РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Перник , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500286 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от адвокат Д.М., в
качеството й на пълномощник на В. Д. И., срещу решение № 260289 от 15. 03.
2021г. постановено по гр. д. № 5967 / 2021г. описа на Пернишкия районен
съд, в частта му, с която е уважен обратния иск на Община Перник срещу В.
Д. И..
В жалбата се моли решението да бъде отменено в обжалваната му част
и предявения обратен иск да бъде отхвърлен. Моли се да бъдат присъдени
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Основните доводи, които се развиват във въззивната жалба са, че по
отношение на В. Д. И. не е доказано наличието на наемно правоотношение с
Община Перник за процесния период, за който се търси вземането за
доставена топлинна енергия.
Община Перник, чрез адвокат К. Л., e подала писмен отговор на
1
въззивната жалба. С него я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Основният
довод, който се развива в писмения отговор е, че Община Перник, в чиято
тежест е било да докаже по обратния иск наличието на наемно
правоотношение, го е доказала.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Пернишкият районен съд е уважил установителния иск на
„Топлофикация Перник срещу Община Перник за дължими суми за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за
периода от 01. 05. 2018г. до 31. 12. 2020г. и лихви за забава. С решението си
съдът е уважил обратните искове на Община Перник срещу В. Д. И. за
заплащане на същите суми, представляващи незаплатени разходи за ползване
на имот, изразяващи се в доставяне на топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в ***, за периода от 01. 05. 2018г. до 31. 12. 2020г. и лихви
за забава.
За да уважи обратните искове Пернишкият районен съд е приел, че
Община Перник е доказала наличието на наемно правоотношение между нея
и В.И., отнасящо се до апартамента, находящ се в ***, възникнало по Закона
за наемните отношения /отм./
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на
решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява
допустимо.
По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
2
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите
във въззивната жалба и тези на насрещната страна, както и доказателствата по
делото, включително и тези представени пред въззивната инстанция,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Със Заповед № ***г. на Кмета на ОНС Перник, издадена на основание
чл.7 и чл. 13 от Закона за наемните правоотношения, В. Д. И., заедно със
семейството му, са настанени без конкретен срок в общинско жилище,
предназначено за отдаване под наем, находящо се в ***, с мотиви, че лицето
е включено в списъка за настаняване от ***г.
На ***г. В.И. е подал декларация, че той и синът му Й. В. И. – тогава
ученик, заемат жилище, собственост на Община Перник, което е под нормите
за жилищна площ, установени от ППЗОС, състоящо се от стая и кухня.
Правнорелевантен за настоящия казус не е нормативния акт,
регламентиращ настаняването в общински жилища, за периода от 01. 05.
2018г. до 31. 12. 2020г. - Наредбата на ОбС Перник за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на община
Перник, действаща от 14. 09. 2017г., а този нормативен акт, действащ към
датата 21. 11. 1990г., когато е издадена Заповед № ***г. на Кмета на ОНС
Перник. Към този момент е действала редакцията с бр.21 от 13. 03. 1990г. на
Закона за наемните отношения. Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗНО, чл. 10 и чл. 21,
ал.1 ППЗНО, настаняването се извършва със заповед на началника на
службата за жилищно настаняване.
Особено в случая е, че съгласно чл. 10 от ЗНО наемната цена на
квадратен метър полезна площ се определя съгласно чл. 10 от ЗНО, по
тарифа.
В глава пета „Общински жилища“, в чл. 43, ал.3 от последващия
нормативен акт, регламентиращ тази материя след отмяна на ЗНО - ЗОбС е
регламентирано, че настаняването под наем става със заповед на Кмета на
общината.
Следователно между Община Перник и В.И. е възникнало наемно
правоотношение въз основа на Заповед № ***г. на Кмета на ОНС Перник,
относно апартамента, находящ се в ***. Наемателят не е доказал, че то е
3
прекратено. Напротив Община Перник е доказала, че то е съществувало и към
един по – късен момент, какъвто се явява датата на подаване на декларацията
- ***г., поради което съдът приема, че това наемно правоотношение
съществува и към настоящия момент.
На основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят И. дължи на наемодателя
Община Перник, сумите за топлинна енергия и за лихви за забава, които той е
направила за процесния апартамент, но които наемодателят ще заплати
вместо нея на „Топлофикация Перник“ АД.
След като ответницата по обратния иск В.И. се явява наемател на
процесното жилище за процесния период, то обратния иск на Община Перник
срещу нея се явява основателен и доказан.
Следователно въззивната жалба на В. Д. И. се явява неоснователна.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд с тези на
Пернишкия районен съд, които се възприемат изцяло по реда на чл. 272 от
ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК
В.И. следва да бъде осъдена да заплати на община Перник 100лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260289 от 15. 03. 2021г. постановено по гр. д.
№ 5967 / 2021г. описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част - с
която е уважен обратния иск на Община Перник срещу В. Д. И..
Осъжда В. Д. И., с ЕГН **********, от *** , да заплати на Община
Перник, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от кмета С. В., сумата 100лв. разноски пред Пернишкия
окръжен съд за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5