РЕШЕНИЕ №1605
гр. Пловдив, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар С. К. като разгледа
адм. дело № 1026 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК във
вр. с чл. чл. 226 АПК. Първоначално е образувано по жалбата на М.Д.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***3, представляван от адвокат М.П. - пълномощник, срещу Ревизионен акт
(РА) с №Р-16000917003149-091-001 от 03.01.2018г., издаден от И.К.К.-началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр.
Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложил ревизията и Т.А.Т.-главен
инспектор по приходите в ТД-Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден
с Решение №157 от 23.03.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление
(ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е установен данък по чл.48, ал.1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013г. в
размер от 6 082,67 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от
2 273,35 лв.; установен е данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер от
18,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 4,90 лв.;
определени са вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за
социално осигуряване (КСО) за 2013г. за самоосигуряващо
се лице в размер от 3 025,20 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в
общ размер от 1 177,89 лв.; определени са вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) по КСО за
2013г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1
182,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 460,21
лв.; определени са вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО) за 2013г. за самоосигуряващо се
лице в размер от 1 891,20 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в
общ размер от 736,38 лв.
С
Решение № 1998/09.10.2018 год. по административно дело №1369 по описа за 2018г.
по описа на Административен съд – Пловдив е отменен Ревизионен акт с №Р-16000917003149-091-001 от 03.01.2018г., издаден
от И.К.К.-началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП,
възложил ревизията и Т.А.Т.-главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №157 от 23.03.2018г. на директора
на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателя е
установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер от 6 082,67 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в размер от 2 273,35 лв., за сумата над
276,40 лв. до пълния размер на задължение-то от 6 082,67 лв., както и за
определените законни лихви над 103,30 лв. до пълния им размер от 2 273,35 лв.;
в частта му, с която на М.Д.К. са определени вноски за ДОО по КСО за 2013г. за самоосигуряващо се лице в размер от 3 025,20 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в размер от 1 177,89 лв., за сумата над
476,81 лв. до пълния размер на задължението от 3 025,20 лв., както и за
определените законни лихви над 185,65 лв. до пълния им размер от 1 177,89 лв.;
в частта му, с която на жалбоподателя са определени вноски за ДЗПО-УПФ по КСО
за 2013г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1
182,00 лв. и са начислени за-конни лихви върху тази сума в размер от 460,21
лв., за сумата над 186,25 лв. до пълния размер на задължението от 1 182,00 лв.,
както и за определените законни лихви над 72,52 лв. до пълния им размер от
460,21 лв.;както и в частта му, с която на жалбоподателя са определени вноски
за ЗО по ЗЗО за 2013г. за самоосигуряващо се лице в
размер от 1 891,20 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от
736,38 лв., за сумата над 298,01 лв. до пълния размер на задължението от 1
891,20 лв., както и за определените законни лихви над 116,04 лв. до пълния им
размер от 736,38 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена.
С
Решение № № 4944/03.04.2019 г. по адм. дело № 14375/2018г. по описа на ВАС е отменено
решение № 1998/09.10.2018 год. по административно дело №1369 по описа за 2018г.
на Административен съд-Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт
№Р-16000917003149-091-001/03.01.2018г., издаден от органите по приходите от
Териториална дирекция - гр. Пловдив от Националната агенция за приходите,
потвърден с Решение №157/23.03.2018 г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно управление на НАП,
както следва: за установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. над 276,40
лв. до пълния размер на задължението от 6 082,67 лв., както и за определените
лихви над 103,30 лв. до пълния им размер от 2 273,35 лв.; за определени вноски
за ДОО по КСО за 2013г. за самоосигуряващо се лице
над 476,81 лв. до пълния размер на задължението от 3 025, 20 лв., както и за
определените лихви над 185,65 лв. до пълния им размер от 1 177,89 лв.; за
определени вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за 2013г. за самоосигуряващо
се лице над 186,25 лв. до пълния размер на задължението от 1 182 лв., както и
за определените лихви над 72,52 лв. до пълния им размер от 460,21 лв.; за
определени вноски за ЗО по ЗЗО за 2013г. за самоосигуряващо
се лице над 298,01 лв. до пълния размер на задължението от 1 891, 20 лв., както
и за определените лихви над 116,04 лв. до пълния им размер от 736, 38 лв., и в посочената част е върнато делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. Решението на ПАС е отменено
и в частта, с която Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Пловдив е осъдена да заплати на М. К. разноски в размер на 1
737, 88 лв.
От
посоченото по-горе става ясно, че предмет на настоящото производство са установените задължения по ЗДДФЛ за 2013г. и вноски за ДОО по
КСО, ДЗПО-УПФ, ЗО за 2013г. за самоосигуряващо се
лице.
В последното СЗ жалбоподателят се
представлява от адв. М.П.. В ОЗ и представено писмено становище се поддържа
жалбата, излагат се съображения в подкрепа на същата и се моли съда да отмени
РА, като съобрази събраните гласни доказателства при първото разглеждане на
делото, както и втория вариант на изготвената ССчЕ. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив чрез процесуален представител изразява
становище, че подадената жалба е неоснователна в посочените части и следва да
бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки се
излагат съображения в подкрепа на РА в посочените части.
В хода на
ревизията е установено, че през ревизирания период К. не упражнява търговска
дейност, няма регистрация като едноличен търговец или като участник в търговско
дружество, не е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не се намира в законен
брак и няма ненавършили пълнолетие деца. За ревизирания период К. е осигуряван
по трудово правоотношение с ЕТ “П.С.”. За
ревизираните години не е подавана годишна данъчна декларация по смисъла на
чл.50 от ЗДДФЛ.
При анализ на
представените от страна на жалбоподателя документи и събраните в рамките на
ревизията доказателства от страна на приходните органи е прието за установено,
че “ревизираното лице има несъответствие на получени доходи, които да
съответстват на имущественото и финансовото му състояние”.
Ревизията е извършена по особения ред на чл.122, ал.2, вр.
ал.1, т.2 и т.7 ДОПК и е определен данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2013г. в
размер от 6 082,67 лв. и са начислени лихви в размер 2 273,35 лв. върху
определената данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в
размер от 60 826,67 лв., представляваща разликата между ревизионно определения
облагаем доход (66 925,07 лв.) и допълнително определените вноски за ЗОВ от
общо 6 098,40 лв. По реда на чл.124а ДОПК са определени вноски за ЗОВ в общ размер от 6 098, 40 лв., от които 3 025,
20 лв. за ДОО, 1 182 лв. за ДЗПО-УПФ и 1 891, 20 лв. за ЗО.
В хода на
първото разглеждане на делото са извършени насрещни проверки на И. Д.К. - брат
на жалбоподателя и на П.П.П. за което са съставени
Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-16000917174399-141-001 от
07.11.2017г. и ПИНП с №П-16000917174418-141-001
от 02.11.2017г. Представени са писмени
обяснения с Вх.№Рев.3254 от 31.10.2017г, според които на 25.12.2011г. П.П.предоставя в заем на РЛ сумата от 7 000,00 лв., за което
е подписан Договор за паричен заем от 25.12.2011г. Посочено е, че сумата от 7000,00
лв. е върната на П.П.на 28.03.2015г., за което е
подписана разписка за получена сума. Представено е заверено копие на Договор за
банков кредит (кредит експресо)
с №01804-289639 по силата на който “Сосиете Женерал Експресбанк” АД
предоставя на П.П.и П.Т.П.(съдлъжник)
сумата от 7 100,00 лв., която следва да бъде издължена до 15.12.2016г.
В отговор на
ИПДПОЗЛ с №П-16000917174572-040-001 от 13.10.2017г., от страна на П.П.са представени писмени обяснения с Вх.№Рев.3107 от
23.10.2017г., според които на 08.07.2011г. П. и съпругата му М.П.сключват
Договор за ипотечен кредит с “Банка ДСК” ЕАД за сумата от 40 000,00 лева. П.П.предоставя на жалбоподателя К. сумата от 9 000,00 лв., за
което е представено заверено копие на Договор за паричен заем от 10.10.2012г. Сумата от 9 000,00 лева е върната на П.П.на 01.11.2016г., за което е представено заверено копие на
разписка за получена сума.
Извършена е
насрещна проверка на родителите на РЛ - Д.К.С., баща на М.К., за което е
съставен ПИНП с №П-16000917118474-141-001 от 14.08.2017г. Насрещна проверка е
извършена и на П.И.С. - майка на РЛ, резултатите
от която са обективирани в ПИНП с
№П-16000917118493-141-001 от 14.08.2017г. В отговор на ИПДПОЗЛ с
№П-16000917118474-040-001 от 13.07.2017г. от страна на Д. С. са представени
писмени обяснения с Вх.№Рев.2149 от 31.07.2017г., в които е посочено, че, Д. С.
и съпругата му П.С. предоставят на сина си М.К. в периода 01.01.2010г. – 31.12.2015г. под формата на дарение сумата от
50 000,00 лева, за което по делото е прието заверено копие на нарочна
декларация от 22.05.2010г. В полза на М.К. е направен банков депозит в размер
от 15 000,00 лева на 29.05.2014г. в “КТБ” АД, по банкова сметка ***, за което е
представено заверено копие на банково бордеро с №***, с вносител Д.К.С.. Представени
са писмени доказателства, удостоверяващи размерите на получени пенсионни
плащания от НОИ от Д. С.. В представените писмени обяснения е посочено, че П.С.
и съпругът и Д. С. са предоставили на сина си М.К. в периода 01.01.2010г. – 31.12.2015г. под формата на дарение сумата от
50 000,00 лева, за което по делото е прието заверено копие на нарочна
декларация от 22.05.2010г. (лист 388, 423, 482, 526). В полза на М.К. е
направен банков депозит в размер от 15 000,00 лева на 29.05.2014г. в “КТБ” АД,
по банкова сметка ***, за което е представено заверено копие на банково бордеро
с вносител П.И.С.. Представени са били писмени доказателства, удостоверяващи
размерите на получени пенсионни плащания от НОИ от П.С..
От РЛ е
представена обяснителна записка с Вх.№РД-20-1943 от 27.09.2017 г., в която от К.
е декларирано налични парични средства към 01.01.2013г.
в общ размер от 60 000,00 лева, от които 5 000,00 лева- остатък от заем от П.П.(общо 7 000,00 лв.); 9 000,00 лева- заем от П. П.,
погасен на 01.11.2016г.; 6 000,00 лева- лични спестявания, включително и от
изплатено обезщетение за претърпяно пътнотранспортно произшествие от ЗК “Уника” АД (5 397,48 лв., изплатени на 28.01.2008г. по
банков път); 40 000,00
лева-дарения от родителите му, получени през месец 05.2010г., съхранявани в
метална каса в дома на жалбоподателя. Към 01.01.2014г.
жалбоподателят декларира налични парични средства в брой в общ размер от 18
200,00 лева, от които 9 000,00лева-лични спестявания и остатъци от посочените
през 2013г. заеми; 9 200,00 лева- заем от И. Д.К.. По отношение на внасяните в
“КТБ” АД суми през 2013г. и 2014г., се сочи, че основната част от тях са от спестяванията на
родителите му.
Представено е
и допълнение към обяснителна записка с Вх.№Д1/02-20-1943 от 28.09.2017г.,
конкретизиращо полученият доход от родителите на жалбоподателя за периода от
2000г. до 29.05.2014г. Представено е извлечение за паричен разход по групи разходи
и наличие на пенсионери в домакинството за периода 2008г. – 2014г. от НСИ.
От приходните
органи за начално салдо в началото на годината е приета сумата от общо 6 550,64
лв., от които 6 000,00 лв.- декларирани налични средства (спестявания), в това
число и полученото обезщетение от ЗК “Уника” АД,
550,64 лв.- начално салдо по банкова сметка (***) №13213360 в “Банка ДСК” ЕАД.
Прието е за установено, че общият размер на приходите (постъпления) за годината
е сумата от 2 982,23 лв., от които 1 381,20 лв.- доходи от трудови
правоотношения и 1 601,03 лв.- други облагаеми доходи (лихви по банков влог в
“КТБ” АД . Общият размер на разходите през годината е установен в размер на 17
621,10 лв., от които 1 086,87 лв.- комунални разходи по фактури от доставчици;
13 600,00 лв.- разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество; 2
318,08 лв.- платени суми по задължения към трети лица- заеми, лизинг и др.;
616,15 лв.- разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски и др. публични
задължения. Обобщено е, че РЛ разполага с парични средства в края на данъчния
период в общ размер от 58 836,84 лв., от които 18 200,00 лв.- декларирани от
жалбоподателя като налични парични средства в брой към 01.01.2014г.
и общо 40 636,84 лв.- налични парични средства в банкови сметки, от които 40
000,93 лв. по банкова сметка *** “КТБ” АД , 613,77 лв. по банкова сметка ***
“Банка ДСК” ЕАД и 22,14 лв. по банкова сметка *** “Юробанк
България” АД.
