№ 1357
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000501874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№264975/28.01.2022 г., подадена от П. М. П., чрез адв. С. С., срещу Решение
№267137/29.12.2021 г., по гр.д.№5984/2019 г. на СГС, I-25 състав, В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Гаранционен фонд иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ за разликата над присъдените
10500 лв. до размера от 26 000 лв., предявен като частичен иск от 60 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2017 г. до окончателното плащане.
Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер от 15 000
лв. на справедливото обезщетение, което не съответства на действителната тежест на
причинения противоправен резултат и не съответства на търпените от ищеца
неимуществени вреди, както и нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като неправилно е
възприето наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, и
то в размер на 30%, тъй като не се е движел по пътното платно в противоположна
посока на движението на автомобилите. Приносът на пострадалия не е доказан по
несъмнен начин – от събраните по делото доказателства не се установява с
категоричност посоката на движение на пешеходеца, както и не се установява в
момента на удара ищецът да се е движел по платното за движение на автомобилите.
Поддържа се при условията на евентуалност наличие на не повече от 10% принос на
пострадалия. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е
взел предвид в достатъчна степен заключението на СМЕ, че срокът за функционално
възстановяване е продължителен, като са налице условия за възникване на усложнения,
наличието на слабост, накуцваща походка, имобилизационна атрофия на
мускулатурата на крайника, наличието на интензивни болки и страдания по време на
1
възстановителния период, продължителното обездвижване, зависимостта от чужда
помощ, трайните двигателни ограничения, отражението върху психиката на ищеца, не
е съобразена икономическата конюнктура към момента на увреждането. Настоява се за
отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с
което на ищеца да бъде присъдено допълнително обезщетение за разликата над 10 500
лв. до предявения размер от 26 000 лв., като частичен от сумата 60 000 лв., ведно със
законната лихва за периода от 17.02.2017 г. до окончателното плащане. Заявява се
претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба с Определение №1075/19.04.2022 г., по в.ч.гр.д.№1103/2022 г.
на САС, приета за депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Същата е подадена от
процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна и третото лице –
помагач на ответника.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№286413/17.05.2022 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез юрк.Й. Ш., в който се
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът е достигнал до
правилни фактически и правни изводи във връзка с наличието на принос на
пострадалия – установява се, че пострадалият е страдал от шизофрения и е бил под
въздействието на алкохол. Поддържа се, че е от значение обстоятелството, че
претенцията е насочена към Гаранционен фонд. Настоява се за оставяне на въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.
Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил отговор от третото лице –
помагач на ответника - К. Р. Н., непълнолетен, действащ със съгласието на своята
майка П. Д. Б., конституиран на осн. чл.227 от ГПК с Определение от 20.01.2022 г. на
мястото на починалия си баща Р. И. Н., починал на 11.06.2021 г. – след последното
съдебно заседание пред първостепенния съд. Същия в съдебно заседание взема
становище чрез упълномощен процесуален представител адв. Л. В., с което оспорва
въззивната жалба на ищеца.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства,
пред въззивната инстанция не са релевирали доказателствени искания, поради което
нови доказателства по съществото на спора във въззивното производство не са
събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентeн съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани и провосубектни страни, и след предявена извънсъдебна претенция към
ответника, по която е бил постановен отказ за изплащане на обезщетение, поради което
съдебният акт е валиден и допустим.
Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от
страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 23.12.2013 г. около 20:30
ч., по път II-81, в района на км.84+240, в местността „Среден мост“, е настъпило
процесното ПТП, с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с транзитен
2
рег.№ ***** управлявано от Р. И. Н., и пешеходеца П. М. П.. Не се спори по наличието
на вина на водача Р. И. Н. за настъпване на произшествието, както и че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответния Гаранционен фонд за
обезщетяване на причинените вреди на пострадалия, визирани в чл.288, ал.1,т.2, б.“а“
от КЗ /отм./, до размера на 10500 лв. Спорни пред въззивната инстанция са въпросите
за размера на справедливото обезщетение и наличието на принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат.
За установяване на обема на търпените от ищеца неимуществени вреди, по
делото е приета Съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в пряка
причинна връзка с процесното ПТП на 23.12.2013 г., ищецът П. М. П. е получил
травматични увреждания, изразяващи се в закрито диафизарно счупване на долната
трета на двете кости – голямо и малко пищялна – на лявата подбедрица . Бил е
хоспитализиран по спешност. Предложено му е оперативно лечение с кръвна
репозиция, но след негов информиран отказ от този вид лечение, е било проведено под
упойка и под рентгенов контрол закрито наместване на счупените кости на
подбедрицата, след което е поставена гипсова имобилизация. Проведено е
медикаментозно болкоуспокояващо лечение. При дехоспитализацията на 30.12.2013 г.
е назначено носене на гипсовата имобилизация за още 75 дни и два контролни
прегледа. Няма медицинска документация за извършени контролни прегледи след
дехоспитализацията. Травматично увреждане от вида на понесеното от ищеца, е
съпроводено от болки и страдания с голям интензитет, който налага медикаментозно
обезболяване. Постепенно интензитетът на болките намалява, но е възможно в
продължение на години да се усещат спорадично болки и тежест в крайника при резки
промени във времето или натоварване. При подобни фрактури се налага
продължителна имобилизация на крайника за 3-4 месеца, а при липса на стабилизиране
на фрактурата с метална остеосинтеза /каквото лечение е било предложено, но
отказано от ищеца/, възстановителният период обичайно е по-продължителен – 5-6
месеца, като са налице условия за възникване на усложнения. През възстановителния
период е налице слабост, накуцваща походка, като е възможно да се стигне до
имобилизационна атрофия на мускулатурата на крайника. Тъй като в случая липсва
медицинска документация за проследяване на състоянието на крайника през
възстановителния период, не е възможно да се направи извод дали са настъпили
усложнения, които са в причинна връзка с процесното ПТП.
Така изготвеното заключение на СМЕ е прието без възражения от страните,
съдът го намира за компетентно изготвено, логично и обосновано, и кореспондиращо
на събраните по делото писмени доказателства – Епикриза от ИЗ №20536/1504/2013 г.
от Ортопедично отделение на МБАЛ“Д-р С. И.“АД – гр.Монтана, за хоспитализация
на ищеца в периода от 23.12.2013 г. до 30.12.2013 г. /на л.7 от делото на СРС/,
медицинска документация от ИЗ№20536/1504 /на л.8-19/, в това число и Оперативен
протокол №868/746/23.12.2012 г. на л.11 и Фиш за спешна медицинска помощ от
23.12.2013 г. на л.16 и Лист за преглед на пациент в СО №19052/23.12.2013 г. на л.17,
както и Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.12.2013 г., с начален час 22:45
ч. /на л.24-26/ и Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.12.2013 г., с начален
час 23:41 ч. /на л.27-30/.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът П. М. П.,
тогава на 47 години, е получил травматично увреждане, изразяващо се в закрито
диафизарно счупване на долната трета на двете кости – голямо и малко пищялна –
3
на лявата подбедрица. За лечение на травматичното увреждане ищецът е бил
хоспитализиран по спешност, като му е било предложено оперативно лечение с
фиксация на костните фрагменти с метална остеосинтеза, за което той не е дал
съгласие. Извършено е консервативно лечение чрез закрито наместване на фрактурата
на тибията и фибулата, без вътрешна фиксация, под локална анестезия и рентгенов
контрол, след което е била поставена гипсова имобилизация. Левият крайник е бил
имобилизиран за 82 дни. Възстановителният период е продължил около 6 месеца, през
които ищецът е търпял затруднения при придвижването и самообслужването. Съдът
взема предвид, че имобилизирането на левия крайник не е наложило спазването на
строг постелен режим, и ищецът е имал възможност частично да се самообслужва. В
началото на периода, непосредствено след увреждането и по време на
хоспитализацията, ищецът е търпял болки и страдания с интензивен характер,
налагащи поставянето на обезболяващи медикаменти. Впоследствие интензитетът на
болките постепенно е затихвал до края на възстановителния период. След
възстановителния период ищецът е продължил спорадично да изпитва болки при рязка
промяна на времето и при физическо натоварване. Не се установява да са настъпили
усложнения през възстановителния период, както и не се установява към настоящия
момент да са налице трайни остатъчни негативни последици от травматичното
увреждане. Съдът взема предвид, че в момента на увреждането ищецът е бил в
работоспособна възраст - на 47 години, но няма данни да е работел, и в резултат от
увреждането да е бил възпрепятстван да си осигурява трудови доходи.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които се установяват по делото, е в размер на 15 000 лв., който размер е
съобразен с критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., и
отговаря на характера и тежестта на увреждането, осъщественото консервативно
лечение, търпените интензивни болки през сравнително непродължителен период от
време, продължителната имобилизация, но при липса на данни за усложнения и
остатъчни негативни последици, икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането /2013 г./, както и със съдебната практика по сходни случаи.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за
настъпване на увреждането, съдът намира следното:
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че
ударът е настъпил на пътното платно, като пешеходецът се е движел попътно на
увреждащото МПС, в неговата пътна лента /дясната, спрямо посоката на движение на
автомобила/. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, извън
населено място. Този извод на експертизата се подкрепя от Протокола за оглед на
местопроизшествие, с начален час 23:41 ч. /на л.28/, от който се установява, че следите
от удар по увреждащото МПС са в дясната странична част на автомобила, и се
изразяват в липсващо дясно странично огледало. От Протокола за оглед на
местопроизшествие, с начален час 22:45 ч. /на л.25/ се установява, че дясното
странично огледало на увреждащия автомобил е открито извън платното за движение,
на разстояние 1,20 м. от края на пътното платно, на десния банкет /по посока на
движение на автомобила, а спрямо посоката на огледа – на левия банкет/. Отразените в
огледния протокол следи от автомобилни гуми са открити изцяло върху пътното
платно, като е отразено, че се намират от двете страни на осевата линия – т.е. в процеса
на аварийно спиране на автомобила, той се е движел близо до средата на пътното
платно. Уврежданията на ищеца са в областта на лявата подбедрица.
4
От така събраните доказателства се обосновава фактически извод, че
непосредствено преди удара ищецът се е движел по пътното платно, в дясната част на
дясната пътна лента спрямо посоката на движение на автомобила, попътно на посоката
на движение на превозните средства в тази пътна лента, при наличие на използваем
банкет от двете страни на пътното платно.
Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Т. – очевидец на
произшествието /в о.с.з. на 11.03.2019 г., на л.107/ противоречат на заключението на
експертизата, че ударът е настъпил с дясната част на автомобила – същият твърди, че
ударът е настъпил с лявата странична част на автомобила – между преден ляв калник и
огледалото. В тази част показанията на свидетеля не кореспондират и на отразените в
огледния протокол повреди на автомобила /счупено дясно странично огледало/, както
и на обстоятелството, че травматичните увреди, получени от ищеца, са в лявата част на
тялото му. Ето защо, в тази част съдът не кредитира показанията на свидетеля.
Въпреки това, в останалата им част показанията на свидетеля подкрепят извода, че
ударът е настъпил върху пътното платно – свидетелят сочи, че автомобилът
непосредствено преди и по време удара не е навлизал на банкета, и че след удара
тялото на пострадалия е било върху пътното платно.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че ищецът
е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно – на чл.108,
ал.1 от ЗДвП, като се е движел по пътното платно, вместо да използва наличния
използваем банкет. Дори да се приеме, че е била налице хипотезата на чл.108, ал.2, т.1
от ЗДвП, и в участъка на настъпването на процесното ПТП банкетът е бил
неизползваем, поради обрасването му с растителност, ищецът по силата на чл.108, ал.2
е бил задължен да се движи по пътното платно в посока, противоположна на посоката
на движение на превозните средства – т.е. инициалният удар следва да е настъпил в
лявата пътна лента /спрямо посоката на движение на автомобила/. Това нарушение е в
пряка причинна връзка с настъпване на увреждането, тъй като при движение по
банкета, или при движение в лявата пътна лента на пътното платно срещу посоката на
движение на превозните средства, пешеходецът би останал извън коридора на
движение на автомобила, и удар не би настъпил. Ето защо, настоящият състав на съда
намира, че е налице принос на пострадалия за настъпване на произшествието поне в
размер на 30%, както е било възприето от първостепенния съд.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди
изцяло в обжалваната му отхвърлителна част.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените по делото разноски. Със списък по чл.80 от
ГПК въззиваемата страна е претендирала присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв. Така претендираният размер не кореспондира на
фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция – спорът е
концентриран върху справедливия размер на обезщетението и наличието на
съпричиняване, като по отношение на наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника спорът е приключил, не са събирани нови доказателства и
разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание. Ето защо, на
въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение при
условията на чл.25, ал.1 от НЗПП, в размер на 200 лв.
Tака мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №267137 от 29.12.2021 г., постановено по гр.д.
№5984 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, I-25 състав В ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.78, ал.8 от ГПК, П. М. П.,
с ЕГН**********, с адрес: с. ***, община ***, област ***, ул.“***“ №**, да заплати на
Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, сумата от 200 лв.
/двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на К. Р. Н., с ЕГН **********,
конституиран на осн. чл.227 от ГПК на мястото на починалия Р. И. Н., в качеството на
трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6