РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Перник, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500135 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от От А. К. Т., с ЕГН: ********** и адрес ***,
чрез адв. Б.Б., против Решение № 261220 от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело №
02042 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта му, с която съдът е признал
за установено по отношение на А. К. Т., с ЕГН: **********, че Е. Д. Д., с ЕГН
**********, е собственик на основание придобивна давност на 2/8 ид.част от
подробно описания в Решението имот, в частта му с която признал за установено по
отношение на А. К. Т., с ЕГН: **********, че В. П. Д., ЕГН: ********** е собственик
на основание наследствено правоприемство от П.Д.Д. на 1/8 ид. част от същия имот,
както и в частта на решението, с която е осъдена жалбоподателката да заплати
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално
неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че обжалваният съдебен
акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Твърди се, че Районният съд е постановил решението в противоречие със
събраните по делото доказателства и при неточно възприета фактическа обстановка.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, не е изразила становище по
жалбата.
1
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
В съдебно заседание на 20.04.2022 г. процесуалният представител на
въззиваемите/ищци – адв. А. А. от АК *** представи удостоверение за наследници на
въззиваемата Е. Д. Д., от което се установи, че Е. Д. Д., с ЕГН: ********** е починала
и нейният единствен наследник по закон е втората въззиваема, В. П. Д., с ЕГН:
**********. С Определение съдът заличи Е. Д. Д. като страна в производството и
същото продължи в лицето на нейния единствен наследник и страна в настоящото
производство В. П. Д..
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред районния съд e предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Д. Д. и В. П. Д. против А. К. Т., с която се
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Е. Д. Д. е
собственик на 3/8 ид. части, а В. П. Д. на 1/8 ид. част от следния имот: поземлен имот
/дворно място/, находящо се в село ***, общ. ***, с площ 422 кв.метра, който съгласно
ПРЗ на село ***, одобрен със заповед № 2242/04.11.1993 г. е включен и попада в
площта на УПИ *** в квартал ** по плана на село ***, целият с площ от 1546 кв.м.,
при граници на имота: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата площ от УПИ *** в кв.
** по ПРЗ и граници на целия имот: от северозапад –улица, от юг УПИ ***, от изток
УПИ *** и УПИ *** и от север УПИ ***., а при условията на евентуалност на
посочените идеални части от 466/1546 ид. части от площта на урегулирания поземлен
имот.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. На първо място счита, исковете за недопустими поради липса на
правен интерес и допустим предмет. Оспорил иска и по същество, като моли да бъде
отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Първото съдържащото се във въззивната жалба оплакване е, че Районният съд се е
произнесъл по непредявени искове и по този начин е постановил недопустим съдебен
акт.
Настоящият въззивен състав счита това възражение за неоснователно. Видно
от исковата молба с предявените искове се иска да бъде признато за установено по
отношение на А. К. Т., че Е. Д. Д. е собственик на 3/8 ид. части, а В. П. Д. на 1/8 ид.
част от подробно описания в исковата молба имот. Неоснователно е изложеното в
жалбата, че първоинстанционният съд следвало да остави исковата молба без
2
движение, като задължи ищците да посочат и уточнят ясно и конкретно за всяка една
от тях претендираното придобивно основание като елемент на фактическия състав на
предявения установителен иск. В исковата молба са посочени фактите, на които
основават исковата си претенция ищците, като задължение на съда е да ги подведе под
относимата правна норма и да направи съответни правни изводи. Районният съд след
анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до изводите посочени в
мотивите на обжалваното Решение, чийто израз е диспозитива на същото. Много ясно
районен съд Перник е разграничил в мотивите си двете придобивни основания –
давностно владение за ищцата Е. Д. Д. и наследство като придобивен способ за В. П.
Д.,така че е неоснователно възражението в жалбата, че решението на районен съд
Перник е недопустимо, тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като претенцията била за идеална част, а
постановеният акт касаел реална част. Това твърдение е невярно, тъй като РС Перник в
диспозитива изрично е посочил, че признава за установено по отношение на А. К. Т., с
ЕГН **********, че Е. Д. Д., с ЕГН **********, е собственик на 2/8 ид. части и В. П.
Д., ЕГН ********** е собственик на 1/8 ид. част.
Факта, че е индивидуализирал процесния спорен имот, посочил е
местонахождението му, като го е идентифицирал чрез неговата площ, съгласно скица
на вещото лице, в която са отразени и граници не означава, че Районният съд е признал
правото на собственост в реални части. Следователно произнасянето на съда е по
отношение на идеални части е в рамките на диспозитивното начало.
В тази връзка неоснователни са изложените в жалбата съображения за това, че
първоинстанционният съд не е взел предвид разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
и чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, тъй като същите касаят реално определени части от дворищно
регулационни парцели, а съдът се е произнесъл по искове за идеални части от имот.
Правилно и законосъобразно с оглед събраните доказателства Районният съд е
приел, че въззиваемите/ищци са доказали правото си на собственост върху спорната
реална част от процесния УПИ, която не е нанесена при изготвянето на ЗРП от 1993 г.
за с. ***. Правилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните като свидетели
лица З. и М., които са последователни, логични и житейски правдоподобни. Двамата
свидетели живеят в съседство на процесния имот и са имали наблюдения през
годините относно ползването му. Правилно и в съответствие с доказателствата
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не доказано по несъмнен начин
праводателите на ответницата да са осъществили фактическа власт върху спорната част
с намерение за своене, след 1993 г.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението. С решението си
първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на
въззивния съд, поради което и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
3
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК.
С оглед изхода на делото, направеното в тази връзка искане и предвид
представения договор за правна помощ и съдействие, жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата/ищца 720 лв., направени във въззивното
производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и в същия смисъл, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261220 от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело №
02042 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. К. Т., с ЕГН: **********, да заплати на В. П. Д., ЕГН: **********,
сумата от 720 лв., представляващи направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4