Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 21 17.05.2021 г. Град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На петнадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2703 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Недков против Решение № 260147 от 31.08.2020г.
по гр.д.№756/2020 г. по описа на Бургаския районен съд в частта, с която е
отхвърлен осъдителният му иск против К.К.Г. *** за заплащане на сумата от
2296,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
21.07.2017г. до 29.10.2018г.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение в обжалваната част и претендира отмяната
му, както и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, с което
иска му бъде уважен. Изложени са оплаквания, че решението на РС- Бургас е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.
Развити са подробни съображения.
Претендират се разноски- държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не постъпил писмен отговор от адв.Радева,
особен представител на въззиваемия К.К.Г., въпреки, че същата е получила препис
от въззивната жалба на 28.10.2020г.
В съдебно заседание на 15.02.2021г. същата
оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че районният съд
е изложил подробни мотиви защо отхвърля исковата претенция в тази част- че
изискуемостта на кредита е настъпила на различна дата, която е тази на
връчването на исковата молба на особения представител на ответника, като този
извод на съда е базиран на приетата и неоспорена експертиза на в.л.Генко Генов.
Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част, а на особения
представител на въззиваемия да се изплати възнаграждение за осъщественото
представителство.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в атакуваната част.
Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Пред районният съд са били предявени главни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.3, предл.2 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99,
ал.2 от ЗЗД - за установяване съществуването на вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
ответника К.К.Г. ***, придобити от ищеца по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение №1 от
13.12.2017г. към него, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за следните
суми:
- главница в размер на 14752,44 лв.;
- 6493,44 лв. – договорна възнаградителна лихва;
- 2296,20 лв. - обезщетение за забавено плащане за
периода от 21.07.2017г. до 29.10.2018г., както и за законната лихва върху
главницата за периода от подаването на заявлението до окончателното изплащане
на вземанията, за които вземания по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е
издадена заповед № 587/28.11.2018г. по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на РС-Айтос.
При условията на евентуалност са били предявени
осъдителни искове против ответника за същите суми.
Ищецът сочи, че прехвърлените му вземания срещу ответника
произтичат от договор за договор за потребителски кредит от 30.03.2017г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника К.К.Г.. По силата
на последния Г. се задължил да върне на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата
по кредита в срок до 20.03.2025г., на 96 бр. равни месечни вноски, всяка от
които по 226,02 лв., съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Понеже длъжникът не изпълнявал в срок
задълженията си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по
отношение на вземанията настъпила предсрочна изискуемост, на основание чл.5 от
договора за кредит. Предсрочната изискуемост настъпила на 20.07.2017г.- падежът
на четвъртата погасителна вноска. Въпреки липсата на законно или договорно
задължение кредиторът изпратил на кредитополучателя уведомително писмо за
обявената предсрочна изискуемост.
Съгласно договора за потребителски кредит, при забава
в плащането на една или повече вноски кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка просрочена вноска. За
периода от 21.07.2017г. до датата на подаването на заявлението в съда
обезщетението за забавено плащане било в размер на 2296,20 лв.
Процесуалният представител на ответника, назначен на
основание чл.47, ал.6 от ГПК /неправилно в определението на л.68 от делото на
АРС е посочено, че същият е назначен по реда на ЗПП/- адв.Радева е депозирала в
законния срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание
и размер. Изтъква се, че ответникът не е уведомен за извършената цесия и
нейното действие, а връчването на уведомлението на особения представител
обезпечава единствено движението на делото и не замества уведомяването на
длъжника. Освен това ответникът не бил надлежно уведомен и за предсрочната
изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което счита, че установителните искове са неоснователни.
Неоснователни били и осъдителните искове, тъй като особения представител нямал
връзка с ответника, поради което не била налице валидно отправена покана за
изпълнение от страна на ищеца.
Пред първата инстанция са приети писмени доказателства
и е приета съдебно- икономическа експертиза, изпълнена от в.л. Генко Генов.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е
отхвърлил изцяло установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като е приел, че ответникът не е бил надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение нито от кредитора- „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, нито от цесионера- „АСВ“ ЕАД.
Приел е също, че с получаването на исковата молба и
приложенията ѝ /включващи уведомление за предсрочната изискуемост и
уведомление за цесията/ от особения представител на ответника, кредитът е
обявен надлежно на Г. за предсрочно изискуем, с оглед изрично направеното от
ищеца изявление за това. С оглед данните
от експертизата е приел за основателни исковете за главницата /изцяло/ и
договорната лихва /частично- за падежиралите вноски до обявяването на предсрочната
изискуемост/.
В тези му части решението не е обжалвано и е влязло в
сила, поради което е налице формирана сила на пресъдено нещо по отношение на
въпросите за дължимостта на главницата и съответната част от възнаградителната
лихва, поради което въззивната инстанция е обвързана с тези изводи и не разполага
с правомощия да преразглежда тези въпроси.
За да отхвърли иска за процесното обезщетение за
забава районният съд е посочил, че мораторна лихва върху главницата не се дължи
за периода от 21.07.2017г. до 29.10.2018г. с оглед различния момент на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, констатиран в хода на
делото, а именно- 5.12.2019г.
При въззивната проверка на обжалваната част от решението
в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че
същото е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество.
Пред въззивната инстанция спорът е
концентриран само до това дали ответникът дължи обезщетение за забавено плащане
върху главницата.
Фактическите и правни изводи на
районния съд по този въпрос са частично неправилни.
Безспорно е /липсват оплаквания в
жалбата и отговора относно фактическите констатации на съда по този въпрос/, че
предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на 5.12.2019г., като
процесния период, за който се претендира обезщетение за забавено плащане
предхожда тази дата. От този факт следва извод, че не се дължи обезщетение за
забавено плащане върху целия размер на дължимата главница и договорна лихва.
Но, липсва основание да се отрече, че се дължи обезщетение за забавено плащане
за всяка от падежиралите към тази дата неплатени от ответника вноски от кредита
/от №5 до №21 съгласно погасителния план, всяка от които в размер на 226,02
лв./, считано от датата на падежа на съответната вноска до датата на подаването
на заявлението в съда.
Относно начина на определяне на
обезщетението и неговия размер /законната лихва/ липсват оспорвания от страна
на ответника. На основание чл.162 ГПК, при използване на лихвен калкулатор за
законна лихва от електронната страница на НАП, въззивният съд определи, че
дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на падежиралите към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита вноски /включващи
главница и договорна лихва/ е общо в размер на 269,59 лв. /за вноска 5- 29,38
лв.; за вноска 6- 29,38 лв.; за вноска 7- 27,43 лв.; за вноска 8- 25,48 лв.; за
вноска 9- 23,60 лв.; за вноска 10- 21,65 лв.; за вноска 11- 19,77 лв.; за
вноска 12- 17,83 лв.; за вноска 13- 15,88 лв.; за вноска 14- 14,12 лв.; за
вноска 15- 12,18 лв.; за вноска 16- 10,29 лв.; за вноска 17-8,35 лв.; за вноска
18- 6,47 лв.; за вноска 19- 4,52 лв.; за вноска 20- 2,57 лв.; за вноска 21-
0,69 лв./.
Ето защо искът е основателен и доказан
до този размер и следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 269,59 лв.
до претендираните 2296,20 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното съвпадение на
фактическите и правни изводи на двете инстанции, решението на БРС следва да
бъде отменено частично в обжалваната част, като вместо това се постанови ново,
с което искът за мораторна лихва следва да се уважи до размер от 269,59 лв., а
за горницата над тази сума решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника и деловодните разноски за
въззивното производство съразмерно на уважената част от иска- в размер на 69,90
лв. /изчислени на база 45,38 лв. държавна такса, 350 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за особен представител/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение № 260147 от 31.08.2020г. по
гр.д.№756/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която осъдителният
иск на „АСВ“ ЕАД против К.К.Г. *** за
заплащане на сумата от 2296,20 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 21.07.2017г. до 29.10.2018г., е отхвърлен за сумата от
269,59 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.К.Г. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“ ет.2,
офис 4 и сумата от 269,59 лв. (двеста шестдесет и девет лева и петдесет и
девет стотинки), представляваща мораторната лихва /обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва/ за периода
от 21.07.2017г. до 29.10.2018г., начислена върху
21 бр. падежирали месечни вноски за същия период, което вземане е прехвърлено на „АСВ“ ЕАД по силата на рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение №1 от
13.12.2017г. към него, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което
вземане произтича от договор за потребителски кредит от 30.03.2017г., сключен
между последното дружество и К.К.Г., както и сумата от 69,90 лв. /шестдесет и
девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски за въззивното
производство съразмерно на уважената част от иска.
На адвокат Д.Х.Р. ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/, платимо от
внесения депозит, за осъщественото процесуално представителство на К.К.Г. по
в.гр.д.№2703/2020г. по описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.