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият П. моли да бъде
оправдан, т. к. не е извършил престъплението, в което е обвинен.
Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна
служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира,
че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по общия ред. От събраната по
делото доказателствена съвкупност - показания на разпитани свидетели,
включително и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК по досъдебното производство; заключението по физикохимическата експертиза;
писмените доказателства - протокол за оценка на наркотично вещество, протоколи
за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване и разписки,
протокол за обиск на лице, заповед за задържане на лице, свидетелство за
съдимост, справка-характеристика, веществените доказателства, се установява
следната фактическа обстановка:
През 2017 година подсъдимият И.П. *** заедно със съпругата и малкото им
дете. Същият бил известен с прякора „Джинджилеза“, както и че продава
наркотични вещества – марихуана. Този факт бил известен на полицейските
служители от РУ-Девня – св.Ивайло Р. и колегата му Стоян Стоянов, които предприели
наблюдение над апартамента, обитаван от подсъдимия. Установили, че домът му се
посещава многократно от различни лица от криминалния контингент, които след
кратък разговор веднага си тръгвали.
На 12.12.2017 г., около 10.30 ч. свид.Светослав Ангелов Г., който
употребявал наркотични вещества, посетил дома на подсъдимия П., тъй като вече
си бил купувал от него марихуана. Свидетелят се качил на четвъртия етаж на блок
3, вх.В, находящ се на ул.“Просвета“, гр.Девня, и позвънил на входната врата на
ап.40. Подсъдимият му отворил вратата и свид.Г. му заявил, че иска да си купи
„трева“ за 5 лева. Подсъдимият му казал да изчака, влязъл в жилището, след
малко се върнал и му дал топче марихуана, увито в жълт найлон. Св.Г. поставил
топчето в кутията си с цигари, дал пет лева на подсъдимия и напуснал блока.
Междувременно полицейски служители - Р. и Стоянов се намирали в района на блока,
обитаван от подсъдимия П. и наблюдавали входа на жилищната сграда. Свидетелят
Ивайло Р. видял, че св.Светослав Г. /за когото знаел, че употребява наркотични
вещества/ се качил до етажа, на който се намирал апартамента на подсъдимия.
Полицейските служители изчакали св. Г. да излезе и да се отдалечи от жилищния
блок и тогава го спрели за проверка. На зададения въпрос, дали носи в себе си
неразрешени вещи, свидетелят отговорил, че току-що си е закупил от
„Джинджилеза“ марихуана. Св. Ивайло Р. съставил протокол за обиск на лице по
чл.80, ал.1 от ЗМВР /копие - л.73 от делото, приобщено от ВОС в с.з.на
03.07.2019г/, в който било отразено, че от свид. Светослав Г. е било иззето „1
брой жълто найлоново пликче, съдържащо суха зелено-кафява тревиста маса“, а св.
Г. собственоръчно написал, че е закупил „марихуаната същия ден от Джинджилиза
от гр.Девня“. Св. Г. бил задържан по ЗМВР от полицейските служители и отведен в
РПУ Девня. Там вещите, установени при обиска по чл.80, ал.1 ЗМВР, му били
върнати, след което св.Г. отново доброволно предал на св.Р. пликчето с тревна
маса. Бил съставен и протокол за доброволно предаване /л. 65 от ДП/ и разписка,
която удостоверява, че разследващият полицай Елена Тодорова е получила от
инспектор Ивайло Р. вещественото доказателство, предадено от Светослав Ангелов Г.
(л.66 ДП).
В късния следобед на същия ден – 12.12.2017г., в условията на чл.161, ал.2
от НПК било извършено претърсване в дома на подсъдимия П., при което били
намерени и иззети електронна везна и жълта кутийка от шоколадово яйце, със
следи от наркотична субстанция по тях, а при извършено претърсване на друго,
ползвано от подсъдимия и семейството му помещение в гр.Девня, ул. „Съединение“ 166,
не били открити вещи, имащи отношение към воденото разследване. Протоколите от
извършените от разследващите органи действия били одобрени от съдия при Окръжен
съд – Варна.
От заключението по извършената в хода на разследването съдебна
физикохимична експертиза било установено, че предадената от св.Г. суха зелено-
кафява тревиста маса, находяща се в жълто найлоново пликче, представлява
марихуана с тегло 0,30 грама с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол - 7,26%, а по вътрешната част на намерената и иззетата от
дома на подсъдимия П. жълта кутийка от шоколадово яйце с полепнала тревиста
маса се установяват следи от наркотична субстанция - тетрахидроканабинол. По
работната повърхност на иззетата от дома му електронна везна също се
установяват следи от наркотична субстанция - тетрахидроканабинол и амфетаминови
производни, които са високорискови наркотични вещества под разрешителен режим,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. От
протокола за оценка на наркотичните вещества е видно, че пазарната оценка на
марихуаната е в размер на 1,80 лева.
Описаната фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция е
идентична на тази в мотивите от първостепенния съд. На първо място, тя е
изводима от показанията на свид.Светослав Г., който непосредствено и
последователно е разказал в рамките на проведеното от Варненския окръжен съд
съдебно следствие за посещението си в дома на подсъдимия, за покупката на една
доза марихуана, за обстоятелството, че я е поставил в кутията си с цигари.
Въззивната инстанция не споделя аргументите на защитата за наличие на някаква
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, която да поставя под
съмнение достоверността на заявеното от него. На първо място неговите твърдения
са били неизменни в цялото наказателно производство и въпреки изминалия
значителен период от време те не са претърпели промени. Напротив, въпреки
уличаващия характер на показанията си по отношение на собствената си личност,
свидетелят добросъвестно е пресъздал фактите, възприети непосредствено от него.
Това той е сторил след предупреждението на съда за отговорността по чл.290 от НК. Обстоятелството, че прокуратурата не е взела решение да образува
наказателно производство срещу него, не променя този извод. Това е нейно
правомощие по закон, което тя упражнява суверенно и стои извън волята или
контрола на свидетеля. В нито един момент св.Св.Г. не е заявявал, че по
отношение на него е бил оказван натиск било то от полицейски служители или от
разследващи органи да депозира показания в една или друга насока. Напротив, още
при първия си контакт с полицейските служители, на техния въпрос дали има в
себе си забранени вещества, той е отговорил положително и сам е предал топчето
марихуана, поставено в кутията цигари. Това действие, оформено като обиск на
лице по чл.80, ал.1 от ЗМВР, безспорно е било извън рамките на наказателното
производство, защото то е било осъществено от полицейски инспектор, който не е
разследващ орган и съответно не може да положи началото на разследването. Тук
следва да се изложат аргументи за
правното естество на протокола за обиск по чл.80, ал.1 от ЗМВР. Протоколът
има качеството на официален документ, защото е съставен от длъжностно лице, в
кръга на службата му и по предвидения в чл. чл.82 от ЗМВР ред. Съгласно чл. 82
от ЗМВР за всеки случай на извършен обиск полицейският орган съставя
протокол. Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от
съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него. Този официален
документ е приобщен към делото. Документът е свидетелстващ, защото удостоверява
факти с правно значение, а именно намирането у свидетеля Г. на съответното
вещество. Приобщен е след образуването на досъдебното производство, но това не
е пречка, защото след започване на разследването към делото се прилагат и други
документи или веществени доказателства, съставени или открити преди началото на
разследването, т.е приобщават се материални носители на факти, съществували
преди началото на наказателния процес.
В Районното управление св.Светослав Г. в 11.30 часа на 12.12.2017 г. е бил
разпитан в качеството на свидетел, с което процесуално действие е образувано наказателно
производство №301/2017 г. по описа на РУ Девня и доброволно е предал отново
върнатото му 1 брой жълто найлоново пликче, съдържащо суха зелено-кафява
тревиста маса, видно от съставения протокол за доброволно предаване от
12.12.2017г. (л.65 от ДП).
В последствие свидетелят Ивайло Р. с
разписка е предал на разследващия полицай вещественото доказателство(л.66 от
ДП).
Преценката за законосъобразността на действията на полицейския служител
свидетелят Ивайло Р. не може да се прави само въз основа на разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Тя следва да се направи и въз основа на съответните норми от Закона
за Министерството на вътрешните работи. От приложения към делото протокол за
личен обиск е видно, че свидетелят Р. е изпълнил задълженията си, които
произтичат от съответните разпоредби на ЗМВР. При извършените от него действия
няма нарушение на нормативните изисквания – извършен е обиск съгласно чл.80 от ЗМВР, защото е имало съмнения, че свидетелят Г. държи в себе си забранени
вещества/чл.80, ал.1, т.2 от ЗМВР/ и за обиска е съставен протокол според
нормата на чл.82 от ЗМВР.
Следователно неговите действия са напълно законосъобразни. Съответствие със
Закона за Министерството на вътрешните работи полицейският служител е извършил
личен обиск на свид. Г. и е иззел намиращото се в него наркотично вещество. В последствие това действие е било дублирано в
протокол за доброволно предаване, с който се удостоверява предаването на
наркотичното вещество от свидетеля Г. на полицейския служител Ивайло Р.. Това
дублиране на фактическите действия не представлява нито нарушение на ЗМВР, нито
нарушение на НПК. В действителност са съставени три документа - протокол за
обиск, разписка за връщане на вещта/съставена на гърба на протокола от ОДЧ
Янев/ и протокол за доброволно предаване, които удостоверяват едно и също
фактическо действие, а именно: предаването на вещественото доказателство от
свидетеля Светослав Г. на полицейския инспектор Ивайло Р..
Защитата оспорва тези действия и съответните протоколи, с които те са
документирани като твърди, че приобщаването на наркотичното вещество като
веществено доказателство по делото е станала в нарушение на
Наказателно-процесуалния кодекс. Този довод е незаконосъобразен. Приобщаването
на наркотичното вещество към материалите по досъдебното производство е станало
с протокол за доброволно предаване и
разписката, с която полицейският служител Р. е предал наркотичното вещество на
разследващия полицай. Незаконосъобразно е твърдението на защитата на
подсъдимия, че Наказателно-процесуалният кодекс не познава процесуалното
действие „доброволно предаване“. Аргумент за това разпоредбата на чл. 159, ал.1
от Наказателно-процесуалния кодекс, според която всеки е длъжен да запази и
предаде вещи, които имат значение за делото. „По искане на съда или на
органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица,
длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях
предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да
имат значение за делото“. Наказателно-процесуалният
кодекс регламентира събирането и проверката на доказателствата в хода на
образуваното досъдебно производство. Макар Раздел V от Глава ХIV от НПК да е
озаглавен „Претърсване и изземване“, то разпоредбата на чл.159 от НПК е
наименувана „Задължение
за предаване на предмети, книжа, компютърни информационни данни, данни за
абоната на компютърно-информационна услуга и други данни“. Видно е, че разпоредбата на алинея първа регламентира запазването и предаването
на органите на досъдебното производство и на съда на вещи и предмети, които
имат значение за делото. Следователно доброволното предаване е регламентирано в
нормата на чл. 159, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Практиката е
установила предаването на предмети от значение за делото да се документира с
„протокол за доброволно предаване“, който макар да не е изрично отбелязан в
процесуалния кодекс напълно съответства на духа и
буквата на закона.
В заключение следва
да се посочи, че са налице достатъчно писмени и гласни доказателства, които
позволяват да се проследи движението на вещественото доказателство от
подсъдимия, през свид.Св. Г., през св.Р. до приобщаването му към
доказателствата по разследването по ДП № 301/20017 г на РУ-Девня.
По изложените
съображения въззивната инстанция намира, че коментирания протокол за доброволно
предаване е годен да попълни доказателствената съвкупност и не може да се
отрече неговата принадлежност към писмените доказателствени средства. В тази
насока е и практиката на ВКС, обективирана в Р-192/2012 г. на ІІ н.
о., Р-454/2010
г. на І н. о., Р-204-2010
г. на ІІ н. о., Р-358-2009
г. на І н. о, Решение № 390 от 2.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1120/2015 г.,
I н. о., НК, Решение № 50 от 1.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 117/2016 г., II н.
о., НК, Решение № 33 от 24.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 49/2020 г., I н. о.,
НК, Решение № 204 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 129/2010 г., II н. о.
На
следващо място показанията на св.Св.Г. се потвърждават и от показанията на св.Р.
– полицейски служител, който пряко и непосредствено е наблюдавал посещението на
св.Св.Г. до жилището на подсъдимия П. и след напускането на блока е извършил полицейска
проверка, при която е разбрал за осъществената покупка на наркотично вещество,
предадено му от свидетеля. В този смисъл въззивната инстанция намира, че
неговите показания са пряк доказателствен източник на информация, свързана с
предмета на доказване по делото. На следващо място намира, че показанията на
свид.Р. са и процесуално допустими, тъй като не попадат в обхвата на забраната
по чл.118 от НПК. Както вече бе посочено по-горе свид.Р. не е осъществявал
действия по разследването, тъй като най-малкото не е разполагал с подобни
правомощия – свид.Р. е оперативен работник и неговите действия са предхождали
наказателното производство. В качеството му на оперативен работник в РУ Девня,
на свидетеля е била възложена оперативна работа, изразяваща се в събиране и
проверка чрез различни оперативни способи на информация за осъществявана от
подсъдимия престъпна дейност. В рамките на тази проверка свидетелят събирал и
анализирал оперативни данни, които докладвал на водещия разследването и на
прокурора, като необходим източник на информация за възлагане и извършване на
различни процесуално-следствени действия. Самият свидетел не е разследващ орган
по смисъла на НПК, не е имал право и не е извършвал такива действия. В хода на наказателното
производство Ивайло Р. свидетелства именно за извършената от него дейност,
както и за получената информация, впоследствие проверена и закрепена чрез
съответните процесуално-следствени действия, регламентирани в НПК. Служителите,
ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са
участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по
чл.118, ал.2 от НПК. Аргумент в подкрепа на тази теза се извежда и от
регламента, даден в чл. 118, ал.1, т.3 от НПК, според който е допустимо да
бъдат свидетели в наказателното производство служители на МВР, на военната
полиция и пр., които са "присъствали" при извършване на оглед,
претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване, като по този
начин законодателят ясно е отграничил хипотезите на забраната по чл. 118, ал.2
от НПК с оглед конкретно извършваната дейност в рамките на производството.
Евентуалната заинтересованост на ангажираните с оперативна работа служители от
разкриване на престъплението, подлежи на отчитане и внимателна преценка в
рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на
доказателствените източници, наред с всички останали такива.
Съгласно
чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти,
които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната
истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица,
включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес
по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми. В случая, депозираните
от свидетеля Р. показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник,
а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени
наред с останалите доказателства по делото. Въпросът за тяхната доказателствена
достоверност е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Тази
оценка обаче следва да зачете съдържанието и на другите доказателствени
източници по делото, каквито са протоколите за претърсване и изземване,
констатациите и изводите на експертните изследвания на ВД, данните от
показанията на свидетелите, и пр. (вж. р. № 15/2012 г. на ВКС, I НО, р. №
19/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 524/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 294/2013 г. на
ВКС, II НО, р. № 198/2013 г. на ВКС, I НО, р. № 556/2012 г. на ВКС, I НО, р. №
299/2011 г. на ВКС, II НО, р. 256/2009 г. на ВКС, I НО и др.).
От
горното следва извода, че съдът няма основание да оцени показанията на този
свидетел изначално като негоден източник на доказателствени факти. Тези
показания имат своето значение като средство за разкриване на първични
доказателства и за тяхната проверка, като дори могат и да заменят първичните,
когато те се окажат недостъпни. В конкретната хипотеза, разпитът на Р. е
необходим именно за проверка на други първични доказателства – показанията на
св.Св.Г. и обясненията на подсъдимия.
От
значение за извода на въззивната инстанция да кредитира с доверие показанията
на св.Р. е и обстоятелството, че твърдението му за получена оперативна
информация, че подсъдимия П. е разпространявал наркотични вещества, се подкрепя
и от други доказателствени източници – показанията на св.Румен Руменов
Стефанов, дадени в съдебно заседание на 06.06.2019 г. по НОХД № 28/2019 г. по
описа на ВОС, показанията на Милев, Вълчев, Иванов, дадени на досъдебното
производство и приобщени по съответния процесуален ред, обстоятелството, че по
вещи, иззети от дома на подсъдимия П. са установени следи от две различни наркотични
вещества – везна и жълта кутийка от шоколадово яйце.
Относно
показанията на останалите свидетели и тяхната достоверност. Свидетелите Галин
Милев, Красимир Вълчев и Димитър Иванов са депозирали противоречиви показания
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. За разлика от
заявеното пред разследващия полицай, пред първоинстанционния съд са твърдели
абсолютно противоречащи факти, а именно, че никога не са закупували от
подсъдимия П. наркотични вещества. При преценката на тяхната достоверност на
първо място веднага следва да се отбележи наличието на противоречия в
показанията им. Констатираното по съответния процесуален способ, води до
съмнение в достоверността на показанията на тези свидетели, съмнения в тяхната
правдивост и обективност. При положение, че пред органите на досъдебното
производство и съда твърдят взаимноизключващи се факти ясно е, че техните
показания категорично не могат да се оценят като достоверни. Кои от тези
показания следва да се приемат за правдиви може да се прецени след като се
съпоставят с останалите доказателствени средства по делото.
Налице
са постоянни и неизменчиви показания на свидетеля Светослав Г., който твърди,
че е закупил от подсъдимия наркотично вещество. Това негово твърдение се
потвърждава от вещественото доказателство - топче марихуана, което чрез
съответното оперативно действие по закона за Министерството на вътрешните
работи е намерено и иззето от свидетеля Г..
Доказано е, че това вещество е наркотично чрез приобщеното по делото заключение
на физикохимическата експертиза. Твърденията на свидетеля Г. намират своята
подкрепа в показанията на свидетеля Ивайло Р. – полицейският служител, който
извършил личен обиск на свидетеля. Тези факти категорично доказват извършването
на изпълнителното деяние от страна на подсъдимия, а именно разпространяването
на наркотично вещество. Поради изложените по-горе съображения съдът не намира
основание да прецени показанията на свидетеля Г. за недостоверни. Неговите
показания пряко доказват факта, че подсъдимият му е продал наркотично вещество.
Показанията на свидетеля Г. и показанията на свидетеля Румен Стефанов,
потвърдени пред първоинстанционния съд, че е закупувал от подсъдимия наркотични
вещества, категорично изобличават подсъдимия П. в извършването на
престъплението. Съдът не намира показанията на свидетелите Галин Милев,
Красимир Вълчев и Димитър Иванов пред първоинстанционния съд за достоверни,
поради посочената причина за тяхната противоречивост и на второ място, заради
мотивите, с които обясняват това различие. Свидетелят Галин Милев твърди, че бил
притеснен и не прочел протокола за разпит. Свидетелите Красимир Вълчев и
Димитър Иванов обосновават разликата в показанията си с конфликт с подсъдимия в
миналото. Всичките тези аргументи са нелогични и житейски неоправдани за да
бъдат приети за достоверни.
Относно
достоверността на показанията на свидетеля Светослав Г.. От приложените към
делото материали – протоколи за разпити и протокол от съдебно заседание се
установява неизменната, постоянна и последователна позиция на този свидетел.
Във всичките си показания свидетелят твърди идентични обстоятелства, а именно,
че на 12-ти декември 2017 година е закупил от подсъдимия П. наркотично
вещество. Тези негови показания не са се променили в хода на наказателното
производство и свидетелят постоянно е потвърждавал тези факти. Възражението за
някаква зависимост на свидетеля от полицейските служители не издържат на
безпристрастната критика. Свидетелят е заявил в показанията си пред съда, че
върху него не е оказван какъвто и да било натиск или внушение за да депозира
тези показания. В тази връзка следва да се посочи, че преди явяването си пред
първоинстанционният съд той дълго време е
живял и работил в Германия и се явил пред съда в момент, когато краткотрайно е
пребивавал в България. След депозиране на показанията свидетелят отново е
заминал за Германия. Тези факти водят до извода, че между полицейските
служители и свидетелят Г. е невъзможно да има каквато и да е било връзка и
давление, тъй като свидетелят се намира в достатъчно независимо положение извън
пределите на Република България и в друга обществена среда.
Относно
обясненията на подсъдимия. За тях е известно, че те са както доказателствено средство, така и средство
за защита. За разлика от свидетелите, които са длъжни да говорят истината, за подсъдимия не съществува такова задължение.
Следователно обясненията на подсъдимия относно тяхната достоверност следва да
се преценяват съпоставени с всички останали доказателствени средства. В
обясненията си подсъдимият П. категорично е заявил, че не е продавал наркотично
вещество на свидетелят Г., защото във времевия период, твърдян от свид. Г. не е
бил в дома си. Обясненията му се подкрепят от показанията на свидетеля С.Ц.,
разпитан от състава на въззивния съд. Свидетелят потвърждава заявеното от
подсъдимия, че в същия ден по обяд са се намирали в град Варна. Внимателно
анализирайки показанията на свидетеля Ц., обаче въззивният съд констатира
следното: Показанията на този свидетел и не дават достатъчно конретизирана
информация за да бъдат приети за достоверни. Свидетелят не посочва точната дата,
за която твърди, че са се намирали заедно с подсъдимия в град Варна. Той
подкрепя заявеното от подсъдимия без нужната конкретика. На следващо място, свидетелят
е в приятелски отношения с подсъдимия, поради която причина показанията му
следва да се приемат се с известна резерва. Съдът съобрази също, че този свидетел не е разпитан още в хода на
досъдебното производство, а това е поискано едва в края на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Това действие не е резонно от гледна точка на защитата,
защото логично е обстоятелствата, доказващи алибито на подсъдимия да бъдат приобщени
още в хода досъдебното производство.
Всичко
изложено по-горе мотивира въззивната инстанция да не кредитира с доверие
обясненията на подсъдимия П., че не е продал процесната марихуана на св.Г..
Тази негова позиция е неизменно негово право по осъществяване на защитата му в
процеса, но останалия доказателствен материал опроверга нейната истинност.
От
анализа на посочените доказателствени средства и установените чрез тях факти се
налага недвусмисления и категоричен извод, че подсъдимият е автор на
извършеното престъпление, в което е обвинен, а именно, че на 12-ти декември
2017 година е разпространил на свидетеля Светослав Г. наркотично вещество.
При
така установената фактическа обстановка Варненският апелативен съд споделя
мотивите на първата инстанция относно материално-правната квалификация на
деянието на подсъдимия П.. Същият е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК. Изпълнени са предписанията
на тази законова норма за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за
коментираното престъпление с цитираните правни характеристики и липсват
предпоставките, визирани в чл. 304 от НПК, за оправдаването му.
Настоящият
състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на
наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ОС Варна
не е допуснал нарушение на закона.
Определеното
от първоинстанционния съд основно наказание от две години лишаване от свобода
не е завишено – то е на минимума и е съобразено с обществената опасност на деянието
и данните за личността на подсъдимия – лице с чисто съдебно минало, работи,
семеен. В този кръг обстоятелства следва да се включи и малкото количество на
разпространеното наркотично вещество. Нито едно от коментираните по-горе
характеристики на деянието и личността на дееца обаче не може да се разглежда
като изключително, нито пък са многобройни. В наказателното дело не се съдържат
доказателства, които да установят наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, които да обосноват
извод, че определеното в приложимата наказателноправна норма наказание лишаване
от свобода с минимален предвиден предел от две години ще бъде несъразмерно
тежко и които да налагат определяне на наказанието лишаване от свобода под този
специален минимум. Обществено неоправдано е в случая би било налагане на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за по-малък срок. Продължителността на
наказателното производство също не е значителна – в рамките на две години и
осем месеца от деня на извършване на деянието наказателното производство е преминало
през първа инстанция, през въззивна и касационна проверка и понастоящем е за
втори път във въззивната инстанция. Съвкупната преценка на относимите към
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства изисква за извършеното
престъпление да се определи наказание лишаване от свобода в съгласие с чл. 54 от НК в минималния предвиден
в чл. 354а, ал.1, пр.5 от НК –
две години, така както е постановил и окръжният съд. Изложеното е относимо и по
отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, наложено отново в
минималния му размер от 5 000 лева.
Въззивната
инстанция не намира основания да преразгледа приложението на института на условното
осъждане, нито разполага с подобна процесуална възможност предвид липсата на
протест, който би позволил влошаване положението на подсъдимия.
При
служебната проверка на присъдата, на основание чл. 313 от НПК, въззивният съд
не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват
съществени по смисъла на НПК и да налагат връщане на делото за ново разглеждане
на от друг състав на съда.
По
изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
40/03.07.2019г., постановена по НОХД № 28/2019г. на Окръжен съд - Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
15-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.