О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 05.08.2020
година, гр.
Бургас
Бургаският административен съд, първи състав, на пети август две хиляди
и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1431 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
Х.Я.Г., чрез пълномощника –адвокат С.К. ***, със съдебен адрес:***, офис 2, против
Областна дирекция на МВР- Бургас. Предявен е осъдителен иск, с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В
обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че срещу ищеца е било
издадено Наказателно постановление № 19-0769-004855 от 09.10.2019г. на Началник
група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ и по повод на неговото
обжалване е образувано НАХД № 5339 от 2019г. по описа на Районен съд-гр.Бургас,
приключило с Решение № 458 от 16.04.2020г., с което оспореното НП е отменено, в
частта с която се налагат административните наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване
от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца, като незаконосъобразно
в тази част. Сочи се, че само наказанието „глоба“ в размер на 200 лева е било
потвърдено. Изрично се изтъква, че нито жалбоподателят, нито наказващият орган
са подали касационна жалба срещу този съдебен акт и той влязъл в сила на
04.06.2020г.
Описва се,
че се предприемат постъпки за обезщетяването на понесените от лицето
незаконосъобразни действия на служителя от ОД на МВР-гр.Бургас, „издал срещу мен отмененото от съда
наказателно постановление и подал жалбата, срещу отменителното съдебно решение“.
Иска се присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на
300 /триста/ лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в
производството по НАХД № 5339 от 2019г. на РС-гр.Бургас, както и законната
лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на отменителното решение –
04.06.2020г. до окончателното плащане на тази сума. Претендират се и разноските
по настоящото дело.
С
Разпореждане № 3003 от 27.07.2020г. исковата молба е оставена без движение и съдът
е указал на ищеца, чрез неговия пълномощник, да уточни изрично изрично от какво
произтичат твърдяните имуществени вреди, т.е. дали от частично отмененото
наказателно постановление /незаконосъобразен акт/ или от действия на служител
на ОД на МВР-гр.Бургас, като се опишат точно какви са тези действия. Посочено
е, че в началото на исковата молба се заявява, че съдебното решение влязло в
сила на 04.06.2020г. и не било обжалвано от административнонаказващия орган,
нито от ищеца /жалбоподател по АНД/, а на стр.2 от ИМ се описва, че служителят
„подал жалба срещу отменителното съдебно
решение“. Изрично е указано да се посочи какво е основанието, от което
произтичат твърдените имуществени вреди- дали това е платеното адвокатско
възнаграждение по посоченото дела или друго. Указани са последиците от
неизпълнение на дадените указания- прекратяване на производството.
Както е
известно, вредите, които подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ могат да произтичат от незаконосъобразни действия, бездействия на органи,
осъществяващи административна дейност или от незаконосъобразни административни
актове, т.е. в исковата молба следва ясно и недвусмислено да се посочи от какво
произтичат твърдените вреди.
Съобщението е връчено на пълномощника на ищеца на 31.07.2020г. В
указаният срок, с допълнителна уточнителна молба ищецът сочи, че претендираното
обезщетение за причиняване на имуществени вреди се основава на предприетото
наказателно преследване срещу него, посредством съставяне на акт за
установяване на нарушение и издадено наказателно постановление, частично
отменено от съда, в посочената част. Действията, които ищецът описва се
свързват именно с издаване на наказателното постановление, тъй като органът
непрецизно изследвал фактите и издал НП, което не следвало да бъде изготвяно,
респективно не следвало да се налагат описаните наказания, отменени от съда.
Основанието за причиняване на вредите са именно „направа на разходи за оспорване на издаденото наказателно постановление
пред съда, с отмяната на което са налице предпоставките за ангажиране
имуществената отговорност на административния орган в съответствие с
постановките на ТР № 1 от 15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от ВАС“.
Сочи се, че описаните действия по обжалване на съдебното решение от
страна на служител на ОД на МВР е „непрецизно,
останало от стара бланка, върху която е работено за изготвяне на исковата молба“.
Следователно, с направените уточнения изрично се потвърждава, че вредите чието обезщетяване се
търси, произтичат именно от платен адвокатски хонорар в производството по
оспорване на частично отмененото НП, в размер на 300 лева.
С
депозиране на писменото уточнение на исковата молба, ищецът счита, че исковата
молба е редовна, поради което следва да се извършат следващите се съдопроизводствени
действия, с изпращане препис на исковата молба и приложенията, за отговор по
реда на чл.131 от ГПК, респективно с насрочване на делото в открито заседание.
Съдът изиска служебно АНД № 5339 от 2019г. по описа на РС-гр.Бургас в
неговата цялост, за прилагане по настоящото дело, до приключването му с
окончателен съдебен акт.
При извършената служебна проверка относно процесуалната
допустимост на предявения иск, съдът констатира следното:
Изпращането на препис от исковата молба и уточненията към нея, ведно с
приложените доказателства са обусловени от извършването на преценка дали
предявеният иск е допустим или не. Този извод следва от систематичното и
логическото тълкуване на нормите на чл.130 и чл.131 от ГПК. В първата
разпоредба, законодателят указва, че „когато
при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може
да се подаде частна жалба, от която препис за връщането не се представя.“.
Едва при положителен отговор на въпроса дали искът е допустим, законодателят
указва изпращането на препис от нея, със съответните приложения на ответната
страна, със съответни указания. В противен случай, нормата на чл.130 от ГПК
щеше да се съдържа хронологично след разпоредбата на чл.131 от ГПК. При това
положение, изпращането на книжата по делото въобще е обусловено от извършената
положителна преценка за допустимост на исковата претенция.
Съгласно
задължителните указания на ТР № 2 от 2009г. на ВАС, съдилищата не могат да
присъждат разноски в адмнистративно-наказателните производства, поради липса на
правна уредба към онзи момент. Освен това, съгласно указаното в т.1 от ТП № 2
от 2015г. на Общото събрание на ВКС и ВАС, исканията за обезщетяване на
направени разноски по този вид дела подлежат на разглеждане по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и съобразно чл.205 от АПК. В случаят се иска се осъждане на
ответното юридическо лице да заплати описаната сума, представляваща причинени имуществени
вреди от незаконосъобразно НП, частично отменено в описаната част, с която били
наложени наказанията „глоба“ в размер
на 100 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от три месеца, ведно със законната лихва върху тази
сума от влизане в сила решението за частичната отмяна на този акт, до
окончателното плащане. Изрично е уточнено в исковата молба и направеното
уточнение, че вредите са изразяват „в
направа на разходи за оспорване на издаденото НП пред съда“.
Вярно е, че съгласно указаното в ТР № 1 от
15.03.2017г. по т.д. № 2 от 2016г. на ВАС на РБ „При
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.“
Този резултат се основава на обстоятелството, че както ЗАНН, така
и НПК, към който този закон препраща, не предвиждат друга законова възможност
за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено
административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски
хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, с
оглед приложението на чл.1, ал.1 от този закон.
От приложеното по
настоящото дело производство по АНД № 5339 от 2019г. по описа на БРС, приключило
с краен акт, се установява:
Делото е образувано на 25.11.2019г.,
а първото и второто открити заседания са проведени съответно на 10.01.2020г. и 06.03.2020г.
И в двете публични заседания жалбоподателят е представляван от упълномощения си
процесуален представител по това АНП.
На 16.04.2020г. е постановено
решение по процесното АНП, с което оспореното постановление е отменено частично,
като незаконосъобразно по отношение наложените две кумулативни наказания за
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Наказанието „Глоба“ в
размер на 200 лева, наложено на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4
от ЗДвП, за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП е потвърдено. Не се и твърди срещу
този съдебен акт да е подадена в срок касационна жалба, нито се установява
такова обстоятелство от материалите по делото и действително, на 04.06.2020г.
решението влязло в законна сила, както е отразено надлежно и върху самия съдебен
акт в оригинал.
Видно от текста на решението, съдът не
се е произнасял по въпроса за разноските, но не се и установява да е правено
такова искане. Претенция от такова естество не е формулирана в жалбата, нито е направена
от жалбоподателя или неговия пълномощник в проведените две съдебни заседания,
за които страната е била призована редовно и е представлявана, а в последното
заседание са присъствали, както жалбоподателят лично, така и неговият
пълномощник.
При
преценка допустимостта на предявения
осъдителен иск от правна страна, съдът съобрази, както следва:
Считано от 03.12.2019г. настъпиха
законодателни промени, а именно влязоха в сила изменения и допълнения на Закона
за административните нарушения и наказания, обнародвани в Държавен вестник,
бр.94 от 29.11.2019г., съгласно които е създадена нова „Алинея 3“ на чл.63 от ЗАНН със съдържание, както следва: „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.“Както е известно, правомощията на съда при разглеждане на
жалбата срещу НП или ЕФ са предвидени именно в нормата на чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Следователно, цитираните от ищеца указания на съществуващата до момента
задължителна съдебна практика са неприложими. Това е така, защото считано от
посочената дата на влизане в сила на законодателната промяна вече е налице регламентирана
правна възможност за присъждане на разноски по този вид дела и с уреждането на съответния
институт в административнонаказателното производство автоматично отпада съществуващата
до този момент друга процесуална възможност тези разноски да се претендират
като имуществени вреди в отделна процедура, а именно в производство по
обезщетение, съгласно чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Двете открити
заседания по делото са проведени именно след влизане в сила на законодателната
промяна, като жалбоподателят е участвал лично и с упълномощен процесуален
представител в проведеното на 06.03.2020г. заседание. Претенцията за присъждане
на разноски е следвало да се заяви в хода на оспореното пред съда НП, защото тя
е обусловена от изхода на делото. Тя е акцесорна претенция и уважаването й е
обусловено от евентуалното отменяне на НП изцяло или отчасти и именно съдът
разглеждащ това административно-наказателно производство е следвало да съобрази
в каква степен да бъде уважена тази акцесорна претенция, разбира се, ако е
направено такова искане от съответната страна. Независимо, че не се установява
съдът да е сезиран с подобно искане в хода на съдебното производство по
разглеждане жалбата срещу процесното НП, възможността за присъждане на такива
разноски е преклудирана с приключване на последното съдебно заседание по
оспорването на НП, в случаят на 06.03.2020г. Ако се приеме противното, би се
стигнало до признаване на възможността, след приключване на съответното АНП с
влязъл в сила краен акт да се допусне присъждането на разноски за втори път в
отделно производство или с други думи да се стигне до пререшаване на въпроса за
разноските в отделно производство, каквото би било несъвместимо с действащата
правна уредба въобще, което освен това би нарушило и стабилитета на съдебния
акт. Във всички видове съдебни производства, правоимащата страна /в чиято полза е постановен съдебен акт/
има и право да й се присъдят направените разноски, което е нейно процесуално право
и произтича от изхода на делото. В случаят,
такова искане е било допустимо, след осъществената законодателна промяна, а при
евентуално сезиране съдът е следвало да се произнесе в частта за разноските по
реда на АПК /чл.63, ал.3 от ЗАНН/.
При действащата нормативна уредба само Районен
съд-гр.Бургас е бил компетентен да се
произнесе по искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя /ищец
по настоящото дело/, обусловена от изхода от делото, ако е било направено
своевременно до последното открито заседание, преди да бъде постановен съдебен
акт. В случаят, този съдебен акт не само, че е постановен, но и към подаване на
исковата молба по настоящото дело е влязъл в сила, както сочи и самият ищец. С
промяната на нормативната уредба, предявяване на подобни претенции по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вече е НЕДОПУСТИМО, след като е предвидена изрична възможност
в хода на самото производство по обжалване да се присъждат разноски по делото.
Тази възможност по реда на ЗОДОВ
остава открита към момента само за завършилите производства, в които е
постановен краен съдебен акт, преди да бъде изменена нормативната уредба или в
случай, че съдебният акт е изготвен след настъпването на законовата промяна, но
само при положение, че последното открито заседание по съответното дело е
проведено преди влизане в сила на чл.63, ал.3 от ЗАНН в действащата му
редакция, т.е. преди 03.12.2019г., когато обективно не е съществувала правна
възможност за претендиране на разноски по този вид производства, а в случаят
такава хипотеза не е налице.
Обобщено, предявеният осъдителен иск
е НЕДОПУСТИМ, тъй като за ищеца вече съществува друг ред за обезщетяване за
направените в хода на оспорването съдебно-деловодни разноски, с оглед контекста
на изложеното в настоящия съдебен акт, поради което липсва и възможността от
разглеждане на исковата претенция по същество, нито следва да се извършват
други съдопроизводствени действия, тъй като при предявяването на недопустим иск
подобни действия са безпредметни.
По
изложените съображения, следва да се върне исковата молба и да се прекрати
настоящото дело, на основание чл.130 от ГПК, вр. с чл.203 и чл.144 от АПК, Административен
съд- Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба подадена от Х.Я.Г., чрез
пълномощника –адвокат С.К. ***, със съдебен адрес:***, офис 2, подадена против
Областна дирекция на МВР- Бургас, с която е предявен осъдителен
иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, произтичащи от
частично отмененото Наказателно постановление № 19-0769-004855 от 09.10.2019г.
на Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, съгласно
влязло в сила Решение № 458 от 16.04.2020г. по НАХД № 5339 от 2019г. по описа
на Районен съд-гр.Бургас, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2020г. до
окончателното плащане на тази сума, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1431 от 2020г. по описа
на Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба от страните, в 7-дневен срок от връчване на съобщението,
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: