№ 1504
гр. София, 27.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110133173 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от ИГН. ГР. Р. срещу [ЮЛ] отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 и сл. от ГПК за установяване
недължимост на ответника сумата от 400 лв., която сума представлява част от
общо 1957,19 лв., представляваща претендирана от ответника сума за
предоставени В и К услуги за имот, находящ се в [адрес] за периода от
07.06.2017 г. до 07.07.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът – [ЮЛ] е открил партида на
името на ищеца без правно основание, като в тази връзка сочи, че не е налице
облигационна връзка между страните. Сочи, че сумите не се дължат поради
непредоставена и неотговаряща на стандартите услуга, както и че същата не е
потребена в процесния имот. Оспорва се и начинът на отчитане на сумите.
Сочи се, че ищецът няма качеството потребител. Счита, че претенцията на
ответното дружество е погасена по давност, излага подробни съображения в
тази насока.
В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпи
писмен отговор, в който се сочи, че исковата молба е нередовна. Предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че в базата данни на Софийска
вода фигурира партида с посочения от ищеца клиентски номер с титуляр –
ищеца и имот, находящ се в [адрес]. Сочи, че за процесния период 07.06.2017
1
г. до 07.07.2020 г. са издадени фактури на обща стойност 1957,19 лева, която
сума претендира като дължима. Твърди, че между него и ищеца е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Сочи още, че отношенията между
тях са регламентирани от ОУ, по силата на които ищецът има качеството
потребител.
С уточнителна молба /л.30 по делото/ ищецът е посочил, че сумата от
400 лв., претендирана като частична от сумата в общ размер на 1957,19 лв. е
формирана както следва: 20 лв. от претендираната от ответника сума по
фактура № [номер]. на стойност 33,55 лв.; 20 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] г. на стойност 32,27 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 28,29
лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на
стойност 48,39 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
[номер] на стойност 37,34 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по
фактура № **********/07.11.2017 г. на стойност 28,76 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 28,57
лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на
стойност 42,13 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
[номер] на стойност 31,37 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по
фактура № [номер] на стойност 43,64 лв.; 10 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] на стойност 36,10 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 31,63
лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на
стойност 54 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
[номер] на стойност 34,50 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по
фактура № [номер] на стойност 35,08 лв.; 10 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] на стойност 64,46 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 39,71
лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на
стойност 42,64 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
[номер] на стойност 71,37 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по
фактура № [номер] на стойност 56,59 лв.; 10 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] на стойност 48,69 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 38,06
лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] г. на
2
стойност 48,70 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
**********/09.05.2019 г. на стойност 51,31 лв.; 10 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] на стойност 57,66 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № **********/05.07.2019 г. на
стойност 48,81 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
[номер] на стойност 54,52 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по
фактура № [номер] на стойност 71,61 лв.; 10 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] на стойност 59,57 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на стойност 52,42
лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура № [номер] на
стойност 72,24 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
[номер] на стойност 63,30 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по
фактура № [номер] на стойност 56,41 лв.; 10 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] на стойност 102,83 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № **********/07.04.2020 г. на
стойност 66,23 лв.; 10 лв. от претендираната от ответника сума по фактура №
**********/11.05.2020 г. на стойност 68,96 лв.; 10 лв. от претендираната от
ответника сума по фактура № [номер] на стойност 107,71 лв.; 10 лв. от
претендираната от ответника сума по фактура № [номер]. на стойност 76,44
лв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
предпоставките на отричаното от ищеца вземане, т.е. фактите, от които
произтича, а в случая това са обстоятелствата свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на вода и
водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца
услуги през процесния период, както и че стойността им възлиза именно на
спорната сума. Ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване
на иска и възраженията си срещу вземането, в това число за изтекла давност.
Ответникът не оспорва, че извънсъдебно – преди подаване на исковата
молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,
3
е претендирал от И.Г. А. плащането на сумата 1957,19 лева, като това
обстоятелство се установява и от представеното от ищеца копие от справка,
издадена от [ЮЛ], за фактурирани задължения за имота на адрес: [адрес]
партида с клиентски № [номер] с титуляр И.Р. за периода от 07.06.2017 г. до
07.07.2020 г.
Съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б” от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителните и канализационните услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е
нормата на чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, която предвижда, че потребители на ВиК
услугите са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В процесния случай от изисканата от [ЮЛ] информационна справка е
видно, че процесният [адрес] е деклариран от ищеца И.Г. А. като негова
собственост. Справката макар и да не представлява титул за собственост е
една индиция, че именно ищецът е собственик на процесния имот и
доколкото същата не е изрично оспорена от него и не са представени никакви
доказателства, които да я оборват, съдът намира, че следва да приеме, че
правото на собственост върху [адрес] принадлежи на ищеца И.Г. А..
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че между страните
по делото е налице облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги в [номер], партида с клиентски № [номер], по
силата на което ищецът е задължен да заплаща на ответника стойността на
4
предоставените ВиК услуги.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния имот са извършвани реални измервания, като
вещото лице в табличен вид е направило изчисления на реално
консумираните обеми вода за процесния период. Размерът е определен както
в обеми използвана вода, също и като стойност съгласно цените, утвърдени
от КЕВР. От заключението е видно, че общият обем на консумираната вода е
3
686,73 m и начислените от ответника суми за нея възлизат на 1957,19 лв.
Вещото лице е дало заключение, че предоставените обеми вода са правилно
изчислени и осчетоводени. От изложеното съдът приема за установено, че
ответникът е доставил В и К услуги на ищеца през процесния период, както и
че стойността им възлиза именно на спорната сума.
От страна на ищеца е наведено възражение, че задължението е погасено
по давност с изтичането на тригодишен давностен срок, което е частично
основателно. Вземането за стойността на предоставените ВиК услуги се
погасява с изтичането на тригодишна давност на основание чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В чл. 33, ал. 2 от общите условия на [ЮЛ] е уговорено, че потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране на задължението. Следователно
по отношение на тези задължения е приложима нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД,
според която ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, тъй
като фактурирането на задължението представлява по същността си покана за
плащане на съответната сума, включена във фактурата. Ответникът не твърди
и не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че са настъпили
обстоятелства, въз основа на които давностният срок да е бил спрян или
прекъснат. Поради това съдът приема, че към датата на подаване на исковата
молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело
– 10.06.2021 г. са били погасени по давност вземанията за периода до
м.05.2018 г. включително, тъй като вземането за м.05.2018 г. е възникнало на
01.06.2018 г. С оглед изложеното съдът намира, че погасени по давност са
сумите за периода от м.06.2017 г. до м.05.2018 г., като доколкото предявеният
иск е частичен, то съдът при приложение на чл.162 ГПК намира, че общият
5
размер на погасените по давност вземания възлиза на 140 лв., която сума е
сбор от следните: 20 лв. по фактура № [номер]. на обща стойност 33,55 лв.; 20
лв. по фактура № [номер] г. на обща стойност 32,27 лв.; 10 лв. по фактура №
[номер] на обща стойност 28,29 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща
стойност 48,39 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 37,34 лв.;
10 лв. по фактура № **********/07.11.2017 г. на обща стойност 28,76 лв.; 10
лв. по фактура № [номер] на обща стойност 28,57 лв.; 10 лв. по фактура №
[номер] на обща стойност 42,13 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща
стойност 31,37 лв.; 10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 43,64 лв.;
10 лв. по фактура № [номер] на обща стойност 36,10 лв.; 10 лв. по фактура №
[номер] на обща стойност 31,63 лв.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 140 лева, а за разликата над
тази сума подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебни
разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част на иска – 17,50 лв.
Видно от представения договор за правна помощ и съдействие адв. М.Л.
е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2
ЗА, поради което и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на адв. Л. претендираното възнаграждение. От страна на
процесуалния представител на ответника е направено възражение по чл. 78
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за основателно. Адв. Л. претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и с оглед броя проведени съдебни
заседания, то съдът намира, че следва да се присъди минималният размер
съгласно чл. 7 ал. 2, т.1 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 300 лв., като съразмерно с уважената част на
иска на адв. Л. следва да се заплатят разноски в размер на 105 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски. Ответникът с отговора на исковата
6
молба е направил искане за присъждане на сторените разноски, вкл. и на
юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК.
Съобразявайки делото, характера на исковете и процесуалните действия на
пълномощника на ответната страна, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На ответника следва да
се заплатят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - 260 лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за
експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че ИГН. ГР.
Р., ЕГН ********** не дължи на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на
140,00 лв., представляваща цена на доставени ВиК услуги за периода от
м.06.2017 г. до м.05.2018 г. в имот, [адрес] с аб. № [номер], като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 140,00 лв. до пълния размер от 400,00 лв. предявен като
частичен иск от 1957,19 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК [ЮЛ], ЕИК
[номер] да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН ********** сумата в размер на
105 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да заплати
на ИГН. ГР. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 17,50 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ИГН. ГР. Р., ЕГН ********** да
заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер], сумата 260 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7