Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.06.2011 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На осми юни
две
хиляди и единадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
Сн.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 545 по описа за 2011 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
иск с правно основание член 224, ал. 1 от КТ.
Ищцата - Ц.С.Г. твърди, че
работела при ответника на длъжност „*****” от 01.10.2008г. до 18.02.2011г. на основание сключен трудов
договор и допълнително
споразумение към същия. През всичките тези години била лоялен работник на ответника.
Отношенията им били основани на взаимно доверие и уважение. Трудовото им правоотношение с
ответника било прекратено
на 19.02.2011г. по взаимно съгласие. Със Заповед № 42/19.02.2011г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, ответника ú дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 320.00 лева. Въпреки
обещанията от страна на ответника, че тази сума ще бъде изплатена, до момента това не било сторено. МОЛИ
съда, да постановите решение, с което да осъди „*****” ЕООД град К. да
изплати на ищцата дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 320.00 лева, ведно със законната лихва
до момента на окончателното изплащане на дължимите ми суми. Претендира
направените по делото разноски.
Ответното дружество – „*****” ЕООД град К., не е изразило становище по предявения
иск. С депозирана за съдебно заседание молба, ответното дружество признава
иска.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от
представеното копие на трудов договор № 24/30.09.2008г., че страните са били в
трудовоправни отношения по силата на които, ищецът е работил в ответното
дружество на длъжността „*****”.
От представените копия от трудова книжка на ищцата и Заповед № 42/19.02.2011г.
се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 19.02.2011г.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Р.М. по назначена
съдебно-счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го
възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението
– размерът на начисленото обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ е на стойност 320.00 лева – чистата сума за получаване.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът счита иска за частично основателен. Съгласно
цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен
годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Безспорно от приетите по делото доказателства се установи, че ищецът има
неизползуван платен годишен отпуск. По отношение размера на обезщетението, по
делото се установи, че същото възлиза общо в размер на 320.00 лева – чиста сума,
съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, което
съдът възприема изцяло. Ответника не ангажира доказателства да е заплатил тази
сума, като в негова тежест е доказването на факта на плащането, който факт за
ищецът е отрицателен. Не плащайки своевременно дължимото обезщетение,
ответникът е изпаднал в забава. Ето защо, съдът намира иска за основателен и
доказан по размер.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищеца претендира разноски за
производството, но по делото не са представени доказателства за реализирани
такива, поради което, разноски не следва да се присъждат. В тази връзка, видно
от представения по делото договор за правна помощ и съдействие (съдържащ се на
лист 3 от делото) е видно, че е договореното възнаграждение е в размер на
100.00 лева, но от документа не се установява договорената сума да е изплатена
от клиента (ищец) на адвоката.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК,
съдът следва да се осъди ответното дружество да заплати, с оглед уважения иск държавна такса по сметка на ВСС в размер
на 50.00 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 30.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*****”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в град К. улица ****, чрез
управителя Е.И.П.
с ЕГН ********** да
заплати на основание член 224, ал. 1 от КТ на Ц.С.Г. *** с ЕГН **********, сумата 320.00
(триста и двадесет) лева, представляваща дължимо, начислено и неизплатено обезщетение
за неизползуван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва до момента на окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „*****”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в град К. улица ****, чрез
управителя Е.И.П.
с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ВСС, държавни такси и разноски в размер на 80.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.