Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5692 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца З. „А.“ АД срещу решение от 08.03.2021 г. по гр.д. №59138/2020 г. на
Софийския районен съд, 85 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ осъдителни искове с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 721,53 лв. до пълния
претендиран размер от 838,76 лв. - главница по изплатено застрахователно
обезщетение по щета №10316030110908, и за разликата над сумата от 194,41 лв. до
пълния претендиран размер от 226,00 лв. – лихва за забава за периода 27.11.2017
г. – 26.11.2020 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно поради противоречие с материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че към датата на процесното
ПТП увреденият автомобил е бил със срок на експлоатация по-малко от 4 г. и
същият е отремонтиран в официалния за марката сервиз, съгласно ОУ към
застраховката. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението
не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените осъдителни искове са
уважени до посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в
тази му част.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Тъй като решението на СРС е
влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения
иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото
дело се съсредоточава върху обема на регресната отговорност на
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, и по-точно
– дали стойността на вредите по л.а. следва да бъде определена по цени на
официалния сервиз на марката или по средни пазарни цени.
От приетото по делото
заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че стойността на вредите по л.а.
„Ауди“, определена по цени на официалния сервиз на марката, възлиза в общ
размер на сумата от 2985,41 лв., а с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски
– на 3010,41 лв., а по средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на щетите
възлиза в общ размер на сумата от 2868,18 лв., а с включени 25,00 лв.
ликвидационни разноски – на 2893,18 лв. От заключението се установява още, че л.а. „Ауди“ е произведен
през 2013 г. и първата му регистрация е на 19.09.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ, обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. По силата на разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При
предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена
на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл
е трайната практика на ВКС - решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І
ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д. №652/2009 г., І ТО, решение
№115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение №209/30.01.2012 г. по
т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г., ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по
застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената
сума. При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил отремонтиран в официален сервиз на
марката – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на
което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, т.е. - ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от 3 г. или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е. изхожда се
от възстановителната стойност на имуществото.
По делото не е спорно и е установено, че от момента на първата
регистрация до момента на настъпване на събитието е изтекъл срок по-дълъг от 3
г. по отношения на увредения л.а. „Ауди“ и в случая размерът на парична сума,
до която се простира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, следва да се определи по средни пазарни цени към деня на
увреждането, тъй като това би било достатъчно за пълното репариране на вредите.
Несъмнено, при пазарна икономика със свободна конкуренция между множество
стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС
/особено в оторизирани за марката автосервизи/, но тези по-високи цени не
следва да се вземат предвид при определяне на задължението на застрахователя по
реда на чл.411 КЗ, ако от една страна заплащането на средната пазарна цена е
достатъчно за пълното отстраняване на вредите, а от друга страна
отремонтирането на застрахованото имущество в официален за марката сервиз се
дължи единствено по силата на уговорка между страните по договора за
имуществена застраховка, без да произтича като задължение по нормативен път за
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Клаузата в застрахователния
договор за застраховка „Каско“, предвиждаща отстраняване на частични щети само
в оторизиран сервиз, обвързва само страните по договора. От същата за
задължения по регресната претенция застраховател няма как да възникне
допълнителна отговорност за разликата над средната пазарна стойност на щетите
към момента на причиняване на увредата, която е и нормативно установената
граница за размера на регресното вземане.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото
и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20060302/08.03.2021 г., постановено
по гр.д. №59138/2020 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, пл. „********на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.