Констатирано
е че облагаемият доход на РЛ е по-голям от максималния осигурителен доход за
годината (26 400,00 лв.), а за жалбоподателя са направени вноски за ЗОВ върху
доходите му от трудови правоотношения в общ размер от 2 760,00 лв., и върху
разликата между максималния осигурителен доход за годината и сумата, върху
която е осигуряван жалбоподателя, или върху сумата от 23 640,00 лв. (26 400,00
лв. – 2 760,00 лв.) са определени вноски за ЗОВ в общ размер от 6 098,40 лв. от
които 3 025,20 лв. за ДОО (12,8%), 1 182,00 лв. за ДЗПО-УПФ (5%) и 1 891,20 лв.
за ЗО (8%). Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 60 826,67 лв., представляваща разликата между ревизионно
определения облагаем доход (66 925,07 лв.) и допълнително определените вноски
за ЗОВ от общо 6 098,40 лв. Върху определената данъчна основа е установен данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 6 082,67 лв. (10%). Върху установения данък
са начислени законни лихви за периода 01.05.2014г. – 03.01.2018г. в размер от 2
273,35 лв.
При
съпоставка между съдържанието на представените от страна на жалбоподателя
документи и събраните в рамките на ревизията доказателства, от страна на
приходните органи е прието за установено, “че ревизираното лице има
несъответствие на получени доходи, които да съответстват на имущественото и
финансовото му състояние”. Приетото за установено от фактическа страна e квалифицирано
като наличие на хипотезата на чл.122,
ал.1, т.т.2 и 7 от ДОПК, даваща право на органите по
приходите да определят данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ по реда на чл.122,
ал.2 от кодекса.
В хода на производството
по адм. дело № 1369/2018 г. са изслушани като свидетели по делото П.Д.П., П.П.П. и Н.Н.П.
Свидетелят П.
е посочил, че през есента на 2012г. е предоставил на М.К. в брой в дома ми
сумата от 9 000,00 лева в заем в банкноти, купюри от по 100 лева. Подписан е бил
договор за паричен заем с М.К., без да е договаряна лихва по заема. Сочи, че М.
е върнал парите изцяло през есента на 2016г., за което му е подписал разписка. Заявил
е, че парите, които е предоставил са изтеглени по договор за ипотечен кредит от
2011г., за да направи ремонт на недвижим имот, от който ремонт се е отказал. Според
показанията на свидетеля, след като е закупил горния етаж на къщата от
братовчед му за 15 000 лв. са останали 15 000 лв., от които 9 000 лв. е дал на М..
Твърди, че се е занимавал се с дистрибуция на ядки и работи на трудов договор.
Свидетелят П.
е дал показания, че по Коледа на 2012г. е дал на М.К. сумата от 7 000,00 лева,
тъй като той споделил, че ще си купува жилище с годеницата му Таня. Подписали
са писмен договор, сумата е предадена лично в брой в едно заведение в гр.
Кърджали. Не са договаряли лихва. Твърди,че сумата е била върната през месец
март 2015г., за което са подписали двустранна разписка. Сочи, че парите, които е
предоставил в заем на М.К. има от лични спестявания от трудово възнаграждение,
както и от кредит от банката, който е теглил, за да си купи автомобил Мерцедес,
който не е купил.
Св. Наско
Панов дава показания, че с баща му са работили заедно. Заявил е, че когато са
празнували годежа на М., баща му е предоставил „купчинка пари и помоли М. да ги
преброи. М.К. ги преброи и излязоха 49 800 лева. След това баща му на М. му
даде още 200 лева и сумата стана 50 000 лева. Каза му, че ги подарява за
неговия годеж, с пожелание да си купи апартамент. Имаше различни купюри – по
100 лв., по 50 лв. и по 20 лв. …“
Назначена в
хода на първото разглеждане на делото е съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приета
с възражения от ответника. Според
заключението на вещото лице С. общите приходи на родителите (Д. С. и П.С.) на
жалбоподателя от пенсии и обезщетения за периода 1999г. – 05.2010г. са в размер
от 80 889,55 лв., а разходите за същия период по данни от НСИ са в общ размер
от 36 488,17 лв. Експертът е дал заключение, че е спестена сумата от 44 401,38
лв.
По подадена
касационна жалба ВАС е отменил решение № 1998/ 09.10.2018 год. по административно дело №1369
по описа за 2018г. в обжалваната част на
Административен съд- Пловдив с мотиви, че „…приетото от съда за доказано със
свидетелски показания твърдение за получени суми, предоставени в заем, както и
приетите суми като дарение, е неправилно. Неправилно е приета за доказана като
налична сума за период 2013 г. в размер на 50 000 лв. като дарение от
родителите на ревизираното лице, като изводите на съда са необосновани и в
противоречие с данните по делото, като съдът не е съобразил, че за част от
средствата, които са направени като дарение и внесени с банкови преводи от
родителите на сина им, са признати от ревизиращите органи за период 2014 г. в
размер на 30 000 лв., за което установеният данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ е в
размер на 18 лв. и лихви - 4,90 лв., като решението в тази отхвърлителна
част не е обжалвано от ревизираното лице и е влязло в сила……Неправилно е
направена корекцията на паричния поток за 2013 година и съответно е коригирана
облагаемата данъчна основа като са включени и суми от дарение от родителите
близо до 50 000 лв. Неправилното определяне на облагаемата данъчна основа за
периода, освен че е довела до неправилно установени задължения по ЗДДФЛ и са
отменени същите в голямата си част, неправилно са преизчислени и задълженията
по реда на чл.124а ДОПК…“
Както се
посочи, от приходните органи, е установено е, че е налице “превишение”
в общ размер от 66 925,07 лв., представляващо разликата между сбора на
паричните средства в началото на данъчния период и постъпленията за годината и
сбора на разходите и паричните средства в края на данъчния период От органите
по приходите са приети за „реално предоставени“
средствата на база на описан анализ на лицата на стр. 14-16 от РД,
извършен по събрани в хода на ревизионното производство документи от насрещни
проверки на физически и информация от информационната система на НАП. Във
връзка с извършения анализ не са признати налични парични средства към 01.01.2013 г. общо в размер на 60 000,00 лв.
По отношение
на твърденията за получени средства от роднини органите по приходите също са
формирали извод, че не е установено реалното наличие на тези средства у
дарителите, както и фактът на предаване на парите. Изложени са мотиви, че
липсват доказателства за фактическото предаване на сумите. Прието е, че представените документи са съставени в хода
на ревизията с цел доказване на произхода на средства от страна на
жалбоподателя.
Доколкото
според състава на ВАС делото в тази му част е останало неизяснено от фактическа
страна, решението е частично отменено, съответно делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, в посочените части. С касационното
решение са дадени указания за назначаване на експертиза, с конкретно посочени
задачи.
При
повторното разглеждане на делото, в изпълнение на дадените задължителни
указания, съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза.
Съобразно указанията на ВАС и след изрични указания на настоящия
състав, експертът е изготвил различни варианти на заключение, включително и като
е изключил от приходната част на паричния поток за 2013 г. сумата, твърдяна като
дарение от родителите и е съобразил наличните към 31.12.2013 г. суми по
банковите сметки и депозита на РЛ, в съпоставка с внесените суми от родителите
по банков път и на тази база е определена облагаемата основа за 2013 г. вследствие
на установената разлика между разходната и приходната част на паричния поток за
2013 г., съответният данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ и задължителните вноски по КСО
и ЗЗО за 2013 г., дължими от РЛ.
В отговор на поставените задачи
са анализирани събраните доказателства и е даден отговор какво е началното и
крайното салдо и има ли недостиг на парични средства и при така констатирания
недостиг е определен размера на дължимия данък и лихви по чл. 48 ЗДДФЛ, в
различни варианти.
Съдът изцяло възприема
експертните изводи на вещото лице, като компетентно и обективно изготвени,
въвеждащи в процеса с необходимата пълнота релевантните за разрешаване на
настоящия административноправен въпрос факти и
обстоятелства, кореспондиращи и с останалия доказателствен
материал по делото, съобразени и с оглед подробните указания дадени от
ВАС.
В ОСЗ на 21.05.2019 г. експертът е
уточнил, че „…Разликата в изчисленията във втория вариант идва от това, че
разходите за придобитото имущество апартамента плюс нивите, на страница 6-та в
таблицата съм посочила 9500 плюс 3800 – т.е. става 13300, а в доклада е 13600 и
от там идва 300 лева разлика….“
При така изложеното съдът направи
следните изводи:
От събраните доказателства при новото
разглеждане на делото, не се обосновава различен правен извод, от формирания
при първоначалното разглеждане на делото.
Тук е мястото да се посочи, че
съдът намира че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената за това
форма и при спазени административно производствени правила, за което подробни
мотиви не е необходимо да се излагат, доколкото
този въпрос е разрешен и с влязлото в сила Решение № 4944/03.04.2019 г. по адм.
д. № 14375/2018 г. на ВАС, I О.
Съобразявайки изцяло
очертаните с касационното решение предметни предели на повторния първоинстанционен съдебен контрол, настоящият съдебен
състав намира, че той е ограничен на практика до получените от РЛ суми като
дарение от родителите му в размер на 50000 лв., както и до получените суми в
заем.
Следва да се посочи, съобразно
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 АПК указанията на Върховния
административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при
по-нататъшното разглеждане на делото. Не могат обаче да се дават, а ако са
дадени не са задължителни, указанията по съществуването или несъществуването на
факти или по доказателствената сила на конкретни доказателства, доколкото тя не
е определена от процесуалния закон. Няма съмнение, че указанията на
касационното решение са задължителни за съда,
на който делото е върнато за ново разглеждане,
но задължителни са само указанията по тълкуване и прилагане на закона, а
не и тези по преценка на доказателствата и установяване на факти.
В случая според настоящият
състав на Съда, становището на приходния орган относно паричните средства,
придобити от дарение в размер на 50 000 лв. през 2010 г. от родителите на РЛ е
необосновано и неправилно. Следва да се
отбележи, че още в ревизионното производство са представени доказателства,
удостоверяващи възможността на родителите на жалбоподателя да му предоставят
сумата от 50 000 лв. От събраните доказателства в хода на ревизията се
установява, че П.С. е работила, в МБАЛ „Д-р А.Д.“ и има 39 г. трудов стаж което
се удостоверява от приложените разпореждания за пенсия, а Димо Стайков (баща на
РЛ) има трудов стаж 35 г. –първа категория и е работил в системата на МВР, като
е получил 27 брутни заплати. От тези доказателства, както и от заключението на
ВЛ следва несъмнения извод, че родителите на ревизираното лице са имали средни
за страната доходи и са имали възможност да предоставят твърдяната сума на сина
си през 2010г., а финансова помощ между родители и деца през годините е
житейски оправдано действие. С оглед изложеното настоящия съдебен състав
кредитира показанията свидетеля Панов и счита, че те са достоверни, тъй като са
безпротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. За пълнота следва да се отбележи,
че в случая се касае за установяване произхода на средства, придобити
безвъзмездно (дарени) между роднини по права линия и в този случай са допустими
всички доказателствени средства-декларации, включително и свидетелски показания
по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Не е без значение е и фактът, че получените посредством дарение суми, са
заявени в рамките на ПУФО и това становище е последователно поддържано от
жалбоподателя в хода на ревизията.
В случая за процесните суми още в хода
на ревизията К. е представил декларации за дарение, които като частни
свидетелстващи документи не са оспорени от процесуалния представител на
директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Нееднократно в практиката си
ВАС е подчертавал, че когато се извършват дарения между роднини по права линия
не е необходимо да се изискват писмени договори. От друга страна в хода на
ревизионното производство са представени писмени обяснения от родителите,
дарили спорните суми, както и същите са разпитани в о.з., в което са потвърдили
дадените суми.
Макар че свидетелите са
родители на РЛ и са пряко заинтересовани от изхода на делото, при съпоставка на
гласните и писмените доказателства, се установява по убедителен начин, че те са
притежавали парични средства и следва да се приеме, че те са предадени. Между
роднини по права линия не може да се изисква съставянето на нарочен писмен
документ, макар че такива са приложени по делото и като се има предвид
потвърждението на свидетелите, че са дали сумите и обстоятелството, че според
назначената в хода на производството по адм.дело № 1369/2018 г. ССчЕ, в която експертът е посочил, че при сравнение на
приходите и разходите на родителите, се установява, че е спестена
сумата от 44 401,38 лв , е достатъчно за да се приеме, че е налице дарение на
парична сума в посочения размер.
На следващо място следва да се
посочи, че според чл. 225 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с
договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема; дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма
с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по
надлежния начин за прехвърлянето им. Според чл. 57, ал.4 ДОПК, обясненията на
третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема
предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно
качеството им на свързани лица с ревизирания субект. Както се каза от ангажираните по делото гласни
и писмени доказателства се установи и доказа парични средства са предадени,
респективно получени от жалбоподателя.
Предаването на сумата е потвърдено и от св. П., който е
заявил, че през 2010 г., преди 25.05.2010 г. бащата на М.К. му е предоставил
50000 лв. за годежа.
По отношение на предоставените на РЛ суми в заем от трети
лица, настоящият състав на съда намира, че следва да бъдат кредитирани
свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели, които под страх от наказателна отговорност и при наличие
на писмени доказателства – договори за заем, са потвърдили сключването на
договорите за заем и предаването на паричните средства на жалбоподателя.
Доказателства, че разполагат с посочените суми са представени в хода на
ревизията при извършените насрещни проверки.
Действително по-голямата част от представените
доказателства за установяване факта на предоставяне на сумите са частни по
своята правна същност документи – установяват, че волеизявленията в тях са
направени от лицата, които са ги подписали. Сама по себе си обаче тази тяхна
характеристика не е в състояние да отрече изначално доказателствена им стойност.
От една страна, доколкото в случая става въпрос за облигационни отношения между
физически лица /част от които роднини, а други – близки семейни приятели/,
нелогично е очакването за съставянето на официални документи, а от друга –
липсва законова забрана за доказване на факти от вида на процесните
/предоставянето на парични суми/ с частни документи. В случая последните следва
да бъдат ценени заедно с всички останали доказателства по делото и изхождайки
от цялата доказателствена съвкупност, да се направи извод за осъществяването,
респ. неосъществяването на спорните доказателственорелевантни
факти, а оттам и на относимите за конкретния казус правнорелевантни
факти. При извършена такава преценка настоящият съдебен състав счита за
осъществен фактът на предоставяне на паричните средства. В подкрепа на този
извод са както събраните в хода на ревизията писмени доказателства, така и
ангажираните от жалбоподателя в хода на съдебното производство гласни
доказателства. Свидетелите Петров и Петков потвърждават предоставянето на
парични заеми на К. в твърдените от него и в посочените в договорите за заем
размери, като показанията им са логични, последователни и безпротиворечиви и
напълно кореспондират с дадените от тях по време на ревизионното производство
писмени обяснения.
Фактът, че заемодателите не са декларирали заемите по реда
на ЗДДФЛ, също не може да рефлектира върху установяването на факта на
предоставяне на паричните средства и да разколебае убеждаващото въздействие на
кореспондиращия помежду си наличен доказателствен
материал по делото, сочещ на разполагаема парична наличност у заемодателите в
твърдените от жалбоподателя размери и на посочените дати на предаване на
сумите. Недекларирането на паричните заеми в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от страна
на физическите лица, предоставили сумите, влече евентуално административнонаказателна
отговорност на тези лица, но не може да доведе до негативни последици за
жалбоподателя, доколкото последният няма задължение, а и възможност, да следи
за изпълнението на задължението за подаване на ГДД от трети лица, а още
по-малко за пълнотата и коректността на отразяванията в тях.
В нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК е
регламентирано, че в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В настоящото
производство по обжалване на ревизионния акт, както при първото, така и при
настоящото разглеждане на делото, фактическите констатации отразени в РА са
напълно оборени от събраните доказателства, поради което същият не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл отразените фактически
констатации се явяват неверни, поради което така постановения РА е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При това положение ще следва в случая
да се съобразят и констатациите по приетата при повторното разглеждане на
делото и неоспорената от страните съдебно - счетоводна експертиза във втория
изготвен вариант, при която вещото лице е преизчислило
паричния поток на М.К. и е установило превишение на
разходите над приходите към 2013 г. в размер на 3574,95 лв.,
При
извършената по настоящото дело експертиза отново е потвърдено, че е налице превишение на разходите над приходите, н в размери различни
от сочените от данъчната администрация. Изложеното безспорно потвърждава
и основанието за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК.
На лицето е връчено уведомление по чл.
124, ал. 1 от ДОПК, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за ревизирания период,
поради което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. ще бъде
определена по реда на чл. 122 от ДОПК. От страна на ревизирания субект са
представени исканите документи, както и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК
В неоспореното заключение по
назначената при повторното разглеждане на делото, в изпълнение на
задължителните указания на висшия по степен съд, експертът се сочи, че са
налице известни разминавания между установяванията на
приходните органи и установеното при
извършената експертиза. Изчислени са размери на задълженията по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО
и ДЗПО-УПФ за 2013 г., като според установяванията на експертизата, която
следва да бъде кредитирана във вариант втори, размерът на дължимия данък за
довнасяне за 2013 г. е съответно в размер на 227,46 лв. и лихви в размер на
85,01лв.
Тези размери са по-благоприятни за
жалбодателя, а заключението както се каза не е оспорено, поради което РА следва
да бъде отменен частично за установените над посочените размери на задълженията
по ЗДДФЛ за 2013г., ведно със съответните лихви. В неоспореното заключение по назначената
експертиза повторно са изчислени дължимите размери на ЗОВ за 2013г. и са
определени както следва: ДОО в размер на 645,12 лв. и лихви в размер на 288,35 лв., ЗОВ в размер на
403,2 лв и лихви-180,25 лв. и ДЗПО- в размер на 252 лв. и лихви 112,63 лв.
Според установяванията
на експертизата, която следва да бъде кредитирана, размерите на задълженията за
2013 г. за ЗОВ са по-ниски, т.е. по-благоприятни за жалбодателя, поради което
РА следва да бъде отменен частично, съобразно изчисленията по експертизата, в
този и вариант.
Предвид всичко изложено следва да бъде
постановено решение, с което да бъде частично отменен РА в частта по ЗДДФЛ за 2013г.
- за разликите, както беше посочено по-горе, над установяванията
на вещото лице по експертизата във вариант втори, както и в частта за ЗОВ за
2013 г. – също за разликите над установяванията на
вещото лице по експертизата във вариант втори.
При посочения изход на спора на основание чл.161 от ДОПК,
предвид претенциите на страните за присъждане на разноски и при съобразяване на
постановеното от ВАС, че настоящата инстанция на съда следва да определи същите
за цялото съдебно производство, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени
разноски, в общ размер на 3 602, 27 лв., съразмерно на уважената част от
жалбата. В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар при първото разглеждане на делото за неоснователно. Адвокатското
възнаграждение е съобразено с конкретния материален интерес на спора, както и с
фактическата и правна сложност на делото, като в същото време и съобразно осъществения обем от процесуалното
представителство в хода на адм.дело № 1369/2018г. по описа на Административен съд
– Пловдив не се явява прекомерно. На ответника също се следват разноски, под
формата на дължимото се юрисконсултско
възнаграждение, в общ размер на 392, 59 лв., съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт с №Р-16000917003149-091-001 от 03.01.2018г., издаден от И.К.К.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложил
ревизията; и Т.А.Т.- главен инспектор по приходите в ТД-Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №157 от 23.03.2018г. на директора
на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на М.Д.К., ЕГН **********, както
следва:
- в частта
му, с която на М.Д.К. е установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. в
размер от 6 082,67 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от
2 273,35 лв., за сумата над 227,46 лв.
до пълния размер на задължението от 6 082,67 лв., както и за определените законни лихви над 85,01 лв. до пълния им размер от
2 273,35 лв.;
- в частта
му, с която на М.Д.К. са определени вноски за ДОО по КСО за 2013г. за самоосигуряващо се лице в размер от 3 025,20 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в размер от 1 177,89 лв., за сумата над 645,12лв. до пълния размер
на задължението от 3 025,20 лв., както и за
определените законни лихви над 288,35 лв. до пълния им размер от 1 177,89
лв.;
- в частта
му, с която на М.Д.К. са определени вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за 2013г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1 182,00 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в размер от 460,21 лв., за сумата над 252,00лв. до пълния
размер на задължението от 1 182,00 лв., както и за определените законни лихви над 112,63 лв. до пълния им размер от
460,21 лв.;
- в частта
му, с която на М.Д.К. са определени вноски за ЗО по ЗЗО за 2013г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1 891,20 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в размер от 736,38 лв., за сумата над 403,20 лв. до пълния
размер на задължението от 1 891,20 лв., както и за определените законни лихви над 180,25 лв. до пълния им размер от
736,38 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата и част.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП да заплати на М.Д.К., ЕГН **********,
сумата от 3 602, 27 лв., съразмерно на уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********, да заплати на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, разноски в размер на 392, 59 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: