РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 29 май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6175 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.
422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.98а от Закона
за енергетиката и чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът „Енерго-Про продажби” АД гр.Варна твърди, че през периода от 13.11.2017г.
до 13.02.2018г., изпълнило задълженията си по договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия. От друга страна, ответницата Н.А.И., която била клиент на дружеството с клиентски № **********, за обект с абонатен N: **********,
находящ се в гр.Завет, обл.Разград, не заплатила възникналите задължения
в сроковете, уговорени между страните и останала задължена към ищеца в
качеството му на продавач (краен снабдител на електрическа енергия) за сумата 2622,84 лева. Забавата на ответницата основавала и дължимостта на
парично обезщетение в. Поради това, ищецът депозирал пред Русенски районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2374/2018 г. по описа на съда. Моли съда да
постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде
признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в
посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното
производство.
В срока по
чл. 131, ал.1 от ГПК назначения особен
представител депозира кратък отговор
на исковата молба, с който
бланкетно оспорва предявените искове.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: по делото са представени „Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България продажби“
АД“, одобрени с Решения №№ ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране /понастоящем КЕВР/. Според чл. 4, ал. 1,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от дружеството. В чл.17, т.2 от ОУ е предвидено задължение за
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия
в срок и начин, подробно уредени в общите условия. Съдът констатира, че
ищцовото дружество издало фактури, подробно описани в исковата молба за сума в общ размер 2649,02 лева за консумирана енергия за периода 13.11.2017г. до 13.02.2018г. и за възстановяване на електрозахранването. Във всички
описани фактури, като получател е посочена ответницата Н.А.И., която била клиент на дружеството с клиентски № **********, за обект с абонатен N: **********,
находящ се в гр.З***, ул.“***“
115, обл.****,
Съгласно
заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, задълженията за периода 13.11.2017г. до 13.02.2018г. ответницата
изплатила изцяло на 21.01.2019г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са
предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата П.А. в качеството
ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността
на исковете:
Съдът е
сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за неплатени суми за изразходвана
електрическа енергия. Предвид събраните по делото доказателства от изготвената
Съдебно счетоводна експертиза и признанието на ищеца с молба с вх.N:21384 /23.05.2019г., че дължимите суми по главници и
лихви са изцяло заплатени от ответницата искът на ищцовото дружество следва да
бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
В тежест на ответницата са направените
от ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 102,98 лева,
както и разноските по исковото производство по гр.д. N:6175/2018г. на РРС
в размер на 325,00 лева. Внесения от ищеца депозит от 300 лева за изготвяне на
Съдебно счетоводна експертиза следва да остане за негова сметка. Това е така,
тъй като към момента на искането на представител на ищеца за допускане на
експертиза – с.з. от 18.03.2019г. ответницата е била вече платила задълженията си
изцяло на 21.01.2019г., но това обстоятелство е било „спестено“ на съда от
юрисконсулт Дяков. Следователно ответницата не е била причина за направените от
ищеца разноски за назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза в размер
на 300 лева.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна с ЕИК:********* срещу Н.А.И. с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 422, ал.1
вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.98а от Закона за
енергетиката и чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника - Н.А.И. с ЕГН:**********, че дължи на ищеца сумата от 2622,84 лева неплатена електрическа енергия за периода от 13.11.2017г.
до 13.02.2018г. за
обект с абонатен N: **********, находящ се в гр.Завет, обл.Разград, както и мораторна лихва в размер на 26,18 лева, за
които вземания по ч.гр.д. № 2374 по описа за 2018г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1316/ 17.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.И. с ЕГН:********** да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна с ЕИК:********* сумата от 427,98 лева разноски по заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: