Р Е Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 20.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Анелия Маринова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №863 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази :
Отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.74 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от М.В.М., Г.В.У. и Д.М. *** против Д.С.Д. *** която твърдят, че са
длъжници по изп.дело №20168800400283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен Димитров,
образувано от взискателя М.Я.Ц. въз основа изпълнителен лист, издаден по
гр.д.№1562/2014 год., с което са осъдени да му заплатят сумата от 6 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 01.10.2014 год. - датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
Поясняват, че изпълнението по делото
било насочено към осем броя недвижими имоти, предмет на Договор за дарение,
обективиран в нот.акт №70, том 3, peг.№1652, дело 213/2012 год. на Нотариус Младен Дойнов,
който на основание чл.135 от ЗЗД, е обявен за относително недействителен по отношение на
взискателя М.Я.Ц. с влязло в сила решение по гр.дело №2100/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч. По силата на така
постановеното решение имотите, предмет на договора за дарение по отношение на
Милен Цанков не са напускали техния патримониум като дарители по него, ответници по гр.дело №1562/2014 год. на РС-гр.Ловеч и длъжници по изп.дело №20168800400283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров. Милен Цанков насочил
изпълнението към имотите, предмет на обявения за относително недействителен
спрямо него договор за дарение, тъй като по отношение на него тази сделка
представлявала едно
правно нищо и той имал право да иска изпълнение въз основа на издадения в
негова полза изпълнителен лист спрямо имотите, предмет на този договор.
Считат, че Д.С.Д. не е длъжник по изп.дело №20168800400283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен
Димитров, но той е надарен по силата на нот.акт №70, том 3, peг.№1652, дело 213/2012 год. на Нотариус Младен Дойнов,
който е обявен
за относително недействителен спрямо взискателя Милен Цанков. Те ищците са дарители по описания
нотариален акт.
Споменават, че на 23.01.2017 год. ответникът Д.С.Д. внесъл по
изпълнителното дело сумата от 9 857 лева в изпълнение на цялото
задължение на длъжниците по него и поискал да се суброгира в правата на
взискателя и да бъде конституиран като взискател. Заявяват, че лицето Д.Д. никога не е
било страна по въпросното изпълнително дело. Това лице не е страна и по воденото
между Милен Цанков и тях като длъжници по изпълнителното дело гр.дело №1562/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Същият обаче е страна по
сключения от тях
договор за дарение в качеството си на надарен. Тъй като по изпълнителното дело е предстояло обявяване
публична продан на имотите, предмет на договора за дарение, прогласен за
относително недействителен спрямо Милен Цанков, Д.Д. е желаел да „спаси"
дарените му имоти от предстоящата публична продан, поради което наредил цялата
сума, дължима от тях, в изпълнение на задължението им. Заявяват, че няма пречка всяко трето лице
да изпълни чуждо задължение и по този въпрос спор не съществува, но Д.Д. е поискал да се
конституира на мястото на взискателя по делото и е заявил, че се суброгира в неговите
права. Тези негови искания
намират
за напълно неоснователни
и нестъпващи върху
никоя нормативна разпоредба, но въпреки това са уважени от ЧСИ Румен Димитров.
В резултат на това е издадено незаконосъобразно постановление на съдебния
изпълнител, с което той е конституиран като взискател на мястото на М.Я.Ц., който е встъпил в правата му по
делото. Тъй като разпоредбата на чл.435 от ГПК изключително ограничава длъжника
във възможностите му да обжалва действията на съдия-изпълнителя,
конституирането на Д.Д. като взискател по делото като незаконосъобразно
действие на ЧСИ не подлежи на самостоятелно обжалване и доказването, че той няма изискуемо вземане спрямо тях е обусловено от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК.
Аргументите им за неговата
основателност са следните :
1. На първо място считат, че съдебният изпълнител се е позовал на нормата на чл.429 от ГПК, за да постанови издадения от него акт. Тази разпоредба касае субективните предели на
изпълнителния лист, които се разпростират не само по отношение на взискателя,
но и по отношение на неговите наследници, частни правоприемници, поръчители и
солидарни длъжници, които са платили дълга. Според тях Д.Д. не попада в нито една от
изброените категории лица - той нито е наследник на взискателя, нито негов
частен правоприемник, нито е поръчител на длъжниците, нито е солидарно задължен с
тях. Ето защо, разпоредбата на чл.429 от ГПК според тях е изцяло неприложима към
настоящия казус. Ответникът Д.Д. не е и лице, което е дало своя вещ в залог
или ипотека за обезпечение на дълга на тях – длъжниците - чл.429, ал.3 от ГПК. Отново
акцентират на това, че не съществува разпоредба в ГПК, даваща възможност на ответника да иска изпълнение въз
основа на издадения в полза на взискателя по делото изпълнителен лист, защото
той не притежава процесуално или материалноправно качество, позволяващо това.
2. На второ място, не съществува процесуална фигура в изпълнителния
процес в ГПК „конституиране на мястото на взискателя". Няма норма в
процесуалния закон, която да позволява встъпване на мястото на взискателя от
трето неучастващо по изпълнителното дело лице. Що се касае за наследниците,
частните правоприемници, поръчителите и солидарните длъжници, и по отношение на
тях е
недопустимо да встъпят в правата на взискателя, а те могат да поискат оригинала на
изпълнителния лист и да образуват ново изпълнително дело спрямо длъжниците. Но,
както вече посочват в пункт първи, Д. не е нито наследник, нито частен правоприемник, нито поръчител, нито солидарен
длъжник.
3.На трето място изтъкват, че Д.Д. няма правен
интерес да изпълни чуждия дълг на тях - длъжниците по изп.дело №20168800400283/2016 год. на ЧСИ Димитров. Правният
интерес твърдят, че е различен от житейския. Д.Д. е имал желание да се преустанови изпълнението спрямо
имотите, предмет на договора за дарение, обявен за относително недействителен
спрямо взискателя Милен Цанков. Това обаче не означава, че изпълнявайки тяхното задължение, той има
правен интерес. Напротив, процесуалното му действие можело да се тълкува
единствено като дарствен акт, защото Д. не е обвързан по никакъв начин с
длъжниците по делото. Той няма сключени с тях договори за поръчителство, за поемане
или встъпване в дълг, не е дал обезпечение за тяхното задължение. Напротив, и на още
по-голямо основание, сключеният между ищците и ответника договор за дарение, е обявен за относително
недействителен спрямо взискателя, което означава, че в отношенията между
взискателя, длъжниците и Д. този договор не съществува в правния мир и
взискателят може да насочи изпълнението към имотите, предмет на договора. Щом в
отношенията между Д. и Милен Цанков този договор не съществува, Д. не може да
обоснове правен интерес от изпълнението на чуждия дълг. Съвсем друго щяло да бъде положението, ако
договорът за дарение не е прогласен за относително недействителен или пък, ако Д. е дал своите имоти като
обезпечение на чуждото задължение. Още повече, че между тях и Д. е сключен договор за
дарение, който е безвъзмезден и по него те не са получили никаква престация, т.е. Д.
няма право на иск срещу тях.
4.Не на последно място, заявяват, че разпоредбата на чл.74 от ЗЗД може да се преценява и обсъжда само от граждански съд в един граждански
процес, а не в изпълнителния процес от съдебния изпълнител. Гражданският съд
единствено може да преценява и обсъжда налице ли е в конкретният случай правен интерес да
се изпълни чуждото задължение или не. За съдебния изпълнител съществува
единствено нормата на чл.429 от ГПК, която позволява на частните и
универсалните правоприемници, поръчителите и солидарните длъжници, които са платили дълга, да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. В
този случай ал.1 на чл.429 от ГПК повелява, че приемството и плащането от
поръчителя или съдлъжника се установяват с писмени доказателства.
Следователно, съдебният изпълнител има право единствено да установи налице ли е
приемство или не въз основа на представените пред него писмени доказателства, но не и да преценява налице ли е
правен интерес по смисъла на чл.74 от ЗЗД. Това може да извършва единствено
съдът. Д. няма изпълнителен титул спрямо тях - длъжниците по изп.дело №20168800400283/2016 год., за да може валидно да
бъде взискател, и не може да ползва чуждия изпълнителен титул.
5.Намират за недопустима самата
фигура на конституиране на мястото на взискателя, от което и да е лице, дори и от
тези, включени в категорията лица по чл.429 от ГПК. ГПК допуска тези лица да се
ползват от
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, но това не означава
конституиране на мястото на взискателя, а искане да им се предаде оригиналът на
изпълнителния лист с право да образуват ново изпълнително дело спрямо
длъжника/ците. В допълнение посочват, че не става ясно какво се случва с
изпълнителното дело спрямо досегашния взискател - прекратява ли се то спрямо
него или какво се случва въобще. Този правен абсурд е постигнат вследствие на
неправилното приложение на нормата на чл.429 от ГПК, която намират за изобщо неприложима в настоящия случай.
6.Налице са процесуалните предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, тъй като той се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по гр.дело №1562/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч. По това дело е издадено
изпълнителното основание - изпълнителен лист от 19.01.2016 год., издаден по гр.дело №1562/2014 год. на РС-гр.Ловеч. Новонастъпилите факти
са :
погасяването на задължението по изп.дело №20168800400283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров от
ответника Д.Д. и неговото конституиране като взискател по делото без правно
основание.
Двама от тях - ищците М.В.М. и Г.В.У. предявяват иска лично и като наследници на И.Б.Н.,
ЕГН-**********,
която също е
длъжник по цитираното по-горе изпълнително дело, но е починала на 04.05.2017 год.
Въз основа на
изложеното дотук молят да бъдат призовани на съд и след като се убеди
във верността му, да постанови решение, с което да признае, че Д.С.Д., ЕГН-**********, с адрес *** не се е суброгирал в
правата на кредитора по изп.дело №20168800400283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен
Димитров и не може да бъде конституиран като взискател по същото дело срещу
длъжниците М.В.М., ЕГН-**********,***, Г.В.У., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.М.М., ЕГН-**********, с адрес ***, както и да им присъди направените по делото разноски.
С допълнителна молба
вх.№5744/23.05.2017 год. ищците уточняват, че сумата, която ответникът е изплатил
по изпълнителното дело е в размер на 9 875 лева и това е цената на иска.
Оспорват дължимостта й към Д.Д., който не е техен кредитор и оспорват сумата
към момента на така нареченото „суброгиране”, което не се е случило, по-точно
към момента на издаване на постановлението на ЧСИ Димитров, с което Д. е
конституиран като взискател по делото, а именно : Постановление №119/24.01.2017
год. Поясняват, че към настоящия момент изп.дело №20168800400283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров е висящо и не е
прекратено, а напротив, съдия-изпълнителят си е позволил извън изричната и
изчерпателна норма на чл.429 от ГПК да допусне суброгация в изпълнителното дело
на лице, което няма нито едно от изброените в този текст качества, а именно : не е наследник нито
частен правоприемник, нито поръчител, нито солидарен длъжник на длъжниците по
изпълнителното дело. Това свое твърдение за висящността на изпълнителното дело
ще установят с
приложението на висящото изпълнително дело към настоящото гражданско дело. Понастоящем са получили и покани за
доброволно изпълнение на твърдяното от Д. вземане. Формилурат
следния петитум, с който съдът да се счита сезиран : Молят да се постанови решение, с което да се признае, че М.В.М., ЕГН-**********,***, Г.В.У., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.М.М., ЕГН-**********, с адрес: ***,
не дължат на Д.С.Д., ЕГН-**********, с адрес *** сумата от 9 875 лева, изплатена от
него по изп.дело №20168800400283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен
Димитров, че Д.С.Д., ЕГН-**********, с адрес *** не се е суброгирал в правата на
кредитора по това изпълнително дело и не може да бъде конституиран като взискател по същото
дело срещу длъжниците М.В.М., ЕГН-**********,***, Г.В.У., ЕГН-**********, с адрес *** и Д.М.М., ЕГН-**********, с адрес ***, както и да им се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от
ответника, в който счита исковата молба за недопустима поради липса на правен
интерес. Ищците нямат правен интерес от подаване на настоящата искова молба,
тъй като постановлението, с което Д.С.Д. е конституиран като взискател по
изп.дело №20168800400283/2016 год., в качеството му на правоприемник на М.Я.Ц. е влязло в
законна сила., след
като е обжалвано пред ОС-гр.Ловеч има силата на присъдено нещо, стабилитет и
няма как с иск по чл.124 от ГПК, съдът да се произнесе с решение, че Д.С.Д. не
се е суброгирал в правата на кредитора по въпросното изпълнително дело. По тези съображения моли
съда да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес или да
отхвърли исковата молба като недопустима.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от
адв.Лозанова, която от името на доверителите си прави искане за изменение на
иск по отношение на претендирания размер – намаление със сумата 18,06 лева,
който вместо за сумата 9 875 лева да се счита предявен за 9 856,94
лева, което изменение съдът е допуснал при условията на чл.214, ал.1 от ГПК. По
същество намира иска за основателен и доказан, по съображения изложени, както в
съдебно заседание, така и в представена в указания от съда срок писмена защита.
В случай, че съдът уважи исковата претенция моли за присъждане на сторените по
делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява
лично, но пълномощникът му адв.Карабова от името на доверителя си поддържа
отговора на исковата молба, както и искането за прекратяване на настоящото
исково производство, поради липса на правен интерес на ищците. Позовава се на чл.124
от ГПК, съгласно който всеки може да предяви иск, когато има правен интерес от
това. Счита, че от така предявения иск и представените доказателства, ищците не
доказват наличието на правен интерес, дори и с новия петитум, посочен в
допълнителната молба. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
така предявения иск като неоснователен и недоказан, като се присъдят и
разноските по делото.
Съдът
като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, както
и събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
С
решение №312/27.07.2015 год., постановено по гр.дело №2100/2014 год.
РС-гр.Ловеч е обявил сключения между М.В.М., И.Б.Н., Г.В.У., Д.М. ***, от една
страна и Д.С.Д. ***, от друга страна, договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нот.акт №70, том III, рег.№1652, дело №213 от 2012 год. за
недействителен по отношение на М.Я.Ц. от гр.Ловеч, на основание чл.135 от ЗЗД.
Решението на първоинстанционният съд е обжалвано пред въззивната инстанция е и
потвърдено с решение №332/12.12.2015 год. по в.гр.дело №437/2015 год. по описа
на ОС-гр.Ловеч и е влязло в сила на 12.12.2015 год.
Като
доказателство по делото е представено удостоверение за наследници изх.№1166/16.05.2017
год. на Община-гр.Ловеч, от което е видно, че И.Б.Н. е б.ж. на гр.Ловеч,
починала на 04.05.2017 год., оставяйки след смъртта си за свои единствени
законни наследници две дъщери – Г. В.У.
и М.В.М. – ищци по настоящото гражданско дело.
На
19.01.2016 год. е издаден изпълнителен лист въз основа на решение
№104/27.02.2015 год. по гр.дело №1562/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с
който са осъдени, на основание чл.238 и чл.239 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1
във връзка с чл.240 от ЗЗД, М.В.М., И.Б.Н., Г.В.У. и Д.М.М., четиримата с
постоянен адрес *** да заплатят солидарно на М.Я.Ц. от гр.Ловеч, чрез
адв.Лозанова от АК-гр.Ловеч сумата 6 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 10.10.2014 год. - датата на подаване на иска до
окончателното му изплащане, както и сумата общо 593,50 лева разноски по делото.
Изпълнителният лист е издаден в полза на М.Я.Ц..
Именно
въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист, представен в оригинал пред Румен
Димитров – ЧСИ в район ОС-гр.Ловеч, рег.№880 взискателя МиленЯнков Цанков, чрез
пълномощника си адв.Лозанова се е обърнал с молба вх.№3248/12.05.2016 год. до
него за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците М.В.М., И.Б.Н.,
Г.В.У. и Д.М.М.. Взискателят е помолил ЧСИ при липса
на доброволно изпълнение от страна на длъжниците, да пристъпи към следния
способ на принудително изпълнение : опис, оценка и публична продан на подробно
индивидуализирани в 8 пункта новообразувани поземлени имоти, всичките находящи
се извън строителните граници на гр.Ловеч. Изрично в молбата си до ЧСИ Румен
Димитров е посочил, че с решение №312/27.07.2015 год. по гр.дело №2100/2014
год. по описа на РС-гр.Ловеч, влязло в сила на 12.12.2015 год., е обявен за
недействителен по отношение на Милен Цанков, на основание чл.135 от ЗЗД,
сключеният между М.В.М., И.Б.Н., Г.В.У. и Д.М.М., от една страна и Д.С.Д., от
друга страна договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт №70,
том III, рег.№1652, дело №213 от 2012 год. на Нотариус Младен Дойнов.
С
Постановление за образуване на изпълнително дело от 12.05.2016 год., на
основание чл.426 от ГПК, ЧСИ Румен Димитров, е образувал изпълнително
производство по изп.дело 20168800400283, със страни : взискател М.Я.Ц. и длъжници М.В.М., И.Б.Н., Г.В.У. и Д.М.М., като е посочил да
се извършат следните действия : да се изпрати уведомление до НАП по чл.191,
ал.2 от ДОПК; справка НАП/НОИ и справка ГРАО, а също и да се изпрати покана за
доброволно изпълнение на длъжниците.
Направено
е писмено искане вх.№706/23.01.2017 год. от Д.С.Д. до ЧСИ Румен Димитров,
рег.№880 с район на действие ОС-гр.Ловеч за встъпването му в правата на
удовлетворения кредитор, на основание чл.73 от ЗЗД. В искането си Д. се е
позовал на решение №312/20.07.2015 год. по гр.дело №2100/2014 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, с което е обявен за относително недействителен договор за дарение
на недвижими имоти, обективиран в нот.акт №70, том 3, рег.1652, дело 213/2012
год. по отношение на кредитора М.Я.Ц., касаещ
придобити от него недвижими имоти. На основание изпълнителен лист по цитираното
по-горе дело от 19.01.2016 год. е образувано изп.дело 20168800400283/2016 год.
по описа на ЧСИ Румен Димитров. На основание разпоредбата на чл.73 от ЗЗД като
трето заинтересовано лице е внесъл сумата от 9 856,94 лева.
С
последваща молба вх.№690/23.01.2017 год. Д.Д. е посочил на ЧСИ рег.№880, район
на действие ОС-гр.Ловеч, че тъй като изцяло е изплатил дългът на длъжниците към
взискателя М.Я.Ц. в размер на 9 825 лева, желае да встъпи в правата на
удовлетворения кредитор.
Видно
от Постановление №119/24.01.2017 год., ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 от
регистъра на КЧСИ и с район на действие ОС-гр.Ловеч, на основание разпоредбата
на чл.74 от ЗЗД и чл.429 от ГПК, е конституирал Д.С.Д. ***, като взискател по изпълнително дело 20168800400283 по описа на
ЧСИ Р.Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ, на мястото на М.Я.Ц. от същия
град.
Срещу
цитираното по-горе Постановление е подадена жалба от М.В.М., И.Б.Н., Г.В.У. и Д.М.
***, по която последният се е произнесъл с решение №20/16.02.2017 год. по
в.гр.дело №95/2017 год., с което е оставил без разглеждане жалбата в частта, с
която се иска отмяна на Постановление
№119/24.01.2017 год. на ЧСИ Р.Димитров, с което на основание чл.74 от ЗЗД и
чл.429 от ГПК, Д.С.Д. е конституиран като взискател по изп.дело №20168800400283
по описа са Румен Димитров – ЧСИ, рег.№880 на КЧСИ, с район на действие района
на ОС-гр.Ловеч, в качеството му на частен правоприемник на М.Я.Ц., като
недопустима и е прекратил производството по делото в тази му част.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, чрез който ищците искат да бъде установено от съда, че
не дължат на ответника сумата от 9 856,94 лева, изплатена от него по изп.дело №20168800400283 по описа са Румен Димитров – ЧСИ, рег.№880 на
КЧСИ, с район на действие района на ОС-гр.Ловеч, че Д.С.Д. не се е суброгирал в
правата на кредитора по посоченото изпълнително дело и не може да бъде
конституиран като взискател по същото дело срещу длъжниците М.В.М., Г.В.У. и Д.М.М..
Следва
да се отбележи, че установителният иск цели да внесе яснота и определеност в
отношенията между страните. Ищците сами преценяват наличието, респективно
липсата на какви точно обстоятелства да бъде установена със сила на присъдено
нещо. В конкретният казус избраната от ищците защита е чрез предявяване на
отрицателен установителен иск като предоставена от законодателя възможност за
оспорване на вземане по изпълнителен лист от 19.01.2016 год. Интересът на ищците
от предявяване на иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е като средство
за установяване със сила на пресъдено нещо отричаното от тях право на ответника
от събирането на вземането по изпълнителен лист.
Съгласно
чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаносъобразност на
изпълнението. Според чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В
конкретният казус съдът не счита, че е налице материална незаносъобразност на
изпълнението, тъй като текста на чл.74 от ЗЗД императивно предвижда
възможността, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, да встъпи в правата на на кредитора. Именно позовавайки
се на тази норма ЧСИ Р.Димитров е конституирал Д.С.Д. като взискател
по изпълнително дело №20168800400283 по
описа на ЧСИ Р.Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ на мястото на М.Я.Ц., с
Постановление №119/24.01.2017год. Въпросното постановление е атакувано от М.В.М.,
И.Б.Н., Г.В.У. и Д.М. ***, който се е произнесъл с решение №20/16.02.2017 год.
по в.гр.дело №95/2017 год. по описа на съда, с което жалбата им е оставена без
разглеждане именно в частта, с която се иска отмяна на това постановление, с
което на основание чл.74 от ЗЗД и чл.429 от ГПК, Д.С.Д. е конституиран като
взискател по изпълнително дело №20168800400283 по описа на Р.Димитров – ЧСИ,
рег.№880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-гр.Ловеч, в качеството му на
частен правоприемник на М.Я.Ц., като недопустима и е прекратил производството
по делото в тази му част, мотивирайки се в обстоятелството, че обжалваното
действие не попада сред действията по чл.435, ал.2 от ГПК, за които е предвиден
съдебен ред за обжалване. Решението на съда е влязло в законна сила на
28.03.2017 год. Настоящата искова молба, с която съдът е сезиран е подадена с
вх.№5338/10.05.2017 год. и е отново с идентично искане да се признае, че ищците
не дължат на ответника сумата 9 856,94 лева, изплатена от него по изп.дело
№20168800400283 по описа на Р.Димитров – ЧСИ, че той не се е суброгирал в
правата на кредитора по това изпълнително дело и не може да бъде конституиран
като взискател по същото дело срещу длъжниците. Следователно след като вече има
произнасяне на съда по идентичен въпрос, дори и да не е решен по същество, а
делото пред него да е прекратено поради недопустимост на жалбата, настоящият
съдебен състав преценява, че това решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждания и общини в РБългария /чл.297 от ГПК/, като нормата на чл.299, ал.1 от ГПК е още по-категорична, че спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго.
Безпорен
факт е, че съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това, като с оглед характера на иска по чл.439 от ГПК – отрицателен
установителен, в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право
факти, а в тежест на ищците е да докажат твърдяните от него възражения,
съответно правоизключващи, правопогасяващи и др. В случая е безпорно доказано
от страна на ответника, че той се е суброгирал в правата на първоначалния
кредитор М.Я.Ц. по образуваното и висящо изпълнително дело №20168800400283, че
на основание чл.73 от ЗЗД като трето заинтересовано лице е внесъл сумата
9 856,94 лева в брой на съдебния изпълнител, която сума изцяло покрива
задължението на длъжниците по делото към взискателя, поради което и ЧСИ
Р.Димитров го е конституирал като взискател по изпълнителното дело на мястото
на М.Я.Ц.. Според съда текстовете на чл.73 и чл.74 от ЗЗД намират приложение не
само в исковия, но и в изпълнителния процес, поради което и след като кредитора
М.Я.Ц. по чиято молба е образувано изп.дело №20168800400283 не се е
противопоставил задължението да бъде изпълнено лично от длъжниците, то няма законова
пречка изпълнението да стане от трето лице, както е сторено в настоящия казус.
Според съда в настоящото исково производство при така разпределената
доказателствена тежест ищците не доказаха твърдяните от ответника възражения,
били те правоизключващи, правопогасяващи, не доказаха и кои са фактите,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, тъй като очевидно е, че не са изборените от
тях в исковата им претенция – погасяване на задължението от ответника и
конституирането му като взискател по изп.дело №20168800400283 по описа на
Р.Димитров – ЧСИ, рег.№880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-гр.Ловеч
без правно основание, а съвсем различни от сочените от тях – възникнали
предходни сделки по договор за дарение на недвижими имоти №70, том III,
рег.№1652, дело №213/2012 год. на Мл.Дойнов – Нотариус с рег.№173 на НК, с
район на действие Рс-гр.Ловеч, но тъй като ищците се позовават на съвсем други
обстоятелства, съдът е длъжен да обсъди въведените от тях доводи по оспорване
на вземането.
Съдът
не споделя доводите, наведени в исковата молба, че от Постановление
№119/24.01.2017год. на ЧСИ Р.Димитров не ставало ясно какво точно се случва с
изпълнителното производство по отношение на предишния кредитор, тъй като в него
много ясно и категорично е посочено, че Д.С.Д. е конституиран като взискател по
изп.дело 20168800400283 именно на мястото на досегашния взискател, но така
наведеното твърдение е ирелевантно за делото с оглед на факта, че в
производството по чл.439, ал.1 от ГПК на оспорване подлежи вземането, а не кои
са страните в изпълнителното производство.
Изцяло
основателно е изтъкнатото от адв.Карабова в хода на устните състезания, че
ищците по делото М.В.М. и Г.В.У. предявяват исковата си претенция в лично
качество, но и като наследници на наследодателката им И.Б.Н., за която в хода
на процеса представиха безпорни доказателства, че е тяхна майка, б.ж. на
гр.Ловеч, починала на 04.05.2017 год., но както в петитума на първоначалната
искова молба, така и в допълнителната молба вх.№5744/23.05.2017 год. няма
искане в подобен смисъл, а претенцията си предявяват само в лично качество,
като по този начин игнорират единия от солидарните длъжници по издадения на
19.01.2016 год. изпълнителен лист – И.Б.Н., вече покойник.
С
оглед на изложеното дотук съдът счита, че предявеният от М.В.М., ЕГН-**********
***, Г.В.У., ЕГН-********** *** и Д.М.М., ЕГН-********** *** против ответника Д.С.Д.,
ЕГН-********** ***, иск правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.74 от ЗЗД, за признаване, че М.В.М., с горните данни, Г.В.У., с горните данни и Д.М.М., с горните данни не дължат на Д.С.Д., с горните данни сумата от 9 856,94 лева, изплатена от него
по изп.дело №20168800400283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен Димитров, че Д.С.Д., с горните данни не се е суброгирал в
правата на кредитора по същото изпълнително дело и не може да бъде конституиран като
взискател по него
срещу длъжниците М.В.М., с горните данни, Г.В.У., с горните данни и Д.М.М., с горните
данни, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса
неоснователна и недоказана се явява и претенцията на ищците за заплащане на
сторените по делото разноски в размер на сумата 1 245 лева, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника разноските по делото, възлизащи в размер на сумата 400
лева, представляващи адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.М., ЕГН-********** ***,
Г.В.У., ЕГН-********** *** и Д.М.М., ЕГН-********** *** против ответника Д.С.Д.,
ЕГН-********** ***, иск правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.74 от ЗЗД, за признаване, че М.В.М., с горните данни, Г.В.У., с горните данни и Д.М.М., с горните данни не дължат на Д.С.Д., с горните данни сумата от 9 856,94 лева, изплатена от него
по изп.дело №20168800400283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен Димитров, че Д.С.Д., с горните данни не се е суброгирал в
правата на кредитора по същото изпълнително дело и не може да бъде конституиран като
взискател по него
срещу длъжниците М.В.М., с горните данни, Г.В.У., с горните данни и Д.М.М., с горните данни,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.В.М., ЕГН-********** ***, Г.В.У., ЕГН-**********
*** и Д.М.М., ЕГН-********** *** против ответника Д.С.Д., ЕГН-********** ***,
за заплащане на съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 245 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН-********** ***, Г.В.У., ЕГН-**********
*** и Д.М.М., ЕГН-********** *** да заплатят на Д.С.Д., ЕГН-********** ***
сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски –
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в законна сила, препис от него да се изпрати на ЧСИ Румен Димитров с
рег.№880 и район на действие - ОС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :