Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 577 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните съществуват търговски
взаимоотношения във връзка с подписан между тях договор за извършване на
строително-монтажни работи. Посочва, че съгласно чл. 1 от договора „И.Б.“ ООД е
възложило на „Е.С.“ ЕООД да изпълни със свои ресурси, качествено и в срок СМР,
включващо монтаж на топлоизолационна система и
обръщане на прозорци до шпакловка, без полагане на декоративна мазилка, описани
в количествено-стойностна сметка – Приложение № 1 към договора за обект Жилищен
комплекс „Златен Ключ“, а имено Резиденция 3 и Резиденция 5, находящи се в м. „Кръстова вада“,
кв. 139 в гр. София. Твърди, че с чл. 6 от договора е уреден начинът на плащане
за извършените СМР, като същият разписва, че възложителят следва да извърши
плащания в срок от пет календарни дни след представяне на надлежно изготвен и
двустранно подписан Акт образец 19, в който конкретно се посочват и актуват
изпълнените до момента по договора СМР. Посочва, че е изпълнил всички свои
задължения по договора като за извършените СМР са съставени и подписани без
възражения протоколи от 15.11.2017 г. и от 06.02.2018 г. за конкретно посочени
работи. Общата стойност на извършените СМР възлиза на 44 175,60 лева с
ДДС. Счита, че ответникът му дължи и неустойка за забава, уговорена в чл. 14 от
договора в размер на 1 325,26 лева. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди „И.Б.“ ООД да заплати на „Е.С.“ ЕООД сумата
44 175,60 лева, представляваща неплатена, но дължима сума за извършени СМР
по договор от 09.10.2017 г., както и сумата 1 325,26 лева неустойка по
договора, както и законна лихва за забава от момента на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски за настоящото
производство, както и за разноските, направени в производство по обезпечение на
иска.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан
по основание и размер, както и недопустим по отношение на претендираната
лихва за забава в периода от 22.05.2015 г. до 04.05.2017 г. Твърди, че
представените протоколи за извършени СМР от 15.11.2017 г. и от 06.02.2018 г. не
могат да бъдат приети като Актове образец 19. Посочва, че не е представена
покана, изпратена на адреса на възложителя, както е посочено в § 3 от
Заключителните разпоредби на договора от 09.10.2017 г. за явяване на обекта за
приемане на изпълнените СМР и подписване на Акт образец 19. Поддържа, че няма
доказателства, от които да е видно, че ищецът е представил на ответника
надлежно изготвен и двустранно подписан Акт образец 19. Твърди, че никога не е
получавал представената по делото фактура № 106 от 01.10.2018 г. и счита, че
същата е съставена с цел използването й в обезпечителното дело и бъдещия исков
процес. Оспорва достоверността на датата, истинността и автентичността на
положените върху протоколите подписи. Предвид изложеното иска да се отхвърлят
исковете.
С допълнителна искова молба ищецът твърди, че
протоколите са съставени от представител на възложителя, който отговаря за
техническото ръководене на строително-монтажни дейности, което от своя страна
потвърждава изпълнението на същите, както и тяхното приемане без забележки.
Оспорва като неоснователни въведените с отговора на исковата молба възражения.
Във връзка с довода, че протоколите не са подписани от управителя на ответното
дружеството, посочва, че протоколите са изпратени и на имейла на възложителя на
22.03.2018 г. и същият не се е противопоставил на същите, поради което следва
да се счита, че е потвърдил действията по приемането им. Твърди, че тъй като е
определен начин на плащане, то не е необходима покана. Посочва, че няма
предявен иск за претендирани лихви за периода от
22.05.2015 г. до 04.05.2017 г.
С отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани. Твърди, че представените
от ищеца протоколи са изготвени ненадлежно, вероятно са подписани от лице без
представителна власт, ако изобщо са подписани от лицето, посочено за
съставител, и не са представени на възложителя. Поддържа и останалите въведени
възражения с отговора на исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца
обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 44 175,60
лева, представляваща неизпълнено възнаграждение за извършени СМР по договор,
сключен на 09.10.2017 г. и сумата 1 325,26 лева за неустойка за забава.
1/ По
отношение на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Страните не спорят, а същото се доказа и от приетия
като доказателство договор, че на 09.10.2017 г. са сключили договор за
извършване на строително-монтажни работи, по който „И.Б.“ ООД, като възложил
възлага, а „ЕНТЕ 15“ /с ново наименование „Е.С.“ ЕООД/ като изпълнител приема
да извърши възмездно със свои ресурси, качествено и в срок СМР – изпълнение на
СМР – монтаж на топлоизолационна система и обръщане
на прозорци до шпакловка без полагане на декоративна мазилка /само труд/,
описани в количествено-стойностна сметка – Приложение № 1 към настоящия договор,
за обект Жилищен комплекс „Златен ключ“, а именно Резиденция 3 и Резиденция 5, находящ се в м. „Кръстова вада“,
кв. 139, гр. София. С чл. 3, ал. 1 е прието, че общата ориентировъчна стойност
за договорените видове и общо количество СМР, възлиза на 60 000 лева, без
начислен ДДС, като окончателната цена се определя въз основа на действително
извършените количества СМР, определени съгласно Приложение № 1 към договора –
чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 8, ал. 1 предаването на изпълнените на обекта СМР се
извършва с протокол за изпълнение СМР – Акт обр. 19.
В чл. 8, ал. 2 е предвидено, че възложителят се задължава незабавно, но не
повече от два календарни дни след покана /писмена или устна/ за това от
изпълнителя, да се яви на обекта за приемане на изпълнените СМР, в това число
да подпише съответния протокол за изпълнени СМР – Акт обр.
19. В случай, че възложителят има възражения относно качеството на извършените
СМР, същият се задължава да ги впише в приемо-предавателния
протокол, като наличието на такива възражения не е основание за отказ за
подписване на приемо-предавателен протокол
Акт-образец 19. Съгласно чл. 8, ал. 3 в случай, че възложителят не се яви за
приемане на изпълнените СМР съгласно условията на предходната алинея, както и в
случай, че не направи незабавно основателни възражения за недостатъци, то ще се
счита, че всички изпълнени към датата на отправяне на съответната покана СМР са
изпълнени качествено без каквито и да са недостатъци или отклонения. В този
случай изпълнителят има право едностранно да състави приемо-предавателен
протокол – Акт-образец 19, който ще се счита за валиден в отношенията между
страните и спрямо трети лица и въз основа на който се дължи плащане от страна
на възложителя В чл. 13, ал. 2 е предвидено, че всяка рекламация следва да бъде
установена в тристранен протокол между възложителя, изпълнителя и избрано
заедно от страните трето лице, с правоспособност да упражнява строителен
надзор.
В Приложение № 1 към договора от 09.10.2017 г. са
описани видовете СМР – монтаж на топлоизолационна
система до шпакловка; обръщане до шпакловка; монтаж на ръбохранители
и водооткапи; удебелявания по криви участъци и монтаж
на подпрозоречен камък по борд /тераси/. Посочена е и ед. цена, лева без ДДС за
ед.м., със забележка, че е само за труд.
Приет е като доказателство протокол от 15.11.2017 г.
за изпълнени СМР на обект „Зл. Ключ“ към секция 3, с бригадир Д.Ш., в който са
описани следните работи: лепене топлоизолация и дюбел и шпакловка – 1108 кв.м.;
монтаж ръбохранители и водокапи
/140+73/ 213 кв.м. и обращане бордове с XPS – 183
кв.м. Протоколът е подписан от лицето, посочено като съставител – Е.и от Д. Ш..
Представен е протокол от 06.02.2018 г. за извършени
СМР на обект „Зл. Ключ“, с бригадир Д.Ш., а именно: монтаж на камък по борд
тераси – 160 м, със забележка, че се задържат 7 м. за нефугиран камък.
Протоколът е подписна от лицето, посочено, че го е съставило – Е..
Видно е от приложената по делото
електронна кореспонденция, че на 22.03.2018 г. от ищеца до ответника са
изпратени двата протокола от Златен ключ – Резиденция 3 с посочване и на цена.
Приети са доказателства, а това
обстоятелство не се оспорва и от ответника, че лицето Д.Ш. е бил служител на
ответника.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че фактура №
**********/01.10.2018 г. е осчетоводена при ищеца към 01.10.2018 г. по Дебит
сметка 411 Клиенти; Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги и Кредит
сметка 4532 Начислен ДДС за продажби. На 30.10.2018 г. процесната
фактура е сторнирана.
От
изслушаната съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвена, се установява, че към делото са приложени 2 бр.
протоколи обр. 19 за извършени видове СМР в
изпълнение на сключения между страните договор. В първия протокол е посочено,
че атакуваните видове СМР са изпълнение на обект „Зл. Ключ“, секция 3, към
15.11.2017 г. Протоколът е подписан от две лица, като само за едното е
посочено, че е бригадир Д.Ш.. Вторият протокол е от 06.02.2018 г. и е подписн само от едно лице, посочено като съставител на
протокола. В протоколите са посочени само количествата на извършените видове
работи, без да е посочена нито единичната, нито общата им цена. По делото е
приложен одобреният архитектурен проект за „Жилищен комплекс „Златен ключ“, с
подземни гаражи“, за Резиденции №№ 3 и 5. С Протокол обр.
19 от 15.11.2017 г., съставен в изпълнение на процесния
договор, са актувани следните видове работи: лепене топлоизолация и дюбел и
шпакловка – 1 108 кв.м.; монтаж ръбохранители и водокапи /140 +73/ 0 213 л.м. и обръщане бордове с XPS – 183
л.м. С Протокол обр. 19 от 06.02.2018 г., съставен в
изпълнение на процесния договор, е актуван следния
вид работа: монтаж камък по борд тераси – 160 м. В този протокол е вписана
следната забележка: „Задържат се 7 м. за нефугиран камък“. При извършения оглед
на място, вещото лице установява, че жилищен комплекс „Златен ключ“, описан в
сключения между страните по делото договор, се състои от 5 бр. сгради като две
от тях, означени като Резиденции 3 и 5, са били предмет на процесния
договор. Горепосочените 2 бр. протоколи обр. 19 са
съставени за извършени видове СМР в Резиденция 3. Към деня на огледа, сградата,
представляваща Резиденция 3 от жилищния комплекс е напълно завършена. Същата е
с изпълнена външна мазилка по фасадите и с декоративни елементи по тях. По первазите
на парапетите на терасите е изпълнена облицовка от каменни плочи. Съгласно
изложеното, вещото лице счита, че описаните СМР в Приложение 1 към договора за
извършване на СМР от 09.10.2017 г. и в протоколите обр.
19, приложени към делото, са изпълнени в сградата, представляваща Резиденция 3
от процесния обект. В приложените по делото 2 бр.
протоколи обр. 19 не са вписани забележки относно
некачествено изпълнение на описаните в същите видове работи, като в единия
протокол е вписана единствено забележка относно недовършен вид работа, а именно
неизпълнено фугиране на монтиран камък по бордовете на терасите. Към деня на
огледа, вещото лице не констатира наличие на недостатъци или на некачествено
изпълнение видове СМР от договорените такива между страните. По делото не са
приложени документи, от които да е видно дали са правени рекламации относно
качеството на изпълнените договорени видове СМР. В заключението е прието, че
договорените между страните и описани в протоколи обр.
19 видове СМР са изпълнени качествено. Вещото лице констатира, че процесната Резиденция 3 е изпълнена с някои отклонения от
одобрения за същата архитектурен проект. На първия и втория етажи са изпълнени
тераси с по-големи размери от тези, предвидени с проекта, към апартаментите,
разположени откъм улицата. Третият етаж от сградата е изпълнен с по-голяма
застроена площ от предвидената с проекта, както и с по-големи тераси към южния
апартамент. Като ползва данните от приложения към делото архитектурен проект и
като съобрази фактическото изпълнение на място на процесната
сграда и след извършване на необходимите изчисления, вещото лице прави извод,
че актуваните количества на видовете СМР, описани в двата Протокола обр. 19, съответстват на изпълнените на място количества на
тези СМР, в Резиденция 3 от жилищния комплекс. В Приложение 1 към договора,
сключен между страните по делото, са посочени единичните цени на договорените
видове СМР. Съгласно същите, остойностяването на актуваните с двата протокола обр. 19 видове работи е в размер на 44 175,60 лева.
Това е общата стойност на извършените видове СМР в изпълнение на сключения
между страните договор. В съдебно заседание вещото лице допълва, че протоколите
по същност и съдържание отговарят на актове образец 19, тоест става дума за
описани в тях извършени видове СМР. Заявява, че спорните СМР са видими и
представляват изпълнена топлоизолация по фасадите, както и изпълнена облицовка
от каменни плочи по первазите на терасите. Посочва, че топлоизолацията се
покрива с мазилка, но въпреки това не е проблем да се установи дали е положена
или не.
При
съобразяване ангажираните доказателства – подписания между страните договор за
изработка, а това не е и спорно между страните, и изпратените по имейл и
получени от ответника протоколи, съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за изработка,
по който ищецът се е съгласил да извърши по искане на ответника изпълнение на СМР – монтаж на топлоизолационна система и обръщане на прозорци до
шпакловка без полагане на декоративна мазилка /само труд/, описани в
количествено-стойностна сметка – Приложение № 1 към настоящия договор, за обект
Жилищен комплекс „Златен ключ“, а именно Резиденция 3 и Резиденция 5, находящ се в м. „Кръстова вада“,
кв. 139, гр. София.
Съгласно трайно формираната съдебна практика по реда
на чл. 290 ГПК – решение № 65 от 24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.,
възнаграждението, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи за извършена и приета
работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени
СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Сред основните задължения на възложителя по
договор за изработка е да приеме извършената съгласно договора работа, като при
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се открият по-късно. При
липсата на такива възражения, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се
счита приета. В разглеждания случай от приетите по делото доказателства съдът
приема за установено, че ответникът е получил по имейл процесните
2 бр. протоколи, в които са конкретизирани видовете работи, за които се търси
плащане. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се доказа, че
протоколите имат характеристиките на протоколи образец 19. Вещото лице, след
оглед на място, дава категорично заключение, че работата, за която се търси
плащане е извършена и че няма недостатъци. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на ответника, че протоколът от 06.02.2018 г. не
доказва нищо, тъй като не е подписан. Доказа се по делото, че протоколът е
изпратен на ответника и след неговото получаване, а и след това, не са
направени възражения по описаната в документа работа. В договора е предвидено в
чл. 8, ал. 3,
че в случай, че възложителят не се яви за приемане на изпълнените СМР съгласно
условията на предходната алинея, както и в случай, че не направи незабавно
основателни възражения за недостатъци, то ще се счита, че всички изпълнени към
датата на отправяне на съответната покана СМР са изпълнени качествено без
каквито и да са недостатъци или отклонения. Представените протоколи са частни
документи по своя характер, като ответникът, у когото е доказателствената
тежест във връзка с направеното оспорване, въпреки предоставената от съда
възможност, не проведе доказване, че протоколите са неистински документи.
За да се освободи от заплащане на
възнаграждение по чл. 266 , ал.
1 ЗЗД при предпоставките на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, възложителят е длъжен да
направи възраженията си за неправилно изпълнение при приемане на работата. По
делото не са представени доказателства – изготвени и подписани от ответника
забележки, както е предвидено в договора между страните по възложената работа. В
практиката на Върховния касационен съд, обективирана
в решение № 187/13.01.2020 г. по т.д. № 3093/2018 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение №
99/11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на ВКС, І Т.О. и др., постановени по
чл. 290 ГПК безпротиворечиво се приема, че
недостатъците на престирания резултат, който е
предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане
на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва
да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
В разглеждания случай за изпълнените
работи са изготвени протоколи образец 19, процесните
СМР-та са извършени, което се доказа от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение по чл.
266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното между страните възнаграждение за
изработеното. Предвид изложеното предявеният иск за главница следва да се уважи
за пълния предявен размер. Основателно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
2/ По
отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
Ищецът търси заплащане на неустойка по чл. 14 от
договора. С чл. 14 е уговорено, че при забава на плащането, на която и да е
дължима сума от страна на възложителя, последният дължи на изпълнителя
неустойка в размер на 0,2 % на календарен ден от дължимата сума, но не повече
от 3 %. От ангажираните доказателства се установи, че ответникът не е заплатил
на ищеца претендираните в настоящия процес
строително-монтажни работи. Забавата е за период по-дълъг от предвидения
максимален срок, изразен в процент – 3 %, поради което „И.Б.“ ООД следва да
заплати неустойка в претенидрания с исковата молба размер
от 1 325,26 лева.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът. От негова страна са извършени разноски в общ размер на
5 325,93 лева, от които 1 822,03 лева за държавна такса, 503,90 лева
за депозит за вещо лице и 3 000 лева за платен адвокатски хонорар. Съдът
намира за основателно
заявеното в процеса от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, за който извод
съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените
заседания – две и извършените процесуални действия – изслушване на заключения,
без разпит на свидетели, както и какъв е размерът на дължимия хонорар по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, който е 1 895,03 лева.
При съобразяване изложеното, претендираното
възнаграждение следва да се намали до сумата от 2 200 лева. Ето защо на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 4 525,93 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: банкова
сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***,
Банка: „Уникредит Булбанк“ АД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД „И.Б.“
ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, офис
1-2, да заплати на „Е.С.“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с адрес: ***, сумата в размер на 44 175,60 лева /четиридесет и четири хиляди сто седемдесет и пет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение по
договор за изработка, сключен на 09.10.2017 г., за издадени протоколи от
15.11.2017 г. и 06.02.2018 г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на исковата
молба 04.12.2018 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 1 325,26
лева /хиляда триста двадесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
дължима неустойка по чл. 14 от договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „И.Б.“
ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***,
офис 1-2, да заплати на „Е.С.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата в размер на 4 525,93 лева /четири хиляди петстотин
двадесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: