№ 3662
гр. София, 10.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110214205 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. М. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
010887/13.06.2023 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и
неуведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация, както
и липса на доказателства за осъществяване на нарушението от субективна страна.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. Н., редовно призована, се явява лично и се
възползва от правото си да даде обяснения. Разказва, че тя лично е закупила автомобила и е
била при прехвърлянето му с нотариална заверка на подписите, но никой не я е уведомил, че
е длъжна да заяви и пререгистрацията му в ОПП СДВР, поради което и тя не го е направила.
Не оспорва самото управление на МПС и заявява, че не държи да се събират доказателства
за осъществяването му.
Административнонаказващият орган – началника на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2022 г. бил сключен договор за покупко-продажба с жалбоподателката Й. Н.
като купувач на МПС – лек автомобил марка „***“ модел *** с рег. № ******. Подписите на
страните по договора били заверени нотариално на същата дата и нотариусът служебно
изпратил преписката на портала на МВР на същия ден с оглед промяната в собствеността на
1
МПС. Но лекият автомобил не бил пререгистриран от новия собственик – Й. Н. в законовия
двумесечен срок – до 13.12.2022 г., поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 15.12.2022 г. и това било
отразено в база-данни на КАТ. Но собственикът на автомобила не бил уведомен за това и тя
разполагала със СРМПС и регистрационните номера, издадени на предишния собственик.
На 27.02.2023 г. около 23:35 часа в Столична община, бул. **** с посока на движение
от с. **** към с. ***, жалбоподателят Й. Н. управлявала лекия автомобил „***“ модел *** с
рег. № ****** със СРМПС и рег. табели, издадени на предходния собственик. Тя не знаела,
че МПС е с прекратена регистрация. В района на бул. **** тя била спряна за проверка от
служители на ОПП СДВР. Те установили самоличността на водача, както и обстоятелството,
че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
Затова, Н. И. Н. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН
№ 695749/27.02.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в присъствие на
нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението, което се установява от положените от
тях подписи. Жалбоподателката не изложила възражения срещу акта, нито депозирала
такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на
МПС, което е със служебно прекратена регистрация. В акта било посочено, че автомобилът е
собственост на ***.
След постъпването на акта в СДВР, била образувана преписка Вх № 4332р-21018/2023
г. по описа на 05 РУ СДВР, тъй като било преценено, че жалбоподателката е извършила
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е
постановен отказ за образуване на ДП от 13.05.2023 г. поради липсата на доказателства за
умисъл на водача за извършване на престъплението и субективна несъставомерност на
извършеното. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението
и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за издаване
на НП и санкциониране на водача за нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП /описано в АУАН/.
Въз основа на АУАН № 695749/27.02.2023 г. и постановление за отказ за образуване на
ДП от 13.05.2023 г., на 13.06.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от
ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателката Н. административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В НП
първоначално е посочено, че автомобилът е собственост на ***, но при излагане на
мотивите за ангажиране на отговорността на Н. се твърди, че „в качеството си на собственик
и водач на МПС тя е била длъжна да познава закона“.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е
отбелязана 31.08.2023г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 08.09.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от обясненията на
жалбоподателката, както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно
служебното прекратяване на регистрацията на МПС и неговото прехвърляне;
постановлението на прокурор за отказ за образуване на ДП/, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от жалбоподателката обяснения,
тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства
по делото. Тя признава неизгодни за нея обстоятелства, а именно, че е управлявала
2
автомобила в процесния ден и че лично е посетила нотариуса, когато е придобила
собствеността върху автомобила. Тя споделя и за причината да не пререгистрира автомобила
в ОПП СДВР, както и че не е знаела за служебно прекратената му регистрация.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на
покупко-продажбата на МПС, бездействието на приобретателя му и последващото служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и датата, на която това е
сторено. От представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, както и
от изложените мотиви в НП, се установява, че собственикът не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и тя е разполагала със СРМПС и
регистрационни номера, издадени на предишния собственик. Съдът установи също и
съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП
СДВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че
жалбоподателката Н. е управлявала автомобила на 27.02.2023 г., като регистрацията на
същия е била служебно прекратена още на 15.12.2022 г., поради бездействието на купувача,
който не пререгистрирал автомобила след покупко-продажбата му на 13.10.2022 г., но
жалбоподателката не била уведомена за прекратяването на регистрацията на МПС. От
дадените обяснения от жалбоподателката се установява, че именно тя е новият собственик
на автомобила, който е следвало да го пререгистрира в ОПП СДВР. От материалите по
делото не се установява кой е бил продавача на МПС и съответно дали това е бил ***,
посочен в АУАН и НП като негов собственик.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН. А съгласно т. 3.11 от същата заповед, наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност
от подписалата НП *** се установява от Заповед от 25.10.2019 г. и акт за встъпване в
длъжност. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни
да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.
ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни
за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis
in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.
3
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е
достатъчно конкретизирано по отношение на време, начин на извършване и самоличност на
наказаното лице. Но съдът констатира допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
свързано с неясно посочване на мястото на нарушението. В АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателката е управлявала МПС и е спряна за проверка в гр. София, по бул. ****, но
между селата ** и ***. Общоизвестен факт е, че гр. София не се намира между тези две села,
които са разположени извън столицата. Следователно, не е възможно нарушението да е
извършено на така посоченото място. Очевидно, в случая то е извършено извън населено
място, но в рамките на Столична община, където попадат и двете села, съответно и СРС се
явява местнокомпетентен съд, който да разгледа делото.
Но дори това нарушение да не се приеме за съществено, съдът намира, че е налице и
друго нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, свързано с неясно описание на собствеността
върху процесния автомобил, съответно и с основанието за ангажиране на отговорността на
жалбоподателката. В АУАН и в НП е посочено, че тя е управлявала автомобила ***, който е
бил собственост на ***. Но от материалите по делото се установява, че на 13.10.2022 г.
жалбоподателката е закупила автомобила, като в случая е изпълнено изискването за
нотариална заверка на подписите на страните на договора за покупко-продажба.
Следователно, със сключването на договора в необходимата форма, жалбоподателката е
придобила собствеността върху лекия автомобил и именно затова тя е била длъжна да заяви
и неговата пререгистрация в ОПП СДВР. В случая това обстоятелство се явява съществено,
тъй като е обсъдено и в НП, откъдето се извежда и наличието на непредпазлива форма на
вината на жалбоподателката. Но в самото НП първоначално е заявено, че автомобилът е
собственост на друго лице, а в последствие се коментира отговорността на водача му по чл.
140, ал. 1 ЗДвП именно, защото е и негов собственик. Това несъмнено води до неяснота
относно съществен елемент от предмета на доказване по делото – кое лице се твърди да е
собственик на автомобила и дали това е жалбоподателката. Действително, в хода на
производството е установено, че жалбоподателката е собственик на автомобила, но при
преценката за наличието на всички реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗДвП е водещо изложеното в
НП и дали то съдържа пълно, ясно и непротиворечиво описание на нарушението, което в
случая включва и кой е собственикът на автомобила. Поради наличното противоречие и
неправилното посочване в НП, че собственик на автомобила към датата на нарушението е
бил ***, а не жалбоподателката, съдът приема, че това е довело до съществено нарушение
на правото на защита на ***. Тя е била възпрепятствана да разбере какво конкретно
обвинение й е вменено и дали отговорността й се основава на това, че тя е новият
собственик на автомобила или само на това, че го е управлявала. Според настоящият
съдебен състав това представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Но за пълнота на изложението и да се демонстрира важността на обстоятелството дали
собственикът на автомобила е и наказаното лице, съдът намира за нужно да изложи и своите
изводи по съществото на нарушението.
По делото не е спорно, че жалбоподателката е управлявала автомобила, след като
регистрацията му е била служебно прекратена, но доводите в жалбата са свързани преди
всичко с липсата на умисъл за това нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство. А в чл. 143, ал. 15 от закона е уредено, че „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
4
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“
В случая именно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е прекратена служебно
регистрацията на лекия автомобила *** на 15.12.2022 г., тъй като в двумесечен срок от
датата на прехвърлянето на собствеността на автомобила /13.10.2022 г./, неговият нов
собственик не е регистрирал превозното средство. Следователно към 27.02.2023 г.
автомобилът *** е бил с прекратена регистрация, което е отразено и в АИС. Като на тази
дата жалбоподателката е управлявала автомобил с прекратена регистрация /независимо от
причината/, тя от обективна страна е извършила нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Но основният спорен въпрос в случая е дали деянието е осъществено от субективна
страна, като с оглед данните от конкретния казус, същественото обстоятелство в случая е
дали водачът е знаел или е следвало да знае за служебно прекратената регистрация на
автомобила. А това обстоятелство до голяма степен се определя от това дали водачът е
собственик на автомобила.
По делото се установи, че новият собственик на автомобила не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, като това изключва умисъла й
като водач на МПС, поради което и не й е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, а е постановен отказ за образуване на ДП. Действително, това
обстоятелство не изключва непредпазливостта като форма на вината, при която е възможно
да бъде осъществено административното нарушение. В случая жалбоподателката твърди, че
не е знаела за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, като и
наказващият орган не представя доказателства тя да е била информирана.
Като собственик на автомобила, подписал договора за покупко-продажба, Н. е знаела,
че на 13.10.2022 г. е придобила собствеността върху автомобила и от тази дата е възникнало
законовото й задължение да пререгистрира автомобила. Като не е сторила това в
двумесечния срок до 13.12.2022 г., самата жалбоподателка със своето бездействие е станала
единствена причина за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.
Действително, тя не е била уведомена за това действие, но последното изключва единствено
нейния умисъл, но не и непредпазливостта. В случая служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила е законова последица от бездействието на купувача след
придобиване на автомобила, за което несъмнено тя е знаела. Следователно, защитата на
жалбоподателката се основава на незнание на закона /разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП/,
което обаче не изключва вината на собственика, който е и управлявал МПС. Служебното
прекратяване на регистрацията в случаите по чл. 143, ал. 15 ЗДвП се прилага без правото на
дискреция от страна на компетентните органи, при наличие на предпоставките за това, които
предпоставки жалбоподателката е съзнавала – че в срок от 2 месеца след придобиване на
автомобила, не го е пререгистрирала. Следователно в случая е установена и
непредпазливостта като форма на вината при извършване на това нарушение от страна на
жалбоподателката – собственик и водач на автомобила.
Но поради посоченото по-горе допуснато съществено процесуално нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, свързано с противоречия в НП относно собствеността върху
автомобила, независимо от установеното извършване на нарушението от жалбоподателката
от обективна и субективна страна, съдът намира, че НП е незаконосъобразно издадено и
следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-010887/13.06.2023 г. издадено от
началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Й. М. Н. на
5
основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6