РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Царево, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200003 по описа за 2022 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от Община Царево, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Царево, обл. Бургаска, ул. "Хан
Аспарух" № 36, представлявана от Г.Л.- кмет, срещу наказателно
постановление № 98/ 03.12.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което
на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ на Община Царево е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000,00 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител. Пледира се за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на
размера на санкцията.
За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа
1
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 02.09.2021 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги-
служители на РИОСВ- извършили проверка на канализационната система на
с. Варвара, общ. Царево. При извършената проверка било констатирано, че за
пречистване на битово- фекалните води на с. Варвара, обл. Бургаска, няма
изградена пречиствателна станция за отпадни води и заустването на отпадни
води се извършва в Аязменско дере и след това в Черно море, без
пречистване и издадено разрешително за ползване на воден обект, за
заустване на отпадъчно води в повърхностни води. Констатираните
нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на
административно нарушение № 98/ 24.09.2021 год. в който нарушението е
описано ясно, точно и изчерпапателно. Актът бил съставен в присъствието на
представител на жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на съставения
акт, наказващия орган- Директорът на РИОСВ- гр. Бургас, издал атакуваното
наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в
АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 46, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от ЗВ и е санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 2 от с.з.
Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
2
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това
от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите
на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя е извършил
вмененото му нарушение- това не се спори и пред съда от процесуалния
представител. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на ЗВ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно- наказателна
отговорност спрямо него.
Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в
ЗАНН процедура. Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от
събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и
при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила
и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната
материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за
форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1, т. 2 от
3
ЗВ, където е посочено, че се наказва се с имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното- от 2000,00 лв. до 10 000,00 лв. Съдът счита, че
административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи
тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради
което е наложил наказанието в минималния законоустановен размер. Ето
защо наказателното постановление- като правилно и законосъобразно- следва
да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 98/ 03.12.2021 год. на
Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите /ЗВ/ на Община Царево е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на
чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.
ОСЪЖДА Община Царево, ЕИК ********* да заплати на РИОСВ-
Бургас, сумата от 80,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4