№ 478
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20205330205313 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-6207-000404/25.06.2020г.
издадено от ** РУ - Труд, с което на В. Е. Д., с ЕГН ********** от с.** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. и
Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение
по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Д.
моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно
заседание.
Въззиваемата страна - РУ - Труд, не изпраща представител и не взема
становище по делото, въпреки предоставената й възможност.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 04.03.2020г. около 20.00 ч. жалб.Д. въпреки, че била неправоспособен
1
водач на МПС управлявала в с.Скутаре, обл.Пловдив по ул.“Тракия“ МПС –
лек автомобил марка „Пежо”. Последнят не бил регистриран по съответния
ред и по тази причина нямал и регистрационни табели. В близост до №20
обаче била спряна от полицейски автопатрул, в чийто състав влизал
свид.С.М. - **, който извършил проверка на жалбоподателя и за горното
съставил срещу нея АУАН № 347146 от същата дата. Въз основа на
посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Следва да се посочи, че материалите били докладвани в РП-Пловдив с оглед
данни за престъпление по чл.345 НК, но държавният обвинител преценил, че
случая бил малозначителен и на основание чл.9, ал.2 НК отказал
образуването на наказателно производство. Междувременно на 15.07.2020г.
жалб.Д. издържала изпит и придобила СУМПС № ********* категории В и
М.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на актосъставителя С. Г. М. разпитан като свидетел в
настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както
и от писмените доказателства представени по делото. По фактите
практически не се спори, но жалбоподателя намира че извършеното следва да
се квалифицира по чл.28 ЗАНН. Настоящата инстанция намира за
неоснователно това възражение. След като прокурор от РП-Пловдив, е счел
че извършеното е с достатъчно ниска степен на обществена опасност, за да
откаже образуване на досъдебно производство, то достатъчно снизходително
е бил отношението към извършеното. Следва да се има предвид, че обхвата на
НК е по – широк дори от приложното поле на ЗДвП, тъй като последния
нормативен акт касае управление на МПС по пътища за обществено ползване.
Докато НК не поставя такива граници и всяко управление на МПС, което не е
регистрирано представлява престъпление. В случая се касае за краткотрайно
управление, но по пътища за обществено ползване, пир това от
неправоспособен водач към момента на деянието. Ето защо и извършеното
административно нарушение не е с по-ниска степен на общества опасност от
други от същия вид. В този смисъл обществената опасност е ниска, за да
представлява престъпление по НК, но е достатъчно висока, за да се
квалифицира като административно нарушение. А известно е, че именно
степента на обществена опасност отличава деянието като административно
нарушение от престъплението, когато фактическия им състав е един и същ.
2
Първите са с по-ниска такава, за разлика от престъпленията.
При тези установени факти Съдът констатира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалб.Д. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, но неправилно е
приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП в частта, с която е
наложено наказание Лишаване от право на управление на МПС. След като
към момента на деянието Д. е била неправосопосебн водач, то няма как да
бъде лишена от право, което не притежава. Законодателя не допуска
лишаване от права, които се добиват в последствие. Без значение е
обстоятелството, че наказанието е кумулативно предвидено в санкционната
норма. В такива случаи соченото наказание не следва да се налага от
наказващия орган по посочената по-горе причина. За разлика от това обаче,
правилно е наложено наказанието глоба в размер на 200лв., което е
минимално предвиденото в нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП. Това налага
потвърждаване на НП в тази част и отмяна само досежно наложеното
наказание лишаване от право
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-6207-000404/25.06.2020г.
издадено от ** РУ - Труд, в ЧАСТТА с което на В. Е. Д., с ЕГН **********
от с.** е наложено административно наказание Лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3