№ 261
гр. Ямбол, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330103695 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И.Р.Р., ЕГН
********** от гр.Я., ул. «***, чрез пълномощник адвокат, срещу «ЗД Евроинс» АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. » Кристофор Колумб» № 43, с която
се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 8333,16
лв. /след именение на иска по чл.214 ГПК/ застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по застраховка „Каско“ на МПС-лек автомобил марка „БМВ 335Д“, с
рег.номер ***, за настъпило застрахователно събитие на 14.08.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя, до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника бил сключен договор за
застраховка „Каско“ от 19.03.2021 год., със срок на действие от 16.20 ч. на 19.03.2021 г. до
16.29 ч. на 19.03.2022 г. На 14.08.2021 г. около 03.00 ч. Д. Й. К., при управление на
застрахования лек автомобил марка „ БМВ 335Д“ с рег.номер ***, при движение по бул.
„***“, след кръстовището на *** в посока „***“ в гр. Я., в резултат на поднасяне на
автомобила на пътното платно, последвал удар в бордюра, челен (в ляво) удар в стълб за
улично осветление и решетки, разделящи пътното платно. В резултат на ПТП-то на
автомобила били увредени предна броня, преден капак, ляв калник, джанти, радиатор и
множество други детайли по автомобила, които били описани в описа при ответното
дружество. За настъпилото произшествие били уведомени органите на КАТ, като бил
съставен протокол за ПТП от 14.08.2021 г. На 16.08.2021 г. ответното дружество било
уведомено, като при него била заведена щета от 17.08.2021 г., като бил съставен опис на
щетите по лекия автомобил. С писмо от 28.07.2021 г. от ответното дружество, на ищеца
било отказано плащане на застрахователно обезщетение, като в конкретния случай не се
1
касаело за нито едно от посочените в закона условия, поради което отказът за заплащане на
обезщетение бил неоснователен. Според предварителна оценка общия размер на
имуществените вреди по посочения лек автомобил били в размер на 10 000 лв.
Иска се уважаване на иска и присъждане на законна лихва от датата на завеждане на
претенцията пред застрахователя, както и разноски в производството.
Ответникът в законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. Счита се, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Не
се оспорва наличието на сключен с ищеца застрахователен договор по застраховка „Каско“,
с лимит на отговорност 15 000 лв. Договора бил сключен при действието на ОУ от
26.03.2018 г. и същите били приети от ищеца със сключването му. Не се оспорват
твърденията, че на 16.08.2021 г. застрахователя бил уведомен за настъпилото събитие и при
него била заведена щета. За изясняване на фактическата обстановка били представени два
броя обяснения от водача и Д.Р., както и декларация за настъпилото събитие. В тях било
заявено, че на 16.08.2021 г. водача Д.К. при управление на посочения по-горе автомобил,
спрял на червен сигнал на светофарната уредба на ***. След като светнал зелен сигнал,
водача потеглил, като колата поднесла и се ударила в бордюр, а след това в стълб за
осветление и в предпазната решетка между двете платна. От удара стълба паднал. При
обработване на информацията било установено, че автомобила развил скорост над
разрешената за движение в населено място, като водача съзнателно бил извел автомобила
извън контрол, т.н. „дрифт“, в следствие на което последвала загуба на управление и
последвалия удар. Бил извършен оглед на автомобила след ПТП и същия бил заснет от
експерти на ответното дружество. Претенцията на ищеца била отказана, поради проявена
груба небрежност от страна на водача на автомобила, изразяваща се в липса на полагане на
дори елементарна грижа за застрахованото имущество, съзнателно управление на
автомобила със скорост далеч над допустимата в населено място, форсиране и привеждане
на автомобила в състояние на „дрифт“. Оспорва се твърдения механизъм на настъпването на
уврежданията по автомобила, а именно, че автомобила бил поднесъл. Твърди се, че било
лишено от правна и житейска логика твърдението в исковата молба, че поднасянето на
автомобила било станало при нормално тръгване от спряно положение на светофарната
уредба, на прав участък от пътя. За да се достигнело до такова поднасяне, автомобила
преднамерено бил приведен в състояние на поднасяне на форсиране и развиване на висока
скорост за кратък период от време. Също така се твърди, че водачът въобще не се бил
съобразил със светофарната уредба и преминал с висока скорост през кръстовището. Твърди
се, че събитието не бил покрит от застраховката риск и било проявена груба небрежност от
страна на застрахованото лице, което пряко било довело до настъпване на уврежданията.
Съгласно чл.6, ал.1, т.25 ОУ по застраховка „Каско на МПС“ застраховката не покривала
вреди вследствие на проявена груба небрежност от страна на застрахования, негов служител
или лице, на което застрахованият временно бил предоставил застрахованото МПС.
В условията на евентуалност се прави възражение за намаляване размера на
дължимото обезщетение. В случай, че не се приемело за основателно възражението им за
2
проявена груба небрежност, се моли да се намали дължимото обезщетение по изложените
съображения на осн. чл.395 КЗ, като редукцията следвало да бъде поне 50 %.
Оспорва се размера на предявения иск, същия бил прекомерен и не отговарял на
действително претърпените вреди.
В условията на евентуалност, ако се установяла тотална щета, прави възражение за
приспадане стойността на запазените части и вторичните суровини, които били останали на
разположение на застрахования. Прави се възражение за прихващане на сумата в размер на
478,58 лв. на неплатените 3 и 4 вноска за премия по договора. Също така се оспорва
акцесорния иск като неоснователен, с оглед неоснователността на главния иск.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
В о.с.з. предявените искове се подържат изцяло от пълномощника на ищеца,който
представя доказателства и моли за неговото уважаване след изменението на иска и
присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция.
Ответникът-застраховател не изпраща представител в о.с.з., като с депозирани молби
поддържа отговора на исковата молба,представя доказателства и моли за отхвърляне на
исковете претенции и присъждане на разноски по делото.
Третото лице-помагач, редовно уведомено, не взема становище по иска, като
поддържа становището на ищеца и не ангажира доказателства.
Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства,прие за установено от фактическа страна следното :
Между страните няма спор относно съществуването на застрахователно
правоотношение във връзка сключен помежду им договор за застраховка „ Каско на МПС“
за лек автомобил марка „БМВ 335Д“ , с рег.номер *** № ***, с валидност от 16.30 ч. на
19.03.2021 г. до 16.29 ч. на 19.03.2022 г.
Няма спор и досежно това,че на 16.08.2021 г. ищеца подал заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „ГО“ на автомобилистите при
имуществени вреди,във връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.08.2021 г. в 03.05
ч. в гр. Я., бул. „***“, като са били заявени претърпени материални щети по застрахования
автомобил вследствие на настъпилото застрахователно събитие.
По делото са представени заверено копие от протокол за ПТП № *** г. от който се
установява, че органите на ПП при ОДМВР- Я. на посочената дата, около 03.05 ч. са
посетили ПТП, настъпило в гр. Я., бул. „***“, като в същия е посочен участник № 1- л.а.
марка „БМВ 335Д“ с рег. номер ***, собственост на ищеца И.Р.Р. и управляван от третото
лице помагач Д. Й. К. и участник № 2- община- Я., като обстоятелствата, нарушенията,
причините и условията за ПТП са посочени, че участник № 1 се движил със скорост
несъобразена с условията на видимост, губи управление и се блъска вляво по посока на
движение в предпазна ограда на разделителната ивица, като ПТП-то било с материални
щети. В посочения протокол е изготвена схема на ПТП, като е посочено, че водача
3
управлявал посоченото по-горе МПС няма установено наличие на алкохол в кръвта, поради
което не му е издаден и талон за кръвна проба и протокола е подписан от участниците в
ПТП и длъжностното лице което го е изготвило. Представено е още свидетелство за
регистрация част I, от който се установява, че към датата на настъпването на ПТП негов
собственик е ищеца И.Р.Р. от гр. Я..
Страните не спорят, че при ответното дружество била заведена щета от 17.08.2021 г.
под номер ***, като ищеца с уведомително писмо –I бил уведомен, че следва да представи
основни документи за окомплектоване на претенцията по застраховки „ Каско на МПС“ и
„ГО“ на автомобилистите при частична щета, подробно изброени в списък в писмото. В тази
връзка са представени договор за покупко- продажба на МПС, с нотариална заверка на
подписите, обяснения от Д. Р. Р..
С уведомление ответното застрахователно дружество уведомило ищеца, че след като
внимателно се запознали с направеното искане за завеждане на щета на посочения лек
автомобил и разгледали обстойно приложените към преписката документи в искането за
щета от 16.08.2021 г. и допълнителната декларация от водача били посочели, че
уврежданията били настъпили в резалтат на поднасяне на автомобила при скросот 55-60 км.
в час. От извършения оглед и допълнително изготвената автотехническа експертиза от
независимо вещо лице, се констатирали несъответствие между обстоятелствата, причините и
механизма на настъпване на произшествието и стехента на уврежданията по автомобила. На
основание чл.23, ал.1 ,т.4 ОУ, приложими към настоящия застрахователен договор,
застрахователя имал право да откаже плащане на обезщетение в случай, че лицето, което
претендирало обезщетението се било опитвало да въведе застрахователя в заблуждение
относно настъпването на застрахователното събитие. Предвид гореизложеното и на
основание цитираните текстове от ОУ, застрахователното дружество считало, че към него
момент липсвали основания да му заплати претендиранато застрахователно обезщетение.
От страна на застрахователното дружество от ОДМВР- Я. по образуваната при тях
щета от 17.08.2021 г. касаеща настъпилото на 14.08.2021 г. са поискани и представени
снимков материал заснет на мястото на ПТП, настъпило на 14.08.2021 г. в гр. Я., на бул.
„***“, като ответното дружество е уведомено, че виновния водач Д. Й. К. не бил попълнил
декларация, нито пък бил дал писмено обяснение за издаването на протокола за ПТП.
Приложени са ОУ на застраховка „Каско на МПС“.
В тази връзка спорни между страните са въпросите дали при настъпването на
процесното ПТП водача на управлявания автомобил е проявил груба небрежност,
изразяваща се в липсата на полагане на дори елементарна грижа за застрахованото
имущество, съзнателно управление на автомобила със скорост далеч над превишената за
движение в населено място, форсиране и превеждане на автомобила в състояние на дрифт,
като алтернативно се твърди за самонадеено поведение на водача на автомобила, даващо
основание за намаляване дължимото обезщетение.
С оглед разрешаването на тези въпроси по делото е назначена съдебно-техническа
4
експертиза . От представеното заключение на в.лице,прието от съда като
обосновано,законосъобразно и неоспорени от страните се установява,че причината за
получените увреждания по л.а. „БМВ“ са челен удар на същия в метален стълб на
осветителна електрическа мрежа на града с предществащ контакт на левите джанти в
бордюра на разделителната ивица между двете платна за движение на бул. „***“. В тази
връзка на 20.04.2022 г. в. лице извършило оглед на автомобила, като били констатирани
лепсващите и увредени части и агрегати, подбробно описани на лист 115- 118 по делото,
като в заключение същото заключило, че стойността на причинените имуществени вреди
възлизат на 8 333, 16 лв., включващи нови части; труд за монтаж и демотаж; труд за
боядисване; боя и материали. При определяне каква е действителната стойносхпо средни
пазарни цени на автомобила, в. лице използвало два метова- на остатъчната стойност, като
по този метод възлизал на 11 159, 97 лв. и на пазарните аналози, като по този метод
възлизал на средна пазарна цена в размер на 18 706, 13 лв., като същото определило на
средна притеглена стойност, между определените по-горе по двата метода цени, като
заключило, че посочения автомобил е със средна пазарна цена в размер на 14 950,00 лв. Към
датата на ПТП- 14.08.2021 г. било на същата пазарна цена посочена по-горе. В.лице приело,
че не налице тотална щета на автомобила, с оглед на това, че причинените материални щети
били по-малки от средната пазарна стойност на автомобила. Описало е механизма на
настъпилото ПТП, като е приело, че автомобила е бил спрял на сфетофарната уредба и е
потеглил след включването на зелен разрешителен сигнал на наличната сфетофарна уредба.
При ускоряването на автомобила след потлеглянето му същия оставил надлежни прохлузни
следи. В. лице посочило каква е разликата между надлежната усктойчивост и загубата на
напречната усточивост на автомобила, техниката на шофиране при „дрифт“, като е приело,
че от приложените материали по делото, включително и видиокамерите предоставени от
община – Я., не били данни за реализиран „дрифт“, като автомобила не бил извеждан
умишлено от първоначалното си устойчиво движение. По скоро се касаело за загуба на
контрол над управлението на автомобила, след интензивно ускоряване на същия до скорост,
пресметната като скорост на движение към момента на достигане на неравността на пътя-91
км/ч; скорост на движение към момента на светване на „стоп-светлините“- 89,93 км./ч. и
скрост на движение към момента на удара в стълба-61,7 км./ч., като в определен момент,
преминаване през пътна неравност, дължаща се на денивилация на платното за движение на
бул. „***“, спрямо плратното за движение на ул. „***“. При потеглянето на автомобила и
неговото ускоряване, върху асфалтовата настилка се забелязвали оставени надлъжни
прохлузни следи, в резултат на елемента „пробуксувани“ на гумите му. В началото на
процеса на ускоряване нямало данни за загуба на напречната ,стойчивост, която в
впоследствие се проявявала в насочване на автомобила косо надясно към съседната пътна
лента, след преминаване на неравност на платното за движение. В. лице изчислило
разстоянието което бил изминал автомобила от мястото на сфетофарната уредба до мястото
на удара което било 145, 77 м., като това разстояние автомобила бил изминал в условията на
ускорително движение, след което бил преминал в закъснителен режим. Също така в. лице
установило, че било възможно да се развие установената скорост от спряло положение на
5
автомобила, предвид техническите му характеристики, в частност мощностите му
показатели на двигателя, като било постигнато максимално ускорение при движение на
автомобила след потегляне от място. Било установено, че процесния автомобил бил
обурудван с автоматична предавателна кутия, като за по-бързото му ускоряване била
въведена системата „кикдаун“, като съществувал и „спортен режим“. В случая, причината на
загубата на усточивост и насочването на автомобила първоначално надясно и след това
наляво под въздействието на водача, било инициирано от попадането на същия в неравност,
дължаща се на денивилацията на двете пресичащи се платна за движение и при наличната
скорост на движение. При повдигане на задните състави на автомобила, макар и
минимално, при наличната скорост на движение, можело да се получи намаляване на
коефицента на сцепление и оттам загуба на усточивост. Било установено, че на процесното
кръстовище били монтирани два броя камери върху металния стълб от светофарната уредба,
позициониран върху североизточния край на кръстовището, като в. лице изготвило и
мащабна скица, която била неразделна част от заключението му.
В проведеното о.с.з. вещото лице поддържа представеното заключение, като на
поставените допълнителни въпроси на пълномощника на ищеца отговори, че постигнатата
по-висока скорост и най вече постигнатото по високо ускорение били факт и те си виждали
на видиокамерите. Според него не можело да се говори за класическо префорсиране на
двигателя, с оглед на това, че автомобила бил сравнително съвременен, като автоматичната
му скоростно кутия имала допълнителни устройства, които позволявали това ускорение да
станело безаварийно. Също така автомобила бил оборудван и с електронна програма за
стабилизиране, която не позволявала загуба на напречна устойчивост. Според вещото лице,
в настоящия случай не се касаело толкова за префорсиране и загуба на устойчивост, колкото
до стечения на обстоятелствата. Било налице голямо ускорение, постигане на голяма
скорост и едновременно с това в попадане в неравност, малка денивилация между двете
напречни платна, която дори и не се виждала на видиото, когато автомобила попаднал в
същата. В резултат на това се виждало, че автомобила се отклонявал съвсем нормално
надясно и водачът решил в един момент и завил волана рязко на ляво. Загубата на контрол
на управлението на автомобила, не било на форсирането му. Ако водача не бил инициирал
тази загуба от тази неравност, той щял да продължи, макар и с повишената скорост.
Съчетанието от висока скорост, ускорение и попадането в неравност били причината за
ПТП.
На въпрос на пълномощника на ответното дружество, зададен писмено в. лице
отговори, че въпроса бил хипотетичен. Понятието форсиране, някак се изключвало в този
случай, като просто имало едно прекомерно ускоряване, за което автомобила бил
конструриран и той можел да го понесе. Не било никакво извънредно форсиране, като все
пак този автомобил бил 300 к.с., като се говорило за значително голяма мощност. При
разрешената максимална скорост от 50 км. в час, настъпилото ПТП нямало да се получи.
Същото било в резултат на висока скорост и неравност. Ако я намало тази неравност
автомобила щял да подмине, дори и с тази висока скорост. Ако бил с ниската,нормативно
6
уредена скорост , може би нямало да настъпи ПТП-то.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Д. Р. Р. ( брат на ищеца). Същия посочева, че настъпилото ПТП било на
14.08.2021 г., около 03.00 ч. след полунощ и същото се случило на болеварда до ***, на
кръстовището. Движели се с лек автомобил марка „БМВ“, който бил собственост на брат му,
като същия бил управляван от Д.. Спрели на червен сигнал на светофара, като след светване
на зеления сигнал потеглили. Няколко метра след потеглянето колата занесла настрани към
натинелите, на лявата страна. След завъртане на автомобила се ударилиу като ударили и
лампата. Времето не било валялои нямало мъгла. И по двете платна имало неравности, като
се движили с около 60 км. и няколко в час, като не помнел точно. Не знаел точно какви били
причините за поднасянето на автомобила, като бил шофьор и БМВ-то било със задно
предаване. Нямало гонка и други автомобили, като шофьора не бил се опитвал да прави
„драйф“ и това да било причината за поднасянето на овтомобила. Уведомили органите на
КАТ, които отишли сравнително бързо, след около пет минути. Първо отишла линейка, като
нямало пострадали от ПТП-то. Органите на полицията пробвали водача на автомобила за
алкохол и му бил направен тест за наркотици, като и двете проби били отрицателни.
На въпрос на съда свидетеля отговори, че заедно с брат си живеят в едно
домакинство, като техническото състояние на автомобила било добро. Същия бил
оборудван с летни гуми, нямало износвания по тях и били на около две години.
Разстоянието между сфетофара и мястото на удара било около 100 м., можело и повече.
По искане на ответното ищцово дружество от Община- Я. бе изискан и изгледан
видиозаписа от камерите на сфетофарната уредба, като от страните не бе направено никакво
възражение както по изгответния видиозапис, така и по отразеното в него, като страните
заявиха, че същия е обективен.
При тази фактическа обстановка ,съдът прави следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.405,ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Следователно, съдебно предявеното субективно право възниква от фактическия
състав, включващ елементите: съществуващо правоотношение между страните,с предмет
задължение на застрахователя да покрие риска от увреждане на правото на собственост на
застрахования върху конкретна движима вещ и настъпване на събитие, представляващо
покрит от застраховката риск, в пряко причинно-следствена връзка, с което са настъпили
вредите,за което застрахователя е уведомен в уговорения срок и неизпълнение на така
възникналото задължение от страна на застрахователя.
С оглед разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,се
носи от ищеца,който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността-а именно
7
неосъществяване на дължимо поведение на престиране на съответната парична сума,е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва-точно изпълнение, като при липса на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да
приложи неблагоприятните й последици като приеме за несъществуващи недоказаните
факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Между страните няма спор и безспорно се установява,че е сключен договор за
застраховка „ Каско на МПС“ за автомобил марка и модел „БМВ 325Д“, с рег. номер *** №
*** с валидност от 16.30 ч. на 19.03.2021 г. до 16.29 ч. на 19.03.2022 г., който е юридически
факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за застрахователния договор за
имуществено застраховане съдържание, включващо задължение на ответното дружество „ЗД
Евроинс“ АД да заплати обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие,
причинени на посочения по-горе автомобил на 14.08.2021 г. Покритието на застраховката
„Каско на МПС“ от представената застрахователна полица се установява, че ответното
застрахователно дружество срещу платената премия покрива пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС, съгласно ОУ за застраховка „Каско на МПС“ и при
уговорените в полицата условия. В настоящото производство от страна на ответното
дружество са преддставени ОУ за застраховка „Каско на МПС“ от 26.03.2018 г., като същите
са подписани на всяка страните от страна на застрахователя и застрахования и не са
оспорени от никоя от страните. С оглед на това същите са валидни и пораждат съответните
правни последици, като в чл.18, ал.1 от същите е предвидено, че застрахования е длъжен да
полата грижи за застрахованото МПС на добър стопанин, както и да взема мерки за
предпазването ву от увреждане и в чл.6, ал.1, т. 25 от раздел IV „ изключение от
застрахователно покритие“ било предвидено, че грубата небрежност или виновно действие
или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негов родственик, служител,
представител или трето лице, на което застрахования временно е предоставил
застрахованото МПС.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и факта на
настъпилото при действието на договора застрахователно събитие, а именно, че на
16.08.2021 г. застрахователя е уведомен за настъпилото събитие и при него е заведена щета
по която е отказано плащане, за които обстоятелства страните не спорят. Също така
страните не спорят, а по делото е безспорно установено че на 14.08.2021 г., в 03.05 ч. в гр.
Я., бул. „***“, срещу ОУ „***“, в посока към кръстовище с ул. „***“ третото лице помагач,
управлявайки посочения по- горе автомобил собственост на ищеца, след потеглянето му от
спряно положение след включването на зелен разрешителен сигнал на налична светофарна
уредба, при ускоряването му е изгубил контрол над управлявания автомобил, като същия се
насочил косо наляво, навлязъл в разделителната ивица между двете платна и се блъснал
челно в метален стълб от осветителната мрежа.
Спорен е въпросът между страните по механизма на настъпилото ПТП, а именно, че
8
автомобила бил поднесъл, като ответното застрахователно дружество твърди, че събитието
не е покрит от застраховката риск и била проявена груба небрежност от страна на
застрахованото лице, което пряко е довело до настъпване на уврежданията по автомобила.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че застрахователят може в производството
по делото, по предявен срещу него иск за заплащане на застрахователно обезщетение, да
наведе всички свои правопогасяващи или правоизключващи възражения, подкрепящи отказа
му да изплати същото, като съобразно общата норма на чл.154 ГПК, върху него тежи
задължението за пълно и главно доказване на обстоятелствата във връка с направените
възражения. По настоящото дело своевременно и с отговора на исковата молба, от страна на
дружеството ответник е навадено възражение за проявена от водача на застрахования
автомобил груба небрежност при управлението на МПС, което е допринесло до
настъпването на ПТП, а същото съставлява основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение, по смисъла на чл.6, ал.1, т.25 ОУ към застрахователния
договор. Видно е от представените по делото и приобщени към доказателствата ОУ към
застраховка "Каско на МПС", че в цитираната норма е предвидено- изключение от
застрахователно покритие“ са грубата небрежност или виновно действие или бездействие, в
това число и умишлено, на застрахования, негов родственик, служител, представител или
трето лице, на което застрахования временно е предоставил застрахованото МПС.
В цитираната норма ответното застрахователно дружество се е позовал на
проявена груба небрежност от страна на застрахованото лице, което е довело до
настъпването на уврежданията по посочения по-горе автомобил.
Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба
небрежност. Понятието "груба небрежност“ е изяснено в постановени по реда на чл. 290
ГПК съдебни решения на състави на ВКС, които се поддържат от настоящия състав по
делото, като Решение № 184/24.02.2016 г., постановено по т. дело № 3092/2014 г. на ВКС и
др. Съгласно цитираната съдебна практика, небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел- поведението на определена
категория лица- добрия стопанин, с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел- грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Също
така в практиката на ВКС е прието, че груба небрежност при управление на МПС, е
съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване
на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение
по пътищата, при съзнаването, че е възможно да се увреди застрахованото имущество. В
гражданското право обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на
съдържанието, което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва
с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това
изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.63 ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика
9
на ВКС по чл.290 от ГПК, според която вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата
грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й (напр. Решение
№ 348/11.10.2011г. на ВКС, IVг.о., ГК, гр.д.№ 387/2010г.). Гражданското право не различава
формите на небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се
съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за наличие или липса на
груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една
обща дефиниция на понятието ”груба небрежност”, приложима за всички случаи. Съдебната
практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е
съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване
на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение
по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество.
Точно такава грижа в случая не е положил водача на застрахованото МПС,
който, видно от заключението на съдебно техническата експертиза, при потгеглянето на
автомобила от спряно положение, след зелен сигнал на светофарната уредба, можело да се
посочат според в. лице три етапа на скорост. Първия е достигнатата скорост на движение на
процесния автомобил при потегляне от място към момента на пропадане на същия в
неравност, дължаща се на денивилация между платното за движение по продължение на ул.
„***“ и това на бул. „***“, след съответните пресмятания от в.лице била 91 км. в час,
скоросктта на движение към момента на светване на „стоп-светлините“ била 89,93 км. в час
и скорост на движение към момента на удара в стълба 61, 7 км. в час. Също така в. лице е
посочило,че разстоянието, което е изминал лекия автомобил от момента на ускоряването на
движението си преди линията на изчакване на светофарната уредба, до мястото на удара
било 145, 77 м., като това разстояние, автомобила бил изминал в условията на ускорително
движение, след което е преминал в закъснителен режим. С оглед на посочените по горе
обстоятелства, съдът приема, че водача на автомобила в населено място е управлявал
автомобила с 91 км. в час, с която скорост е изминал разстояние 25, 3 m/s преди достигане
на неравността на пътя, в тъмната част на денонощието, губи управлението върху
автомобила, насочва се косо наляво, навлиза в разделителната ивица между двете платна и
се блъска челно в метален стълб от осветителната мрежа. С оглед на това, съдът приема, че
действията на шофьора са зависили единствено от неговата воля, а той не е положил
грижата, която и най-небрежният шофьор, управлявайки МПС, би положил. Водачът е
следвало да прецени внимателно обстановката и да се въздържи от действие, съдържащо,
предвид характера и мястото на осъществяването му, явен риск от настъпване на ПТП и
причиняване на вреди от него. Игнорирайки само дължимата грижа и непроявявайки
нужното внимание, шофьорът е допуснал настъпването на щети на застрахованото МПС.
При това положение, съдът намира за несъстоятелно твърдението на пълномощника на
10
ищеца, че в случая не е налице груба небрежност от страна на водача на МПС, а се касае на
сбор от обстоятелства, които младия шофьор не бил прецинил, като действително бил
нарушил закона при избор на скорост, като заедно с неравността на пътя, са довели до
настъпването на ПТП. В конкретния случай се касае за кръстовище намиращо се на една от
главните артерии на гр. Я., като с оглед инфраструктурата и намиращите се в близост до
кръстовището търговски център и жилищен квартал е поставена светофарната уредба,
уреждаща преминаването на автомобилите с оглед засиления трафик в светлата част на
денонощието. Житейски неоправдано е, че всеки ден през това кръстовище преминават
голям поток от автомобили, посочената по-горе неравност на пътя, която е с малка
денивилация между двете напречни платна, коякто дори не се вижда. Също така съдът не
възприема и тезата на пълномощника на ищеца, че в случая застрахователя бил застраховал
мощен автомобил, с над 200 к.с., като по този начин бил приел риска и съобразявайки
високата застрахователна премия, не можел да не очаква, че този автомобил нямал
капацитет да се движи бързо. В случая се касае за голямо ускорение на автомобила, след
потеглянето му от спряло положение, която скорост надвишава максимално разрешената за
населено място почти два пъти и тотално несъобразяване с пътните условия и видимост, при
съществени нарушения на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът приема, а и вещото лице е
категорично, че водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП като подбере
технически съобразена скорост за населено място която е 50 км. в час, като по този начин е
щял да премине безпрепятствено през посочената по-горе неравност на пътното платно. В
случая, става дума за поведение на шофьор на МПС, който по закон е длъжен да
контролира всичките си действия, така, че те да не стават причина за настъпване на каквито
и да е произшествия. С оглед на това съдът приема, че действията на водача на автомобила
следва да се квалифицират като груба небрежност, тъй като и най-небрежният шофьор не би
управлявал по този начин МПС в населено място. Налице е грубо погазване правилата за
движение по пътищата, с което водачът е застрашил в изключителна степен здравето,
живота и имуществото на участниците в движението, както и на живущите в населеното
място, като по този начин не би управлявал МПС и най-небрежният шофьор. Наистина в
конкретния случай безспорно се установи, че не се касае за „ дрифт“, като в. лице подробно
е коментирало посочената по-горе техника, както и обстоятелството, че автомобила е с
автоматична скоростна кутия, което позволявало ускорението на автомобила да стане
безаварийно и със системата с която е оборудван същия не позволявало загуба на напречна
устойчивост. Отделно от това обаче, следва да се разгледа цялостното поведение на водача
на автомобила, който без никаква основателна причина или поне за такава не се твърди, в
един кратък момент от потеглянето си, безпричинно е ускорил автомобила, оставяйки
надлъжни прохлузни следи, в резултат на елементи на „пробуксуване „ на гумите и
достигнал такава скорост, че не е имал възможност да го контролира при достигането на
такава малко неравност на пътя за движение, която била невидима. Така установените
обстоятелства не могат да бъдат определени по друг начин освен като проявена от водача на
застрахования автомобил груба небрежност. В това отношение следва да се посочи, че
правилно пълномощника на ищеца изтъква, че неспазването на установеното ограничение
11
на скоростта не е достатъчно основание да се обоснове груба небрежност. Действително
само по себе си превишаването на скоростта не представлява груба небрежност. В
разглеждания случай обаче превишението на скоростта е преди всичко в населено място.
Освен това превишението е и значително, около два пъти от максималната разрешена
скорост. На трето място, тази скорост е била достигната чрез рязко ускоряване, което, макар
и само по себе си да не е нарушение на правилата за движение, следва да бъде отчетено като
обстоятелство, значително съкращаващо времето за оценка на пътната обстановка и
съответна реакция. Следователно, макар и превишаването на скоростта само по себе си да не
представлява груба небрежност, в разглеждания случай то е съчетано с редица други
конкретни обстоятелства и нарушения – ускорение без никаква причина при потгегляне от
спряло положение и достигането на висока скорост за кратък период от време. Следва да се
отбележи, че така извършените от водача на застрахования автомобил нарушения в
съвкупност значително са повишили вероятността от настъпване на произшествие
(действително реализирано). Безспорно водачът е действал съзнателно, като е осъзнавал
както извършването на всяко от нарушенията, така и породената от тях висока степен на
вероятност за настъпване на произшествие, а оттук и за увреждане на застрахования
автомобил (доколкото при съвкупността на множеството нарушения и тяхната тежест тази
повишена вероятност е очевидна).
С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че основанието за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, поради изключване на риска, вследствие на
груба небрежност на водача на застрахованото МПС, е налице. Осъществен е фактическия
състав на договорните клаузи на ч. 18, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1,т.25 от ОУ към процесния
договор, при който използването от страна на застрахователя на предвидената възможност
да откаже плащане на обезщетение на застрахования, е основателно и не може да му се
отрече със съдебното решение.
С оглед на посочените по-горе основания предявеният главен иск се явява
неоснователен, като неоснователен се явява и предявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед на това, съдът не обсъжда направените в отговора на исковата молба останали
възражения от страна на ответното застрахователно дружество.
По разноските :
С оглед отхвърлянето на исковете на ищеца не му се дължат разноски на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед отхвърлянето на исковете и частичното прекратяване на делото на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
застрохователно дружество направените по делото разноски за настоящата инстанция, а
именно в размер на 797, 25 лв. – депозит за експертиза, както и юрисконсултско
възнаграждение (в които разноски се включва и определено от съда възнаграждение за
юрисконсулт в размер от 300 лв. ) .
Водим от горното, ЯРС
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Р.Р., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, , чрез
пълномощник адвокат Ж. Д. Е.- САК, срещу „ЗД Евроинс" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, да бъде осъдено
застрахователното дружеството да заплати на ищеца сумата от 8333,16 лв. /след именение
на иска по чл.214 ГПК/ застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
застраховка „Каско“ на МПС-лек автомобил марка „БМВ 335Д“, с рег.номер ***, за
настъпило застрахователно събитие на 14.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на претенцията пред застрахователя, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН **********, да заплати на „ЗД Евроинс" АД, ЕИК ***
направените по делото разноски в размер на 797, 25 лв.
Решението е постановено при участието на Д. Й. К., ЕГН **********– трето лице-
помагач на страната на ответника “ЗД Евроинс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
13