Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 1698 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20259818 от 24.11.2020 г., постановено по гр. д. № 56351/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, е отхвърлен иска, предявен от „СОФИЙКА Вода“ АД, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – за установяване по отношение на В.И.М. на вземания за следните суми, начислена стойност на ползвани услуги за доставени и потребени количества вода за периода 19.03.2012 г. – 18.01.2019 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******, ап.15, клиентски № **********, за които са издадени фактури на обща стойност от 3 209, 90 лв. за периода 19.03.2012 г. – 18.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 534, 51 лв. за периода 19.04.2012 г. – 18.01.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК от 19.06.2019 г. по ч. Гр. Д. № 32979/2019 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „С.В.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че решаващият съд не
е обсъдил събраните по делото доказателства. За установяване на качеството
потребител на ВиК услуги за процесния
апартамент още с исковата молба са представени и приети писмени доказателства,
които не са оспорени от ответника. От тях се установява изпълнението на
предвидената от „С.в.“ АД процедура за откриване на индивидуални партиди в
сгради етажна собственост. Тези документи се предоставят от съответната етажна
собственост за откриване на индивидуални партиди в етажната собственост.
Представените с исковата молба документи са изготвени и подадени до ищеца от
собствениците на имоти в сграда, в която се намира процесинят
имот. В информационния лист, представляващ Приложение № 2 към заявление за
откриване на индивидуални партиди, попълнен и подписан от ответника, същият е
посочил, че го попълва като собственик на процесния
апартамент и е посочил броя на обитателите, като е положил подпис върху това
свое изявление. По делото е представен протокол от общото събрание на етажната
собственост, в която се намира процесния апартамент,
проведено на 24.06.2007 г., в който е удостоверено, че ответникът е присъствал
и е избран за протоколчик на събранието. Същият е
подписал протокола на Общото събрание на етажната собственост и
разпределителния протокол за дължимите от всеки собственик на обект в етажната
собственост суми на ищеца по общия водомер на сградата, които следва да се
разпределят между собствениците на отделните обекти преди откриване на
индивидуални партиди в етажната собственост. Ответникът се е подписал като
собственик на ап.13 и в списъка на собствениците, съставляващ приложение към
протокола от 24.06.2007 г. Тези документи не са оспорени от ответника. Тези
документи счита, че съставляват извънсъдебно признание на неизгодния за
ответника факт, че е собственик на процесния
апартамент. Ответникът е оспорил единствено начислените количества вода за процесния период, като твърди, че е предприемал многократни
опити за извънсъдебно уреждане на спора с ищеца. Същият не е оспорил качеството
си на потребител. По делото не е ангажирал доказателства, с които да обори
представените доказателства с исковата молба. С оглед на това счита, че по
делото е установено качеството на потребител на ВиК
услуги на ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника В.И.М., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. На основание чл.12 ГПК съдът
преценява свободно всички доказателства по делото и доводите на страните. С
писмения отговор на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и
по размер. С изготвения доклад по делото съдът е указал на ищеца, че следва да
докаже валидно облигационно отношение, по силата на което е доставял
водоснабдителни услуги, както и качеството на абонат/потребител на ВиК услуги за исковия период. Докладът по делото не е
оспорен от ищеца. Поддържа, че съдебно – счетоводната експертиза е изготвена за
клиентски номер **********, с титуляр Д.Т.Т., а не за
ответника. Въпреки указанията на съда ищецът не е положил усилия да докаже
основателността на иска, предмет на делото. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно отношение с
предмет: доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр.
София, бул. „******, къща № 4, ап.13., по силата на чл.8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи
или от съответния регулаторен орган. За исковия период по партидата на имота е
открита договорна сметка **********. За вземанията му е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че му дължи сумата от 3 209, 90 лв. – задължения за доставена и потребена вода за периода 19.03.2012 г. – 18.01.2019 г.,
ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сумата от 534, 51 лв. – мораторна
лихва за периода 19.04.2012 г. – 18.01.2019 г. претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че е имало издадена и друга заповед за изпълнение в полза на „С.в.“ АД,
която в последствие е била обезсилена. Същата е за главница в размер на 2 108,
59 лв. за периода 26.10.2011 г. – 19.12.2015 г. и мораторна
лихва от 95, 29 лв. за периода 26.11.2011 г. – 19.12.2015 г. по отношение на
същия имот. Заповедта за изпълнение е постановена по ч. Гр. Д. № 7066/2016 г.
по описа на СРС, II ГО, 77 състав, но поради непредявяване на иска по чл.422,
ал.1 ГПК в рамките на установения срок, заповедта е обезсилена. С оглед на това
счита, че в тази му част производството по делото е процесуално недопустимо,
тъй като е между същите страни и за същото искане. Тъй като не е налице
хипотезата на оттеглен иск, който може да се предяви отново, счита, че претенцията
в тази й част следва да се отхвърлят поради недопустимост на иска в тази му
част. Прави възражение за изтекла погасителна давност за период от три години
назад, считано от завеждане на това дело, както и в частта за главницата, така
и за лихвата. Отразените от ищеца данни драстично се разминават от реалното
ползване. В тази връзка многократно е предприемал опити за извънсъдебно
уреждане на спорове с дружеството, но отразяването на потреблението не е променено.
Не е получавал информация за потреблението. Моли съда да отхвърли предявения
иск, като недопустим и неоснователен. Претендира сторените по делото разноски.
На 11.06.2019 г. „С.В.“ АД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.И.М. за сумата от 3 209, 90
лв. - главница за периода 19.03.2012 г. - 19.01.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 534, 51 лв. за периода 19.04.2012
г. – 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по
делото разноски.
С разпореждане от 19.06.2019 г. съдът е постановил
исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 124, 27 лв., от които: 74, 89 лв. - държавна
такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника В.И.М., който е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представен информационен лист Приложение
№ 2 към документите за откриване на индивидуална партида, изходящ и подписан от
ответника, в качеството му на собственик на ап.13, находящ
се в гр. София, бул. „******, бл.4 Декларирани са 4 ползватели в имота. Описани
са фабричните номера на монтираните водомери.
Съгласно протокол от проведеното на 24.06.2007 г.
Общо събрание на собствениците и обитателите на етажната собственост, находяща се в гр. София, кв. „Витоша“, бул. „******, къща №
4, на събранието на присъствали собственици, сред които и В.М., който е избран
и за протоколчик. Взето е решение фактурираната сума
от 3 337, 09 лв. да бъде разпределена на брой живущи, както и да бъдат открити
индивидуални партиди. Към протокола е приложен списък на собствениците и
обитателите на самостоятелни правно основание (наематели и ползватели) в кв.
„Витоша“, бул. „******, регистрирали се за участие в проведеното на 24.06.2007
г. Общо събрание. За ап.13 е положен подпис от В.И.М..
В разпределителен протокол от 24.06.2007 г. за
адрес: гр. София, бул. „******, къща № 4, за ап.13 е посочен ответникът, с
отбелязан единен граждански номер и дължимата сума, за което е положил подпис.
В чл.2, ал.3 вр. с чл.1,
ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
ВиК оператор „С.в.“ АД потребител по смисъла на
същите може да бъде наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Собствениците или ползватели на имота се
задължават солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение с писмена
декларация – съгласие. В чл.31 и чл.32 от Общите условия на ищеца е предвидено,
че В и К операторът издава ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Възражения срещу
определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат
да се правят писмено през ВиК оператора в срок от 7
работни дни, считано от датата на получаване н фактурата.
От заключението на вещото лице Е.Б.С.по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че при анализ на приложените по
делото документи и извършената проверка в ищцовото
дружество за клиентски номер ********** с титуляр В.И.М. за имот на адрес: ***,
е установено, че има данни за начислено потребление за процесния
имот от 25.07.2007 г. Издадените фактури
за периода 19.03.2012 г. – 19.12.2018 г. са на стойност от 3 744, 41 лв.
Изчисленията по фактурите са направени на база отчетеното потребление и са
умножени по единични цени, утвърдени в решенията на КЕВР. При реалните отчети
от проверител са сторнирани суми, с които е намалено
задължението до реалното потребление. По тази причина не се претендират суми за
главници за м.04.2015 г. - м.06.2015 г., както и за периода м.12.2015 г. – м.01.2018
г. Лихвата за забава върху установените суми възлиза на 324, 59 лв. Размерът на
главницата за периода 02.10.2016 г. – 02.10.2019 г. възлиза на 1 279, 41 лв., а
лихвата за забава за същия период е 128, 69 лв., а към момента на завеждане на
исковата молба – 157, 61 лв.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че не е
посетило имота на място, като използвала данни от системата на „С.в.“ АД.
Корекциите в начислените количества вода са направени след извършена проверка
на водомерите на място от проверител. При изготвяне на експертното заключение
са отчетени тези корекции.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същите е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Неоснователен
е доводът на ответника по жалбата за частична недопустимост на иска, предмет на
делото. Постановяването на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, която е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, не формира сила на пресъдено нещо между страните за липсата на задължение в
тежест на ответника, поради което не се явява пречка за развитие на ново
заповедно производство и съответно за предявяване на установителен
иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Спори
се между страните във въззивното производство дали през
исковия период са обвързани от облигационна връзка и съответно дали
жалбоподателят е собственик на процесния имот.
Жалбоподателят
поддържа, че наличието на облигационна връзка между страните не е оспорено от
ответника с постъпилия писмен отговор на исковата молба.
Със
своевременно депозирания по делото в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер,
като е изложил съображения за частична недопустимост на производството по
делото, направил е възражение за изтекла погасителна давност, както и е оспорил
стойността на реално консумираната вода за исковия период. Същият обаче не е
оспорил наличието на облигационна връзка с ищеца относно доставка на ВиК услуги за процесния
апартамент. Нещо повече, ответникът се позовава на многократни опити за
извънсъдебно уреждане на спора относно количествата потребена
вода в имота. При липса на спор между страните относно съществуването на
облигационна връзка между тях за исковия период, процесуално недопустимо е
такъв спор да се въвежда от съда с постановения от него съдебен акт.
Независимо
от липсата на оспорване на принадлежността на правото на собственост на процесния апартамент и съответно облигационната връзка
между страните, ищецът е ангажирал доказателства в тази насока. В
информационния лист Приложение № 2 към документите за откриване на индивидуална
партида ищецът е заявил, че е собственик на процесиня
апартамент и като такъв е поискал откриването на индивидуална партида. Този
документ, депозиран пред ищеца, по естеството си съставлява извънсъдебно
признание, че ответникът е собственик на процесния
апартамент. Останалите ангажирани от ищеца доказателства, обсъдени по – горе, в
които ответникът се е подписал като собственик на процесния
имот, също съдържат извънсъдебно признание за това. Макар да не е представен
титул за собственост по делото, това не
обосновава извод, че ответникът не е собственик на процесиня
апартамент, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на
всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните, както и направените от тях оспорвания. В случая представените по
делото доказателства от ищеца не са оспорени от ответника. Същият не е заявил,
че те удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това по делото
не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят
извънсъдебните признания на ответника относно принадлежността на правото на
собственост по отношение на процесния имот. Ето защо
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава изводът, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот
през исковия период. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че тези
доказателства не са обсъдени от решаващия съд, поради което изводът на
решаващия съд за липса на облигационна връзка между страните е необоснован.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че страните
в производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Нормата на чл.11,
ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда задължение за всички ВиК оператори да
публикуват одобрени от КЕВЪР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен
ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно
дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват
в допълнителни писмени споразумения.
В случая ответникът
не се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение
предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл.11, ал.7
и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО;
решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др).
По изложените
съображения въззивният съд счита, че ответникът има
качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за изтекла погасителна давност, което
поддържа и в настоящото производство. Предвид разясненията, дадени с ТР № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на ищеца са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на ВиК услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД, погасени по давност са вземанията на
ищеца, чиято изискуемост е настъпила 3 години преди завеждане на делото.
На
основание чл.422, ал.1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая това е сторено на 11.06.2019
г. С оглед на това погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 11.06.2016 г. Това са вземанията за периода от 19.03.2012 г. до
19.06.2016 г., доколкото на 20.04.2016
г. е съставена фактурата № 64831084, платима след изтичане на 30 дни: до 20.05.2016
г. С оглед на това не са покрити от изтекла погасителна давност вземанията за
периода 20.06.2016 г. – 11.06.2019 г.
Техният размер възлиза на 1 366, 92 лв. – главница и 137, 48 лв. лихва за
забава за периода 11.06.2016 г. – 11.06.2019 г., предвид изготвената таблица от
вещото лице Емилия Стоянова в изготвеното експертно заключение. С оглед на това
предявеният иск е основателен в посочените размери и периоди.
Ответникът
по жалбата релевира оплакване, че изводите на вещото
лице са формирани по отношение на клиентски номер ********** с титуляр Д.Т.Т. вместо за ответника. В мотивите и диспозитива
на експертното заключение правилно е посочено името на ответника В.И.М. и клиентски
номер **********, като е допусната само една техническа грешка в текста на
заключението. Същото не е оспорено от страните. Въззивният
съд изцяло възприема изводите на вещото лице, като обстойно и задълбочено
обосновани. Вещото лице е анализирало всички релевантни за правния спор материали,
въз основа на които е обосновало изводите си. По делото не са ангажирани
доказателства, които да разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице. Ето
защо възраженията на ответника по жалбата в тази насока се явяват неоснователни
Тъй като
изводите на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 1 366,
92 лв. – главница за периода 20.06.2016 г. – 11.06.2019 г. и за сумата от 137, 48
лв. – лихва за забава за периода 11.06.2016 г. – 11.06.2019 г., като искът
следва да се уважи в тази му част, като решението в останалата част следва да
се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
от 30, 08 лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност.
Тъй като жалбоподателят е
защитаван в настоящото производство от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 40, 17 лв.
– юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Ответникът по жалбата претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв.
Същевременно в представения договор за правна защита и съдействие е
удостоверено само уговореното адвокатско възнаграждение, но не и заплащането
му. Доколкото претендираните разноски не са реално
сторени, такива не следва да се присъждат.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата над 299, 11 лв.
до 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 30, 08 лв. – сторени разноски
в исковото производство пред СРС, на основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.1 ГПК - сумата от 40, 17 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производството пред
СРС, сумата от 30, 08 лв. – сторени разноски в заповедното производство и 20,
08 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20259818 от 24.11.2020 г., постановено по гр. д. № 56351/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 144 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът, предявен от „С.В.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „Младост-4“, ул. „******, сграда 2А, за установяване, на основание чл.415 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че В.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, на вземания за следните суми – начислена стойност на ползвани услуги за доставени и потребени количества вода за периода 20.06.2016 г. – 11.06.2019 г. в размер на 1 366, 92 (хиляда триста шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 137, 48 (сто тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) лв. за периода 11.06.2016 г. – 11.06.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК от 19.06.2019 г. по ч. гр. д. № 32979/2019 г. на СРС, 144 състав, както и В ЧАСТТА, с която „С.В.“ АД, ЕИК ******, е осъдена да заплати на В.И.М., ЕГН **********, сумата над 399, 11 (триста деветдесет и девет лева и единадесет стотинки) лв. до 500 (петстотин) лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, ж. к. „******– адв. Ю.М., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „Младост-4“, ул. „******, сграда 2А, сумата от 1 366, 92 (хиляда триста шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лв., представляваща стойност на ползвани услуги за доставени и потребени количества вода за периода 20.06.2016 г. – 11.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, дължи сумата от 137, 48 (сто тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.06.2016 г. – 11.06.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.06.2019 г. по ч. гр. д. № 32979/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 144 състав, по иска, предявен от „С.В.“ АД, ЕИК ******, срещу В.И.М., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20259818 от 24.11.2020 г., постановено по гр. д. № 56351/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 144 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, ж. к. „******– адв. Ю.М., да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „Младост-4“, ул. „******, сграда 2А, сумата от 30, 08 (тридесет лева и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност, да заплати сумата от 40, 17 (четиридесет лева и седемнадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство по съразмерност, да заплати сумата от 30, 08 (тридесет лева и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно с уважената част от иска, да заплати сумата от 40, 17 (четиридесет лева и седемнадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство пред СРС, съразмерно с уважената част от иска, да заплати сумата от 30, 08 (тридесет лева и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в заповедното производство, както и да заплати сумата от 20, 08 (двадесет лева и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.
Решението не подлежи обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.