№ 362
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно
търговско дело № 20225001000284 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателят ИВ. Б. Б., редовно призован, явява се лично и с адв.
М..
Въззиваемата страна ЕМ. БЛ. С., редовно призован, явява се лично и
с адв. Р..
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се същото.
Повод за образуването му е въззивна жалба, изходяща от ИВ. Б. Б.,
срещу постановеното от П.О.С. по т.д. № 1083/2019 г. решение, с което е
уважена исковата претенция по чл.422 от ГПК, като е признато за установено
съществуване на вземане на Е.С. по отношение на И.Б., породено от издадена
1
от него запис на заповед от 12.01.2011 г. с падеж 09.11.2012 г., за който в
производство по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9216/2015 г. на Пловдивския
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 4916 от 24.07.2015 г. В
жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като в общи линии
доводите могат да се разделят на три групи.
В първата група се твърди за неправилност на изводите на съда за
неоснователност на възражението за неавтентичност на записа на заповед. В
тази връзка се сочи, че ПОС е игнорирал факта, че записът на заповед като
документ е изготвен в отделните му части от различни лица, това, че е
антидатиран и че е бланков.
Втората група възражения са свързани с доводи, затова, че съдът е
игнорирал факта, че според ответника записа на заповед е издаден за
обезпечаване на други, предхождащи издаването му правоотношения, които
не са доказани.
Третата група възражения са във връзка с игнориране на
възражението, че вземането по записа на заповед е погасено по давност.
В подкрепа на същите в жалбата се излагат подробни съображения
за правилност и основателност на всеки един от тях.
Първоначално по тази възивна жалба е образувано ВТД № 333/2021
г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, което е прекратено поради
очевидна фактическа грешка на първоинстанционния акт и делото е върнато
за поправка на същата. Тази грешка е поправена, след което е образувано
настоящето дело.
В жалбата не се правят доказателствени искания.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба.
Адв. М.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. Р.: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
2
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение, като приемете, че вземането на записа на
заповед е погасено по давност. Поддържам всичко, което е казано в
предходното разглеждане на делото по ВТД № 333/2021 г. Считам, че в
продължение на години кредиторът е бездействал, повече от 4 години след
като се е снабдил с изпълнителен лист, който през 2015 г. е получен от него, а
едва през 2019 г. е образувано дело. Няма как да се заличат тези 4 години с
обратна сила и приемем, че давност не е текла през това време. Няма правни
основания за това.
Решаването на настоящия спор се концентрира върху един
изключително важен на правната доктрина въпрос.
Основният въпрос, на който да се отговори - е тече ли давност
между издаването на заповед за изпълнение и предявяването на иска по чл.
422 от ГПК. Ако отговорим отрицателно на въпроса, че в този период не тече
давност, т.е. снабдяването на ищеца в заповедно производство с
изпълнителен лист и предявяването на иска от него ще стигнем до абсурдния
извод, че кредиторът може безкрайно във времето да спре течението на
давността, т.е. да получи изпълнителен лист, да го прибере и да го държи там
20, 30 или 100 години и когато и да го предяви този иск посредством
връчването на Съдебен изпълнител, а оттам и на длъжника, виждате ли
давността няма как да е изтекла, тъй като с обратна сила, искът ще се счита
предявен, т.е. ние ще заличим с обратна сила един огромен период от време,
без значение какъв е той. В случая този период е 4 години. Кредиторът се е
снабдил с изпълнителен лист на 27.07 2015 г. и го е предявил за плащане
октомври месец 2019 г., т.е. 4 години и 3 месеца той си го е държал
изпълнителния лист в къщи.
Първоинстанционната инстанция е решила, че тези четири години са
без всякакво правно значение, тоест няма значение колко години е
бездействал кредитора, тъй като разпоредбата на чл. 422 императивно
повелява, че искът винаги ще се счита предявен към един по-заден момент,
което очевидно противоречи на духа на закона относно прилагане на
принципа на давността. Бездействието на кредитора е в един изключително
3
дълъг период от време и няма как да не бъде санкционирано. Цитирали сме
затова решение на ВКС по гр.д. № 2288/2018 г., което казва точно това - не
може да се даде безкрайно във времето да дадем възможност на кредитора да
държи една незабавно изпълняема заповед, чийто характер е именно този, тя
незабавно да се приведе в изпълнение и за този период на бездействие ние да
приемем, че давност не тече.
Записът на заповед в случая е с падеж 31.08.2012 г., давността е
изтекла на 31.08.2015 г., а настоящето производство е образувано през
ноември 2019 г., а изпълнителното дело октомври 2019 г.
Очевидно новият прочит на чл. 422, който прави Върховния съд е,
че получената заповед за изпълнение трябва бъде преведена в един разумен
срок казва Върховния съд и дори незабавно, а какво е незабавно или разумен
срок Върховния съд е имал възможност да посочи, че това е седмичен срок,
посочил съм едно или две такива решения, така че няма как да дадем
възможност на кредитора да се скрие зад нормата на чл. 422.
Считам, че поради бездействие в продължение на близо 5 години
давността е изтекла.
Не се доказана новация, тъй кат не представят никакви документи
за наличие на стари предходни документи.
Аргументите на ответната страна, че давността е прекъсната с
подаването на заявление са необосновани, тъй като няма как да прекъснем
всичко, което вече е изтекло.
7 години след падежа на записа на заповед ответникът и кредитор в
първоинстанционното производство е образувал изпълнително дело. Няма
как тези 7 години да изчезнат отправния мир и да приемем, че давността е
спряла да тече някъде назад във времето и е прекъсната още през 2015 г.,
когато той е подал заявление за снабдяване със заповед за изпълнение.
Има решение на ВКС № 118, което сме приложили
първоинстанционният съд е приел, че това решение е неотносимо към спора и
не е задължително за състав, без обаче да изложи собствени мотиви защо не
приема мотивите на ВКС.
Моля за срок за представяне на писмени бележки.
Претендираме и разноските.
4
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, споделям доводите на
първоинстанционния съд, че процесната запис на заповед съдържа всички
реквизити по чл. 535 от ТЗ, което е безспорно установено.
По повод на второто възражение за каузални правоотношения, които
съществуват между страните, нито ние сме посочили такива в исковата
молба, в допълнението на исковата молба, нито такива са били посочени в
писмения отговор на ответника. Не са посочени абсолютно никакви, няма
представени никакви документи за евентуално каквито и да било договори
между страните.
Третото възражение по отношение на изтекла погасителната
давност, няма какво да се спори, чл. 422 е ГПК е императивен и казва, че ако
са спазени изисквания на чл. 415 ал.4 от ГПК, то искът се счита предявен от
датата на подаване на заявлението, няма никакви тълкувания на разумен срок,
неразумен срок, никакви тълкувания на законовата норма. По същия начин
стои чл. 116 от ЗЗД, които касаят идентични случаи. В този смисъл аз няма да
соча онова единствено решение на ВКС, което сочи жалбоподателя, а
решение по дело с № 772/2021 г. на ПАС, което е от 07.01.2022 г., по
идентичен случай, което разглежда идентичен случай.
Решението на ВКС, което се сочи от противната страна, няма
задължителна сила за прилагане от долните инстанции, просто трябва да се
проследи трайната съдебна практика, а тя е точно обратната на това решение.
По отношение на доводите – чл.422 не въвежда никакво понятие за
разумен срок, чл. 415 определя срока едномесечен, който ако е спазен влиза в
сила чл. 422 от ГПК и производството се счита висящо по отношение на
всички съдебни инстанции.
Моля да ни се присъдят направените разноски.
Моля за подходящ срок за представяне на писмени бележки.
Съдът дава на страните едноседмичен срок за представяне на
писмени бележки.
Счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6