Определение по дело №5060/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260506
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120205060
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Бургас, 02.12.2020г.

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията НЧД № 5060 по описа за 2020г., намери за установено следното:

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

            Образувано е по повод жалба на ***, действаща чрез своя законен представител – В.П.К., чрез пълномощник – *** - БАК срещу постановление на Бургаска районна прокуратура от 18.09.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 183, ал. 3 НК е прекратено наказателното производство по ДП 260/2020г. по описа на 01 РУ на МВР-гр.Бургас, пор № 819/2020г. по описа на БРП, водено срещу *** за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

            В жалбата се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на престъпление. Застъпва се, че изпълнителният лист срещу обвиняемия Пенков във връзка с дължимите суми за издръжка, обективира вземане с начална дата 10.07.2019 г. В тази връзка се застъпва, че бащата дължи издръжка от 10.07.2019 г. в общ размер на 2349,24 лева, поради което и изводите на РП-Бургас, че с плащането на 1200 лева е покрил цялото задължение са неоснователни.  Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на БРП със задължителни указания за приложение на закона.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок (постановлението е получено от соченото за пострадало лице на 25.09.2020 г., а жалбата е депозирана по електронен път, с електронен подпис на 02.10.2020 г.). Разгледана по същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

            Наказателното производство е образувано на 21.04.2020г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на РП-Бургас и се е водило за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. С постановление от 07.07.2020 г. като обвиняем по делото е привлечен *** за това, че в периода от 08.11.2019г. до месец юни 2020 г, след като е осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си Павела Пенкова, чрез нейната майка и законен представител В.К., с Решение № 2947/08.11.2019 г. по гр. дело № 5505/2019 г. на РС-Бургас, в сила от 08.11.2019 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно – седем месечни вноски по 150 лева, като общият размер на дължимите вноски възлиза на 1050лева.

            С атакуваното постановление на БРП от 18.09.2020г. наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че в случая приложение трябва да намери разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК. За да обоснове този свой извод прокурорът е приел, че в хода на производството, още по време на предварителната проверка обвиняемият е представил вносна бележка за заплатена издръжка за месец март 2020 г. в размер на 150 лева, поради което и този месец е бил изключен от диспозитива на повдигнатото обвинение. След предявяване на обвинението обвиняемият е заплатил на три пъти сумата от общо 900 лева (равняваща се на 6 месечни издръжки), като по този начин му е останала за плащане само една издръжка в размер на 150 лева.  На база тези факти прокурорът е приел, че за да е налице съставът на чл. 183, ал. 1 НК трябва да не са платени поне две месечни вноски, което в случая не е налице (останала е за плащане само  една вноска), поради което и позовавайки се едновременно на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК и чл. 24, ал. 1 , т. 1 НПК е прекратил наказателното производство по делото.

            Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че крайните изводи на прокурора са необосновани и незаконосъобразни и не могат да се подкрепят.

            Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

            Съдът счита, че в конкретния случай прокурорът правилно е извел фактическата обстановка по казуса, поради което, а и с оглед липсата на възражения в тази насока в сезиращата жалба, счита за безпредметно да я преповтаря, а се присъединява към фактическите изводи направени от държавното обвинение.  

            Не е спорно, че с Решение № 2947/08.11.2019 г. по гр. дело № 5505/2019 г. на РС-Бургас, в сила от 08.11.2019 г. обвиняемият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си  Павела Пенкова, чрез нейната майка и законен представител В.К. в размер на 150 лева месечно.

            Няма спор и че за периода, очертан с обвинението от 08.11.2019 г. до юни 2020 г. (общо 8 месеца), обвиняемият е заплатил само една дължима вноска за месец март 2020 г., като по този начин за плащане са му останали общо 7 месечни вноски или 1050 лева. Правилно разследващият орган е формулирал диспозитив на обвинението, в който е очертал целия инкриминиран период, но от него е изключил платената месечна вноска, като по този начин обвинението е било ограничено само до неплатените 7 месечни вноски.

            Видно от приложените по делото писмени доказателства, а и от приетото от самия прокурор, след предявяване на обвинението Пенков доброволно е заплатил сумата от 900 лева /на три пъти/, която се равнява на общо 6 месечни вноски. По този начин реално на обвиняемия е останало да заплати само сумата от 150 лева или 1 месечна вноска, съобразно очертания с постановлението за привличане период.

            Неправилни са обаче правните изводи на прокурора, че след като е останала за изплащане само една месечна вноска, то и деянието е несъставомерно (чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК), а наред с това са налице и предпоставките на чл. 183, ал. 3 НК.

            На първо място следва да се има предвид, че приложението на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, която обуславя прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление, противоречи на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, чийто текст е възпроизведен в мотивите на постановлението и който не изключва, обстоятелството, че е извършено престъплението по чл.183, ал.1 от НК. При условията на чл.183, ал.3 от НК деецът само не се наказва, т.е. не се прилагат санкциите, но деянието запазва престъпния си характер – т.е. от една страна едновременното позоваване на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 183, ал. 3 НК е несъвместимо, но по важното е, че в конкретния случай не са налице предпоставките на нито един от тези два правни института.

            Видно от мотивите на постановлението за прекратяване, а и от приложените по досъдебното производство доказателства, към момента на привличане на обвиняемия той е дължал повече от две месечни вноски за издръжка, а именно – седем. При това положение обоснован се явява изводът, че реално поведението на Пенков покрива състава на чл. 183, ал. 1 НК. Вярно е, че след привличането обвиняемият е заплатил шест от тези седем вноски, но за да може да се приложи нормата на чл. 183, ал. 3 НК трябва да са заплатени ВСИЧКИ дължими вноски, а не само част от тях. В случая на Пенков е останала за плащане една дължима вноска от 150 лева, за която няма доказателства, че е била платена. При това положение неправилен се явява изводът на прокурора, че са изпълнение условията на чл. 183, ал. 3 НК.

            Неправилно е и виждането, че щом след заплащане на шестте дължими вноски е останала за плащане само една, то и поведението на Пенков е несъставомерно, доколкото това виждане се базира на незаконосъобразно смесване на разпоредбите на чл. 183, ал. 1 и ал. 3 НК. Щом деецът веднъж е изпаднал в забава за две или повече от две вноски, то поведението му вече осъществява състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. Това, че в последствие обвиняемият е платил всички вноски без една, не може да доведе до извод за декриминализиране на деянието му. Както вече стана дума дори при заплащане на всички вноски - извършеното от него запазва характеристиката си на престъпление, но той се освобождава от отговорност – било от съда, било от прокурора /Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74 на ОСНК/.

            Поради това съдът в настоящия му състав намира, че към момента изводите на прокурора за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК или чл. 183, ал. 3 НК са неправилни, поради което и постановлението за прекратяване е необосновано. Всичко това мотивира съда на приеме, че жалбата е основателна и следва да се уважи.

            С оглед пълнота следва да се посочи, че доводите, изтъкнати в жалбата са неоснователни. Съдебната практика е последователна по отношение на становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка (Решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о). За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение (в случая 10.07.2019г. – 08.11.2019г.), лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава, поради което и принципно правилно периодът, очертан в постановлението за привличане на обвиняем е с начална дата 08.11.2019г.

 

            Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ Постановление на Бургаска районна прокуратура от 18.09.2020г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и чл.  183, ал. 3 НК е било прекратено наказателното производство по ДП 260/2020г. по описа на 01 РУ на МВР-гр.Бургас, пор № 819/2020г. по описа на БРП, водено срещу *** за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

            ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му пред БОС.

ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП, на соченото за пострадало лице ***, представлявана от своя законен представител – В.П.К., чрез пълномощник – *** - БАК и на обвиняемия на известните по делото адреси.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: