РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Павел Хайк Манукян (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600132 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Пламен Генов от АК – Бургас, действащ
като служебен защитник на подсъдимия М. Х. В. с ЕГН **********, против Присъда № 107
от 01.12.2021 г. на Районен съд – Бургас, произнесена по НОХД № 2703/2021 г. по описа на
същия съд.
С атакуваната присъда, подсъдимите М. Х. В. с ЕГН **********, Р. М. М. с ЕГН
********** и Б. Р. Щ. с ЕГН ********** са признати за виновни в това, че в периода
26.05.2020 г. – 28.05.2020 г. от складово-геоложка база на фирма ЕТ „Гео Инжинеринг – В.
П.“, ЕИК ****, находяща се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № *, в съучастие помежду си
като съизвършители, а последните двама и в условията на продължавано престъпление,
отнели чужди движими вещи, собственост на ЕТ „Гео Инжинеринг – В. П.“, ЕИК ***, от
владението на прокуриста на дружеството Л. Б. П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянията са извършени от две или повече лица,
сговорили се предварително за тяхното осъществяване и не представляват маловажен
случай, и всички вещи са на обща стойност 615 (шестстотин и петнадесет) лева, както
следва:
1
1. На 26.05.2020 г. от складово-геоложка база на фирма ЕТ „Гео Инжинеринг – В.
П.“, ЕИК ***, находяща се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № *, подсъдимите Б. Р. Щ. и Р.
М. М., в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи –
трифазен електрически двигател с мощност 3 КВ на стойност 25 (двадесет и пет) лева и
пусково електрическо табло ведно с електрически кабел на стойност 20 (двадесет) лева,
всичко на обща стойност 45 (четиридесет и пет) лева, собственост на ЕТ „Гео Инжинеринг -
В. П.“, ЕИК ***, от владението на прокуриста на дружеството Л. Б. П., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от две или повече
лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване и не представлява маловажен
случай;
2. На 28.05.2020 г. от складово-геоложка база на фирма ЕТ „Гео Инжинеринг - В. П.“,
ЕИК ***, находяща се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № *, подсъдимите Б. Р. Щ., Р. М. М.
и М. Х. В., в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи –
бензинова помпа Honda WB20XT на стойност 490 лв. (четиристотин и деветдесет) лева и
бензинова помпа Honda WB20XT на стойност 80 (осемдесет) лева, всичко на обща стойност
570 (петстотин и седемдесет) лева, собственост на ЕТ „Гео Инжинеринг - В. П.“, ЕИК ***,
от владението на прокуриста на дружеството Л. Б. П., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от две или повече лица,
сговорили се предварително за неговото осъществяване и не представлява маловажен
случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, (по отношение на
подсъдимите Щ. и М. и вр. чл. 26, ал. 1), вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.
1 НК, са им били наложени следните наказания:
- на подсъдимите Б.Щ. и Р. М. М. – наказания лишаване от свобода за срок от по
десет месеца за всеки от тях, чиито изпълнения са отложени за изпитателен срок от по три
години за всеки от тях;
- на подсъдимия М. Х. В. – наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.
С обжалваната присъда тримата подсъдими са били осъдени да заплатят направените
в досъдебното производство разноски в размер на по 24,40 лева за всеки от тримата
подсъдими.
Първоинстанционната присъда е обжалвана само от служебния защитник на
подсъдимия М.В. в частта й, касаеща размера на наложеното на подзащитния му наказание,
което намира за явно несправедливо. Въззивната жалба е бланкетна и с нея се иска
изменение на обжалваната присъда и намаляване размера на наказанието „лишаване от
свобода“, наложено на В..
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена
като законосъобразна и правилна, като единствено моли въззивния съд да прецени доколко е
възможно приложението на чл. 20, ал.2 от НК при правна квалификация на
инкриминираното деяние като престъпление извършено при предварителен сговор.
2
В съдебно заседание, подсъдимите Б. Р. Щ., Р. М. М. и М. Х. В., редовно призовани
не се явиха, но настоящият въззивен състав прецени, че са налице условия за разглеждане на
делото в хипотезата на чл. чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
В съдебно заседание жалбоподателят – служебен защитник адвокат Генов поддържа
въззивната си жалба. Според него, при индивидуализиране размера на наказанието на
подсъдимия В., първостепенният съд не е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство, нито ниската стойност на отнетите движими вещи, нито процесуалното
поведение на В., с което същият, според защитника, е допринесъл за разкриване на
обективната истина. Защитникът изразява становище, че неговият подзащитен е бил
подведен от другите двама да извърши престъплението и това също е следвало да се отчете
при индивидуализацията на наказанието. Моли за изменение на присъдата по отношение
подсъдимия М.В. и намаляване размера на наложеното му наказание.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимите Щ. и М. изразяват становище за
основателност на въззивната жалба по отношение размера на наказанието, наложено на
подсъдимия В..
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна
с изложеното в писмените въззивни жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като
обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално
допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от надлежно конституирана
страна в наказателното производство, която има правен интерес и процесуално право да
иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на
глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание
за желанието на подсъдимите съдебното производство да се развие по реда на съкратеното
съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК,
изрично е разяснил на подсъдимите правата им и ги е уведомил, че доказателствата, събрани
на досъдебното производство, както и направеното от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 от
НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимите Б. Р.
Щ., Р. М. М. и М. Х. В. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След
това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4
от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в
мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата,
3
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимите
самопризнания, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената
част на обвинителния акт (т. 8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК), поради което въззивният съд
прие за ненужно да ги преповтаря за пореден път.
Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от страните и
намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.
Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от
самопризнанието на подсъдимите Щ., М. и В., което се потвърждава от целия събран на
досъдебното производство доказателствен материал и по-конкретно от показания на
свидетелите Л. П., В. С., Я. Д. и Н. С., от протоколите за доброволно предаване и за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбума към него, от приложените по делото справки
за съдимост на подсъдимите, както и от останалите писмени доказателства, относими към
предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни
за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК,
въззивният съд намира за правилна възприетата от районния съд правна квалификация на
инкриминираните деяния, извършени от подсъдимите Щ. и М., тъй като правните му изводи
намират своята аргументация в целия доказателствен материал по делото.
Законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че с деянията си
подсъдимите Б. Р. Щ. и Р. М. М. са осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От доказателствения материал по
делото се установява по несъмнен начин, че на 26.05.2020 г. от складово-геоложка база на
фирма ЕТ „Гео Инжинеринг - В. П.“, ЕИК ***, находяща се в гр. Бургас, ул.
„Индустриална“ № *, след предварителен сговор помежду им, двамата отнели чужди
движими вещи, а именно трифазен електрически двигател с мощност 3 КВ на стойност 25
(двадесет и пет) лева и пусково електрическо табло ведно с 20 м. електрически кабел на
стойност 20 (двадесет) лева, всичко на обща стойност 45 (четиридесет и пет) лева,
собственост на ЕТ „Гео Инжинеринг – В. П.“, ЕИК ***, от владението на прокуриста на
дружеството Л. Б. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието не представлява маловажен случай.
Налице е и обективният признак „предварителен сговор“, квалифициращ
престъпното деяние на двамата подсъдими като престъпление по чл. 195, ал.1 т.5 от НК.
Съдебната практика (вж. напр. Р 727-95-ІІ, Р 341-80-ВК и др.) е неизменна в разбирането си,
че предварителен сговор е налице, когато съгласието и решението за извършване на
деянието у извършителите е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един по-
ранен момент. Това обстоятелство дава възможност на извършителите да премислят това си
решение, евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и т.н.
– действия, които усложняват престъпната деятелност, но и свидетелстват за ниските
4
морални задръжки и формирани престъпни нагласи у извършителите, които от своя страна
водят до изводи за налична по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние
в сравнение с обикновените случаи на кражба. В конкретният случай, видно от
доказателствата по делото, решението за извършване на престъплението е било взето от
подсъдимите Щ. и М. не непосредствено преди извършването му, а в доста по-ранен момент
– въз основа на разказа на подсъдимия Щ. за това, какво е видял в двора на склада,
стопанисван от пострадалото дружество, двамата подсъдими, в спокойна обстановка
обсъдили идеята да откраднат от там движими вещи и по-късно взели решение намислената
кражба да се случи на 26.05.2020 г. В тази връзка следва да се посочи, че извършеното от тях
престъпно деяние представлява немаловажен случай, отчитайки стойността на отнетите
движими вещи и механизма на извършване на престъплението, отличаващ се с упоритостта
и хладнокръвието на подсъдимите Щ. и М.. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната
съвкупност, позволяват извършеното от двамата подсъдими престъпно деяние да бъде
квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
Доказателствата по делото сочат още, че на 28.05.2020 г. подсъдимите Щ. и М.,
заедно с подсъдимия М.В., действайки в условията на предварителен сговор помежду си,
отнели от складово-геоложка база на фирма ЕТ „Гео Инжинеринг - В. П.“, ЕИК ***,
находяща се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № * чужди движими вещи – бензинова помпа
Honda, WB20XT на стойност 490 лв. (четиристотин и деветдесет) лева и бензинова помпа
Honda, WB20XT на стойност 80 (осемдесет) лева, всичко на обща стойност 570 (петстотин и
седемдесет) лева, собственост на ЕТ „Гео Инжинеринг – В. П.“, ЕИК ***, от владението на
прокуриста на дружеството Л. Б. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят.
Доказателствата по делото сочат, че и при тази кражба, решението за извършването й
не е било взето веднага и непосредствено преди реалното й осъществяване – тримата
подсъдими са имали достатъчно време до пристигането им пред склада, стопанисван от
ощетеното дружество, да преценят в спокойна обстановка всички мотиви за и против
извършването на деянието, както и да разпределят конкретните си роли при
осъществяването му. Извършеното от тримата подсъдими престъпление представлява
немаловажен случай, отчитайки стойността на отнетите движими вещи и механизма на
извършване на престъплението, отличаващ се с упоритостта и хладнокръвието на
подсъдимите Щ., М. и В.. Всички тези обстоятелства, установени и преценени в тяхната
съвкупност, позволяват да се направи извод, че извършеното от тримата подсъдими следва
да се третира като кражба, извършена при условията на предварителен сговор по смисъла на
чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
От доказателствата по делото е видно, че в хода на досъдебното производство
откраднатите две помпи са били върнати на собственика им. Настоящият въззивен състав не
споделя изводите на първостепенният съд, че това обстоятелство не следва да се взема
предвид при квалифициране конкретната престъпна деятелност и на тримата подсъдими.
Безспорно се установява по делото, че инкриминираните вещи са били открити от органите
5
по разследването единствено и само благодарение обясненията на подсъдимите, дадени в
досъдебното производство, като същите са посочили къде са ги продали. На същото това
място вещите са били открити и са били предадени с протокол за доброволно предаване от
св. В. С., на когото те са били продадени от подсъдимите В. и Щ.. Всички тези
обстоятелства налагат извод, че деянието, извършено конкретно от подсъдимия М.В., от
обективна и субективна страна осъществява състава на по-леко наказуемото престъпление
по чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал.1, т. 5 от НК, тъй като на 28.05.2020 г., от складово-геоложка
база на фирма ЕТ „Гео Инжинеринг – В. П.“, ЕИК ***, находяща се в гр. Бургас, ул.
„Индустриална“ № *, след предварителен сговор с подсъдимите Р. М. М., ЕГН **********,
роден на *** г. и Б. Р. Щ., роден на *** г. подсъдимият В. е отнел чужди движими вещи –
бензинова помпа Honda, WB20XT на стойност 490лв. (четиристотин и деветдесет) лева и
бензинова помпа Honda, WB20XT на стойност 80 (осемдесет) лева, всичко на обща стойност
570 (петстотин и седемдесет) лева, собственост на ЕТ „Гео Инжинеринг - В. П.“, ЕИК **, от
владението на прокуриста на дружеството Л. Б. П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд откраднатите вещи са
били върнати на собственика им. Ето защо, настоящият въззивен съд следва да измени
обжалваната присъда в тази й част като приложи закона за по-леко наказуемото
престъпление.
Посочените по-горе обстоятелства обаче, не са достатъчни за цялостно
квалифициране на извършеното от другите двама подсъдими – Р.М. и Б.Щ. в по-леко
квалифицирания престъпен състав по чл. 197, т.3 от НК, тъй като инкриминираните им
деяния представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Безспорно подсъдимите Щ. и М. са осъществили две самостоятелни деяния, които
поотделно осъществяват различни състави на едно и също престъпление – това по чл. 194,
ал. 1 НК. Деянията са извършени от тях през непродължителни периоди от време - на
26.05.2020 г. и на 28.05.2020 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
така че всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното. Същевременно, по-леко квалифициращите обстоятелства (съдействие за
откриване и връщане на откраднати вещи до приключване на съдебното следствие пред
районния съд) не се отразяват значително на тежестта на цялостната конкретна престъпна
дейност на подсъдимите М. и Щ., както защото невъзстановена е останала част от
причинените от престъпните им деяния щети, така и защото и двамата подсъдими са били
инициатори за извършване на престъпните деяния.
Основателно е възражението на прокуратурата относно възможността за
приложението на чл. 20, ал.2 от НК в конкретния случай. Както правилно посочва
прокурорът, предварителният сговор е квалифициращо обстоятелство, което винаги
поглъща съучастието. Това е така, защото предварителният сговор е по-особена форма на
съучастие, възможна само при съизвършителство и характеризираща се с предварително
обсъждане на въпросите за и против извършването на престъплението, обсъждане на
6
механизма на извършването му, на разпределението на конкретните роли на извършителите
при осъществяване на изпълнителното деяние и т. н. Едновременното приложение на чл.
195, ал.1, т.5 и чл. 20 от НК е възможно само в хипотезата на квалифициране деянието на
подсъдим, действащ като подбудител или помагач на други съизвършители, сговорили се
предварително за извършване на престъплението, но такива обстоятелства по настоящото
дело не са установени. Ето защо, настоящият въззивен съд следва да измени обжалваната
присъда, като оправдае подсъдимите по първоначално предявеното им обвинение за
извършване на престъплението при условията на чл. 20, ал.2 от НК.
Престъплението е извършено при пряк умисъл – и тримата подсъдими са съзнавали
общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са и са искали настъпването на
техните общественоопасни последици.
С оглед възприетата от настоящия въззивен състав нова правна квалификация на
деянието, извършено от подсъдимия М.В., основана на факта на връщане на откраднатите
вещи до приключване на първоинстанционното съдебно следствие, основателни се явяват
претенциите му за намаляване размера на наложеното му от първостепенния съд наказание
„лишаване от свобода“. Наред с правилно отчетените от районния съд чисто съдебно минало
към момента на извършване на престъплението и изразено съжаление за стореното, като
смекчаващи отговорността на В. обстоятелства следва да се приемат сравнително
невисоката стойност на инкриминираните движими вещи, както и конкретното участие на
подсъдимия в осъществяване на конкретното престъпление – от доказателствата по делото е
видно, че В. не е бил инициатор на престъплението, а участието му в механизма на
осъществяването му се е свеждало до действия, насочени към установяване на трайна
фактическа власт върху помпите, които преди това са били фактически отнети от владението
на собственика им чрез действията на другите двама подсъдими. Изложените обстоятелства
нито са многобройни, нито са изключителни по своя характер, за да обусловят прилагането
на чл. 55 от НК при определяне вида и размера на наказанието, така както иска подсъдимия
В., но са достатъчни за намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“,
определено от районния съд. В тази връзка и с оглед посочения в чл. 197, т.3 от НК размер
на наказанието лишаване от свобода, за който не е предвиден законов минимум, настоящият
въззивен състав намира, че наказание от девет месеца лишаване от свобода се явява
справедливо и за съобразено с обществената опасност на подсъдимия В. и на извършеното
от него престъпление. С оглед правилата на чл. 58а, ал.1 от НК, така определеното
наказание следва да се редуцира с една трета до шест месеца лишаване от свобода, в какъвто
смисъл следва да се измени обжалваната присъда.
По отношение на останалите двама подсъдими не са налице основания за намаляване
размера на наложените им наказания лишаване от свобода. При определянето им, съдът се е
съобразил с принципите за законосъобразност и индивидуализация и съобразно събраните
по делото доказателства, правилно е отчел липсата на многобройност на обстоятелствата,
смекчаващи отговорността на подсъдимите Щ. и М.. Обстоятелството, че част от
откраднатите движими вещи са били върнати на собственика е било отчетено от
7
първоинстанционния съд, който наред с чистото съдебно минало на подсъдимите към
момента на извършване на настоящото престъпление, както и изразеното от тях съжаление
за стореното, правилно е определил размерът на наказанието им „лишаване от свобода“ под
средния към минималния, определен от закона. Тези наказания съответстват на
обществената опасност на извършеното престъпление и на подсъдимите Щ. и М., поради
което се явяват справедливи.
Налице са условията, предвидени в чл. 66 от НК, изпълнението на наказанията на
тримата подсъдими, окончателно определени по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, да бъдат
отложени за изпълнение за подходящ изпитателен срок. И тримата подсъдими са
неосъждани към момента на извършване на престъплението, като предвид сравнително
добрите им характеристични данни и все още сравнително млада възраст, би могло да се
очаква целите на генералната и специална превенция да се постигнат и без ефективното
изпълнение на наложените им наказания.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на извършеното от
подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява извода на първостепенния съд, че
подсъдимите следва да заплатят направените по делото разноски. Този извод на съда е в
съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК.
По реда на служебната проверка и предвид правомощията си, въззивният състав
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в
някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимите, както и на процесуалните права на страните в
производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т. т. 3 и 6, вр. чл. 337, ал.1, т. т. 1 и 2
от НПК, и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 107 от 01.12.2021 г. на Районен съд – Бургас, произнесена по
НОХД № 2703/2021 г. по описа на същия съд, КАТО:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, извършено от подсъдимия М. Х. В. с ЕГН
********** от такова по чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал.1 от НК, в такова по чл. 197, т.3, вр.
чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал.1 от НК, като НАМАЛЯВА размера на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ от осем месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода;
- ОПРАВДАВА подсъдимите М. Х. В. с ЕГН **********, Р. М. М. с ЕГН ********** и
Б. Р. Щ. с ЕГН ********** по първоначално предявеното им обвинение да са извършили
престъплението в съучастие по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9