№ 181
гр. Варна , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503327 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268 и сл. От ГПК и е образувано
Въз основа на въззивна жалба с вх. Per. № 26 911/ 30.09.2020 г. подадена от адв. Ж.А. от
САК, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване - гр. Варна, ул. „Габрово" 2-а, в
качеството на процесуален представител на Х. К. К. срещу решение № 2721 от 260290 от
11.09.2020 г., с което е отхвърлен предявения от доверителя й осъдителен иск с пр.
основание чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника К. Х. К., да му заплати сумата
от 23180.00 (двадесет и три хиляди, сто и осемдесет) лева, претендирала като недължимо
платена, в периода от 25.05.2015 г. до 14.08.2018 г. Не претендира разноски.
Въззиваемият К. Х. К., представляван от адв. Г.П. от ВАК, с адрес за връчване на
съдебни книжа и призоваване - гр. Варна, ул.Съборни № 56, ет.2 , оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че е банкетна, а обжалваното решение правилно. В съдебно
заседание поддържа жалбата и претендира разноски в размер на 1230 лева.
От служебната проверка, която съдът извършва преди постановяване на въззивно
решение по същество на спора, се установява, че въззивното производство е допустимо и
обжалваното решение валидно. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при допуснато
съществено процесуално нарушение, необоснованост и неправилно приложение на
материалния.
За да се произнесе по правилността на решението, съдът съобрази следното:
Ищецът е предявил в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с
1
правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и цена на всеки от тях, както следва - 2050 лева,
платени в периода от 25.05.20015 г, до 16.12.2015 г.; - 9 780 лева платени в периода от
08.02.2016г. до 02.12.206 г.; - 9360 лева платени в периода от 01.01.2017 - до 31.12.2017г.
; - 1990 лева платени в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
В уточняващата искова молба, ищецът е изложил фактически твърдения, че е баща на
ответника, че с решение № 259 от 20.01.2014 г. постановено по гр.д. № 10950 по опис на
ВРС за 2013 г. е осъден да изпълнява задължение за издръжка в пари, в размер на 350 лева
месечно, които е заплащал в полза на ответника редовно. Общата сума платена над
задължението за издръжка е в размер на 23180 лева /последна уточняваща молба от
19.03.2019 г. съответства на обстоятелствената част на уточняващата молба от 06.03.2019 г. /
и в този размер е сборът от претендираните суми.
Ответникът - К. Х. К. е пропуснал срока по чл. 131 от ГПК.
Този факт е констатиран от първоинстанционния съд в определение, постановено
по реда на чл. 140 от ГПК. На 29.08.2019 г. е постъпила молба с наименование „отговор на
искова молба", в който е обективирано искане за възстановяване на срока предвиден в чл.
131 от ГПК, но не и възражения по допустимостта или основателността на предявените
искове. По това искане лисва произнасяне на първоинстанционния съд, който едва на
10.09.2020 г. е оставил молбата без движение и е дал указания на ответника да обоснове
обстоятелствата, които са станали причина за пропускане на срока. В уточняваща молба,
ответникът е посочил, че учи в чужбина и е представил самолетни билети в превод на
български език. От тях се установява, че е пътувал от Дъблин за Рим на 23.06.2019 г. и от
Рим за София на 28.06.2019 г. От представеното с молбата удостоверение е видно, че
обучението му в Ню Касъл е започнало на 15.09.2015 г. и е завършило на 30.06.2019 г.
Изложени са твърдения, че лицето, което е приело съобщението на 22.03.2019 г. ведно с
разпореждане 11829 от 18.03.2020 г. , а именно Станка Стефанова, макар и баба на ищеца,
не му е предавала съдебните книжа, вкл. и призовката за първото съдебно заседание - л. 85
от делото.
Без да връчи преписи от молбата, без да провери изложените в нея обстоятелства,
вземайки предвид единствено изразеното в съдебно заседание становище на пр.
представител на ищеца, съдът е постановил определение за възстановяване на срока по чл.
131 от ГПК. С това е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е съобразил,
че ответникът е следвало да извърши действието, за което иска възстановяване на срока
едновременно с искането за неговото възстановяване, т.е. още с молбата от 29.08.2019 г.
Видно от постановеното протоколно определение съдът, не само е възстановил срока, но е
определил нов едномесечен срок за възражения. В последствие е основал решението си само
на едно правоизключващо възражение, без да излага мотиви за всички останали
правопогасяващи възражения. Нови срокове могат да се определят само, ако се отнасят до
редовността на книжата, които се представят едновременно, с искането за възстановяване на
срока. Нов срок е допустим само внасяне на суми за разноски. Проведената процедура по
реда на Раздел II. ..Възстановяване на срокове" ГПК е опорочена, поради нарушение на чл.
65, ал.2, чл. 66, ал.1 от ГПК. Доколкото само отказът да се възстанови срока, подлежи на
обжалване пред въззивния съд, възстановяването на срока е от категорията определения,
които подлежат на преценка с въззивното решение, като се съобрази доколко последното е
постановено възоснова на недопустимо за разглеждане възражение.
2
Съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ГПК, защото с протоколно
определение от 10.09.2019 г. е продължен срок за подаване на молба за възстановяване на
срок, което е изрично забранено. Със същото определение е дадено указание, да извърши и
действието, което е пропуснато , т.е. да подаде писмен отговор. След като е постъпила
уточняваща молба с вх. Per. № 67 240 от 17.09.2019 г. , съдът е следвало да констатира, че тя
отново се отнася само до искане за възстановяване на срока, но не обективира действие с пр.
основание чл. 131 от ГПК. Вместо да остави молбата без уважение и да даде възможност на
ответника да обжалва постановеното определение за отказ пред въззивния съд, съдът е
разгледал молбата в открито съдебно заседание, без да изиска да бъде предоставен препис,
който предварително да връчи на ищеца. Разрешил е процесуалното правоотношение между
ответника и съда, без да изложи мотиви по релевантните факти, като е основал становището
си, върху факта, че ищецът се е съгласил да бъде възстановен срока.
Действията на съда, които се отнасят до редовността на исковите молби и до
редовността на действията, които се преклудират с писмения отговор по реда на чл. 131 от
ГПК имат за адресат съответно ищеца или ответника. Процесуалните
правоотношения между съда и страните се развиват възоснова на императивни разпоредби,
за които съдът следи служебно, т.е. не могат да се дерогират по съгласие или липса на
възражения от страните. Законодателят е предвидил, че страните могат да се договарят по
предмета на спора, но не и по процесуални въпроси, които охраняват техните процесуални
права. Затова, когато съдът основава решението си върху нарушения на принципите на
гражданския процес, винаги извършва процесуално нарушение от категорията на
съществените. Основавайки решението си върху недопустимо възражение с правно
основание чл. 55, ал.2 от ГПК, направено с писмен отговор с вх. Per. № 95283 от 19.02.2019
г. съдът е постановил неправилен съдебен акт. Спорът е следвало да бъде разрешен, без да се
преценява, което и да е от възраженията, направени с писмения отговор поради тяхната
несвоевременност, включително и поради липсата на основанията за възстановяване на
срока. При това положение, въззивният съд приема, че решението е неправилно поради
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се основава на недопустимо
възражение на ответника. Претенцията на ищеца е доказана по основание, защото е
представил доказателство за извършени плащания. Относно техния размер е изслушано
заключение на вещото лице, което съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено,
поради което искът е доказан и по основание за 22 340 лева, като за разликата над тази сума
до претендираната от 23 180 искът е недоказан по размер.
За пълнота на мотивите, въззивният съд намира, че решението е неправилно и поради
нарушение на материалния закон. Безспорно в първоинстанционното и във въззивното
производство е било, че страните имат роднинска връзка по права линия баща - ищец и
син - ответник. Безспорно е също, че бащата е осъден да заплаща на сина си издръжка в
размер на 350 лева. Основанието на това задължение е чл. 150 от СК във връзка с чл. 143 от
СК, считано от 23.07.2013 г. до настъпване на законово основание, за нейното изменение
или прекратяване. Такова основание е навършване на пълнолетие, което е станало на
04.08.2014 г. Претенцията на ищеца се отнася до период след тази дата, като изрично във
всяка уточняваща молба посочва, че е продължавал да заплаща този размер издръжка при
липса на законово основание и не претендира връщане на тези суми, а само разликата над
350 лева месечно за целия период от м. май 2015 г. до м. м. август 2018 г. Не е било спорно,
че за месеците, които няма претенции ищецът е заплащал само 350 лева, затова някой от
месеците не са включвани в тези периоди. От исковата молба е било ясно, че ищецът
3
признава своя нравствен дълг да подпомага сина си с издръжка в размер на 350 лева, която
не дължи, но продължава да плаща и след навършване на пълнолетие. Видно от
представените платежни е, че претендира за връщане само на сумите над този размер, а за
месеците, в които няма представени доказателства, твърди, че е заплащал не повече от 350
лева.
След като първоинстанционният съд е приел недопустимия писмен отговор е
следвало да изложи мотиви към всяко правопогасяващо възражение в поредността, в която
са изложени. Въззивният съд приема, че писменият отговор не го обвързва със същото
задължените, по изложените по горе съображения за нарушение на процесуалните правила,
но излага мотиви към основателността на възражението по чл. 55, ал.2 ЗЗД доколкото
първоинстанционния съд е приложил този материален закон за да отхвърли изцяло
претенцията на ищеца. Въззивният съд дължи произнасяне и по възражението за изтекла
погасителна давност.
Между страните не е спорно, че посочените в исковата молба суми са изцяло
постъпили от сметката на ищеца в патримониума на ответника. Първоинстанционният съд е
обосновал основателност на възражението, с мотив, че ищецът е изпълнявал нравствен дълг,
като се е позовал на роднинската връзка и на извод, за нравите на съвременното
българско общество според което, родителите подпомагат децата си независимо, че са
навършили пълнолетие. Такова решение е необосновано, защото преди цитиране на
Постановление № 1/79 г. ПВС, съдът следва да изложи анализ на доказателствата.
От заключението на вещото лице се установява, че в периода от 25.05.2015 г. до
14.08.2018 г. К. Х. К. е получил от Х. К. К. общо 36 340 лева. Извън предмета на
претенцията за връщане са сумите, които Христо Констативнов К. е продължавал да
заплаща на ответника до 350 лева месечно, т.е. за сумата от 14 000 лева. Няма спор между
страните, че след навършване на пълнолетие, бащата изпълнява нравствен дълг да
подпомага вече пълнолетния си син. Предмет на исковата претенция са сумите над 350 лева
месечно, като ищецът твърди, че ответникът е получавал без основание, а ответникът, че
цялото плащане е извършено в изпълнение на нравствен дълг. Не е спорно, че ищецът
съзнателно е предоставил сумата от 36 340 лева на своя син, по неговата сметка и от тази
сума 14 000 лева, са сбора от сумите, за които извън съдебно признава, че е заплащал като
издръжка без да е имал това задължение и не ги претендира за връщане. До тази сума
признава своя бащински нравствен дълг
Останалата част възлиза на 22 340 лева. Въз основа на представените писмени
доказателства, съдът приема, че прехвърлянето на тази сума е сторено лично от ищеца и
след негово доброволно и самостоятелно решение. В тежест на ответната страна е да
докаже, съществуването на основание за това разместване на имуществени блага.
Нравственият дълг не се предполага само от родствената връзка и продължаване на висшето
образование, а следва от обективни нужди, които да са представлявали пречки за
нормалното съществуване на близък човек, а конкретният случай следва да са били
разходени точно за задоволяване на тези нужди. Тежестта на доказване е за ответника. По
делото не са представени доказателства, че с предоставените суми да извършени плащания,
които могат да бъдат възприети от съда като дадени в изпълнение на нравствен дълг. Освен
съзнателното изпълнение, необходимо е още признато от чл. 55, ал. 2 от ЗЗД като условие за
задържане на даденото, да е било разходено за целта, за която е предназначено.
4
Освен родството, за да възникне нравствен дълг между пълнолетни лица е
необходимо да съществуват сериозни житейски причини и фактически основания.
Причините и основанията се доказват, защото за да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2
от ЗЗД следва да се установи съществуването на нравствен дълг на едно лице спрямо друго
по обективни критерии, произтичащи от установените и възприети в обществото правила и
норми. Съдът приема, че нравственият дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД има обективен
характер и не зависи от преценката на лицето, решило да извърши нещо, считайки го за свой
дълг. Освен това съдът счита, че подобно действие и спрямо низходящ не би могло да се
приеме за изпълнение на нравствен дълг по принцип, защото не всяко предоставяне на
облага на пълнолетни низходящи може да се счита за изпълнение на нравствен дълг, като
безспорно съществуват задълженията за взаимопомощ между роднините от един близък
кръг, но във всеки конкретен случай има значение нуждата от такава помощ, стойността
на предоставените блага и начинът на тяхното разходване.
Единственото доказателство, събрано по искане на ответника, за установяване на
нравствен дълг са показанията на бившата съпруга на ищеца и майка на ответника. От
показанията се установява, че родителите са провеждали разговори за бъдещето на общото
им, вече пълнолетно дете. Разговорите не пораждат твърдяното от ответника нравствено
задължение. Нравствените задължения не подлежат на договаряне.
В заключение, въз основа на събраните по делото доказателства, настоящия въззивен
съд приема, че не е установено съществуването на нравствен дълг за парична сума в размер
на 22 340 лева, поради което претенцията в тази част следва да бъде уважена, а за разликата
над 22 340 до претендираните 23180 лева, отхвърлена като недоказана по размер. Поради не
съвпадане на правните изводи, относно поставения с възражението на ответника въпрос -
дали е налице нравствен дълг, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон. Обжалваното решение,
не е мотивирано от анализ на събраните по делото доказателства, относно подлежащите на
доказване факти, а с пасажи от съдебна практика, поради което е необосновано.
Въззивният съд дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.
Това възражение не се преклудира с изтичане на срока за писмен отговор, съобразно
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г, ОСГТК. След
като е допустимо, възражението да бъде направено за първи път пред въззивната инстанция,
то настоящата счита, че независимо къде е обективирано, дори и в недопустим писмен
отговор, то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Претендираното
вземане не произтича от задължение за издръжка /над 350 лева/, макар и да е престирано
едновременно с него, което се установява, от признанието на ищеца, че е продължил да
заплаща издръжка и след навършване на пълнолетие на ответника, без да е било необходимо
да бъде осъждан. Тъй като не се касае за периодични плащания, то погасителната давност е
5 годишна. Претендират се недължимо платени суми от начален момент от 25.05.2015 г.
Исковата молба е предявена на 08.02.2019 г. , преди изтичане на 5 годишния погасителен
срок. Ищецът е упражнил правото си на иск, с което е прекъснал срока на погасителната
давност преди изтичането му. Независимо, че страните са роднини по права линия, след
04.08.2014 г. е отпаднала забраната по чл. 115 т. 1 от ЗЗД, защото ответникът е навършил
пълнолетие.
С оглед изхода на спора е неоснователно и искането за присъждане на разноски,
направени от въззиваемия пред въззивния съд. Съдът не е сезиран с искане за присъждане на
5
разноски от въззивника. Направените от ищеца разноски в първоинстанционното
производство, следва да бъдат присъдени в размер на 1175.78 лева съответен на уважената
част от иска. Направените от ответника разноски в размер на 47.48 лева, следва да бъдат
присъдени в полза на ответника, съобразно правилото на чл. 78, ал.З от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260290 от 11.09.2020 г. постановено по гр.д. № 2047 по опис
на ВРС за 2019г.
и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, м. Траката, ул. „Осма" №
66а, ДА ЗАПЛАТИ на Х. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, м. „Траката", ул.
„Осма", сумата от 22 340 лева /двадесет и две хиляди триста и четиридесет/ лева
представляващи недължимо платен сбор от банкови преводи в общ размер от 23180 лева, за
периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2018 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 22 340 лева до
претендираната сума от 23 180 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, м. „Траката", ул. „Осма" №
66 а, ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.К. с ЕГН ********** от гр. Варна, м-ст Траката, ул. „Осма"
сумата от 1175.78 (хиляда сто седемдесет и пет точка седемдесет и осем) лева,
представляваща направените разноски в първоинстанционното производство, съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.К.К. с ЕГН ********** от гр. Варна, местност Траката, ул. „осма" ДА
ЗАПЛАТИ на К.Х. К., ЕГН: **********, от гр. Варна, м. „Траката", ул. „Осма" № 66 а,
сумата от 47.48 /четиридесет и седем точка четиридесет и осем/ лева, представляваща
направените разноски в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал.З от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6