№
168
гр. Враца, 5.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.05.2023г. / шестнадесети май две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия
КОЦЕВА КАН дело №149 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на М.Т.Т., против РЕШЕНИЕ №58/13.02.2023 г., постановено по АНД № 1147 по
описа за 2022 г. на Районен съд Враца, с
което е потвърдено издаденото против
него от Началник група към ОДМВР Враца, РУ- Враца, НП № 22-1795-000324/07.11.2022г. В касационната
жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното
решение. Иска се отмяна на решението от настоящата инстанция и
постановяване на друго, с което да бъде
отменено наказателното постановление. Претендират
се разноски по делото. Представени са и писмени бележки от касатора, чрез * Т..
Ответникът – РУ-Враца към ОДМВР – Враца не изразява становище по
касационната жалба.
Участващият
в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за оставяне
в сила на решението, като законосъобразно, обосновано и правилно.
В
касационното производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на делото е Решение №58/13.02.2023
г., постановено по АНД № 1147/ 2022 г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 22-1795-000324/07.11.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, РУ- Враца, с което на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП на М.Т.Т. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП.
За
да потвърди НП районният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата, час и място на извършване,
изчерпателно е описано нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената
законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във
вина на нарушителя административно нарушение. Съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е приел за
безспорно установено и доказано, че на 08.10.2022 г., около 23:40 часа, в ***,
жалбоподателят и настоящ касатор е управлявал лек автомобил „Пежо 407“ с рег.
№ ******** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с номер ARBB 0005 е отчело 1,11
промила алкохол в издишания от нарушителя въздух. Прието е, че е осъществен
състава на адм.нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП и правилно е ангажирана
отговорността на нарушителя от АНО, като наказанията са правилно определени в
предвидените фиксирани по вид и размери
в чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП. Не е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН.
Решението
е правилно.
Изведените
правни изводи на въззивния съд за потвърждаване на наказ.постановление се
споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, въз основа на тях и в съответствие с доказателствената им
стойност правилно е установил фактическата обстановка, поради което не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват
касационно основание за отмяна на решението. Правилно и в съответствие с
доказателствата по делото районният съд е приел, че касаторът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол 1,11
промила, установена по надлежния ред. Същото е безспорно установено и доказано
от събраните по делото доказателства, поради което и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл.174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Правилен се явява и
изводът на въззивната инстанция, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл.28 ЗАНН за маловажност на административното нарушение, тъй като конкретното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от същия вид, а от друга страна накърнените обществени
отношения са с особена важност, касаеща живота и здравето на участниците в
движението. Споделят се и изводите, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
С
оглед на изложеното и възраженията на касатора са неоснователни. Пред
въззивната инстанция, нито пред касационната инстанция жалбоподателят е посочил и представил каквито и да било
доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и в НП
факти и обстоятелства. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН,
законодателно закрепена в чл.189, ал.2
ЗДвП не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че
действителните факти по спора са такива, каквито са установени от полицейските
органи в хода на административнонаказателното производство. По този начин
законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на
адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в него. В
случая, че оспорващият не приема резултата от Алкотест Дрегера, следваше да се
възползва от издадения му талон № 095412 за медицинско изследване и след лабораторен анализ на кръвната проба да
опровергае установените от техническото средство 1,11 промила алкохол в
издишания въздух по време на проверката от контролния орган. Видно е от данните по преписката, че такова изследване не
е направено, а отразените в талон за
изследване резултати не са оспорени от касатора. В тази насока не се споделя възраженията на касатора, че не е разбрал от кога текат 120 минути за даване на кръвна проба, с оглед поправени
първоначално записани дата и час. Същото е без значение, след като в случая
такава кръвна проба не е дадена от касатора. Същото би имало значение за
резултатът от кръвната проба, ако касаторът е бил дал такава, но не и случая когато такава липсва.
Не
се споделя и възражението, че НП е издадено от некомпетентен орган, с оглед
на обстоятелството, че в същото не е посочено на каква група е ** Я.Х., издал
НП, както и не е ясно какво означава абревиатурата
„ООР“. Тези доводи на касатора не водят до извод за некомпетентност на АНО, тъй
като е посочена длъжността която заема лицето в РУ, като абревиатурата „ООР“
също не води до извод за некомпетентност на органа. На съдът му е служебно
известно че * Я. Х. заема тази длъжност в РУ и разполага с правомощия да издава
наказ.постановления. При положение, че касатора е имал съмнение относно
компетентността на АНО е следвало да оспори същата с жалбата до РС и да направи
искане за това по делото на същия съд, което не е сторил. От представената по
делото на РС заповед №8121з-1632/02.12.2021г./л.6/ е видно, че НП е издадено от
компетентен орган.
Възражението,
че актосъставителя не е имал право да извършва проби с техническо средство и не попада в кръга от лица по чл.165,
ал.2,т.6 ЗДвП е също неоснователно и не се подкрепя от доказателства по
преписката на РС.
Възражението, че в производството по
делото на районния съд не е конституиран и взел участие АНО-** в ОДМВР-Враца,
РУ -*** Я.Х. /тълкувателно постановление №3/28.04.2023г. по т.д. №5/2022г./ и
следва да се обезсили решението е също неоснователно. Видно от оспореното решение
заседанието по същото е проведено на 19.01.2023г., а решението е постановено на
13.02.2023г., докато тълкувателно постановление е от 28.04.2023г. и същото
има действие занапред. От друга
страна чл.61, ал.1 ЗАНН изрично посочва,
че при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават „……наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, т. 4, с оглед на което не може да се приеме, че е налице ненадлежно
конституиране на ответника по
делото.
При
служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната
жалба, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното
решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и
на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
Предвид
изложените съображения, обжалваното решение се явява материално и процесуално
законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба
против него да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски, макар и своевременно
предявена, се явява неоснователна. От страна на ответника не са претендирани
разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №58/13.02.2023
г., постановено по АНД № 1147/ 2022 г. на
Районен съд Враца, с което е потвърдено НП №
22-1795-000324/07.11.2022 г. на Началник група към ОДМВР Враца,РУ-Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.