РЕШЕНИЕ
Номер 141 22.05.2023 г. град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., четвърти състав, на девети май две хиляди двадесет и трета
година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 141 по описа за
2023
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на М.Р.Ф., ЕГН **********; с адрес ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000062/01.02.2023 г.,
издадена от началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р., с която на
основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява становище за оспорване
„изцяло
АУАН GA 902851 от 01.02.2023 г. като необоснован, неправилен и
незаконосъобразен — издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Не съм съгласен с констатираните нарушения, а от там и с наложената ми
ПАМ по чл.171, т.1 Б Б от ЗДвП…“
Иска се от съда да отмени изцяло наложената ПАМ и да постанови връщане на отнетите
СУМПС и контролен талон. В съдебно заседание жалбоподателят, лично и с
процесуалният си представител - адв. И.М.,***, поддържат жалбата на
основанията, изложени в нея и ангажират гласни доказателства. Претендира
разноски по представен списък.
Ответникът - началник група към ОД МВР Р., сектор
„Пътна полиция“ Р., редовно призован, се представлява в процеса от главен
юрисконсулт Г.Д.. Представя административната
преписка, ангажира допълнителни гласни и писмени доказателства и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на разноските на процесуалния защитник на жалбоподателя.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини
същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
В обжалваната
заповед административният орган е описал фактическата обстановка чрез техниката
на препращане към съставения Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GА,
№ 902851/01.02.2023 г. Установено е, че на 01.02.2023 г., около 02:40 часа, в
гр. Р. на ул. „П.“ № 92, до бл. „М.“ като водач на МПС марка „К.“, модел „К.“, с peг.
№ ******** Ф. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug
test 5000“, с фабричен №
ARNJ - 0003
за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. На Ф. е
издаден Талон за изследване № 137331 заедно с 7 бр. холограмни стикери МВР/
А064951. Същите са връчени на Ф. на 01.02.2023 г. в 03,40 часа, като му е
предоставен срок за даване на биологична проба 45 минути, която проба следва да
бъде дадена в УМБАЛ „Канев“, гр. Р.. Талонът е подписан лично от Ф..
По делото е
налична Докладна записка рег. №
1085р-807/01.02.2023 г., с която младши автоконтрольор Пл. Стефанов е уведомил началника на сектор ПП Р. за отказа
на водача М.Ф. да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug
test 5000“, с фабричен №
ARNJ - 0003
за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.
При така
установената фактическа обстановка началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна
полиция“ Р. е издал ЗППАМ № № 23-1085-000062/01.02.2023 г., с която на
основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Заповедта е връчена на Ф. на 20.02.2023 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея (л.
19 – обратна страна).
Представена е
Справка за нарушител/водач М.Р.Ф..
Недоволен от
така постановената заповед, Ф. оспорва в настоящото производство АУАН серия GА, № 902851/01.02.2023 г. като
необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Изразява несъгласие с
констатираните нарушения и с наложената ПАМ. Твърди, че при издаване на АУАН и
налагането на ПАМ не е съобразена фактическата обстановка, защото жалбоподателят
не употребява наркотици. Твърди, че му е определен половин час за даване на
кръвна проба, но му е отнето СУМПС и той не е имал възможност да се придвижи
толкова бързо до болницата. Счита, че
наложената му ПАМ нарушава неговите законни права и интереси, тъй като
работи и професията му изисква управление на МПС.
Поради факта,
че с така подадената жалба не е ясно кой точно акт се обжалва, съдът с
Разпореждане от 15.03.2023 г. е дал указания в тази насока на Ф.. Със Заявление
вх. № 1186/22.03.2023 г. жалбоподателят е посочил, че оспорва процесната ЗППАМ.
С Определение
от 24.03.2023 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. Указал е на жалбоподателя,
че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. На ответника са дадени указания, че основание чл. 170, ал.
1 от АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени
в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
По искане на жалбоподателя до разпит е допуснат свидетеля Й. Л. Б., който посочва,
че с Ф. се познават от преди 5-6 години, оттогава са в една компания и са много
близки приятели. Описва подробно проверката, извършена от полицейските органи
на 01.02.2023 г., като сочи, че той и Ф. са били обискирани с тяхно съгласие.
Дава показания, че колата е също е претърсена, макар тя да е била в изрядно
състояние. Твърди, че нито при обиските, нито при проверката на колата са
открити забранени предмети и вещества. Свидетелства, че Ф. е дал проба за алкохол,
която е била отрицателна. Според свидетеля, на Ф. не е съставен талон за
изследване на биологична проба, а само са му посочени последиците от отказа му да
бъде извършена проверка с дрегер за наркотици. Посочва още, че полицейското
мероприятие е приключило към „три без нещо“ и те са освободени да
си ходят. Номерата на колата не са били свалени; не са подписвали никакви
документи.
Свидетелят Ж.Й.Ж. е допуснат до разпит по искане на ответната страна. Ж.
дава показания, че към 01.02.2023 г. е заемал длъжността младши автоконтрольор. Вечерта на 01.02.2023 г. е бил нощна
смяна, повикани са за съдействие, може би около 2:15 -2:20 часа от Второ РУ, на
ул. „П.“, до бл. „М.“, който е съседен на бл. „К.“, за да тестват Ф. за употреба
на наркотични вещества. Посочва, че свидетелите по акта са служители на Второ
РУ. За въпросната вечер дава показания, че са отишли на място, установили са
лицето (Ф.), което е отказало да даде проба за употреба на наркотици, издаден му е
талон за медицинско изследване, който той е разписал. Не си спомня дали е направена
проба за алкохол, както и защо е отказал теста за наркотици. Получил е екземпляр
от талона за изследване, разяснен му е реда, обяснено му е за колко време и къде
трябва да отиде. Посочва още, че издаденият талон важи 45 минути, едната
болница е на не повече от 10 минути пеша, другата е може би на 20-25 минути
пеша.
В съдебно
заседание на 09.05.2023 г. ответникът представя писмо с рег. № 1085Р-2802/04.04.2023 г. на ВПД началник
сектор „Пътна полиция“, от което се установява, че е издадено наказателно
постановление във връзка с АУАН серия GA № 902851,
но то не е връчено към настоящия момент.
При така изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Предвид
твърденията на Ф. и неговия процесуален представител както в жалбата, така и в
проведените по делото две съдебни заседания, съдът изрично посочва, че предмет
на съдебния спор е единствено и само ЗППАМ № 23-1085-000062/01.02.2023 г.,
издадена от началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р..
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-3170/31.12.2021
г. на ВПД директора на ОД МВР Р. са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. Съгласно т. 2. от посочената заповед оправомощено
длъжностно лице е и началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Р.. Между
страните не е налице спор относно компетентността на органа.
Съдът приема,
че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
Настоящият
съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.
Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за
налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила,
регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед
съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма.
Релевираното
възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на
административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Според изложените разсъждения в жалбата обаче на практика
се оспорва съставения АУАН, като недопустимо в жалбата се смесват
производството по издаване на ЗППАМ (процедурата за което е уредена в АПК) и
производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление
(развиващо се съгласно нормите на Закона за административните нарушения и
наказания). В какво точно се състои неизясняването на фактическата обстановка
не е посочено в жалбата, а и съдът не установи подобен порок в издадената
заповед. В заповедта се съдържа описание на фактическите действия относно
установяването отказа на Ф. да даде проба за употреба на наркотици. Именно този
отказ е правното основание за издаване на процесната ЗППАМ.
Производствата по прилагане на ПАМ и
по съставяне на АУАН са две самостоятелни и независими по характер, същност,
фактически и правни основания, не е налице нарушение на правата на лицето,
спрямо което те се развиват и резултатите от които производства засягат
неговата правна сфера. Така прилагането на ПАМ е административно производство –
в конкретния случай с превантивен характер и за обществото, и за самото лице,
което се подчинява на нормите на АПК. Производството по съставянето на АУАН е
административнонаказателно по своя характер, свързано е с ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето и за него са приложими
разпоредбите на ЗАНН. Във връзка с фактическата обстановка, на база на която е
издадена процесната ЗППАМ следва да се отбележи, че в административното
производство е допустимо тя да бъде установена с други актове, като за целта е
приложимо ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите могат да
бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го
документи, подготвящи неговото издаване. В този случай административният
орган правилно се е позовал на съставения АУАН за описание на фактическата
обстановка.
В последното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя е направил изявление, че „Фактическата обстановка, както я
пресъздадоха свидетелите и тази, която е отразена в заповедта за налагане на
ПАМ донякъде излага действително фактическото правно положение,
но донякъде не.“, като се излагат подробни съображения
свързани с действията на полицейските органи относно извършваните обиски на
физическите лица – жалбоподателят Ф. и свидетелят Б., но както съдът вече
посочи, същите не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съдът не цени показанията на
свидетеля Б. по следните причини: Основната част от показанията са свързани с извършваната
полицейска проверка, за която за пореден път в настоящото решение следва да се
посочи, че няма отношение към делото. Б. не знае за съставения талон за
изследване на биологична проба, нито че Ф. е подписал този документ. Според
свидетеля никой не е обяснил на жалбоподателя, че разполага с 30 минути за да
даде кръвна проба. Следователно, свидетелят на практика не дава показния
относно предмета на производството – отказа на Ф. да бъде тестван за употребата
на наркотици и/или техни аналози.
При
така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е издадена при
спазване на изискванията за форма.
На
следващо място съдът преценява законосъобразността на оспорения акт като
установява дали са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила във връзка с неговото постановяване. Съдът не установи подобни
нарушения, а такива не се сочат и в жалбата.
Съдът счита,
че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана
компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.
Заповедта отговаря
на целта на закона.
Нормата
на чл. 171, т.1 от ЗДвП предвижда временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи
Целта на ПАМ
по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще
възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство
(независимо кой е собственика) от лице, извършило конкретни административни
нарушения с висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и
да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за
употреба на алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за
медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества,
управление на МПС от лице, което няма съответната правоспособност. Гарантирането
на живота и здравето на хората като върховна ценност по никакъв начин не
нарушава въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК правило, че Когато с административния акт се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона, поради което твърдението в жалбата за наличие на подобно
нарушение следва да се отхвърли като несъстоятелно. Видно от показанията на
разпитания свидетел Ж., полицейските органи са спазили установените от
нормативните актове правила във връзка с отказа на Ф. да бъде тестван с дрегер.
Предявеното в последното съдебно заседание искане на Ф.
съда на намали „наложеното
наказание“, защото според него „нямам нищо против
служителите на реда да си вършат работата, но не по този начин. Нямам нищо в
мен, коректен съм.“ На
първо място, с процесната ЗППАМ не се налага наказание, а се предприемат
принудителни мерки. На следващо място съдът не разполага с правомощия да
променя вида и/или продължителността на наложената ПАМ, тъй като това е в
прерогативите на административния орган. В конкретния случай органът, издал
обжалваната ЗППАМ действа в условията на обвързана компетентност – при отказ за
изследване на употреба на наркотици и/или техни аналози, законът задължава
съответното длъжностно лице да наложи ПАМ до изясняване въпрос с отговорността.
След отказа да бъде тестван с дрегер, жалбоподателят е имал възможност да докаже
чрез даване на биологична проба дали е употребил упойващи вещества и/или техни
аналози, но той не е сторил това, като по делото не се установиха обективни
причини в тази връзка.
Тук е мястото да се посочи, че не отговаря на
действителността твърдението в жалбата (впоследствие пресъздадено от
процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание), че Ф.
от детството си изпитва „страх и
неописуем ужас от инжективни манипулации и игли.“ В
първото по делото съдебно заседание, на въпрос на съда, жалбоподателят лично
заяви, че „Десет пъти ме
питаха дали ще правя тест и аз им казах, че няма да правя, защото не съм хванат
с наркотични вещества или нещо такова. Аз съм бил 12 години спортист, не се
занимавам с такива работи. Не съдя моите приятели, не знам с какви работи са се
занимавали, но аз лично нямам нищо такова, следователно и в тях не е намерено
нищо. Ако ще ме спират да ми правят тест за такова нещо, защо не е следователно
веднага, а се стигна до това нещо накрая след като е минало сума ти и време. Аз
съзнателно отказах да бъда тестван с техническо средство и с кръвен тест. Не
смятам, че така трябваше да се случат работите, това е мое лично мнение, те
хората си вършат работата, но като няма нищо, защо продължават. Не смятам, че трябваше
да се стигне до това налагане на този тест, защото не намериха нищо в мен,
седяха сума ти време с мен и се чудеха какво да правят. Дори и когато се наложи
да ми правят кръвен тест, той ми каза – „имаш 30 минути“. В 4:10 часа без
шофьорска книжка, нямах пари да си хвана такси, дори и не знаех къде трябва да
се направи това нещо, нямах дори възможност да го направя това нещо. Аз се
намирам в кв. „З. И.“, след кв. „Р.“, бл. „М.“, главната, как да стигна до това
медицинско заведение.“ Видно е,
че се касае за съзнателен отказ от тестване, без да се посочва причината в
жалбата. На практика с отговора си жалбоподателят визира действията на
полицейските органи, които не са свързани със ЗППАМ, предмет на настоящото
съдебно производство.
Относно времето, определено за даване на биологична проба
съдът намира, че е налице противоречие на изявлението на жалбоподателя с
обективно установими факти по делото. Видно от вече посочения талон за
изследване, подписан от Ф., вътре е
определено време за даване на биологична проба 45 минути от връчването на
талона. Така определеното време напълно съответства на изискванията на закона -
съгласно чл. 6, ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози Контролният
орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи. В конкретния
случай като място в талона за изследване е посочена УМБАЛ „Канев“ Р., а времето
за което Ф. следва да се яви в посоченото лечебно заведение е определено на 45
минути. Необясними са претенциите на жалбоподателя, че не е могъл да отиде до
лечебното заведение защото полицаите „дори не ми предложиха да ме
закарат“. Сочи се и
друга причина – липса на парични средства. Съдът счита, че за територията на
град Р., независимо от мястото на което е извършена проверката, Ф. е разполагал
с достатъчно време да достигне лечебното заведение пешком. Самият процесуален
защитник на жалбоподателя в съдебно заседание посочва, че до УМБАЛ „Канев“ се
достига пеша за не повече от 40 минути пеша от мястото на проверката.
Заявлението
на адв. М., че след като полицейската проверка не е открила наркотици при
обиска на лицата и на колата, както и при наличие на отрицателен резултат за
употреба на алкохол, то е следвало Ф. и Б. да бъдат освободени без да се прави
проверка за употреба на наркотици, е несъстоятелно. Според тезата на
процесуалния представител отрицателните резултати за употреба на алкохол
автоматично предполагат отрицателни резултати за употреба на упойващи вещества,
което е научно нелогично и несвързано с никакви подобни доказателства.
Не на последно място
следва да се посочи и представеното писмено доказателство от ответника - писмо
с рег. № 1085Р-2802/04.04.2023 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“, от
което се установява, че е издадено наказателно постановление във връзка с АУАН
серия GA
№ 902851, но то не
е връчено към настоящия момент. Обратно на твърденията на процесуалния
представител на Ф., както правилно посочва главен юрисконсулт Д.,
доказателството е относимо, тъй като чрез него се установява, че въпроса за
отговорността на Ф. до настоящия момент не е решен.
С оглед
фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай
с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ОД МВР Р. следва да се присъди сумата от 240 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е
направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Р., четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Ф., ЕГН **********; с
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1085-000062/01.02.2023 г., издадена от началник група към ОД МВР Р., сектор
„Пътна полиция“ Р..
ОСЪЖДА М.Р.Ф., ЕГН ********** да заплати на
ОД МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 (двеста и четиридесет)
лева.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: