РЕШЕНИЕ
№ 1966
Кюстендил, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20257110700134 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
К. И. И., [ЕГН] [населено място], общ.Бобошево, [улица]чрез адвокат В. П., съдебен адрес [населено място], бул.“***“ №**, партер оспорва заповед №РД-01-04-22/30.01.2025г. на кмета на Община Б., с която не е допуснато изготвянето на проект на ПУП – изменение на ПР за отстраняване на явна фактическа грешка по чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ в РП на [населено място] с обхват на УПИ ХІV-352 и УПИ ХІІ-352, кв.29 по плана на селото. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при нарушение на материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването на оспорения акт е започнало по заявления на К. И. И., обективиращи искане за изменение на ПУП – ПР на [населено място], на основание чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, касателно изменение границите на УПИ ХІV – 352, кв.29 по плана на [населено място], общ.Б. Представено е задание със скица. Жалбоподателят се легитимира за собственик на УПИ ХІV – 352, кв.29 съгласно нот.акт №90, т.1 д.№159/1960г. и [нот. акт], т.ІІ, д.№357/2024г. Твърди се, че не се касае за искане за изменение на ПУП по чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, а за искане за изменение въз основа на нов документ за собственост, установяващ действителната площ на имота - площта на имота, съгласно представения документ за собственост е 560 кв.м., а не 445 кв.м., както се сочи според графичното измерване.
Постановен е отказ от кмета на О. Б. за изменение на ПУП, обективиран в заповед №РД-01-04-22/30.01.2025г. Формулирани са мотиви за липса на явна фактическа грешка в плана на [населено място], която да има значение за предвижданията му. Органът е посочил, че такава грешка ще е налице когато има грешка при документиране на вече формирана воля на административния орган относно предвижданията на плана, а не грешка при формиране на волята. В случая е прието, че не става дума за формирана воля на органа за нанасяне на границите на УПИ, която да е погрешно обективирана и която да обосновава необходимостта от изменение на ПУП – ПР на [населено място], тъй като планът на селото е одобрен през 1954г. и за него няма данни за изменения в обхвата на кв.29. Измерената площ на имота на жалбоподателя е 445 кв.м. В представения нот.акт от 2024г. описаната площ е 560 кв.м., но графично изчислената площ отново е 445 кв.м. Тези констатации са в съответствие и със съдебно решение №538/26.05.2003г. по гр.д.№435/2000г. на ДРС, оставено в сила с решение на КОС по гр.д.№682/2003г., оставено в сила с решение на ВКС по гр.д.№542/2004г. С посочените решения е отхвърлен предявения от И. К. И. и Р. К. И. иск срещу И. С. Б. за признаване за установено, че са собственици на 115 [жк], представляващо ивица земя по протежението на граничната линия между УПИ ХІV – 352 и УПИ ХІІ – 352, кв.29 по плана на [населено място].
След служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
С оглед установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
По своята правна същност заповед №РД-01-04-22/30.01.2025г. на кмета на О. Б. представлява индивидуален административен акт, доколкото съдът счита, че с него се засягат непосредствени права на жалбоподателя, свързани с отказ за изменение на ПУП в обхвата имота на И.. Заповедта е издадена от компетентен орган по арг. от чл.135, ал.1 от ЗУТ. Съдът намира същата и за мотивирана, тъй като са изложени ясни мотиви на органа, които кореспондират с посоченото правно основание. Не се възприемат за основателни релевираните възражения за незаконосъобразност в аспекта, че кмета не е бил сезиран с искане по чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ. Действително в заявленията на оспорващия не е посочено правно основание, но от представеното от него задание /обосновка на необходимостта от изменение на ПУП/ със скица е видно, че предложението е свързано с изменение на границите на УПИ ХІV – 352, кв.29, съгласно чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, поради допусната явна фактическа грешка между КРП на селото от 1954г. и предходния КРП – от 1950г. относно площта на имота.
Заповедта е издадена и при спазване на процесуалните правила. Изготвено е становище от гл.архитект на общината при условията на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ.
С оглед съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът счита, че същите са приложени правилно. Явна фактическа грешка по смисъла на чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ на влезлия в сила ПУП - ПР е налице при несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване върху графичната част или в текстовата част на плана. Анализът на доказателствата по делото обуславя извода на съда за липса на ЯФГ. Жалбоподателят твърди, че притежавания от него имот УПИ ХІV – 352, кв.29 по плана на [населено място], общ.Б. е с площ 560 кв.м. Видно обаче от представения по делото план, действащ от 1954г., без изменения до настоящия момент в обхвата на кв.29 /имотът е закупен първоначално през 1960г., вж. нот.акт на л.28/, ведно със скици площта на имота, измерена графично е 445 кв.м. Това обстоятелство е установимо и от влязлото в сила решение №538/26.05.2003г. по гр.д.№435/2000г. на ДРС, оставено в сила с решение на КОС по гр.д.№682/2003г., оставено в сила с решение на ВКС по гр.д.№542/2004г. Съгласно съдебното решение е отхвърлен предявения от И. К. И. и Р. К. И. иск срещу И. С. Б. за признаване за установено, че са собственици на 115 [жк], представляващо ивица земя по протежението на граничната линия между УПИ ХІV – 352 и УПИ ХІІ – 352, кв.29 по плана на [населено място]. Т.е. по силата на съдебния акт площта на имота на жалбоподателя не е 560 кв.м., а 445 кв.м. Съдебното решение има сила спрямо всички, в т.ч. и за настоящата съдебна инстанция. Следователно границата между УПИ ХІV – 352 и УПИ ХІІ – 352, кв.29 по плана на [населено място], общ.Б. е правилно отразена и не е налице грешка между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване върху графичната част на плана.
По гореизложените мотиви съдът намира заповедта за законосъобразна, постановена при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК, поради което ще отхвърли жалбата като неоснователна.
С оглед изхода от делото разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. И., [ЕГН] от [населено място], общ.Бобошево, [улица]срещу заповед №РД-01-04-22/30.01.2025г. на кмета на Община Б., с която не е допуснато изготвянето на проект на ПУП – изменение на ПР за отстраняване на явна фактическа грешка по чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ в РП на [населено място] с обхват на УПИ ХІV-352 и УПИ ХІІ-352, кв.29 по плана на селото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |