Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
05.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №14042 по
описа на СГС за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на В.К.Г. ЕГН ********** чрез адв.А.Т. от САК,
съдебен адрес *** кантора 102, с която е предявен иск за осъждане на УМБАЛ „Ц.Й.–
И.“ ЕАД, ЕИК ******** с адрес гр.София, ул.“********да му заплати на основание
чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД сумата от 79 000лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната
лихва от датата на 26.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн.чл.38
ал.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за
мин.размери на адвокатските възнаграждение се претендира заплащане на
възнаграждение на адв.А.Т. от САК.
Ищецът
твърди, че на 25.03.2017г. в района на кв.“Банишора“,
бул.“Банишора“, бул.********бил на другарска среща,
която продължила до около полунощ. След напускането й, без да имал спомени за
настъпилото събитие на 26.03.2017г. около 08.00ч. е бил намерен в безпомощно
състояние и бил закаран от екип на ЦСМП-София до ответната болница. Бил приет в
спешно отделение на УМБАЛ „Ц.Й.– И.“, където след преглед му била поставена
диагноза : Контузна рана на главата в париеталната област, контузия на десен крак, алкохолно
опиянение. Според ищеца още в началото представителите на лечебното заведение
са приели, че поради миризмата му на алкохол, е следвало да бъде в нетрезво състояние,
което им е дало основание и съответно им е позволило да не предприемат каквито
и да е адекватни прегледи, вкл. и неврологични. твърди, че не му е била взета кръвна
проба за извършване на токсинохимичен анализ на
алкохол, липсвала информация да му е бил поставен уретрален
катетър и да е бил извършен контрол на
уринирането. Без да е било доказано алкохолното му опиянение, бил оставен за
изчакване преминаването действието на алкохола и даване на нова оценка на
неврологичния статус. Твърди, че в диапазона от 15.30ч. до 16.00ч. близките му
го намерили целият подгизнал в урина и след тяхно настояване бил повикан
дежурния в болницата неврохируг. В резултат на
прегледа поради съмнения за парциален гърч била извършена компютърна томография
на главата и му била поставена окончателна диагноза „мозъчен кръвоизлив“ и бил
опериран в спешен порядък в Клиниката по неврохирургия. Според ищецът е налице
виновно поведение - бездействие от страна на ответника и допуснато нарушение на
утвърдените медицински стандарти и правила за добрите медицински практики. В
резултат на противоправното поведение на ответната
болница на ищеца са му били причинени страдание, сериозна болка в последващите операции, хидроцефалия,
загуба на периферно зрение и др. довели до 100% трайно намалена
работоспособност, притеснения трудности. Твърдят се допуснати нарушения на
утвърдените изисквания за добри медицински практики и на медицинските стандарти
при спешна помощ и лечение, след като ищецът е намерен в безпомощно състояние.
Била му причинена необратима и нелечима увреда, а
като последица и постоянни физиотерапевтични процедури и медикаментозни приеми
за поддържане на физическото му състояние, както и нуждата от обгрижване от друго лице. След операциите се чувствал
по-зле здравословно, изпитвал болки, имал намалено зрение, постоянно треперене
и нервно напрежение, поддържал високи стойности на захарта, трудно се движел
В законов срок ответникът е упражнил правото
си на писмен отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията
на ищеца, че спрямо него не са били предприети адекватни прегледи с оглед
отразеното в бланка „Зона за наблюдение“ жизнените му показатели от 09.00ч. до
16.30ч. на 26.03.2017г. ответникът твърди, че от 09.00ч. до 15.40ч. никой от
медицинските специалисти в СО обективно не би могъл да постави установената в
последствие диагноза на заболяването „мозъчен кръвоизлив“, защото типичните
симптоми за него към този времеви период не са били проявени. Първият обективен
признак за огнищна мозъчна симптоматика, водеща до „мозъчен
кръвоизлив“ се е проявил в 15.40ч., след като пациентът получил парциален гърч.
Не оспорва, че на ищеца не му е била взета кръвна проба за токсинохимичен
анализ за наличие на алкохол, защото това е специфично изследване, което се
извършва в специализирана лаборатория каквато УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД не разполага
и за такова изследване се изисквало технологично време от поне 24 часа.
Ответникът поддържа, че липсва противоправно поведение на медицинските специалисти от
спешното отделение, което да стои в причинна връзка с твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Твърди, че
действията на дежурните медицински специалисти от спешно отделение са били в
съответствие със задълженията им, визирани в разпоредбите на ЗЗдр, закона за лечебните заведения, медицинският стандарт
„Спешна медицина“, Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ
„Ц.Й.– И.“ ЕАД.
С определение от 14.03.2018г. съдът е
конституирал като трето лице помагач на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД София. В
съдебно заседание е заявило оспорване на предявения иск, както и изявление, че е
застраховател на ответника по застрахователна полица „Отговорност на лекари и
медицински персонал“, с която се застрахова отговорността на лекарите, но не на
болницата. Сочи, че отговорността на болницата е застрахована по друга
застраховка при друг застраховател.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
От представеният лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 26.03.2017г. се установява, че В.Г. е бил докаран от екип на ЦСМП,
като е бил под влияние на алкохол. Намерен
паднал на улицата, заспал, неконтактен, неадекватен, в състояние на сопор, с охлузна рана на главата
и оток на дясна глезенна става. При извършен рентген
липсвали данни за травматични лезии и фрактури. Бил е
приет и регистриран от дежурен лекар д-р С.. Бил настанен в „Зона за наблюдение“ на Спешно отделение за
активно проследяване.
От представената бланка Зона за наблюдение /л.85/
се установява, че Г. е постъпил за наблюдение в 09.05ч. Отразено е, че в
08.45ч. му е бил извършен рентген на череп, гръден кош, глезен, в 08.45ч. –
ПКК, в 16.30ч. – скенер на глава, 16.55 – ПКК, биохимия, коагулация, в 16.20ч.е
извършена консултация с невролог, в 16.55ч. – консултация с кардиолог. Като
терапия му е била назначена – рингер – 500мл. –
1банка, глюкоза 5%500 – 2банки и ноотропил
3г. Установява се, че ищецът е бил оставен в дневния стационар за активно
наблюдение с изчакване преминаване действието на алкохола за снемане на адекватен
неврологичен статус и нова оценка на състоянието. В 12.00ч. не била отразена промяна
в състоянието на пациента. В 14.30ч. се събудил, като отговарял на името си и
други дразнители. В 15.40ч. поради съмнения за парциален гърч било взето
решение за консултация с неврохирург. Била поставена диагноза мозъчен кръвоизлив, след което Гошков бил насочен към Клиника по неврохирургия в 17.00ч.
Според представената Епикриза
от Клиника по неврохирургия УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД, В.Г. е бил приет на
26.03.2017г. и изписан на 07.04.2017г. Била му е извършена оперативна
интервенция под обща анестезия с цел евакуиране на вътремозъчен
кръвоизлив и декомпресия на мозъчни структури. Според епикризата
не са настъпили усложнения, изписан в добро състояние – ясно съзнание, вертикализиран. Препоръчано домашно лечение и назначена
терапия.
Представена е медицинска документация по
повод провеждани прегледи на ищеца след извършената операция.
От представеното Експертно решение №1832 от
02.08.2017г. се установява, че на ищеца е поставена 100% ТНР без чужда помощ.
Водещата диагноза е – последици от вътремозъчен
кръвоизлив.
По делото е представена и приета като
доказателство медицинската документация, съставена при лечението на ищеца на
26.03.2017г. и след тази дата по ИЗ №12760/17г. и №15284/17г.
Представени са и приети като доказателства
разрешение за осъществяване на лечебна дейност №МБ-52/16.03.2017г.; Правилник
за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД; Правилник
за устройството, дейността и вътрешния ред в Спешно отделение на УМБАЛ „Ц.Й.– И.“
ЕАД; ИЗ №5342/17г. и ИЗ №11500/17г.
Във връзка с твърдението в исковата молба, че
ищецът се чувства по-зле след извършените му операции са приети като
доказателства Епикриза №2365, КП №206 от 22.01.2018г.
и Епикриза №9877, КП №206 от 02.04.2018г. Установява
се, че на 23.01.2018г. е била извършена операция за подмяна на вентрикуло-перитонеалния шънт,
поради неефективност на поставения такъв през 05.2017г., а на 02.04.2018г. е била
извършена операция за отстраняване на вентрикулен шънт.
По делото е разпитан като свидетел Р. З. С., работещ като докторант при
ответника в Спешно отделение на болницата и в Клиниката по ортопедия и
травматология, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК.
Установява се, че на 26.03.2017г. пациент В.Г. е бил докаран с линейка Спешна
помощ към 08.30ч. сутринта, като от него се носела миризма на алкохол. Трудно
разговарял, на поименно повикване реагирал, реагирали зениците на светлина
еднакво симетрични. Веднага му били назначени образни изследвания и клинична
лаборатория. Г. нямал видими рани, нито ясно кървене. Свидетелят твърди, че в И.няма
лаборатория за извършване на кръвни алкохолни проби. Пациентът бил настанен в зона за активно наблюдение за следене на
жизнените показатели. Там престоял до 16.00ч., след това бил приет в Клиника по
неврохирургия, защото направил парциален гърч. Според свидетеля пациента през
деня подобрил показателите, станал контактен, дори на моменти буйствал, не бил
спокоен в леглото си. В един момент на свидетеля му направило впечатление, че Г.
направил характерна гримаса, наподобяваща на парциален гърч, започнал да
изкривява лицето си, при всеки опит да казва нещо, започнал да криви едната си
половина с окото по характерен начин. До този момент нямало данни за инсулт или
мозъчен кръвоизлив. Пояснява, че един кръвоизлив в мозъка има много причини за
получаване. Може да бъде от травматичен, от съдов причинител, а може и да не се
разбере. Свидетелят твърди, че при приема на пациента в болницата не е имало
необходимост да се вземат незабавни терапевтични мерки. Преценил, че
състоянието му е стабилно и затова бил настанен в зоната за наблюдение и се
проследявало състоянието му за преоценка. Поради консумирания алкохол били
включени водносолеви разтвори, венозни вливания и ноотропил интервенозно.
Свидетелят е категоричен, че на Г. му е бил сложен уринарен
катетър след приема му към 09.00-10.00ч. Твърди, че ако лекарите в Спешна помощ счетат, че пациента има интоксикация, той би
бил преведен в Пирогов в Клиниката по токсикология. Свидетелят преценил, че
няма нужда да се взима кръв за алкохол. Постепенно Г. изтрезнявал, вървял към
подобрение, но бил още объркан, отговарял, не спазвал установения дневен ред,
на моменти викал, на моменти псувал.
Според свидетелката Б.Г.– майка на ищеца,
чийто показания съдът цени в условията на чл.172 ГПК, на 26.03.2017г. около
16.00ч. й се обадили да й съобщят, че синът й е пиян и лежи в Спешното в И..
Отишла веднага в болницата, той лежал на едно легло без чаршаф, целия напикан.
Не мърдал, като го повикала по име, той отворил само едното си око. Твърди, че
синът й претърпял пет операции като първата била в И., а останалите четири в С.
ООД. След операцията станал неподвижен, не можел да говори, некомуникативен,
само лежал. Една седмица бил в болница, след това една седмица у дома, и отишли
в Банкя в Рехабилитационен център „Здраве“.
Положението не му се подобрило. Върнали се в София. Минал контролен скенер и се
оказало, че имал хидроцефалия. Спрял да вижда, ходел
неориентирано. Била му направена втора операция в С. ООД, за да му сложат клапа
или шънт, за да извежда водата от мозъка някъде в
организма. Трябвало да се махне парче от черепа, защото кръвоизлива довел до
високо мозъчно налягане. След поставянето на клапата, започнали епилепсични припадъци. Последвали още операции. Твърди, че
синът й е 100% инвалид с телково решение. Получил
парализа на дясната страна, увредено зрение, невъзможност да стои на топло, на
студено. В момента за него грижи полагала баба му и родителите. Заявява, че е
доволна от операцията в И.. Твърди, че синът й не употребявал наркотици и че
отразеното в Доклад за подготовка за анестезия, записаното, че редовно приема
алкохол и нередовно наркотици, е било в момент на стрес, не й бил задаван
въпрос за алкохол и наркотици и не знае защо го е подписала.
Според свидетелят Н.В., когато отишъл да види
В.Г., с когото били колеги, в болницата в И., той бил неузнаваем. Бил на легло,
но видимо се зарадвал, че го вижда. Издавал несвързани звуци, не го разбирал.
Месец след като излязъл от болницата, свидетелят го видял за рождения му ден на
31.05. в дома му, имал подобрение, опитвал се да води разговор, но думите,
които използвал били различни по значение. Трудна била комуникацията. Имал
нужда от придружител. Движел се като болен човек. Свидетелят твърди, че през
месец май 2018г. се видял с него, излезли в парка, по-позитивна била срещата. Г.
говорел, но продължавал да бърка думите. Страхувал се да излиза сам, за да не
припадне. Според свидетеля Г. употребява алкохол в нормални количества, не пиел
редовно, на работа ходел адекватен, не знаел да е боледувал от хепатит С.
По делото е допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.П. – неврохирург. От заключението се установява, че след
постъпване на ищеца в Спешно отделение на УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД той е бил
настанен в зона за наблюдение. След диагностичните изследвания по спешност е
започнало вливане на водно-солеви и глюкозни разствори и невропротективни медикаменти – ноотропил,
тъй като е бил в алкохолно опиянение с ясен мирис на алкохол. Според вещото
лице при пострадали с клинична картина на алкохолно опиянение и белези за
травма на главата в случая малка охлузна рана, без
оток и хематом и без кървене в тилната област, се оставят под наблюдение като
се започва лечение с разтвори за подпомагане елиминирането на алкохола от
кръвното русло. Успоредно с това се наблюдават и проследяват за появата на
симптоми на повишено интракраниално налягане или
неврологични белези. Пояснено е, че метаболизирането
на алкохола става в черния дроб, но при заболявания на същия процеса на елеминиране се забавя. Позовава се на отразеното в
медицинската документация, че Г. има хепатит С. през периода на проследяване е
бил мониториран – кръвно налягане, пулс, насищане на
кръвта с кислород. Жизнените му показатели са били стабилни, което не е
налагало допълнителни действия за тяхното стабилизиране. Извършените медицински
дейности през периода на наблюдение са лечебно-реанимационни
и по никакъв начин не са причинили допълнителна травма и не са довели до
влошаване на състоянието на В.Г.. Според вещото лице следените жизнени
показатели, отразени в бланка от Зона за наблюдение, както и клиничния му
статус, не е имало клинични данни за мозъчна увреда,
а за алкохолно опиянение. Едва в ранния следобед към 15.40ч. се появили
признаци на огнищна мозъчна симптоматика – съмнение
за парциален гърч с лицева мускулатура. Вещото лице заключава, че предприетата
терапия не е противопоказна за диагностицираното
заболяване. В ОСЗ поддържа заключението си като пояснява, че от момента на
постъпване на пациента в болницата до момента на появата на парциалния гърч не
е имало неврологични данни за повишено интракраниално
налягане, които да налагат извършване на компютърна томография.
Тази експертиза е била оспорена своевременно от
ищеца и съдът е допуснал и назначил тройна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Б.З. – специалист по анестезиология, реанимация и
интензивно лечение, д-р В. М. –
специалист нервни болести и д-р Е.И. – съдебен лекар. Според тройната експертиза
с приемането на Г. в Зона за наблюдение ме у бил извършен медицински триаж, изразяващ се в събиране на анамнестични
данни от медицинския екип на спешна помощ, транспортирал пострадалия,
извършване на образни и лабораторни изследвания за преценка на състоянието и е
бил оставен за наблюдение и мониторинг на жизнените показатели. Вещите лица
поясняват какво представлява медицинският триаж,
според който всички спешни пациенти се Г.ират в
категории – Г.и- в зависимост от степента на спешност и необходимите на
пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността „спешна
медицина“. Триажните категории при спешните пациенти са : критичен спешен
пациент /код червено – А1/ - с животозастрашаващи
признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от
летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване
на последваща нестабилност на дихателната функция,
циркулация и /или неврологичната функция.
В процесния случай при Г. не е имало индикации
за категоризирането му със сигнатура „код червено – А1“. Той е бил със стабилни
жизнени показатели, но правилно е бил поставен под наблюдение с назначено
лечение; нестабилен спешен пациент Код
жълто – В2 – относителна спешност – пациентът е под риск и потенциална опасност
на живота. По отношение на Г. – той би могъл да бъде триажиан
с код жълто – В2, но в момента на постъпването му в И.са били налице
предпоставки за поставянето му в категория – Код зелено – С3- стабилен спешен
пациент – минимална спешност – налични признаци и симптоми вследствие
заболяване или увреждане с нисък потенциал и риск от настъпване на тежки
последствия или усложнения и прогрес към по-тежко състояние. В случая Г. е бил
класифициран като спешен пациент и при него е бил проведен лечебен и
диагностичен процес. Поради непостигане на очаквания ефект и данните за гърч е
била извършена преоценка на състоянието му и е бил извикан за консултация
специалист неврохирург и кардиолог, било е извършено образно изследване –
скенер на главата и предприето оперативно лечение. Според вещите лица Г. не е
бил в състояние, налагащо предприемането на интензивно лечение в тесен смисъл –
реанимационни мероприятия по спешност. Последвалото
хирургично лечение се е наложило поради наличието на мозъчен кръвоизлив, за
който първоначално не са били налице клинични данни. Пояснено е, че при мозъчен
кръвоизлив най-често възниква анизокория – двете
зеници са с различен диаметър, което при ищеца не е било установено. Посочено
е, че не е била взета кръвна проба за токсикохимичен
анализ, тъй като И.е университетска болница, в която няма клиника по
токсикология. Вещите лица са отговорили, че последиците за здравето на
пострадалия биха могли да се трайни, като причина за тях е възникналата хеморагия, вероятно вследствие на черепно-мозъчната травма и именно хеморагията е наложила оперативно лечение и последваща терапия. В случая клиничното мониториране
е било затруднено от алкохолното повлияване на пострадалия като след поява на
парциалния гърч и установяване на огнищната
неврологична симптоматика веднага е бил направен КТ на главата и в последствие
е била извършена краниотомия с евакуация на
кръвоизлива. Такъв тип тежка ЧМТ според вещите лица има трайни последици за
здравето на пострадалия поради претърпените морфологични мозъчни увреди –
посттравматична епилепсия, оклузивна хидроцефалия, наложила поставянето на вентрикулоперитонеален
шънт с цел нормализиране на интракарниалното
налягане. Вещите лица правят извод, че поведението на медицинските лица е било
своевременно и адекватно. Състоянието в което е бил докаран Г. е било трудно да
се установи огнищна неврологична симптоматика,
насочваща към увреда, съответно спешно да се направи
КТ – изследване на глава. Според експертизата приложената терапия с глюкоза, рингер и ноотропил не е противопоказна при установената черепно
мозъчна травма на алкохолно повлияния пациент. Сочи се, че временното
подобрение на Г. се дължи на преодоляване ефекта на алркохолното
опиянание от терапията и все още ненапредналия – към
момента на подобрението кръвоизлив. В съдебно заседание се поддържа изготвената
експертиза. Вещите лица са обяснили, че
правилно е бил приложен ноотропил с цел подобряване
на функцията на мозъчните клетки, защото пострадалият е имал дъх на алкохоли и
се е преценило, че при алкохолно повлиян пациент ноотропила
ще има ефект. Обяснено е, че за ноотропила няма горна
допустима граница и се използва при всички интоксикации в различни дози, дори се
дава на деца, без да има странични ефекти. В случая според експертите, не е
грешно приложението му.
Съдът кредитира изготвените експертизи като компетентни и съобразени с представените по
делото медицински документи.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е иск с правно основание чл.45 вр. чл.49 ЗЗД. Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В случая вредите за ищцата са настъпили в
резултат на противоправни действия и бездействия на
служители на ответната болница.
Съгласно разпоредбите на чл.49 ЗЗД, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението й. Отговорността на ответника при
предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД е безвиновна,
гаранционно - обезпечителна и за
ангажирането й следва да се установи качеството му на субект, който е възложил
на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във
връзка с която са настъпили вредите.
За ангажиране отговорността на възложителя в
конкретния случай е необходимо да се установи, че в причинна връзка с
действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил
изпълнението на определена работа е настъпило увреждане на здравето на ищеца,
от което той е претърпял неимуществени вреди. Тежестта на доказване на тези
факти е у ищеца, като на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на
пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на
служителите при осъществяване на лечебния процес при пациента е било при
спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика.
Утвърдената практика на ВКС постановява, че добрата медицинска практика изисква всеки
пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да
бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
Въз основа на Закона за здравето, ЗЛЧ и
Правилата за добра медицинска практика съдебната практика е дефинирала
понятието "лекарска грешка" като всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания,
консултации, лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие
с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за
добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ -
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на
което е причинено увреждане.
По отношение на противоправното
поведение на ответника, за което се твърди, че е довело до настъпване на
вредата, следва да се разгледа дали същото отговаря на посочените изисквания,
чрез прилагане на утвърдените от медицинската наука методи и технологии, общоустановените методи за диагностика и лечение, критерии
за качество /чл. 80 ЗЗ/, медицински стандарти /чл.6, ал.1 ЗРЗ/, добрата
медицинска практика. Най-често същото се определя като действие или
бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените медицински правила и
изисквания, като може да има и други прояви, като например право на информирано
съгласие или безопасност на лечението. В чл. 81, ал.2, вр.
с ал.1 от Закона за здравето се сочат следните принципи: 1.своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност
при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на
деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност
на дейностите между лечебните заведения; 4.зачитане правата на пациента.
Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал.
1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.6, ал. (1) от
Закона за лечебните заведения /изм. ДВ, бр. 59 от 2010г./ лечебните заведения
осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването
Самият термин „лекарска грешка“ не е изрично
легално дефиниран. Но се приема, че това е: “професионално неправилно действие
или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално
създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на
обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили
неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат
предотвратени“
В Решение №250 от 21.11.2012г. по г.д.
№1504/2011г., III г.о. на ВКС се приема, че отговорността на лекаря е свързана
и с принципа на адекватните очаквания – адекватните очаквания са, че
специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските
стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните
актове права на пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или
на установените права – ще следва извод за осъществено противоправно
поведение на лекуващия лекар. Съгласно горепосоченото решение добрата медицинска
практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение,
по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му
права.
В Решение №508 от 18.06.2010г. по г.д.
№1411/2009г., III г.о. на ВКС се приема, че е достатъчно деянието (действие или
бездействие) да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“ за да се
реализира отговорността за медицинска грешка.
Не е спорно между страните, че ищецът е бил
пациент в болницата при ответника, където е приет на 26.03.2017г. с контузна рана на главата в париеталната
област; контузия на десен крак; алкохолно опиянение, като горното се установява
и от събраните по делото писмени доказателства.
Въпросът, който е от значение за правилното
решаване на делото е налице ли е и ако да, в какво се изразява нарушението на
утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.
Според решаващият състав отговорът на този
въпрос е отрицателен по следните съображения.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че по
делото не е доказано изложеното в исковата молба твърдение за това, че
лекуващите лекари в ответното дружество не са изпълнили в пълен обем своите
задължения като са допуснали бездействие, което от своя страна е довело до
неоказване на своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ, което е
увредило съществено здравословното състояние на ищеца и е довело до неговата
трайна неработоспособност. Напротив,
доказа се обратното, че в момента на постъпване на ищеца в ответната
болница, той е бил преценен като спешно нуждаещ се и рисков пациент и е бил
настанен в Зона за наблюдение и е бил проведен лечено-диагностичен
процес в условия на спешност. В тази връзка са показанията на св.С. и двете
СМЕ. Били са извършени образни и лабораторни изследвания, през целия ден от
09.00ч. до 16.30ч. на 26.03.2017г. е бил под мониторинг на жизнените
показатели, извършвано е вливане на водно-солеви и глюкозни разтвори и ноотропил. Не
е имал индикации за мозъчен кръвоизлив до появата на парциалния гърч към
15.40ч. Незабавно е бил консултиран с неврохирург и кардиолог. Според вещите
лица с оглед обективното състояние на В.Г. и резултатите от проведените
изследвания, наблюдение и прегледи, поведението на медицинските лица е
своевременно и адекватно. В случая не се доказва бездействие на лекарския екип
или неоказване на своевременна и качествена медицинска помощ. Следователно твърденията
в исковата молба за допусната лекарска грешка чрез бездействие на дежурния
медицински екип се опровергават изцяло. Не се доказват изложените твърдения за
наличие на противоправно поведение от страна на лекарите,
което да е довело и/или да се намира в причинна – връзка с настъпилия резултат
– увреждане на здравословното състояние поради неоказана и забавена медицинска
помощ.
По делото няма събрани доказателства, които
да наведат на извод, че поведението на лекарите от ответното лечебно заведение,
които са извършили прегледи на пациента Г., е било в противоречие с принципите
за добра медицинска практика. Напротив. Установи се, че съобразно снетата
анамнеза и конкретните оплаквания, са били извършени множество изследвания,
като пациентът е прегледан последователно и от различни специалисти. Съдът
счита, че предвид наличните данни и информацията, с която са разполагали
лекарите, извършените действия сочат на полагане на дължимата грижа за
установяване на съответния проблем и намиране на решение за него. Не се
установява каквото и да било конкретно поведение на служители на ответника,
навеждащо на извод за грешка, пропуск, отклонение или немарливо отношение към
здравето на пациента. Твърдението, че същите са проявили бездействие, не се
споделя, тъй като по делото няма доказателства за такова.
Съдът не приема за доказана и тезата на ищеца,
че включването на лекарството ноотропил при
назначените вливания за възстановяване на състоянието на Г. от алкохолно
повлияване е било противопоказно за състоянието му. Установи се, че ноотропила се използва винаги, когато следва да се подобри
работата на мозъчните клетки и да се детоксикира
организма. Няма доказателства преки или косвени, които да подкрепят застъпената
теза, че това лекарство е повлияло неблагоприятно на хода на заболяването и е
спомогнало за настъпилото мозъчно увреждане.
Съдът намира, че в процеса не е установено
наличието на данни за допусната лекарска грешка, съответно за ненадлежно
упражняване на професионалните задължения всички специалисти, които са
извършвали прегледи на пациента. В тази връзка следва да се посочи, че в тежест
на ищеца е да докаже всички предпоставки на деликтната
отговорност, в това число наличието на точно определено поведение /действие или
бездействие/, нарушаващо правния порядък по конкретен начин. Противоправността на поведението, за разлика от вината, не
се презюмира. Ищецът трябва да установи този елемент
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване,
което означава да създадат у съда сигурно убеждение в съществуването му, като
всяко съмнение по този въпрос е за тяхна сметка, тъй като те носят доказателствената тежест, респ. неблагоприятните й
последици. С оглед събраните доказателства, съдът счита, че такова поведение не
се установи. Не се доказа и наличието на причинна връзка между поведението на
лекарите - физически лица, респ. предприети от тях действия, проведените
изследвания, назначеното и проведено лечение, извършена операция при пациента Г.,
с оглед който да са търпени сочените неимуществени вреди от него. Доказа се, че
действията на медицинските специалисти са били в съответствие със задълженията
им, регламентирани в Закона за здравето, Закона за лечебните заведения,
Медицинския стандарт „Спешна помощ“, Правилника за устройство, дейността и
вътрешния ред на УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД. Доколкото
липсват елементи на фактическия състав на чл. 49, вр.
с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – УМБАЛ „Ц.Й.- И.” ЕАД,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските.
Съдът с Определение от 02.01.2018г. е
освободил ищец на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащането на такси и
разноски в производството. Обстоятелството обаче, че ищецът е освободен от
държавни такси и разноски в производството не го освобождава от задължението за заплащане на сторените от
насрещната страна разноски за адвокат при отхвърляне на иска, поради което той
ще следва да заплати сторените в производството разноски в размер на 700лв.
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
На основание изложеното Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.Г. ЕГН **********
чрез адв.А.Т. от САК, съдебен адрес *** кантора 102
иск за осъждане на УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД, ЕИК ******** с адрес гр.София, ул.“********да
му заплати на основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД сумата
от 79 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/,
ведно със законната лихва от датата на 26.03.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.3 ГПК В.К.Г. ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Ц.Й.– И.“ ЕАД, ЕИК ********
с адрес гр.София, ул.“********разноски в размер на 700лв. съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ гр.София.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: