Определение по дело №13048/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27371
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20241110113048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27371
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110113048 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 76200/07.03.2024г. на СРС, подадена
от Министерството на здравеопазването срещу П. С. М. във връзка със Заповед №
27764/19.09.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 19787/2023г. на СРС.
С Определение № 1629/12.01.2024г. по ч.гр.д. № 19787/2023г. на СРС незабавното
изпълнение на издадената заповед за изпълнение е спряно по реда на чл. 420 ГПК при
наличие на представено от длъжника обезпечение – внесена парична гаранция.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете за установяване на вземания по акт за начет,
независимо от цената на иска, се разглеждат като първа инстанция от районния съд.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 08 октомври 2024г.
Час: 09:30ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Министерството на здравеопазването чрез Христо Хинков – Министър на
здравеопазването, е предявил срещу ответника П. С. М. искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, чл. 43, ал. 3 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за
установено между страните, че П. С. М. дължи на Министерството на здравеопазването въз
основа на Акт за начет № 11-04-22/07.12.2017г. на Агенцията за държавна финансова
инспекция сумите, както следва:
90088,88 лева – главница за причинени вреди на бюджета на Министерството
1
на здравеопазването, произтичащи от недължимото изплащане по разпореждания на
ответника като Министър на здравеопазването на възнаграждения /основни заплати,
възнаграждения за съвместяване на длъжност, възнаграждения за допълнително
материално стимулиране и възнаграждения за извънреден труд/ на служители от
Министерството, които възнаграждения са неправомерно и неправилно определени;
11814,24 лева – законна лихва от причиняването на вредата до 07.12.2017г.
законна лихва върху главницата от 08.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че Агенцията за държавна финансова инспекция извършила проверка
на П. С. М. в качеството му на Министър на здравеопазването в периода 07.11.2014г.-
24.01.2017г. В резултат от проверката било установено, че М. е допуснал нарушения на
разпоредбите на ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация посредством издадени от него в периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. заповеди, с
които недължимо били изплатени средства за възнаграждения на главния секретар на
Министерството, както и на директорите на дирекции „Вътрешен одит“, „Медицински
дейности“, „Държавен здравен контрол“, „Лекарствена политика“, „Международни
дейности, проекти и програми“, „Управление на държавното участие в търговските
дружества“, „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“,
„Административно-информационно обслужване и човешки ресурси“, „Здравна политика и
анализи“, „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“. Нарушенията се
изразявали в това, че неправилно били определени основните заплати на служителите, което
довело и до недължимо плащане на възнаграждения за заплати, за съвместяване на
длъжност, за допълнително материално стимулиране и за извънреден труд. Заплатите им
били увеличени в нарушение на реда за това, определен в ЗДСл и НЗСДА, като последицата
от неправилното определяне било изплащането на възнаграждения на съответните лица в
размер на общо 90088,88 лева. За нанесените вреди бил съставен Акт за начет № 11-04-
22/07.12.2017г., който бил администриран и връчен по предвидения законов ред.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. С. М. чрез адв. Васил Танков – АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 143739/30.04.2024г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Изтъква, че, съобразно чл. 21 ЗДФИ
вредата, претендирана за обезщетение по реда на начетното производство, може да е
възникнала само в резултат на умисъл, на липси или да е причинена не при или по повод
изпълнение на служебните задължения. В акта за начет липсвало посочване на това какъв е
произходът на причинените вреди, и макар да имало съдебна практика в насока, че не е
необходимо инспекторът да опише как е настъпила вредата, то ответникът счита, че подобно
виждане не следва да се споделя, тъй като поставя в неизгодно положение лицето, срещу
което е съставен актът за начет, като по този начин то се поставя в невъзможност адекватно
да организира и аргументира защитата си. С оглед съдържанието на исковата молба и акта за
начет се предполага, че се касае за умишлено причинени вреди. Застъпва се становище, че
нито едно от действията на М. като министър на здравеопазването не е извършено с цел или
2
дори с допускането, че по този начин се причинява вреда на министерството или на
държавата. Той не бил издал нито едно разпореждане, с което да нарушава умишлено
правния ред. В министерството били утвърдени правила за документооборота и издаването
на актове, като при подготовката и изготвянето на всеки един такъв, представян за подпис
на министъра, той се съгласувал с определени отговорни за това служители, включително
юрисконсулт. Наличието на такова съгласуване изключвало категорично М. да е имал
съзнание, че действа неправомерно. Не бивало и да се пропуска фактът, че преди изплащане
на месечните възнаграждения ведомостите за заплатите задължително се предоставяли за
предварителен контрол на финансовия контрольор. Оспорва се верността на констатациите в
акта за начет, като се заявява, че приложените към него доказателства не установявали в
пълна степен твърденията и констатациите по него. Оспорва се и верността на
математическите изчисления в акта за начет.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че
процесната проверка е извършена от надлежно овластени за това лица при спазване на
процедурите по ЗДФИ и ППЗДФИ, като на проверяваното лице е осигурена предвидената в
закона възможност да участва в проверката, че докладът за резултатите от инспекцията и
актът за начет са връчени на материално-отговорното лице, че е налице мотивирано
становище на инспектора по становището/възраженията, ако са налице такива, както и
докладът и актът за начет са подкрепени с доказателства. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и чл.
44, ал. 4 ППЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до
доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже неистинността на
фактическите констатации в акта за начет. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Не са налице факти, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. 19787/2023г. на СРС (заповедното
производство).
УКАЗВА на ответника чрез адв. Танков в седмодневен срок от съобщението да
уточни, на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, конкретните факти и обстоятелства, които цели да
бъдат установени с разпита на поисканите от него свидетели по т.5.2 от отговора на исковата
молба /при довеждане и призоваване/. При неизпълнение в указания срок доказателственото
искане ще бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА изслушване на вещо лице по съдебно-икономическа и счетоводна
експертиза, което, като се запознае с материалите по делото и извърши съответни
изчисления и съпоставки, да отговори на поставения в т.5.3.1. от отговора на исковата молба
въпрос/и. НАЗНАЧАВА за вещо лице ИВАН ПЕТРОВ ЙОНОВ, специалност: счетоводна
отчетност, вътрешен одитор в публичния сектор, достъп до класифицирана информация,
3
телефон: 02 930 49 15, 02 829 46 12, 0888 667 842. ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 400,00 лева, платим от ответника в
седмодневен срок от съобщението. При непредставяне на доказателства за внесен депозит в
указания срок определението за допускане изслушване на заключение на вещо лице ще бъде
отменено. Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ след представянето на доказателства за внесения
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА Министерството на здравеопазването на основание чл. 190 ГПК в
седмодневен срок от съобщението да представи по делото заверени преписи от екземплярите
на заповедите, описани в т.5.3.2 от отговора на исковата молба, със съответните
съгласувателни подписи върху тях. Неизпълнението ще се преценява по реда на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ответника в седмодневен срок от съобщението да уточни
доказателственото си искане по т. 5.3.3 от отговора на исковата молба, доколкото в
цитирания там разчет не са посочени заповеди. При неизпълнение доказателственото искане
ще бъде оставено без уважение.
ЗАДЪЛЖАВА Министерството на здравепазването на основание чл. 190 ГПК в
седмодневен срок от съобщението да представи по делото заверени преписи от актовете,
описани в т.5.3.4 от отговора на исковата молба. Неизпълнението ще се преценява по реда на
чл. 161 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в седмодневен срок от съобщението да изрази
становище по доказателственото искане по т. 5.3.5 от отговора на исковата молба, след което
съдът ще се произнесе по същото.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
4
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5