Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 17075/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Срещу Р.Б., представлявана от М.на
ф., са предявени следните искове в условията на евентуалност:
1. главен иск с правно
основание с чл. 4, пар.3 от ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, основан
на твърдението, че Народното събрание на Р.Б. е приело законодателни разпоредби
( пар.6, т.2 и т.3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет
на Р.Б. за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал.1, 2 и 3 , чл. 35 б,
ал.1,2,3 и 4, чл. 35в, ал.1, 2 и 3 и чл. 73,ал.1,2,3 и 4 в Закона за
възобновяемите енергийни източници), които са в пряко нарушение на норми на
правото на ЕС (чл. 63 и чл. 107 ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО на ЕП и Съвета
от 23.04.2009 г. и Директива 2009/72/ ЕО на ЕП и Съвета) с искане ответникът да
се осъди да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на
това поведение в размер на 198 886,36 лв. за
претъпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г. в размер на 59 902,54
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане;
2. в случай, че се отхвърли главният, евентуален
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че Народното
събрание на Р.Б. е приело законови разпоредби (пар.6, т.2 и т.3 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г., с
които се създават чл. 35а, ал.1, 2 и 3 , чл. 35 б, ал.1,2,3 и 4, чл. 35в, ал.1,
2 и 3 и чл. 73,ал.1, 2, 3 и 4 в Закона за възобновяемите енергийни източници),
които са в пряко противоречие с Конституцията на Р.Б. и не е предприело
действия да уреди отношенията с увредените от действието на тези норми лица,
след тяхното обявяване за противоконституционни с искане за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на това поведение в
периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. в размер на 198 886,36 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.01.2016 г. до
19.12.2018 г. в размер на 59 902,54 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
3. в случай, че се
отхвърли предходно посочения евентуален иск, евентуални искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, съответно 3 от
ЗЗД, за връщане претендираните горе суми, заплатените в полза на държавата, въз основа на обявените за
противоконституционни разпоредби;
4. в случай, че се отхвърлят предходно
посочените евентуални искове, евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
за неоснователно обогатяване на държавата за същите суми.
5. в случай, че се отхвърли
предходния евентуален иск, иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД за сумата от 32 313,34 лв., с която ищецът е обеднял за сметка на
обогатяването на ответника без основание
чрез удържане на 20% от стойността
по № **********/31.07.2014г., фактура
№ **********/31.07.2014г., фактура №
**********/25.08.2014г., фактура №
**********/25.08.2014г., по отменения като противоконституционен
чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ, ведно със
законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното
й изплащане и обезщетение за забавата за
плащане на претендираната сума за периода от
01.01.2016 г. до 19.12.2018г. в размер
на 9 732,45 лв.
ИЩЕЦЪТ- “В.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
твърди, че е собственик и оперира с две вятърни електроцентрали с обща мощност
от 4 MW /2x2 MW/, находящи се в поземлени имоти №
77390.32.111 и № 77390.28.34 в землището на с. Храброво, община Балчик, обл.
Добрич. Посочва, че вятърната електроцентрала с мощност от 2 MW, находяща се в
поземлен имот № 77390.32.111 в землището на с. Храброво, община Балчик, обл.
Добрич, наричана по- долу за краткост ВяЕЦ „Вентус”, е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД ( с предишно
наименование „Енерго-Про Мрежи” АД) по силата на Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия №
3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010 и Анекси от 30.09.2010г., от 13.12.2010г., от
16.09.2011г. и от 11.01.2012г. Електроцентралата е въведена в експлоатация на
27.12.2010г. с Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-162. Излага, че дружеството е
сключило Договор за изкупуване на електрическа енергия № 169 от 06.01.2011г. с
„Енерго-про Продажби” АД, по силата на който „Енерго-про Продажби” АД изкупува произведената от ВяЕЦ „Вентус” електрическа
енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор по
преференциална цена, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране
(за краткост „КЕВР”) с Решение № Ц-018/31.03.2010 г. по точка 4 (публикувано на
интернет страницата на КЕВР http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res_c018_10.pdf),
в сила към момента на сключване на договора за изкупуване на електрическа енергия
на база фактури, издадени от Дружеството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора, в
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване
на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение между страните. В този смисъл с Решение
Ц-010/30.03.2011г. по т.8 и т.9 са определени преференциални цени на
електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и
водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, в сила от
01.04.2011г. и което решение, считано от влизането му в сила, се прилага в
отношенията между страните по договора за изкупуване на електрическа енергия. Вятърната
електроцентрала с мощност от 2 MW, находяща се в поземлен имот № 77390.28.34
(стар номер 77390.28.31) в землището на с. Храброво, община Балчик, обл.
Добрич, наричана по-долу за краткост „ВяЕЦ „Вентус 1”, е присъединена към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север” АД ( с предишно наименование „Енерго-Про
Мрежи” АД) по силата на Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109- 29.07.2010 и
сключените към него Анекси от 30.09.2010г., от 13.12.2010г., от 16.09.2011г. и
от 11.01.2012г. Твърди, че дружеството е сключило Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 328 от 21.02.2013г. с „Енерго-Про Продажби” АД, по
силата на който „Енерго-Про Продажби” АД изкупува произведената от ВяЕЦ „Вентус 1” електрическа
енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор по
преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/28.06.2012г. по т.7
и 8 (публикувано на интернет страницата на КЕВР http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res-c018-12.pdf).
Преференциалните цени се заплащат ежемесечно за произведеното количество
електрическа енергия на база фактури, издадени от Дружеството. Съгласно
договорите за изкупуване и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в приложимата редакция,
купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и
доставена от продавача електрическа енергия, с изключение на ползваните от
продавача количества за собствени нужди, собствено потребление и снабдяване на
свои клонове, предприятия и обекти или продаваните по свободно договорени цени.
Излага, че съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници, има
качеството на производител на електрическа енергия от възобновяема енергия и
като такъв спрямо него се прилагат законовите норми, насърчаващи производството
на енергия от възобновяеми източници за вятърна електрическа централа. Според
легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ПЗР на ЗЕВИ вятърната енергия е енергия от възобновяеми източници.Ищецът твърди, че с § 6, т. 2 и 3 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г.
(обн., ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е създаден Раздел V
„Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия ”
в глава Четвърта от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ),
съдържащ членове от 35а до 35в, както и нов чл. 73. Новите разпоредби
регламентират задължение за събиране на такса за производство на електрическа
енергия от вятър и слънце в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31,
ал. 1 от ЗЕВИ; механизма за определяне на таксите; тяхното удържане и внасяне в
държавния бюджет и последиците от невнасянето им в срок. Твърди, че с
приемането на посочените разпоредби Р.Б. е нарушила правото на Европейския съюз
и в частност на чл. 107 ДФЕС и чл. 108 ДФЕС, които установяват забрана за
държавна помощ. Освен това твърди
нарушение на разпоредбата на чл. 63 ДФЕС, предвиждаща свободното движение на
капитали, стоки и услуги и на пар.6 и пар.4 и чл. 36, б. „ а“, „ б“ и „в“ от
Директива 2009/72/ ЕО и Директива
2009/28 ЕО. Излага подробно становище във връзка с направените твърдения за
основателност на иска по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4, пар.3
ДЕС.Навежда, че с Решение № 13 от
31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. КС е обявил за противоконституционни точки 2
и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014
г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл.
35 в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. Решението на КС е
обнародвано в ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г., и съгласно разпоредбата на чл. 151,
ал. 2 от КРБ е влязло в сила 3 дни след обнародването му. Излага, че за периода
от 01.01.2014 г. до 10.08.2014г. на основание разпоредбите, които са били
обявени за противоконституционни, му е удържана сума в общ размер на 198 886,36 лв. Посочва,
че държавата, чрез Народното събрание, е действала противоправно, като е приела
закон, който противоречи на правото на ЕС и Конституцията. Освен това в
нарушение на чл. 22, ал. 4 от Закона за КС и правото на ЕС, Народното събрание
противоправно е бездействало и не е уредило последиците от обявените за
противоконституционни части от ЗЕВИ в двумесечния срок, предвиден в Правилника
за организацията и дейността на народното събрание(ПОДНС). Предвид това намира,
че за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4., пар.3 от ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, като при условие
на евентуалност поддържа и останалите искове.
ОТВЕТНИКЪТ – Р.Б., представлявана от В.Г., министър на ф.,
чрез юрк. Д.Д., оспорва
предявените искове. Представя подробно становище за липса на нарушение на
сочените от ищеца разпоредби от правото на Европейския съюз. Оспорва и
евентуалните искове като твърди, че не е налице противоправно и виновно
бездействие от страна на Народното събрание, оспорва вредите и наличието пряка
причинно -следствена връцка между тях и поведението на Народното събрание. Евентуално
твърди, че не е налице липса на
основание за събиране на процесните такси, тъй като до влизането в сила на
решението на Конституционният съд, с което разпоредбите са обявени за
противоконституционни, те са били действащи и въз основа именно на тях са били
събрани дължимите вземания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че
ищецът е дружество, производител на електрическа енергия от възобновяем източник- вятър, като е
собственик и оперира с две вятърни електроцентрали с обща мощност 4 MW/2х2 MW /, находящи се в поземлени имот № 77390.32.111 и
№ 77390.28.34 в землището на с. Храброво, община Балчик, обл. Добрич.
Няма спор за това, че вятърната
електроцентрала с мощност от 2 MW, находяща се в поземлен имот № 77390.32.111 в
землището на с. Храброво, община Балчик, обл. Добрич, наричана по- долу за
краткост ВяЕЦ „Вентус”, е
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север”
АД ( с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД) по силата на Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010 и Анекси от 30.09.2010г., от 13.12.2010г., от
16.09.2011г. и от 11.01.2012г., както и за това, че електроцентралата е
въведена в експлоатация на 27.12.2010г. с Разрешение за ползване №
ДК-07-СИР-162.
Безспорно е, че ищецът е сключил
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 169 от 06.01.2011г. с „Енерго-про Продажби” АД, по силата на който „Енерго-про Продажби” АД изкупува произведената от ВяЕЦ „Вентус” електрическа
енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор по
преференциална цена, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Безспорно е и че вятърната
електроцентрала с мощност от 2 MW, находяща се в поземлен имот № 77390.28.34
(стар номер 77390.28.31) в землището на с. Храброво, община Балчик, обл.
Добрич, наричана по-долу за краткост „ВяЕЦ „Вентус 1”, е присъединена към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север” АД ( с предишно наименование „Енерго-Про
Мрежи” АД) по силата на Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109- 29.07.2010 и
сключените към него Анекси от 30.09.2010г., от 13.12.2010г., от 16.09.2011г. и
от 11.01.2012г.
Не се спори и за това, че ищецът
е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия № 328 от 21.02.2013г. с
„Енерго-Про Продажби” АД, по силата на който „Енерго-Про Продажби” АД изкупува
произведената от ВяЕЦ „Вентус
1” електрическа енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения
договор по преференциална цена, определена от ДКЕВР.
Безспорно е и се установява и
от представените писмени доказателства, че
в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. ищецът, в качеството на производител, е продавал електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД по силата на
посочените горе договори.
Съобразно заключението на
приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, съобразила
представените по делото писмени доказателства, включително фактури, която се
кредитира от съда като обективно и компетентно изготвена, ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ
АД е заплатила на ищеца ( включително чрез прихващане на взаимни задължения)
суми в общ размер на 994 431,76 лв. От сумите за плащане по фактурите, в
общ размер на 1 193 318,12 лв., са удържани общо 198 886,36 лв.
за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014, разпределени по тримесечия както
следва: първо тримесечие – 92 158,53 лв., второ – 74 414,49 лв. и
трето- 32 313,34 лв. Посочените суми са включени в справките по чл. 35
ЗЕВИ и са внесени от ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД в държавния бюджет,
съгласно сроковете по чл. 35б ЗЕВИ. Размерът на законната лихва върху сумата от
198 886,36 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г. е в размер на
59 896,94 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По предявеният главен иск с
правно основание чл.4, пар.3 ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че
Народното събрание на Р.Б. е приело законодателни разпоредби- чл. 35а, ал. 1, 2
и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4
от Закона за енергията от възобновяеми източници, които са в пряко нарушение на
норми на правото на ЕС – чл. 107 и чл. 108 ДФЕС, чл. 63 ДФЕС, пар.6 и пар.4 и
чл. 36, б. „а“, „б“ и „д“ от Директива 2009872/ЕО и разпоредбите на Директива 2009/28/ ЕО за
сумата от 198 886,36 лв., изплатени за периода от 01.01.2014 г. до
09.08.2014 г. на основание на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4,
чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.12.2018 г. до окончателното изплащане, ведно с иска с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 59 896,94 лв. законна лихва
върху претендираната главница за периода от 01.01.2016 г до 19.12.2018 г.,
съдът намира следното:
Съгласно принципа за лоялно
сътрудничество, закрепен в чл. 4, §3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да
вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на
задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за
постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да
застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат
редица конкретни задължения - в това число и за националните съдилища, някои от
които са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на Съда на
ЕС. От него следва и института на отговорността на държавите-членки за вреди,
настъпили вследствие нарушения на общностното право /Francovich
and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, § 33/. Фактическият й състав на
тази отговорност включва общностна норма, която предоставя права на частноправните
субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази общностна норма, пряка причинна
връзка между нарушението и вредата. Концепцията за извъндоговорната отговорност
на държавата за вреди е въведена постепенно с три знакови решения на Съда на ЕС
/Frankovich and others v.Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame;
Kobler/, които установяват елементите на фактическия
й състав и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането й.
Ищецът е навел, че с приемането
на нормите на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2
и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници
е нарушено правото на ЕС, в частност чл. 63 от ДФЕС, чл. 107 от ДФЕС, Директива
2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО.
Нарушената правна норма на ЕС,
на която се позовава страната следва да има за предмет предоставяне на права на
ищеца като частноправен субект и това нарушение следва да е достатъчно
съществено.
Разпоредбата на чл. 63 от ДФЕС
установява забрана ограниченията при движение на капитала. В тази връзка следва
да се има предвид, че договора за функционирането на ЕС относно свободата на
установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на
капитали не се прилага при положение, в което във всичките си аспекти спорът е
свързан само с една държава - членка / в този смисъл решение от 20.03.2014 г. Caixa d’Estalvis i Pensions de Barcelona,
C 139/12, решение от 30 юни 2016 г., Admiral Casinos & Entertainment, C 464/15/. Аналогично
разрешение е дадено и в решение от 15.11.2016 г. по дело C-268/15 /Голям
състав/, съгласно което режимът на извъндоговорната отговорност на държава - членка
за вреди, причинени в резултат от нарушение на това право, не се прилага при
наличието на вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял поради
това, че предвидена в член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се
нарушава с национална правна уредба, която се прилага еднакво към местните
граждани и гражданите на други държави членки, когато положението във всичките
си аспекти е свързано само с една държава членка.
От друга страна разпоредбата на чл. 107 от
ДФЕС касае различните държавни помощи. Липсва идентичност между понятията
"държавна помощ" и "такса" и такава не може да се извлече и
по тълкувателен път, поради което визираната по-горе разпоредба е неприложима
към настоящия казус. В тази връзка съдът намира, че чл. 107 ДФЕС е напълно
неприложима, доколкото с последната се третира въпросът за помощ, предоставена
от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било
форма. Член 107, параграф 1 ДФЕС обявява за несъвместима с вътрешния пазар,
доколкото засяга търговията между държавите членки, всяка помощ, предоставена
от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било
форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в
по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои
стоки. За да е налице несъвместимостта посочена в тази норма, следва да са
налице следните предпоставки: първо, трябва да става въпрос за намеса на
държавата или посредством държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да е в
състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето тя трябва да
предоставя предимство на своя бенефициент. Четвърто, тя трябва да нарушава или
да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 15 юли 2004 г., Pearle и др., C ‑ 345/02, EU:C:2004:448, т. 33). От
изложеното следва, че въвеждането на 20% такса за производителите на енергия от
възобновяеми източници вносима към държавния бюджет
не може да бъде прието като включващо се в понятието "държавна помощ"
по смисъла на чл. 107 ДФЕС.
С Решение на Съда (първи
състав) 20 септември 2017 година по съединени дела C ‑ 215/16, C ‑
216/16, C ‑ 220/16 и C ‑ 221/16 е прието, че Директива 2009/28/CE
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие
за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО и по-специално член 2, втора алинея,
буква к) и член 13, параграф 1, втора алинея, буква д) от нея, трябва да се
тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба, която предвижда
събирането на такса върху вятърните генератори, предназначени за производството
на електроенергия. Съдът е приел, че държавите членки разполагат с право на
преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на
задължителните общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от
Директива 2009/28 във връзка с приложение I към тази директива. Поради това
предвидената в член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 възможност за държавите
членки да приложат схеми за подпомагане с оглед насърчаване на използването на
енергия от възобновяеми източници, евентуално под формата на данъчни облекчения
или намаления, не предполага по никакъв начин забрана за облагане на
предприятията, които разработват подобни източници на енергия.
С оглед приетото съдът намира,
че с поведението си Държавата, в лицето на Народното събрание, не е нарушила
сочените от ищеца разпоредби на правото на Европейския съюз, предвид което
искът с правно основание чл.4, пар.3 ДЕС вр. чл. 49 ЗЗЗ е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли, ведно със съединените с него искове за
присъждане на законна лихва.
С оглед изхода по главния иск,
съдът следва да разгледа предявения при условие на евентуалност първи иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че Народното събрание на Р.Б.
е приело законови разпоредби, които са в пряко противоречие с Конституцията на Р.Б.
и не е предприело действия да уреди отношенията с увредените от действието на
тези норми лица, след тяхното обявяване за противоконституционни. По този иск
съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1). правоотношение по възлагане на работа, 2). осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.).
При преценка по въпроса налице
ли е противоправност, осъществена от народните представители при приемане на
процесните разпоредби от ЗЕВИ, съдът съобрази следното:
С параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР
на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (отм.) е създаден член 35а,
ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20 %.
С решение № 13/31.07.2014 г. по
к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд са обявени за протиконоституционни
разпоредбите на § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. ( ДВ, бр. 109/2013 г ), с
които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал.
1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници. Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 65/06.08.2014 г. и е
влязло в сила на 10.08.2014 г. / чл. 14, ал. 3 от ЗКС/.
С решение № 3/28.04.2020 г. по
к.д. № 5/2019 г. Конституционният съд прие, че по отношение на заварени от
решение на КС неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи
съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното
събрание урежда правните последици от прилагането на противокононституционен
закон.
В мотивите към т. 2 от
решението е възприето становището, че от конституционния принцип на правовата
държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС. То
се свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на Д. за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица,
което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния
акт. Уреждането на правните последици от прилагането на противоконституционния
акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на Конституционния съд, но
неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни конституционното
си задължение, което е и смисълът му на елемент от цялостния конституционен
механизъм за балансиране на властите. Мерките, които органът следва да приеме,
за да уреди правните последици от прилагането на акта до влизане на решението
на Конституционния съд в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на
върховенството на Конституцията.
Решението на Конституционния
съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани /чл.
14, ал. 6 от ЗКС/. При така постановеното решение и като взе предвид и
съдебната практика - решение № 91/06.04.2020 г., по гр. д. № 3804/2019
г. на ВКС, ГК, ІV ГО и решение № 72 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г.
на ВКС, ГК ІV ГО, настоящият състав приема, че чл. 22, ал. 4 от ЗКС задължава
органа, постановил противоконституционния акт да приеме нормативен акт, с който
да уреди възникналите правни последици. Това негово задължение е част от
цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите и осигуряване
върховенство на закона и е от императивен характер/ чл. 22, ал. 4, вр, ал. 2 от ЗКС, решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. №
5/2019 г. на Конституционния съд/.
В разглеждания случай се
установи, че нормата, въз основа на която е събирана процесната такса, е
обявена от КС на РБ за противоконституционна. Също така безспорно е установено
и че Народното събрание не е изпълнило задължението си, произтичащо от нормата
на чл.22, ал.4 ЗКС да уреди възникналите правни последици от акта, обявен за
противоконституционен в рамките на установения от чл. 81, ал. 4 от Правилника
за дейността на Народното събрание двумесечен срок от влизането в сила на
решението на КС. Това бездействие от страна на Народното събрание обосновава
ангажирането на отговорността на държавата за причинените вреди на засегнатите
субекти от приложението на обявената за противоконституционна норма.
От ангажираните по делото
доказателства, обсъдени по – горе, се установи, че събраната от ищеца такса
през разглеждания период 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. при реализиране на произведената
от него електроенергия възлиза на 198 886,36
лв. Тя е начислена върху приходите и
е събрана на основание чл.35а ЗЕВИ. Същевременно с горепосоченото решение на КС
е установена противоконституционност на посочената норма, като Народното
събрание не е изпълнило вмененото му задължение по чл. 22 ал.4
ЗКС. С удържането на исковата сума в размер на дължимата по приложимия закон
такса имуществото на ищеца е намалено в причинна връзка с противоправно
поведение на лица, за поведението на които държавата отговаря.
По изложените съображения и при
съобразяване на дадените разяснения с цитираната актуална практика на ВКС и решение
на Конституционния съд на Р.Б., следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Доколкото размерът на
имуществената вреда, която е в пряка причинно – следствена връзка с приетият
противоконституционен закон и бездействието на НС, възлиза на 198 886,36
лв., то искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Доколкото ищецът има право на обезщетение за забава от дена на
увреждането и като се съобрази заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, то основателен се явява и иска за присъждане на
сумата от 59 902,54 лв. на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода от
01.01.2016 г. до 19.12.2018 г.
Уважаването на първия
евентуално предявен на главния иск се явява процесуална пречка за разглеждане
по същество на предявените в условията на евентуалност на него искове с правно
основание чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, тъй като не се е сбъднало въведеното от ищеца
вътрешно-процесуално условие, а именно отхвърляне на главния иск и на първия
евентуален иск на него.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на направените
от него разноски в хода на съдебното производство в размер на 10 781,56 лв. деловодни разноски и 6705,78 лв.
адвокатско възнаграждение. Претендираната от ищеца сума от 15 лв., платена
за разглеждане на частна жалба срещу определение на настоящия съд, съставлява
разноски по друго производство и е следвало да се претендира и присъди в
рамките на това друго производство. Ответникът няма право на разноски, поради
пълното уважаване на предявения първи евентуален иск.( арг.
от Определение № 681 от 15.11.2019 г. по т. д. № 657/2019 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС).
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “В.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9006, С.О. Т.-
4, 112, ПК 41 ( ПК в пощата на к.к. „Св. Св. К. и Е.), представлявано от адвокат К.Л. срещу Р.Б.,
представлявана от М.на ф., чрез юрк. Д.Д., със съдебен адрес:*** иск с правно основание чл.
4, пар.3 от ДЕС вр. чл. 49 ЗЗД, основан на твърдението, че Народното събрание
на Р.Б. е приело законодателни разпоредби- чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал.
1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, които са в пряко нарушение на норми на
правото на ЕС – чл. 107 и чл. 108 ДФЕС, чл. 63 ДФЕС, пар.6 и пар.4 и чл. 36, б.
„а“, „б“ и „д“ от Директива 2009872/ЕО и
разпоредбите на Директива 2009/28/ ЕО, от което поведение са причинени
имуществени вреди на ищеца в размер на 198 886,36
лв., изплатени за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. на основание на чл.
35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73,
ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2018 г. до
окончателното изплащане, ведно с иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 59 902,54 лв. законна лихва върху претендираната главница за
периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, Р.Б.,
представлявана от М.на ф., чрез юрк. Д.Д., със съдебен адрес:*** да заплати на “В.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9006, С.О. Т.- 4, 112, ПК 41 (
ПК в пощата на к.к. „Св. Св. К. и Е.) сумата от 198 886,36 лв., представляващи
имуществени вреди от заплатени за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.
такси на основание на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б,
ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с решение
№ 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила от
10.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2018 г. до окончателното изплащане,
ведно със законната лихва върху главницата в размер на 59 902,54 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявените
при условие на евентуалност от "В.Б.“ ЕООД, ЕИК ******
срещу Р.Б., представлявана от М.на ф. искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1, евентуално 3 от ЗЗД, за връщане за
заплатените в полза на държавата суми на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл.
35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона
за енергията от възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с
решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила
от 10.08.2014 г. в размер на 198 886,36 лв.
за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата в размер на 59 902,54 лв. за
периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 20.12.2018 г. до окончателното изплащане и иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД за същите суми, както и евентуалните искове с
правно основание чл. 55 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД за сумата от 32 313,34 лв., с която ищецът е обеднял за сметка на
обогатяването на ответника без основание
чрез удържане на 20% от стойността
по № **********/31.07.2014г., фактура
№ **********/31.07.2014г., фактура №
**********/25.08.2014г., фактура №
**********/25.08.2014г., по отменения
като противоконституционен
чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане и обезщетение за забавата за
плащане на претендираната сума за периода от
01.01.2016 г. до 19.12.2018г. в размер
на 9 732,45 лв.
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.на ф.
да заплати на "В.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** сумата от 10 781,56 лв.
деловодни разноски и 6 705,78 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :