РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330104872 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр.
П., ул. „Д. Т.“ № ** против В. Й. Р., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Ц. Д.“ № **, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2020 г. ответницата, чрез написано от нея
възражение до **** на **** Университет – С. и *** на филиал- П. на същия университ,
срещу наложено *** ****, разгласила позорни по отношение на ищеца обстоятелства.
Ответницата заявила, че „поведението на ***. Г. е умишлено престъпление по служба“,
„лъже и мами инвентарната комисия“, „злоупотребява с парични средства“. На 25.09.2020
г. в свое писмо по електронната поща, адресирано до 30 служебни имейла, до голям кръг от
колеги на М. Г., ответницата написала „човекът, който мами, лъже, злоупотребява със
служебно положение“. В посочените писма В. Р. твърдяла, че поведението на ищеца е
престъпно и неморално, тъй като присвоявал и злоупотребявал с имуществото на
университета. По повод случилото се и подадена от ищеца частна тъжба, с Присъда №
260135/12.10.2021 г. по ч.нх.д. № 6232/20 г. на ПРС, VIII н.с. ответницата била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Последната
обжалвала, като присъдата била изменена с Решение от 02.03.2022 г. по в.н.чх.д. №
2460/2021 г. ПОС, III с.в., с което на основание чл. 78а, ал. 1 НК ответницата била
освободена от наказателна отговорност и на същата било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Решението влязло в сила на 02.03.2022 г.
1
Посочените от ищеца обстоятелства довели до промяна в негативна посока на
нормалното му ежедневие на преподавател и уважаван колега. Независимо от изграденото
му име и заслужения след дълги години преподавателска дейност авторитет, той изпитвал
силно притеснение, че твърденията на ответницата ще му навредят. Започнал да страда от
безсъние, което довело до влошаване на психологичното и физическото му състояние. Тъй
като и към настоящия момент преподавал в университета, се наложило да полага големи
усилия да бъде пълноценен и концентриран в работата си. Ожесточените словесни атаки на
ответницата спрямо него му нанесли психологическа травма, с продължителен и осезателен
дискомфорт. Независимо от благоприятното за него завършване на спора по частното
наказателното дело – с осъждане на ответницата, неговото психическо равновесие и
спокойствие не били възстановени. Ответницата продължавала да пише ежемесечни жалби
със същите твърдения, за които била осъдена от компетентните органи, в резултат на което
били викани и разпитвани многократно.
Поради изложеното съдът е сезиран с искане за присъждане на сумата от 3000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевени страдания,
срам и психически дискомфорт, вследствие на разпространени от ответницата позорни
обстоятелства спрямо ищеца, ведно със законната лихва от 25.09.2020 г. / датата на
причиняване на увреждането/ до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
Подробни съображения се излагат от пълномощниците на ищеца- адв. Г. и адв. К. в писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор, с който счита исковата молба
за нередовна. На следващо място оспорва исковата претенция по основание и размер. Не се
спори, че по отношение на описаното в исковата молба деяние е налице влязла в сила
присъда. Счита, че не се установяват настъпили неимущетсвени вреди, вследствие на
същото. След процесното деяние ищецът продължил да посещава работното си място, като
от поведението му не било видно да изпитва дискомфорт или „психологическа травма“.
Алтернативно, ответната страна счита претенцията за обезщетяване на неимуществени
вреди за прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД и счита, че
същата е основателна до размера на 500 лева. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на
исковете.
В случай че съдът намери иска за доказан по основание, то моли да бъде уважен до
размера на сумата от 500 лв. Претендират се разноски. Подробни съображения се излагат от
пълномощника на ответната страна в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид съображенията на страните, намира за установено следното:
Безспорно е между страните по делото, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че с Присъда № 260135 от 12.10.2021г., постановена по НЧХД № 6232/2020г.
по описа на Пловдивския районен съд В. Й. Р. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК за това, че на 09.09.2020г. и на
25.09.2020г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление чрез възражение до ****
на ТУ „С. и **** на филиал на ТУ-П., както и чрез писмо по електронната поща е
разгласила по отношение на частния тъжител М. Г. Г. позорни обстоятелства, поради което
на същата е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева, както и обществено
порицание.С Решение № 55 от 02.03.2022г., постановено по ВНЧХД № 2460/2021г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, първоинстанционната присъда е изменена в
наказателно-санкционната част и В. Р. е освободена от наказателна отговорност и на
2
същата е наложено административно наказание „**** “ в размер на 1000 лева, както и е
оправдана за това, че на 09.09.2020г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление
чрез възражение до *** на ТУ „С. и *** на филиал на ТУ-П. е разгласила по отношение на
частния тъжител М. Г. Г. позорни обстоятелства.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди същият ангажира гласни доказателства посредством показанията на
св. Г. Г. и св. М. К.
От показанията на св. Г. Г. /обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 13.10.2022г./ се установява, че работи в ТУ, филиал-П. от 1988г., а от 2019г.
до сега е **** на факултета по „Е. и а.“ и в тази връзка има колегиални отношения с ищеца
от 1990г., а ответната страна познава от 1988г. След инвентаризацията през 2019г. Р.
започнала да разпространява писма на ниво факултет и катедра, а в последствие и по
електронната поща с информация, която включвала различни твърдения относно М. Г. и
други колеги. Те били основно в смисъл, че от негова страна има престъпно поведение,
поради някакви липси.Тези събития се отразили на М.. Той споделял, че се притеснява и не
може нощем да спи. Намалил някои лекционни курсове, отказвал да работи с дипломанти.
Цялата информация разпространена от В. Р. по повод М. Г. до голяма степен навредила на
авторитета му като преподавател, не само пред студентите, а и пред цялата гилдия, тъй като
били изпратени 500 имейла.
От показанията на св. М. К. /обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 15.12.2022г./ се установява, че познава страните, тъй като от 12 години работи
в барчето на университета и те са й клиенти, а с ищеца е в приятелски отношения. Известен
й е конфликта между тях, както и че В. Р. пишела доклади и имейли. Лично нея попитала
един ден на паркинга дали знае, че М. Г. изнасял вещи от университета за лични облаги. Тя
споделила това с М., който се почувствал унизен, а след това В. Р. започнала да я заплашва
заради това, че споделила с М. казаното.Тази ситуация се отразила зле на М.. Той изпаднал в
„дупка“, чувствал се унижен пред студентите и колегите си, нямал желание да идва на
работа, посърнал, почти се поболял. Около година и половина бил в това състояние.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно си кореспондират, свидетелите имат непосредствени
впечатления относно възприетите от тях факти и в този смисъл показанията им съставляват
първичен източник на доказателства.
Като писмени доказателства са приети още Удостоверение № 64 от 02.11.2022г.
относно възложените на ищеца учебни занятия като хоноруван преподавател за 2019/2020г.
и през 2020/2021г. учебни години, както и Удостоверение № 68 от 07.11.2022г., видно от
което през 2019г. е имал трима дипломанти, а през 2020г. и 2021г. същият не е бил научен
ръководител на дипломанти, както и справка относно проведените от ищеца часове през
учебната 2019/2020г.
При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът намира
предявения иск за доказан по основание и размер, по следните съображения:
Успешното провеждане на иска по чл. 45 от ЗЗД изисква наличието на следните
кумулативни предпоставки - противоправно деяние, извършено от лицето, срещу което е
насочен иска, настъпили вреди в причинно - следствена връзка с деянието, като на
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди / чл.51, ал.1 ЗЗД/, а
субективния елемент на вината се предполага до доказване на противното.
В процесния случай, както факта на извършване на противоправното деяние, така и
вината на ответната страна не следва да се доказват в процеса, тъй като същите са
установени посредством постановената и влязла в сила Присъда по НЧХД № 6232/2020г. по
описа на ПРС, 8- ми нак. състав, която обвързва гражданския съд. В същото време от
3
събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по– горе се установи, че
ищецът е претърпял в резултат на престъпното посегателство срещу него неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, безпокойство, уронване на престижа пред
студенти и колеги, към които следва да се отчете и широкия кръг хора от академичните
среди, сред които позорящата и невярна информация е разпространена от ответната страна.
В аспекта на изложеното искът се явява основателен и ще се уважи в пълния му
размер от 3000 лева.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя възраженията на ответната
страна, че свидетелите не установяват претърпени вреди от това деяние, а говорят за други
периоди. По делото няма спор относно датата и самото увреждащо действие, включително и
механизма на извършването му, по които въпроси е налице влязла в сила присъда. За това
без значение се явява факта, че свидетелите не установяват с точност датата, на която е
извършено разгласяването. Важно е в случая, че те установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди, за което същия носи доказателствената тежест. Що се касае до
въпроса дали след извършване на деликта ищецът е намалил хорариума от проведени
лекции или не, то този въпрос също не е от съществено значение. Съдът е сезиран с иск за
обезщетяване на неимуществени, а не на имуществени вреди, в който случай тозии въпрос
би бил относим. От показанията на разпитаните свидетели обаче еднопосочно се установи
факта, че в резултат на разпространената позоряща и невярна информация ищецът е загубил
част изградения с години авторитет пред студентите и колегите си, което естествено е
довело и до липсата на желание да преподава и да поема докторанти, като без значение е в
случая дали в действителност го е правил, изпълнявайки служебните си задължения.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Същите са в размер на 600
лева заплатено адвокатско възнаграждение, като са налице и доказателства за реалната им
направа.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. Р., ЕГН: **********,с адрес в гр. П., ул. „Ц. Д.“ № ** да заплати на
М. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Д. Т.“ № ** сумата от 3000 лева /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевени страдания, срам и психически дискомфорт, вследствие на
разпространени от ответницата позорни обстоятелства спрямо ищеца, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането- 25.09.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. Й. Р., ЕГН: **********,с адрес в гр. П., ул. „Ц. Д.“ № ** да заплати на
М. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Д. Т.“ № ** сумата от 600 лева /шестотин
лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4