Решение по дело №1137/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260159
Дата: 5 април 2021 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510101137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

05.04.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

19.03.

 

2021

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Юлия Вукова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1137

 

2020

 
 


                              дело №                          по описа за                           г.

 

„Рея уест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. “Влахина планина” № 2, е предявило срещу „Балканфарма - Дупница“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, 2600, ул. „Самоковско шосе“ № 3, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.7 и 8 от договор № 15/01.02.2018 г. между „Феникс Дупница“ ООД и „Балканфарма - Дупница“ АД и анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. към договора и по чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца:

- сума в размер на 480.00 лв. с ДДС по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020 г. в размер на 18.80 лв.;

- сума в размер на 4 529.28 лв. с ДДС по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020 г. в размер на 177.40 лв;

-        сума в размер на 298.80 лв. с ДДС по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020 г. в размер на 11.70 лв;.

-        сума в размер на 288.07 лв. с ДДС, по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020         г. в размер на 11.28 лв.,

ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 01.02.2018 г. между „Феникс Дупница“ ООД и „Балканфарма - Дупница“ АД бил сключен договор № 15/01.02.2018 г., съгласно който “Феникс Дупница” ООД се задължило да приема отпадъци, които се образуват от производствената дейност на „Балканфарма-Дупница“ АД, описани по кодове и наименование в Наредба № 2/23.07.2014 г., и да извършва описани в договора услуги на възложителя - ответник, срещу договорена цена. Възложителят „Балканфарма-Дупница“ АД се задължил да извършва плащане по услугите в срок от 60 дни от издаването на фактура от изпълнителя, въз основа на отчетени количества. С анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. страните се споразумели за нови цени на извършваните услуги.

С  приемо-предавателен протокол за период 01.01.2020-10.01.2020 г. са получени други битови отпадъци общо 10 120 кг., от които 1 760 кг. рециклируеми отпадъци и 8 360 кг. нерециклируеми отпадъци, както и ПВЦ- блистери 5120 кг. Остойностяването на услугите от описания протокол е извършено със следните фактури: № **********/10.01.2020 г. за извършен транспорт на ПВЦ-изрезки за периода 01.01.2020-10.01.2020 г. - 2 курса по 40 лв. с обща стойност 80 лв., както и транспорт на други битови отпадъци за периода 01.01.2020-10.01.2020 г. - 8 курса по 40 лв. с обща стойност 320 лв., като общата стойност по фактурата е 480 лв. с ДДС; № **********/10.01.2020 г., за извършено предварително третиране на отпадъци - 8 360 кг. по 0.28 лв. на обща стойност 2 340.80 лв., и предварително третиране на отпадъци - 5 120 кг. по 0.28 лв. на обща стойност 1 433.60 лв., като общата стойност по фактурата е 4 529.28 лв. с ДДС; № **********/10.01.2020 г., за извършен транспорт на отпадъци до депо - 1 курс по 166 км. с цена 1.50 лв./км, на обща стойност 249 лв., като общата стойност по фактурата е 298.80 лв. с ДДС; № **********/10.01.2020 г. за платена такса за депониране на 6.74 тона по ед. цена 42.74 лв., като общата стойност по фактурата е 288.07 лв.

Услугите са извършени, за което е съставен протокол, както и са издадени фактури на 10.01.2020 г., като падежът по сочените фактури е настъпил на 10.03.2020 г.

Въпреки поканите за плащане, сумите по фактурите не са платени.

С договор за цесия от 01.06.2020 г. „Феникс Дупница“ ООД е прехвърлило на „Рея уест“ ЕООД вземането си по посочения договор и описаните фактури. Направено е искане за връчване на ответника на приложеното към исковата молба уведомление за цесията.

Ответникът следва да заплати и обезщетение за забавено изпълнение: в размер на 18.80 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 28.07.2020 г. по фактура № **********/10.01.2020 г.; в размер на 177.40 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 28.07.2020 г. по фактура № **********/ 10.01.2020 г.; в размер на 11.70 лв. за периода от 10.03.2020    г. до 28.07.2020 г. по фактура № **********/ 10.01.2020 г.; в размер на 11.28 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 28.07.2020 г. по фактура № **********/ 10.01.2020 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника /предаден на куриер на 19.10.2020 г., което се установява от справка по номера на пратката на www.econt.com/services/track-shipment/. С отговора се оспорва основателността на исковете. Направено е възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие и привидност. Твърди се неизпълнение на чл.18 от договора, в резултат на което работата на изпълнителя е напълно негодна съгласно договорното й предназначение. Поради това е направено изявление за разваляне на договора. При евентуалност е оспорен размерът на претендираното възнаграждение за транспорт на описаните отпадъци.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

По делото не е спорно сключването на описания в исковата молба договор № 15/01.02.2018 г. между „Феникс Дупница“ ООД и „Балканфарма - Дупница“ АД и анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. към договора. Съгласно чл.7 от него, задължение на ответника-възложител е да заплати цената за третиране на отпадъци, предадени от него на изпълнителя /чл.2 от договора/ в срок от 60 дни от издаване на фактура от изпълнителя въз основа на отчетени количества.  От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в ответното дружество на 10.01.2020 г. По тях не е извършено плащане, поради което обезщетението за забава за периода от 10.03.2020 г. до 28.07.2020 г. възлиза общо на 219, 20 лв.

В чл.23 от договора е уговорено споровете между страните да се решават от Софийския арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“.

С исковата молба е представен договор за цесия от 01.06.2020 г., с който „Феникс Дупница“ ООД е прехвърлило на „Рея уест“ ЕООД вземането си от „Балканфарма - Дупница“ АД в общ размер на 23 975, 84 лв. по конкретно посочени фактури, сред които и процесните. Прехвърлянето според чл.1 е безвъзмездно, а според чл.2 – срещу цена от 5 000 лв., платена в брой преди датата на подписване на договора. Съгласно чл.3 цедентът се е задължил да уведоми длъжника за цесията в срок от 2 месеца, а съгласно чл.3.1 - да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането. С исковата молба е представено и уведомление от „Феникс Дупница“ ООД от 01.06.2020 г. до Балканфарма - Дупница“ АД за цесията.

Ищецът е описал като приложени към исковата молба покана за доброволно изпълнение и известие, каквито към екземпляра за съда липсват. От своя страна ответникът в отговора е посочил, че сред представените с исковата молба доказателства фигурира покана за доброволно изпълнение изх.№ 22/24.06.2020 г., изпратена от „Феникс Дупница“ ООД до Балканфарма - Дупница“ АД, като въз основа на нея е развил съображения за симулативност на цесията. Поради неявяването на представител на ищеца в първото по делото заседание, съдът е предоставил възможност на ответника да представи документите, приложени към неговия екземпляр от исковата молба. Във второто заседание ответникът е представил покана за доброволно изпълнение изх.№ 22/24.06.2020 г., изпратена от „Феникс Дупница“ ООД до Балканфарма - Дупница“ АД и известие за доставянето й на 25.06.2020 г. В нея „Феникс Дупница“ ООД е посочило дължимостта въз основа на договор № 15/01.02.2018 г. на 23 975, 84 лв. по конкретно посочени фактури, сред които и процесните, изцяло съвпадащи с тези по описания договор за цесия. Определен е 5-дневен срок за доброволно плащане по банковата сметка на „Феникс Дупница“ ООД.

Ответникът е представил и удостоверение за родствени връзки, видно от което представителят на „Рея уест“ ЕООД Р.И. е дъщеря на представителя на „Феникс Дупница“ ООД Кольо Велинов Илиев.

Във второто заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че с исковата молба не е представял обсъдените от ответника в отговора документи, а допълнително представено уведомление и известие за доставянето му. Посоченото уведомление е с изх. № 7/12.03.2020 г. от „Феникс Дупница“ ООД до Балканфарма - Дупница“ АД; в него се сочи, че ответникът-възложител по договор № 15/01.02.2018 г. е престанал да изпраща заявки за извършване на дейности с отпадъци, поради което следва да заяви намеренията си в едноседмичен срок; в противен случай договорът ще се счита за развален. Предвид наименованието и съдържанието на документа той очевидно не представлява покана за доброволно изпълнение; в исковата молба няма твърдения за разваляне на договор № 15/01.02.2018 г., а единствено твърдение за отправяне на покана за плащане по процесните фактури. Поради това съдът счита, че именно обсъдената в отговора на ответника покана за доброволно изпълнение изх.№ 22/24.06.2020 г. е описана като приложена към исковата молба.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.7 и 8 от договор № 15/01.02.2018 г. ищецът следва да докаже сключването на договор № 15/01.02.2018 г., изпълнението на задълженията на изпълнителя точно във времево, количествено и качествено отношение; да установи размера на дължимото възнаграждение, както и размера на претендираното обезщетение за забава; сключването на договора за прехвърляне на процесните вземания.

Ответникът следва да установи фактите, обуславящи твърдяната нищожност на договора за цесия и твърдяното неизпълнение от изпълнителя на задълженията му по чл.18 от договор № 15/01.02.2018 г.

Във връзка с възраженията за нищожност ищецът единствено е изтъкнал /л.81/, че „Балканфарма - Дупница“ АД е трето лице по този договор и няма интерес да предявява такива възражения. На нищожността на сделка може да се позове всеки, който има правен интерес, като очевидно за ответника по предявен срещу него иск, основан на тази сделка, такъв интерес е налице.

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, предвид неяснотата, възмезден ли е договорът. Прехвърлянето на вземане може да бъде и безвъзмездно /по аргумент за противното от разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗЗД/, т.е. уговорката относно цената не е част от същественото съдържание на договора. Липсата на съгласие опорочава сделката, като я прави нищожна, но този порок е налице при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" – волеизявление е извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. "Съзнавана липса на съгласие" е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие или когато волеизявлението е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример или по друга подобна причина. По делото не са представени никакви доказателства съгласието на някоя от страните по цесията да е изтръгнато с насилие или да е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример или по друга подобна причина.

При абсолютната симулация страните постигат съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях. При позоваване на такава симулация от трето, неучастващо в сделката лице, в негова тежест е да установи привидността на договора без ограничение на доказателствените средства.

Ответникът е трето лице за договора за цесия и по направеното възражение за нищожност по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД от него не следва да се очаква да представи т. нар. "обратно писмо". Такъв документ обичайно съставят страните по привидния договор, а в него засвидетелстват признанията си за привидно изразената своя воля, а и за прикритото съглашение (когато такова има) - Решение № 40 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2019 г., III г. о., ГК.

Независимо от това от събраните по делото писмени доказателства може да бъде направен извод, че волята на страните по сключения договор за цесия е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят. Съгласно чл.3 от договора за цесия, цедентът се е задължил да уведоми длъжника за цесията в срок от 2 месеца, а съгласно чл.3.1 - да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането. По делото не се твърди и не се установява цедентът да е изпращал уведомление за цесията до ответното дружество /такова е представено от цесионера с исковата молба/. Вместо това на 24.06.2020 г. – близо месец след сключването на договора за цесия, цедентът е отправил до длъжника покана за доброволно изпълнение на прехвърленото вземане, като изрично е претендирал, че е титуляр на вземането и изпълнението следва да се извърши по сметката на дружеството-цедент. Предвид посочването в поканата на номерата на процесните фактури, очевидно цедентът не е изпълнил и задължението си по чл.3.1 от договора за цесия да предаде на цесионера намиращите се у него документи, установяващи вземането. В поканата цедентът е заявил и намерение за съдебно претендиране на вземането при липса на доброволно изпълнение, т.е. намерение да не се съобрази с уговорената в чл.23 от договор № 15/01.02.2018 г. арбитражна клауза.

Тези установени по делото обстоятелства, както и безспорно установената близка родствена връзка между физическите лица, представляващи дружествата цедент и цесионер, обуславят извода, че между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, а единствено да се създаде привидност, че вземането е прехвърлено, с цел преодоляване на посочената арбитражна клауза в договора между цедента и настоящия ответник. Липсват твърдения и доказателства за наличие на друга, прикрита сделка между страните по договора за цесия. Поради това възражението за нищожност на този договор като абсолютно симулативен е основателно.

Следователно цесията не легитимира ищеца като носител на претендираното вземане и предявеният иск е неоснователен.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 900 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

         

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Рея уест“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Балканфарма - Дупница“ АД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.7 и 8 от договор № 15/01.02.2018 г. между „Феникс Дупница“ ООД и „Балканфарма - Дупница“ АД и анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. към договора и по чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

- сума в размер на 480.00 лв. с ДДС по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020 г. в размер на 18.80 лв.;

- сума в размер на 4 529.28 лв. с ДДС по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020 г. в размер на 177.40 лв;

-        сума в размер на 298.80 лв. с ДДС по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020 г. в размер на 11.70 лв;.

-        сума в размер на 288.07 лв. с ДДС, по фактура № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска - 28.07.2020         г. в размер на 11.28 лв.,

ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Рея уест“ ЕООД, ЕИК *********,  да заплати на „Балканфарма - Дупница“ АД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 900 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                    

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: