РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9140
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Красимира Георгиева Николова - Любенова против
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432
от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата М.Х.И. твърди, че на
21.03.2018 г., около 16.20 ч. в гр. Добрич е пътувала като пътник в лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ******, когато на кръстовището между локален път в ж.к. ******и ул.
„Батовска“ настъпва ПТП с лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ******,
управляван от М.Д.Ж.. В резултат на ПТП ищцата получила закрито счупване на
двете кости на лявата подбедрица и закрито счупване на дясната подбедрица. Проведено
било болнично и оперативно лечение. Заплатила стойността на плака – 1488 лева.
Изпитвала болки и страдания. Твърди, че с Решение № 101/19.03.2019 г. по
н.а.х.д № 30/2019 г., РС Добрич Милена Желева била призната за виновна за
настъпване на ПТП. Твърди, че отговорността на виновния водач е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което отправил искане определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
които определя в размер на 140 000 лева и 1488 лева – имуществени вреди. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба, както и сумите от 466,67 лева – мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, както и сумата от 43,81 лева – мораторна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът Д.з. АД оспорва размера
на претенцията (ищцата се била възстановила сравнително бързо) и наличието на
причинно-следствена връзка между описаното събитие и понесените вреди. Прави
възражение за принос поради непоставянето на обезопасителен колан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Решение № 101/19.03.2019
г. по НАХД № 30/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич М.Д.Ж. е призната
за виновна в това, че на 21.03.2018 г. в гр. Добрич, на Т-образно кръстовище
между локален път (намиращ се до самолета в ж.к. Добротица) и ул. Батовска, при
управление на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ******, нарушила
правилата за движение и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на М.Х.И.,
возеща се на задна седалка в лек таксиметров автомобил Шевролет Авео“ с рег. № ******,
изразяваща се в счупване на двете кости на лявата подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движението на долния ляв крайник за период от 4-5 месеца и в
счупване на голям пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на
движението на долния десен крайник за период от 4-5 месеца.
Въз основа на
събраните по делото доказателства е изготвено заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че причина за
настъпване на ПТП е навлизане на лек автомобил Ситроен върху платното на ул.
„Батовска“ в момент, когато това не е било безопасно за него и за другите
участници.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 21.03.2018
г. М.Х.И. е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на
костите на дясната подбедрица и закрито счупване на костите на лявата
подбедрица в горната им част. Вещото лице посочва, че уврежданията са получени
по описания от нея начин. По своя медико-биологичен характер тези увреждания
представлявали трайно затруднение на движенето на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни (в случая 5 месеца), както и трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни (в случая 6
месеца). Установява се, че спешна медицинска помощ пострадалата е получила в
МБАЛ гр. Добрич, като на 28.03.2018 г. е извършено открито наместване на
фрактурата на левия голям пищял и стабилизиране на костните фрагменти с
Г-образна титанова плака и винтове. След проведено болнично лечение,
постарадалата била изписана на 04.04.2018 г., като лечението й продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим с лекарства. В
началото на 5-тия месец ищцата започнала да натоварва десния си крак, а в
началото на 6-тия месец – левия крак. Вещото лице посочва, че общо лечебния и
възстановителен период е продължил около 8 месеца, като през първите 4 месеца
ищцата не е можела да се придвижва. Установява се, че травматичните увреждания
подлежат на пълно излекуване, но предстои ново оперативно лечение за отстраняване
на металната остеосинтеза, което допълнително ще доведе до болки и страдания за
период от 1 месец.
Установява се от
представените по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза , че ищцата е направила разход за лечение в
размер на 1488 лева, който е бил необходим .
От заключението на
комплексната съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че вероятно ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, но
с оглед получените увреждания, те е можело да бъдат получени при поставянето
му, както и да настъпят допълнителни увреждания в областта на предна гръдна и
предна коремна стена. .
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля П.И.М.– майка на ищцата. В показанията
си свидетелката установява, че видяла дъщеря си около 45 минути след
катастрофата в Бърза помощ. Била в много тежко състояние. Левият й крак висял.
Тя крещяла от болки. Гърдите й били сини. В болницата останала 25 дни. Една
седмица не можели да я оперират, защото кракът много посинял и имало вероятност
да го ампутират. Била с нисък хемоглобин – 105. Свидетелката била денонощно с
ищцата в болницата, тъй като тя имала нужда от помощ и не можела да се движи.
След изписването й, отишла да живее при нея. Свидетелката обгрижвала дъщеря си,
защото и двата й крака били гипсирани до горе. С единия гипс била 6 месеца, а с
другия крак – четири месеца и половина. Единия крак бил много начупен и не
можел да се калцира. Нямал сетивност. Отваряли го, махнали шината и повторно го
гипсирали наново. Съпругът на свидетелката се грижел за децата. Водели ги на
училище. В този период ищцата изпитвала
големи болки. Петата й била изтръпнала и там било големия проблем, освен
импланта в коляното. За месец отслабнала с 8 килограма. Много и било трудно и
сега, защото била разведена и се грижела сама за децата си. Не можела да си
намери работа. Накуцвала.
Не се спори по делото, че между „Д.з.“
АД и собственика на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ****** е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/08/117002797696, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 25.06.2017
г. ищцата М.Х.И. е направила искане до Д.з.“ АД да й бъде заплатено
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие за причинени
неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата М.Х.И.
е получила увреждания – закрито счупване
на костите на дясната подбедрица и закрито счупване на костите на лявата
подбедрица в горната им част. Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП
носи водачът на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ****** - М.Д.Ж..
Съдът намира, че Решение по нахд № 30/2019 г. по описа на Районен съд гр. Добрич,
с което подсъдимата М.Х.И. е призната за виновна и й е наложено наказание при
условията на чл. 78а от НК е задължително за гражданския съд относно
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на
чл. 300 от ГПК. Актът по чл. 78а от НК е постановен в рамките на наказателно
производство, образувано срещу М.Д.Ж.. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2
от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Доколкото твърдяните от ищцата вреди не са били в предмета на
доказване в наказателното производство,
то съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в нейна тежест е било да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване. От приетите по делото
писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, а и не е спорно между страните, че в резултат на ПТП ищцата е
получила травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 8 месеца след ПТП, като в този период е проведено и оперативно
лечение, а предстои и нова операция за изваждане на поставената метална
остеосинтеза. От значение е и обстоятелството, че в период от 4 месеца ищцата
не е можела да се придвижва самостоятелно, тъй като са били увредени и двата и
долни крайника, поради което се е нуждаела от помощта на близки. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 70 000 лева. Предвид на изложеното, предявеният иск следва да
бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за разликата до 140000 лева.
В
резултат на ПТП ищцата е претърпяла и имуществени вреди в претендирания размер
от 1488 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване – че ищцата е била без поставен предпазен
колан. От събраните по делото доказателства – заключение на съдебно медицинска
и автотехническа експертиза се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищцата
е била вероятно без поставен предпазен колан, но установените травматични
увреждания биха могли да настъпят и при поставянето му. Следователно,
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата следваща тази, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по направеното искане за определяне на обезщетение – 26.09.2019
г. Тази дата следва датата на подаване на исковата молба, тъй като съдът е бил
сезиран с направеното искане преди изтичане на законоустановения срок за
произнасяне. Неоснователен се явява и
предявеният иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като към датата на подаване на исковата молба вземането за
обезщетение не е било изискуемо.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 147
лева, представляващи направени по делото разноски, както и сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер
на 2859,52 лева и сумата от 400 лева, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Н.Н.Д. сумата от 3209,57 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането „Д.З.“
АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Х.И.,
ЕГН-**********,*** сумата от 70000 (седемдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – закрито
счупване на костите на дясната подбедрица и закрито счупване на костите на
лявата подбедрица в горната им част, както и сумата от 1488 (хиляда четиристотин осемдесет и осем) лева, представляващи
имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 21.03.2018 г. от М.Д.Ж., водач на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с
рег. № ******, застрахован със застрахователна полица № BG/08/117002797696, ведно със законната лихва от 26.09.2018
г. до окончателното й плащане, като отхвърля
иска за разликата над сумата от 70000 лева до предявения размер от 140000
лева, както и иска с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за сумата от 466,67 лева, мораторна лихва за периода от 25.06.2018
г. до 06.07.2018 г. и за сумата от 43,81 лева – мораторна лихва за периода от
23.03.2018 г. до 06.07.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК М.Х.И., ЕГН-**********,*** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 147 (сто четиридесет и седем) лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Д.З.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 3259,52
лева (три хиляди двеста петдесет и девет лева и петдесет и две ст.), представляващи
дължима държавна такса и платени от бюджета на съда разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Д.З.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Н.Н.Д., ЕГН-**********, с адрес ***, полуетаж 4, офис 4 сумата
от 3209,57 лева (три хиляди двеста и
девет лева и петдесет и седем ст.), представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: