РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч,25.11.2022 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Д. МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 421 по описа за 2021 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 225 ал.1 от с.з., във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

              Административното дело е образувано по жалба на „*****“ АД, понастоящем „****“ ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район *****, бул. *****, ***** Бизнес център, чрез пълномощник, срещу Заповед № ДК-02-ЛЧ-1 от 08.11.2021 г. на Вр. и. д. началник на РДНСК Ловеч, с която е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж: Трансформаторен пост с диспечерско наименование „СТП № 296 (LO_7121)“  гр. Ловеч - трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, намиращ се в поземлен имот с идентификатор *****по Кадастралната карта на гр. Ловеч, местност „*****“, собственост на Община Ловеч, съгласно акт  № *****за публична общинска собственост, вписан на 18.06.2020 г. под № *****в Служба по вписванията Ловеч. Опреден е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване и при неспазване на срока за доброволно изпълнение е разпоредено да се извърши принудително премахване на незаконният строеж съгласно чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.  

                 По наведените в жалбата доводи, че заповедта е  постановена при нарушения на общите процесуални правила, в противоречие с материално правните норми и несъответствие с целта на закона, се иска отмяната й като неправилна и незаконосъобразна.Твърди се, че административният орган /АО/ не е изследвал и установил периода на извършване на твърдяното нарушение, съответно не е посочил както в констативният акт № 160/19.10.2021 г., така и в обжалваната заповед, периодът/времето на извършване на посоченото нарушение, представляващо нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че АО не е установил фактите и обстоятелствата по административната преписка, като не е изследвал и установил обстоятелството дали е налице извършена само подмяна на съществуващ ел. стълб по реда на чл. 151 от ЗУТ, посредством текущ ремонт на съществуващата въздушна линия СрН или се касае за изцяло нов строеж. Като при наличие на извършен текущ ремонт по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ не е необходимо снабдяване с  разрешение за строеж или други строителни книжа, каквато липса административният орган е посочил в заповедта. Твърди се, че с цел обезпечаване захранването на съществуващи клиенти на ел. енергия, са извършени аварийни действия за монтаж на СТП в оста и сервитутната зона на съществуващата въздушна електропроводна линия /ВЕЛ“ 20 кВ с диспечерско наименование „ВЕЛ 20 кВ Казачево“ - собственост на „*****“ АД. Твърди се, че за трафопоста жалбоподателят притежава специално вещно сервитутно право възникнало ех lege по силата на специалната императивна разпоредба на чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ, обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., (отм.).                                 

             Сочи се, че АО не е обсъдил изложените в подаденото възражение от  „*****“ АД аргументи, че местоположението на ел. съоръжения е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗУТ и чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката, но същевременно неправилно е възприел, че е налице незаконен строеж.  Счита, че не е налице строеж от трета категория, т.к. в случая се касае за монтаж на СТП, който не представлява трета категория строеж, което се подкрепя и от становище изх. № 70-00-1642/07.02.2005г. на МРРБ и становище изх. № 0416-37-1/2005г. на МЕ. И по отношение на монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, съответно строежите от шеста категория не се въвеждат в експлоатация, съгласно чл. 178, ал. 2 от ЗУТ. Намира, че необосновано в обжалваната заповед административният орган „не е уважил и направеното възражение от страна на „*****“ АД за приложимост на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като не е изложил никакви мотиви в тази Посока. Изтъква  важността на конкретното ел. съоръжение - за благоустрояване и сочи, че като не е преценил дали е засегнат общественият интерес, дали конкретният стълб представлява обществена опасност и не е преценил съразмерността по смисъла на чл. 6 от АПК, административния орган е издал незаконосъобразна заповед. Поради неизяснената фактическа обстановка, обжалваният административен акт е постановен при съществени нарушения на материалните и процесуални правила. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

               В съдебно заседание жалбоподателят чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. В депозирана по делото молба развива по същество съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.  

                Ответника – Началника на РДНСК Ловеч, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна и при всички случай независимо дали строежа е ІІІ  или VI категория, както твърди жалбоподателя, подлежи на строителен режим и в случая трябва да има строително за строеж, вкл. според твърденията им за VI категория.  

                 По делото е представена административната преписка по издаденият административен акт, събрани са писмени доказателства, назначена е съдебно-техническа експертиза. 

                Съдът, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон /ЗУТ/, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

                Във връзка с извършена проверка по жалба от Б.Б., председател на Кооперативен съюз Ловеч, съгласно писмо на ДНСК с вх. № ЛЧ-634-01-137/01.10.2022 г. / на лист 17 от делото/, е съставен от служители на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - гр. Ловеч Констативен акт /КА/ № 159/19.10.2021г., с който е поставено началото на административното производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на установения незаконен строеж, като контролните органи са установили следното:

               В оста и сервитутната зона на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) 20 kV „Казачево“ е монтиран нов стоманорешетъчен стълб върху бетонен анкерен фундамент. На стълба е монтиран стълбов трансформаторен пост (СТП) № 296, предназначен за захранване на абонати с прекъснато електрозахранване през месец февруари 2021г. от ТП № 142 (LO_0160, 35010112), собственост на Кооперативен съюз Ловеч. Строителството е приключено през месец август 2021г.

              Строежът представлява: Трансформаторен пост с диспечерско наименование „СТП № 296 (LO_7121), гр. Ловеч“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор *****по кадастралната карта (КК) на гр. Ловеч, местността „*****“.

             В констативния акт (КА) е посочено, че ПИ с идентификатор *****е собственост на Община Ловеч, съгласно акт № 55906/17.06.2020г. за публична общинска собственост, вписан на 18.06.2020г. под № *****в Служба по вписванията Ловеч / приложен на л.33-34/.

             С КА се приема, че строежът е извършен без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, съответно строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

             Според КА строителството е извършено от „*****“ АД, ЕИК *****, притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135- 07/13.08.2004г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 67 от Закона за енергетиката. Прието е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Към констативния акт е съставена окомерна скица /л. 30 от делото/, на която е показано без размери и разстояния до границите на имота, местоположението на СТП № 296.

             КА № 159/19.10.2021г. е връчен и подписан лично от присъствалите мениджър управление на активи в „*****“ АД  и заместник ръководител направление в регион „Ловеч-Враца“  на 19.10.2021 г., видно от отбелязаното в констативния акт (л. 28).

             На 22.10.2021 г. в РДНСК Ловеч  с вх. № ЛЧ-634-01-235 е постъпило възражение от „*****“ АД, с което се възразява срещу констативния акт, с молба да не се образува производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ, като след разяснения по Закона за енергетиката относно сервитутни права за линейни обекти се твърди, че не е налице строеж от трета категория, както е посочено в КА, т.к. се касае да  монтаж на СТП, който не представлява трета категория, съгласно становище изх. № 70-00-1642/07.02.2005г.  на МРРБ и становище изх.№0416-37-1/2005г. на МЕ. Иска се приложение на принципът на съразмерност по чл.6 АПК с доводи, че трайното премахване на ел.стълб и СТП би довело до преустановяване на електрозахранването на обектите на съответните клиенти, което не е в обществен интерес / л.л.37-40/.  

              В резултат на проведеното производство, въз основа на констативният акт № 159 от 19.10.2021г., и установеното с него Началникът на РДНСК Ловеч е издал на основание чл. 225 ал.1 във вр. с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ оспорената Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/08.11.2021 г.

             Административният орган, след като изцяло е възприел отразеното в КА е наредил да бъде премахнат  незаконен строеж: Трансформаторен пост с диспечерско наименование „СТП № 296 (LO_7121), гр. Ловеч“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор *****по кадастралната карта (КК) на гр. Ловеч, местността „*****“.

             Приел е, че строителството е извършено от „*****“ АД, ЕИК *****, притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135- 07/13.08.2004г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 67 от Закона за енергетиката.

              Със заповедта са възприети и констатациите, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ като изграден без разрешение за строеж  в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

              Началникът на РДНСК Ловеч е счел възражението на „*****“ АД за неоснователно, като е посочил, че не съдържа нови факти и обстоятелства, доказващи законосъобразното изпълнение на строежа - наличие на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, издадено от главния архитект на Община Ловеч. Както и, че с възражението е потвърден фактът, че строеж „Трансформаторен пост с диспечерско наименование „СТП № 296 (LO_7121), гр. Ловеч“ е част от ВЕЛ 20 kV „Казачево“. Като такъв строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „б“ и чл. 137, ал. 4 от ЗУТ, чл. 6, ал. 2, т. 6 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2003г. Счетено е за неоснователно твърдението във възражението за шеста категория на строежа.

               Определил е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване и при неспазване на срока за доброволно изпълнение е разпоредено да се извърши принудително премахване на незаконният строеж съгласно чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. 

                Тази заповед е съобщена на жалбоподателят на 11.11.2021 г., видно от представеното на л.56 от делото известие за доставяне /обратна разписка.

                Във връзка с извършена проверка на заведени активи в Инвентарната книга на „*****” АД, е издадена Справка /Извадка от информационна система САП/, според която ВЕП Казачево-п/ст Ловеч-ВЕЦ Камен рид - номер актив в САП 22317430 е включен в баланса на „*****“ АД.

              В административната преписка е налично становище изх. № 70-00-1642/07.02.2005г. на МРРБ и становище изх. № 0416-37-1/2005г. на МЕ.

              За изясняване на спора, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект и геодезист. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на събраните по делото доказателства, без правните изводи.

               От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че процесния строеж е изграден в сервитута на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) 20 kV „Казачево“. Представлява бетонен анкерен фундамент, върху който е монтиран нов стоманорешетъчен стълб. На стълба е монтиран сгьлбов трансформаторен пост (СТП) № 296, предназначен за електрозахранване на абонати, на който през м. февруари 2021 г. е прекъснато захранването от трафопост № 142 (LO _0160q 35010112), находящ в съседния поземлен имот ****, собственост на Кооперативен съюз - Ловеч. Според заключението строителството на новия трафопост (СТП № 296) е извършено през м. август 2021 г., без строителни книжа /одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.

              При оглед на място вещото лице установява, че е налице „стоманорешетъчен“ стълб, като съоръжението го няма, с пояснението, че процесният строеж „Трансформаторен пост с диспечерско наименование СТП № 296 (LO_7121), гр. Ловеч“ се състои от стоманорешетъчен стълб, монтиран върху бетонов анкерен фундамент /вж. сн. 2 от приложението към експертизата/. Пред фундамента е излят U-образен бетонов елемент /сн.3 и 4 от прил./ На върха на стълба са разположени проводниците на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) 20 kV „Казачево“ /сн.1 от прил./. На стълба има информационна табела с надпис: 20 KB, ел. провод Казачево, според което стълбът е част от посочената електропреносна мрежа /сн.2 от прил./. Вляво от табелата, върху самия стълб е поставен друг надпис „СТП 296“ /сн.2 от прил./, но на стълба няма трансформатор. Документалната проверка на вещото лице  в РДНСК - Ловеч по преписката за процесния строеж, конкретно от снимковия материал към нея, който е направен при проверката, вещото лице описва, че на стълба се вижда трансформатор, монтиран на височина около 3-4 м. от основата на стълба,  като отбелязва, че по делото няма данни кога съоръжението е демонтирано. При съпоставяне на снимковия материал в РДНСК и изготвения към заключението сочи, че при извършения оглед няма трансформатора и захранването на абонатите, т.е. премахнат е само трансформаторът. И за да се осигури електрически ток до трансформатора горе, той е бил присъединен към електропреносната мрежа на Казачево, като електропроводите стоят. Установява, че стълбът в момента е част от електропреносната мрежа. Вещото лице дава заключение, че  към момента на съставяне на Констативният акт поста е съществувал, а при огледа на място, че е демонтиран трансформаторния пост. Същото е категорично, че с или без трансформаторния пост, при положение, че стълбът е присъединен с въздушните кабели, строежът е трета категория. При свален пост също е ІІІ категория - чл. 7, ал. 1 от Наредба №1/2003 година.    При изслушване на заключението в о.с.з експерта заявява за него процесния строеж не е напълно премахнат и той е на половина годен за ползване. Според вещото лице в момента е обезпечено захранването на сградите в съседната площадка чрез старият съществуващ трафопост.

                Експерта дава заключение, че направените в Констативен акт № 159/19.10.2021 г. на РДНСК - Ловеч констатации отразяват фактите и обстоятелствата, установени при проверката на строежа на място и по документи и в този смисъл са вярно отразени.

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, който е засегнат неблагоприятно. Депозирана е по реда и в срока за обжалване, установен от чл.215, ал.4 от ЗУТ с оглед данните по административната преписка, че оспорената заповед е съобщена на 11.11.2021 г., а жалбата е подадена в РДНСК Ловеч на 23.11.2021 г., според поставения щемпъл. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл.150 и 151 от АПК, приложими по силата на чл. 228 от ЗУТ.

               Оспорената заповед  представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, ал.1, т.3 предложение последно от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.   

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:      

    Съобразно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

    Оспореният административен акт  е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и посредством който се отстранява незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален закон. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, началникът на ДНСК, или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория. Заповедта в същата част е издадена от ВИД Началник на РДНСК-Ловеч, като по делото е приложена Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК / л.л.57-61/, с която са делегирани правомощия на Началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на незаконни строежи, а със Заповед №РД-15-103/27.09.2021г., началника на ДНСК е наредил на издателя на процесната заповед да съвместява и поеме задълженията на началник РДНСК – Ловеч /л.62/. Съобразно чл.137, ал.1, т.3 буква „б“ от ЗУТ строежа е класифициран  трета категория. Не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК

              Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, изложени са фактическите и правните основания за издаване на заповедта, посочен е адресат, в разпоредителната част са определени правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване, заповедта е подписана, поради което съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт.

              Фактическите обстоятелства онагледяват формирането на съдържанието на волеизявлението и осигуряват възможност за преценка за приложението на материалния закон. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 2 от АПК

               Извършената от съда проверка не установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.            

               Спазени са процесуалните разпоредби по издаването на административния акт. Административният орган формално е  изпълнил процедурата по чл.225, ал.3 от ЗУТ - съставен е констативен акт № 159 от 19.10.2022г. от компетентни служители на ДНСК /посочени в нормата на чл. 224, ал. 2 от ЗУТ/ за установяване на незаконното строителство, връчен е на заинтересованите лица, като е осигурена възможността да направят възражения по акта и същите са обсъдени от административния орган при издаване на заповедта.

              Правото на участие на жалбоподателя е обезпечено; волеизявлението е формирано след събиране и анализиране на всички факти, относими към въпроса за законността на строежа съгласно разпоредбите на чл. 35 - чл. 37 от АПК.

             Проверката от служители на РДНСК –Ловеч е извършена в присъствието на представители на „****“ АД, екземпляри от съставеният констативен акт № 159 от 19.10.2022г. е връчен на дружеството, а постъпилите в тази връзка възражения подробно са обсъдени в обстоятелствената част на заповедта и приети за неоснователни.

              В съответствие с чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от РДНСК Ловеч, в който е констатирано незаконно строителство и съответно е онагледено извършеното такова. Описани са техническите параметри на Трансформаторния пост, като е прието, че строителството на нов стоманорешетъчен стълб е извършено без разрешение за строителство. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт.  Съответно в съставения констативен акт са посочени всички факти и обстоятелства, установени при проверката, описан е самият строеж, посочено е течното му местонахождение, посочен е извършителя на строежа, както и нарушените норми.

              Настоящият съдебен състав счита, че Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/08.11.2021 г., издадена от началника на РДНСК –Ловеч е съобразена и с материалния закон и неговата цел.

              Установените с доказателствата и СТЕ по делото факти – строеж от трета категория, представляващ „Трансформаторен пост с диспечерско наименование „СТП № 296 (LO_7121), гр. Ловеч“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор *****по кадастралната карта (КК) на гр. Ловеч, местността „*****“, изпълнен без разрешително за строеж, представляват материално-правни предпоставки, обуславящи правомощието на Началника на РДНСК Ловеч да издаде процесната заповед за премахване съгласно чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно посочените текстове строежи могат да се извършват само ако са разрешени, а при липсата на надлежните волеизявления и документация се издава заповед за премахване.

               Съгласно дефиницията на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „Строеж са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“. Това означава, че по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „Строеж“ представлява всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. По делото не е спорно, че за процесния строеж не са представени одобрени проекти и разрешение за строеж.

               В процесния случай строежът изпълва съдържанието на разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строеж „Трансформаторен пост /ТП/ с диспечерско наименование СТП №296“ представлява елемент на техническата инфракструктура-електропровод до 35 кУ и като такъв е трета категория строеж съгласно чл.137, ал.1, т.3. б. „б“ и чл.137, ал.4 от ЗУТ, както и чл.6, ал.2, т.6 и чл.13, ал.1 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

            Според доказателствата по делото до февруари 2021г. абонатите са били захранени от енергиен обект ТП №142 (L0_0160) собственост на г-н Б.Б. по старо трасе на въздушна линия. След като той е преустановил захранването им, до новия СТП №296 (LO_7121) е създадено ново трасе, за което е следвало да се изготви инвестиционен проект, в който в част Електро да се одобри изграждането на новото съоръжение с нова въздушна кабелна линия и трансформатор, който по силата на чл.137, ал.1, т.3, б. Б от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.6 от Наредба №1/30.07.2003 за номенклатурата на видовете строежи е трета категория строеж.

               Твърдението на жалбоподателя, че не е ясно и кой е точния обект на проверката е неоснователно, доколкото изрично е посочено, че това е „СТП №296“, като на самият стълб е поставен надпис „СТП 296“, съгласно  заключението на вещото лице по приетата СТЕ. Установено с доказателствата и СТЕ е, че строежът се намира в ПИ с идентификатор 43952.271.10, м. „*****“- публична общинска собственост. Законовата процедура изисква със заповед на кмета на общината на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ да има одобрен подробен устройствен план-парцеларен план. Съгласно чл.193, ал.4 от ЗУТ следва със заповед на кмета на общината да се учреди право на прокарване на отклонение от общата електропроводна мрежа за захранването на абонатите. На основание чл. 14 от Наредба №6/ 24.02.2014г. за присъединяване на производителите и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи следва експлоатационното дружество да сключи договор за присъединяване на обект на абонатите към електроразпределителната мрежа. Данните за новия строеж след завършване на строителството следва да бъдат нанесени в специализираната карта по устройственото планиране на общината.

              В жалбата неоснователно се твърди, че административният орган не е установил фактите и обстоятелствата по административната преписка, като не е изследвал и установил обстоятелството дали е налице извършена само подмяна на съществуващ ел. стълб по реда на чл. 151 от ЗУТ, посредством текущ ремонт на съществуващата въздушна линия или се касае за изцяло нов строеж. При текущ ремонт не се променя местоположението на съществуващия строеж и не се засяга конструкцията му. В случая установено с доказателствата по делото се касае за монтиране на нов стоманорешетъчен стълб върху бетонен анкерен фундамент в оста и сервитутната зона на въздушна електропроводна линия /ВЕЛ/ 20 с монтиран стълбов трансформаторен пост /СТП/ № 296, преназначен за захранване на абонати с прекъснато електрозахранване през месец февруари 2021г. от ТП №142(LO_0160, 35010112), собственост на Кооперативен съюз Ловеч. Така описаните строителни и монтажни работи /СМР/ не попадат в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ - сред изключенията, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Посоченият факт е констатиран и от вещото лице в приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ.

              Констатираните от контролните органи при проверката извършени строителни и монтажни и работи, и събраните по делото доказателства безспроно установяват, че се касае за изцяло нов строеж, а не за подмяна на съществуващ ел. стълб по реда на чл.151 от ЗУТ, посредством текущ ремонт на съществуваща въздушна линия, поради което се явяват неоснователни и недоказани доводите на жалбоподателят за извършен текущ ремонт.

               В тази връзка е наличното по преписката писмо на г-жа С.П.. В същото е потвърдено, че е монтиран нов стоманорешетъчен стълб №296 по повод отправено предложение с вх. № **********/23.08.2021г. от г-н Б.Б. за сключване на договор за покупко- продажба на енергиен обект „трафопост №142“ (LOV_0160, 35010112) и въздушно отклонение 20KV от въздушен електропровод 20 KV Казачево за ТП №142, като изрично е написано, че резултат на неговите действия, препятстващи процедурата, е взето решение за изграждане на нов трансформаторен пост тип СТП и към момента на отговора същият е изграден с диспечерско наименование СТП №296 (L0 7121) гр. Ловеч и съществуващите абонати са пренасочени към новото съоръжение. В същото писмо е цитиран и § 4, ал.5 от ПЗР на Закон за енергетиката, на основание който енергийното дружество няма задължение да изкупи/придобие енергиен обект, когато е изградил свой собствен такъв в замяна на съществуващия, респ е извършило презахранване на клиентите към новоизградения енергиен обект, поради което процедурата по реда и условията на § 4 от ПЗР на ЗЕ за придобиване на енергиен обект ТП №142 се прекратява. Нормата ал.5 от § 4 от ПЗР на ЗЕ е категорична, че „задължението на енергийните предприятия да изкупят енергийните обекти отпада, когато в предвидените за изкупуване срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите.

              Отделно, § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предвижда, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон, което не е извършено от електроразпределителното предприятие по отношение на трансформаторен пост №142 (LOV_0160, 35010112), собственост на Кооперативен съюз - Ловеч с председател г-н Б.Б..          

              Неоснователни са доводите на оспорващото дружество, че АО не е изяснил кога е изграден процесния строеж. При извършената от служители на РДНСК Ловеч проверка на строежа и по документи безспорно е установено, че СМР на процесния строеж са извършени в периода от месец февруари 2021 г., с оглед прекъснатото електрозахранване на строежа през месец февруари 2021 г. от ТП № 142 (LO_0160, 35010112), до месец август 2021 г., когато строителството е приключило. Според доказателствата по делото, строителството е приключило през м. август 2021г., а захранването на абонатите е започнало пред септември. В тази връзка са и твърденията на двамата представители на дружеството жалбоподател строителството е приключило през м. август 2021г., потвърдено от Дирекция „Обслужване на клиенти“ на „*****“ АД в писмо /стр.19 от делото/, във връзка с отправено предложение от г-н Б.Б. с вх. № ********** от 23.08.2021г. за сключване на покупко- продажба на енергиен обект ТП № 142.

               Ангажирата от оспорващият разпоредба на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ касае правото на безвъзмездно ползване на мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, в случая кабелната линия, захранваща трафопоста. За изграждането на трафопоста обаче, следва да има учредено право на строеж.

               С оглед на изложеното, след като се установи, че изграденият строеж е незаконен и при липса на предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, тъй като е извършено през 2021 г., следва да се приеме, че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

               В обжалваната заповед административния орган не се произнесъл по въпроса за търпимостта на процесния строеж, което обаче не е съществено процесуално нарушение и не дава основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и за връщане преписката за ново произнасяне. Съдът дължи служебно да установи търпим ли е строежа или не с оглед забраната да бъдат премахвани търпимите строежи и на тази база преценя законосъобразността на заповедта, разпореждаща премахването. Изискванията, за да се приеме строежа за търпим са визирани, в зависимост от времето за изграждането му, в разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

               Доколкото няма съмнение както относно квалификацията на изграденото съоръжение като „строеж“ при действието на ЗУТ, така и по отсъствието на строителни книжа и времето на изграждането му, разрешението на спора е поставено в зависимост от отговора на въпроса за евентуалната търпимост на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която би била правоизключващ нареденото премахване факт.

                Първата от разпоредбите предвижда, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно § 127, ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Доказателствата по делото сочат, че процесния строеж е изграден 2021 г., което изключва неговата търпимост.

              Поради това с оглед наличието на визираните в закона предпоставки, се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, който е извършен без строителни книжа и не е търпим по смисъла на ЗУТ, и по силата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ подлежи на премахване.

               Необосновани са доводите на жалбоподателя, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради това, че административният орган е издал същата в нарушение на изискванията на чл. 6 от АПК за съразмерност. Искането за прилагането на чл.6 от АПК е недопустимо, доколкото строежът е незаконен.      

              Неоснователни са доводите на оспорващото дружество, че административния орган не е взел под внимание аргументите, сочени в подаденото възражение, доколкото съдържа твърдения, некореспондиращи с конкретните характеристики на установения незаконен строеж. Същите аргументи, посочени и в жалбата, се явяват неотносими към предмета на спора. В констативен акт №159 от 19.10.2021г. на работната група и в оспорената заповед за премахване на незаконния строеж, административния орган не навежда твърдения и не се оспорва сервитутното право на жалбоподателя, нито възможността му да извършва строителни и монтажни дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, преност, разпределение и преобразуване на ел. енергия съгласно чл. 64 от Закон за енергетиката. В случая възражението за съществуващи вещни права на дружеството е ирелевантно към предмета на образуваното административно производство, доколкото последното касае установяването на незаконен строеж, извършен без одобрен инвестиционен разрешение за строеж- строеж извършен без да е разрешен по реда на ЗУТ.

             До промяната на Закона за енергетиката / ДВ, бр. 85/2018г. / предвижда учредяване на право на строеж за изграждането както на сгради и постройки, така и на подводни, надземни и подземни линейни обекти на техническата инфраструктура. С промяната от 2018г. отпада изискването за учредяване на право за строеж при линейни енергийни обекти. Това означава, че изграждането на площадкови енергийни обекти, когато те са сгради или постройки, ще се запази изискването за учредяване на вещно право за строеж преди да бъде издадено разрешително за строеж. С изменението на Закона за енергетиката се дефинира изрично понятието „линеен енергиен обект” - това е „съвкупност от подземни и/или надземни съоръжения на техническата инфраструктура, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, надземни и подземни водопроводи на хидротехнически съоръжения за производство иа електрическа енергия, както и принадлежащите им трайно прикрепени към земята елементи, независимо от площта, която заемат.“ ЗЕ прави разграничение между случаите на разрешаване изграждането на площадкови енергийни обекти и случаите на разрешаване изграждането на линейни енергийни обекти, за които е достатъчно учредяването на сервитутно право. Наличието на сервитутно право не изключва разрешителният режим по ЗУТ за извършването на строеж. Задължително е издаване на разрешение за строеж за който и да е възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ- собственика на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот или лицето, което има вещно право да строи по силата на специален закон, без изр. съгласие на собственика на недвижимия имот.

              Неоснователни са доводите в жалбата, че са извършени аварийни действия за монтаж на СТП в оста и сервитутната зона на съществуващата въздушна електропроводна линия /ВЕЛ“ 20 кВ с диспечерско наименование „ВЕЛ 20 кВ Казачево“ - собственост на „*****“ АД с цел обезпечаване захранването на съществуващи клиенти на ел. енергия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ предполага авария или друго настъпило неочаквано обстоятелство, което налага незабавно предприемане на действия за отстраняване или предотвратяване на увреждания и възстановяване на обекта, като за това се уведомява съответната община. Към 2021 г. няма неочаквано събитие и настъпили внезапно обстоятелства, които да са довели до увреждане на трафопост, за премахването на които да се налага извършването на незабавно строителство без строителни книжа. Като по делото са събрани доказателства за това, че извършваните строителни работи са за нов трафопост. 

               Съгласно § 1, т. 3 от ДР на закона „Авария“ е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека. Следва да се отбележи и това, че дори в ситуации на бедствие и/или авария разрешението за строеж е необходимо за законното му реализиране, макар издаването му в тези случаи да е допустимо при облекчен режим. Нормата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ предвижда, че „при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж“. Видно от текста касае се за неотложни аварийни или възстановителни работи, а в случая не са представени доказателства за настъпилите повреди и за това, че извършената промяна на местоположението на трафопоста, касае възстановяване на разрушения от стар трафопост на старото му местоположение. Следователно не са налице предпоставките за приложението на тази норма. От една страна, не са представени доказателства за възникнала авария по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствията. От друга, не не е представена заповед, издадена от компетентен орган, допускаща изграждането на процесният обект без разрешение за строеж. Наред с това, процесният трафопост  представлява, строеж трета категория, съгласно  чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и не представлява отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, което също прави неприложима хипотезата на чл. 193, ал. 11 от ЗУТ.

              Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ. Предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено за осъществяване на интереса, който е установен в закона.

               Поради изложените съображения оспорената заповед за премахване на описания незаконен строеж е законосъобразна и като такава следва да се остави в сила. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

              При този изход на правния спор не може да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. От ответника не е поискано присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

              Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав 

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****“ АД, понастоящем „****“ ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район *****, бул. *****, ***** Бизнес център, срещу Заповед № ДК-02-ЛЧ-1 от 08.11.2021 година на Вр. и. д. началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - гр. Ловеч.

   Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните. 

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

  

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: