Р Е Ш Е Н И Е
№………./.......
05.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на шести април през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1592 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
исковата молба на И.П.В.,
ЕГН **********, и В.Г.В., ЕГН **********,
двамата от с.
Страшимирово, обл. Варна, с която срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София” №7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д.,
са предявени следните искове:
1.
за
заплащане на сума от по 200 000 лева на всеки един от ищците, съставляваща общия
претендиран размер на дължимите им обезщетения за обезвреда на претърпени от
тях неимуществени вреди в резултат на
смъртта на тяхната дъщеря Р. В. Г., б.ж. на гр. Варна, починала в резултат на
ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път „I-9” от републиканската пътно
мрежа, на 1200 м. След средния разклон за с. Близнаци, обл. Варна в посока от
гр. Бургас към гр. Варна по вина на
водача на л.а. „Мазда-3” с ДК № В 1818 РК К.И.К. ***, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване
на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №223113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
2.
за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху всяка от една от горните суми, считано от датата на увреждането (28.02.2014г.) до окончателното им плащане.
Наред с това ищците претендират осъждане на ответника
да им заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78,
ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на страните,
разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето
на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в открито
съдебно заседание от 06.04.2017г.
За да се произнесе по същество на предявените искове,
съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите
към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на главните искове
е претендираното пряко право на ищците И.П.В. и В.Г.В., като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя
– ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Р. В. Г., починала в
резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път „I-9” от
републиканската пътно мрежа, на 1200 м. след средния разклон за с. Близнаци,
обл. Варна в посока от гр. Бургас към гр. Варна, с МПС - л.а. „Мазда-3” с ДК №
В 1818 РК, управляван от водача К.И.К. и
по негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №223113000732987, издадена от „ЗАД ЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД.
Претендираните обезщетения за обезвреда на понесените
неимуществени вреди са в размери от по 200 000 лева за всеки един от ищците.
Същите се претендират ведно
със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на увреждането - 28.02.2014г., до окончателното им плащане.
С оглед датата на твърдяното увреждащо деяние (28.02.2014г.) така предявените
искове намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм., ДВ бр.102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
От изисканото и приложено по делото НОХД №489/2015г. на Варненски окръжен съд, се
установява, че с влязла
в сила присъда №80/25.09.2015г. водачът К.И.К., ЕГН **********,*** е бил
признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.343, ал.1, б. “в” от НК, за това, че на 28.02.2014г. на главен път „I-9“ от Републиканската пътна мрежа на
България /Европейски път „Е-87“/, на 1200 метра след средния разклон за с.
Близнаци, област Варна, в посока от гр. Бургас към гр. Варна, при управление на МПС - л.а. „Мазда
3” с ДК № В 1818 РК,
нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р. В.
Г., ЕГН **********, за което му е било наложено съответно наказание.
С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с
чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда има доказателствено значение за
вината, деянието на извършителя – К.И.К., и неговата противоправност.
Фактът, че между застрахователя ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД и собственикът на лекия автомобил, с който е причинено
увреждането - л.а. „Мазда-3” с ДК №В 1818 РК, е налице валидно сключена и
действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по полица №23113000732987,
не се оспорва от ответното дружество. Същият е и установен служебно от
извършената справка в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), което съдът е указал на страните с доклада по
делото (т.9).
Видно от приложената на л.50 от ДП №37/2014г. по описа на ОСлО-Варна справка в
регионална база КАТ – Варна виновният за ПТП
водач К.И.К., ЕГН **********, е регистриран като собственик на л.а.
„Мазда-3” с ДК №В 1818 РК, считано от 11.03.2009г. до датата на справката
14.04.2014г. С оглед на това и съобразявайки разпоредбата на чл.257, ал.2 ат КЗ
(отм.), обосновано следва да се приеме, че към момента на настъпването на
застрахователното събитие - 28.02.2014г.,
същият е бил обхванат от
застрахователната закрила на тази застраховка.
По делото няма спор между страните, установява се по
безспорен начин и от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и тези,
съдържащи се в приложеното по настоящото дело НОХД №489/2015г. по описа на ВОС,
н.о. - протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.02.2014г., ведно с фотоалбум
(л.49-52, л.62-93 от ДП №37/2014г.),
докладна записка №535/28.02.2014г. (л.11 от ДП №37/2014г.),
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт
№6/01.03.2014г., издаден от Община Аврен, обл. Варна, че в резултат на ПТП,
виновно причинено на 28.02.2014г. от водача К.К., е
причинена смъртта на водача на л. а. „Пежо 206“ с ДК № В 5551 РА, Р. В.
Г., ЕГН **********. Видно от представеното по делото заверено копие от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№33/23.03.1974г. на ОНС Белослав, ищците са нейни родители, загубили неочаквано
и по нелеп начин своята дъщеря.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за
установена причинно-следствената връзка между виновното и противоправно
поведение на застрахования водач К.К. и увреждането на пострадалата Р. В. Г.,
ЕГН **********, поч. на 28.02.2014г., което налага извода за
безспорна доказаност на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество – застраховател за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни действия на
застрахования водач, обхванат от действието на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Възражението на ответното застрахователно дружество, че от страна на
пострадалата при ПТП Р. В. Г. е налице съпричиняване на настъпилите в резултат
на процесното ПТП вреди, съдът приема за неоснователно.
Възражението се основава на твърдения, че самата пострадала като водач на
л.а. „Пежо 206“ с ДК № В 5551 РА, е допуснала
нарушение на правилата за движение по пътищата – не е контролирала в достатъчна
степен управляваното МПС, именно с оглед на което не е могла да реагира
своевременно на създалата се опасност на пътя и да избегне ПТП, не е била и с
поставен обезопасителен колан, с което сама е поставила себе си в риск от
увреждания.
Съобразно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение №169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г. на ВКС,
ТК, II т. о. и Решение №98/24.06.2013г. по т. д. №596/2012г., на
ВКС, ТК, II т. о., релевантно за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД
е само това конкретно установено поведение на пострадалия - действие или
бездействие, чието проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат.
В конкретния случай, за да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, е необходимо да се установи, че поведението на
пострадалата е в пряка причинна връзка със собствената й смърт.
На първо място, както съдът е указал и с доклада си
по делото, в тежест на ответното застрахователно дружество е да установи
твърдените от него факт за допуснати от страна на пострадалата нарушения на
правилата за движение по пътищата и за липса на поставен обезопасителен колан
по време на пътно-транспортното произшествие, а доказателства в тази насока не
са представени.
На второ място, с оглед безспорно установения с
влязлата сила на наказателния съд механизъм на настъпване на процесното ПТП, в
т.ч. фактите, че водачът К. К. е управлявал МПС със скорост над пределно
допустимата за конкретния пътен участък, именно в резултат на което е допуснал
сблъскванията както с предходно движещия се в неговата пътна лента автомобил
(л.а. „Тойота Ярис” с ДК № ТХ 5598 ХВ, управляван от
водача Иванка Петрова), така и с автомобила, управляван
от пострадалата Р. Г. и движещия се след него автомобил - л.а.
„Хюндай” с ДК № СА 0929 СК, управляван от водача Антон Станков, съответно фактите, установени както от
писмените доказателства по приложеното ДП №37/2014г. по описа на ОСлО-Варна, така и от
влязлата сила на наказателния съд, досежно мястото на удара
между л.а. „Мазда 3” с ДК № В 1818 РК, управляван от водача К.К.,
и л.а. „Пежо” с ДК № В 5551 РА, управляван от водача Р. Г.,
местоположението на двата автомобила след ПТП и уврежданията по тях, не би
могло обосновано да се предположи, че от страна на пострадалата Р. Г. са били
допуснати конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до
или обуслови процесното ПТП. В още по-малка степен би могло да се предположи,
че евентуално допуснати от нейна страна нарушения са в пряка и непосредствена
връзка със смъртта й.
На трето място, макар по делото да липсват конкретни
данни, че пострадалата е била без предпазен колан, то с оглед получените от нея
травми не би могло обосновано да се приеме, че поставеният
обезопасителен колан би ги локализирал и ограничил по вид и
тежест, съответно не би се стигнало до леталния изход.
Ето защо съдът приема за недоказано, че от страна на
пострадалата Р. Г. са били
извършени действия или бездействия, довели до съпричиняване на вредоносния
резултат.
При
определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди, съдът взе предвид следното:
Установено е по делото, че ищците И. и В. В. са
понесли много тежко смъртта на своята дъщеря Р. Г. и
продължават да понасят изключително тежко загубата. Разпитания по делото
свидетел С. В. Иванов установява създадената близост, разбирателство и взаимна
обич между родителите и тяхната дъщеря, силната връзка, сплотеност и
загриженост, които родителите са имали към своята дъщеря, всеотдайните им грижи
и подкрепа както към нея, така и към невръстните й деца след разтрогването на
брака й, както и голямата мъка, която ищците са понесли от тежката загуба,
психическите страдания, мъка и душевни болки, които продължават да изпитват от
смъртта на детето си.
Неочакваната и нелепа загуба е нанесло тежка травма и
за двамата родители. От показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че след смъртта на дъщеря си ищцата И. В.
е станала затворена, трудно преживява загубата,
обезверена, избягваща всякакви социални контакти. Емоционално била съкрушена,
плачела често. Единствена утеха намирала в грижите за децата на починалата си
дъщеря. Ищецът В. В. също бил съкрушен от загубата на дъщеря си, макар и
да не показвал това така видимо, опитвайки се „да бъде по-силен“, да се държи
като мъж и да бъде опора на близките си. Семейството било много сплотено,
членовете му разчитали за всичко един на друг, като до катастрофата, както
родителите помагали на своята дъщеря, така и Р. помагала и се грижела за своите
родители. След неочакваната и нелепа загуба на дъщеря им родителите се
променили емоционално, с ежедневно негативно
преживяване на мъката от нейната загуба и осезателно усещане на нейната липса.
Наред с горното съдът взема предвид факта, че ищците
са загубили най-близък човек – дете, което, макар и пораснало и със собствено
семейство, е било в млада възраст (ненавършило 40 години), на чийто грижи и
подкрепа ищците тепърва е следвало да разчитат, както и обстоятелствата, при
които е настъпила злополуката с него, получените множество увреждания и
настъпилата в резултат на тях мъчителна смърт. От друга страна, съдът отчита и
фактите, че ищците имат и друго дете, както и внуци – деца на починалата им
дъщеря, които, разбира се, не могат да я заместят, но грижите и радостите около
тях до известна степен ще запълват настъпилата празнота.
При тези фактически данни,
като отчита и обществения критерий за
справедливост, съществуващите в страната обществено - икономически условия на
живот, динамиката на икономическите процеси в страната, стояща в основата на
непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване,
съдебната практика по аналогични случаи, като взема предвид и житейски
оправданото, както и обстоятелството, че установената в чл.52 от ЗЗД свобода за
преценка на съда не е безгранична, а следва да се съобразява и с принципа за
забрана на обогатяването на пострадалия, съдът
определя общият размер на обезщетението на засегната неимуществена ценност,
установена за всеки един от ищците на 120
000 лева.
С оглед на това съдът намира предявените от ищците преки искове срещу застрахователя за обезвреда на търпените от
тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Р. В. Г., починала в
резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път „I-9” от републиканската
пътно мрежа, на 1200 м. след средния разклон за с. Близнаци, обл. Варна в
посока от гр. Бургас към гр. Варна, причинено виновно от К.И.К. *** като водач на л.а. „Мазда-3” с ДК
№ В 1818 РК, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №223113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, за основателни
и доказани в размери от по 120 000 лева,
в които именно размери исковете се уважават, като в останалата им част до
пълните претендирани размери от по 200 000 лева, същите се отхвърлят като недоказани.
Дължимите обезщетения следва да се присъдят ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.02.2014г.
За да постанови този резултат по предявените
акцесорни искове, съдът взе предвид следното:
Прякото право на увредения, установено със закона -
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, поради което
застрахователят като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент
на обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84,
ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона
вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото
увреждане.
В областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
важи принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по силата на деликтната отговорност, но не повече от
уговорената в договора сума, като застрахователят следва да обезщети реално
претърпените вреди от третото лице, в т.ч. и законната мораторна лихва. Това
разбиране е в унисон с общоустановената практика в Европа, аргумент в негова
подкрепа може да се изведе и от разпоредбата на чл.226, ал.2 КЗ (отм.),
съгласно която при предявен спрямо него пряк иск от увреденото лице
застрахователят не може да прави възражения по чл.224, ал.1 КЗ (отм.), към
който препраща нормата на чл.223, ал.2 КЗ (отм.).
Изрично в този смисъл е и постоянната практика на
ВКС, изразена в редица решения – например решение №45/15.04.2009г. по т.д.
№525/2008г. на ВКС, ТК, решение №72/30.04.2009г. по т.д. №475/2008г. на ВКС,
ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. №192/2006г. на ВКС, ТК, в
т.ч. и в постановените по новия съдопроизводствен ред решения на ВКС,
Търговска колегия, второ отделение: решение №97/06.07.2009г. по т.д.
№745/2008г., решение №6 от 28.01.2010г. по т.д. №705/2009г., решение №72 от
30.04.2009г. по т.д. №475/2008г., решение №175 от 28.10.2010г. по т. д.
№54/2010г., решение №200 от 22.11.2010г. по т.д. №84/2010 г. и др.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане, придружено с договори за правна помощ, сключени при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (л.51,52), в полза на
пълномощника на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съобразно уважения размер на исковете, в размери от по 3 930
лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД следва да бъде осъден и да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд следващите се държавни такси за уважените
искове, определени съобразни правилото на
чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.).
Размерът на дължимата държавна такса за всеки един от
уважените главни искове е 4 800 лева, или сумата, която ответникът следва да
плати, е в общ размер на 9 600 лева.
Въз основа на
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Света София” №7, ет. 5, представлявано от изпълнителните
директори А.Л.и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на И.П.В., ЕГН **********,***,
сумата 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща дължимо обезщетение а обезвреда на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Р. В. Г., починала в резултат
на ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път „I-9” от републиканската пътно
мрежа, на 1200 м. След средния разклон за с. Близнаци, обл. Варна в посока от
гр. Бургас към гр. Варна, с МПС - л.а. „Мазда-3” с ДК № В 1818 РК, управляван
от водача К.И.К. и по негова вина, и
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №223113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 28.02.2014г., до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ така
предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 120
000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от
датата на увреждането - 28.02.2014г., до окончателното й плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Света София” №7, ет. 5, представлявано от изпълнителните
директори А.Л.и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., ЕГН **********,
ЕГН **********,***, сумата 120 000 лева (сто и
двадесет хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение а
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Р. В.
Г., починала в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път „I-9”
от републиканската пътно мрежа, на 1200 м. След средния разклон за с. Близнаци,
обл. Варна в посока от гр. Бургас към гр. Варна, с МПС - л.а. „Мазда-3” с ДК №
В 1818 РК, управляван от водача К.И.К. и
по негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №223113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 28.02.2014г., до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ така
предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 120
000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от
датата на увреждането - 28.02.2014г., до окончателното й плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №7, ет. 5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С.Б.С.,***, с ЕГН **********, като пълномощник на И.П.В., ЕГН **********,***,
сумата 3 930 лева (три хиляди деветстотин и тридесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №7, ет. 5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С.Б.С.,***, с ЕГН **********, като пълномощник на В.Г.В., ЕГН **********,
ЕГН **********,***, сумата 3 930
лева (три хиляди деветстотин и
тридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Света София” №7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на
съда, сумата 9 600
лева (девет хиляди и шестстотин лева), представляваща общия размер на
държавните такси, дължими по уважените искове за тази инстанция, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: