Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …………/……..08.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г  въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли  през  2020 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАННА ГЕНЖОВА

                                                           мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   7183  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 60495 от 10.03.2019 г. постановено по гр.д. № 10148/2015 г. на СРС, 59 състав, е признаТО за установено спрямо К.М.К. и С.Т.К., че дължат солидарно на „Т.С. ” ЕАД, сумата в размер на 1 387,16 лева главница ведно със законна лихва от 27.02.2014 г. до изплащането й, лихва в размер на 195,74            лева за периода от 01.12.2011 г. до 21.01.2014 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 11.08.2014 г., по ч.гр. д. № 10608 по описа за 2014 г. на СРС. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответниците да заплати на ищеца сумата 1 203, 69 лева разноски, както следва: 131, 66 лева разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 10608 по описа за 2014 г. на СРС, и 1 072, 03 лева разноски по установителния иск в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ответниците чрез пълномощниците им-адв.П.Х. и адв.Р.М., с  оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано като несъобразено със събраните по делото доказателства. Оплакванията с жалбата се свеждат само до оспорване извода на съда, че страните по спора се намират в облигационна връзка тъй като ответниците били потребители на топлинна енергия /ТЕ/, който извод не следвал от представения по делото нотариален акт, с койято ответниците си запазили правото на ползване, тъй като абонатният номер за процесиня имот се водел на трето лице за спора, според другитесъбрани по делото доказателства-фактури,  което сочело, че между собственика и ищеца е постигнато съгласие за възникване на облигационното отношение между тях, а не с такова с ползвателя. Моляте въззивния съд да отмени решението и исковете да се отхвърлят, претендират и разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не са дали писмен отговор нито по въззивната жалба, нито по частната жалба, в  срока по чл.263, ал.1 от ГПК и по чл.276, ал.1 от ПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с  писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация за защита от юрисконсулт, прави и възражение за прекомерност разноските на противната страна за адвокатско възнаграждениеГПКГПСГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, и допустимо.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая с въззивната жалба ответниците са  направили оплаквания само относно установяване на фактите, от които би произничало качеството им потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ, и само това очертава обхвата на възивната проверка за правилност и релевантните факти, които въззивният съд може да преценява, а те са свързани с установяване дали ответниците притежават за исковия период право на собственост/вещно право на ползване върху процесното топлоснабдено жилище.  

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е основал решението си на база на оценка на приетите по делото доказателства, от които е заключил, че ответниците имат качеството потребител на ТЕ като притежатели на вещното право на плзване на процесния имот пожизнено и безвъзмездно, макар с н.акт от  08.10.2009 г. да са продали на трето неучастващо по делото лице - Н.К.К. топлоснабдения имот, при което имат качеството потребите на ТЕ като вещни ползватели на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището и дължима от ответниците, установени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, които доказателства не са били оспорени в процеса. Тези фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

            В допълнение и по  повод оплакванията с жалбата, въззивният съд намира следното :

С доклада по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните. Не се спори по делото, че ответниците са носители на вещното право на ползване за исковия период и се установява от приетия нотариален акт № 108, т. I, per. № 12553, дело № 122 от 2009 г., за покупко-продажба на недвижим имот, на 08.10.2009 г. Съгласно чл.57, ал.1 от Закона за собствеността, разходите по ползването на имота са задължение на вещния ползвател, като такива разходи се явяват и тези за ТЕ за отопление на жилището, която законова норма решава поредността  на задължените лица за цената на ТЕ – отговаря вещния ползвател. Действително е допустимо облигационна връзка да възникне и по свободно договаряне между ищеца като доставчик на ТЕ и трето лице, каквито разяснения са дадени   с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по  въпроса за лицата-потребители на топлинна енрегия, но за това следва да се установи съгласие и на двете страни- на ищеца и на лицето, различно от вещния потребител, в случая на голия собственик Н.К.. Доказателства за такова съгласие от Н.К. обаче по делото няма- не е представено искане от нея до ищеца за водене на партидата на нейно име, а отразяване на името й върху издаваните от ищеца фактури не е годно доказателство да удостовери такова нейно съгласие, тъй като не изхожда от нея, а е едностранно отразяване от ищеца.

Поради липсата на други оплаквания по въззивната жалба относно установените факти и правни изводи в мотивите на първоинстанционното решение за наличие и на останалите предпоставки за основателност на исковете, които оплаквания да задължават въззивния съд да се произнесе по тях, и след като при извършената проверка от въззивният съд не се установи нарушение от първоинстанционния съд на императивни правни норми, приложими по спора, въззивният съд приема, че решението е правилно и следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора, направените от въззивниците-ответници разноски остават в тяхна тежест..

Съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на разноски пред въззивната инстанция, които се определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба/частната жалба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната инстанция.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60495 от 10.03.2019 г. постановено по гр.д. № 10148/2015 г. на СРС, 59 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.