Присъда по дело №53/2023 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 8
Дата: 10 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20235520200053
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Р, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
СъдебниСтефка Н. И.а

заседатели:Стефка Р. Желева
при участието на секретаря Живка В. Манолова
и прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Наказателно дело от
общ характер № 20235520200053 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият И. Г. П. , роден на хх.хх.хххх г. в с. М., общ.
Г., с постоянен адрес гр.Р, ул.„С.К.” № 4, ет.1, ап.2, български гражданин, със
средно образование, разведен, пенсионер, осъждан - реабилитиран, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.07.2022 г. в гр. Р, като
продължавано престъпление на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с думите
,,хххххххххххххххххххххххх” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, за което и на основание чл.144,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считан от
влизане на присъдата в законна сила.

1
ПРИЗНАВА подсъдимият И. Г. П. , роден на хх.хх.хххх г. в с. М., общ.
Г., с постоянен адрес гр.Р, ул.„С.К.” № 4, ет.1, ап.2, български гражданин, със
средно образование, разведен, пенсионер, осъждан - реабилитиран, ЕГН:
**********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 22.07.2022г. в гр.Р, се заканил на Р.
С. Р. с убийство, с думите „Майка ви да еба, ще ви убия, ще ви утрепя
двамата”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, за което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считан от
влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.23, ал. 1 и ал.3 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия И.
Г. П., със снета самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ - НАЙ-
ТЕЖКОТО, а именно: ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. П., със снета от горе самоличност ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. Д., от гр.Р, ул. „С” № 4, ет.3, ап.5, ЕГН **********,
сумата от 1000 /хиляда лева/, представляващи направени разноски в хода на
производството – адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. П., със снета от горе самоличност ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. Р. от гр.Р, ул. „Г.Д.” № 36, вх.б, ет.2, ап.4, ЕГН
********** сумата от 1000 /хиляда лева/, представляващи направени
разноски в хода на производството – адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. П. , със снета от по - рано самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р държавна
такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен
2
лист.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорския
окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 8/10.04.2023г. по НОХД № 53/2023 г. по
описа на Районен съд – Р
РП Стара Загора, ТО Р е внесла обвинителен акт срещу И. Г. П. от
гр.Р, ул. „С.К.” № 4, ет.1, ап.2, ЕГН **********, за това, че на 22.07.2022 г. в
гр. Р, като продължавано престъпление на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с
думите ,,хххххх”, „хххххх” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, и за това, че на 22.07.2022г. в гр.Р, се заканил на Р. С. Р. с
убийство, с думите „хххххх”, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3, във
вр. ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на
свидетели и приобщаване на писмени доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура
Стара Загора, ТО Р поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от
доказателствата по делото се установяват всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи
наказание лишаване от свобода за шест месеца, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години и на
основание чл.23 от НК да му бъде определено едно общо наказание –най-
тежкото по двете престъпления в размер на шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Пострадалия Д. Т. Д. е конституиран като частен обвинител на
основание чл. 76 от НПК.
Пострадалия Р. С. Р. е конституиран като частен обвинител на
основание чл. 76 от НПК.
Повереникът на частните обвинители, адв. Д. Ч. поддържа, че от
събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимия И.
Г. П. се е заканил с убийство на Д. Т. Д. и Р. С. Р. и подкрепя изцяло доводите,
изложени от прокурора, за доказаност на обвинението.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение и да му наложи справедливо наказание.
Частните обвинители Д. Т. Д. и Р. С. Р. поддържат обвинението.
Подсъдимият И. Г. П. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и счита, че следва да бъде оправдан. Сочи, че не е имал намерение
или закана да убие някого. В последната си дума счита, че не следва да бъде
осъждан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И. Г. П. е роден на хх.хх.хххх г. в с. М., общ. Г., с
постоянен адрес гр.Р, ул.„С.К.” № 4, ет.1, ап.2, български гражданин, със
средно образование, разведен, пенсионер, осъждан - реабилитиран, ЕГН
**********.
Подсъдимия П. и пострадалият Д. се познавали от няколко години.
Двамата отглеждали животни в различни помещения, намиращи се в бившият
стопански двор на гр.Р, собственост на Д.Ж.
На 22.07.2022г. около 08,30ч. - 09,00 ч., св.Д. пуснал своите животни да
пасат в ожънат блок от пшеница, намиращ се североизточно от новият
гробищен парк на града, а той стоял и ги наглеждал от автомобила си спрян
по средата на стърнището. Докато ги пасял, чул шум от кола и поглеждайки
към гробищният парк видял в далечината по пътя водещ до него, микробус
„Фолксваген”, за който знаел, че е на подсъдимия. С автомобила си,
подсъдимият започнал да гони пасящите животни. Виждайки това, св.Д.
слязъл от автомобила си, вдигнал ръце към подсъдимия, при което чул как
подсъдимият П. го напсувал с думите „да ти еба майката простак” и му
отправил закана за убийство с думите „хххххх, какво правиш тук”.
Тъй като подсъдимият бил афектиран, св.Д. се изплашил от отправената
му закана и се обадил на приятелят си св.Р.. Бил разстроен от случилото се,
което обяснил и на св.Р.. Попитал го как да постъпи. От своя страна, св.Р. се
обадил в РУ МВР гр.Р и съобщил за случилото се между Д. и П.. Виждайки,
че св.Д. говори по телефона, подсъдимият напуснал стърнището.
На място при св.Д. отишли приятелят му - св.Р. и служителите на
полицията - св.Д. и св.В., изпратени да проверят сигнала. На св.Д. и св.В.,
св.Д. обяснил за конфликта с подсъдимия П.. Разбирайки това св.В. се
отдалечил от св.Д., св.Д. и св.Р., за да се съобщи за ситуацията на дежурният
служител в РУ-Р. В това време към св.Д., св.Д. и св.Р. се приближил с
електрическа триколката подсъдимият. Подсъдимия П. започнал да псува
св.Д., изричайки думите „хххххххх“, „хххх“.
Чувайки тези думи, св.Д. направил забележка на подсъдимия П. да не
отправя закани в негово присъствие. От своя страна подсъдимият, отговорил
на св.Д., че не се заканвал, а направо щял да го утрепе, насочвайки
вниманието си към св.Д.. След това подсъдимия П. слязъл от триколката си,
приближил непосредствено до св.Д. и започнал да крещи, отправяйки думите:
„хххххх”; насочвайки вниманието си и към св.Р.. След това
подсъдимия П. се качил на триколката си и напуснал мястото.
По така описания начин, подсъдимия И. Г. П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпления:
- по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на 22.07.2022 г. в
гр.Р, като продължавано престъпление на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с
думите ,,хххххх, какво правиш тук”, „хххххх” и това заканване би могло да
2
възбуди основателен страх за осъществяването му;
- по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на 22.07.2022 г. в гр.Р, се заканил
на Р. С. Р. с убийство, с думите „хххххх”, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
По случая било образувано досъдебно производство № 327 Зм
172/2022г. по описа на РУ Р за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото гласни доказателствени средства и по
конкретно:
- обяснения на подсъдимия И. Г. П., показания на разпитаните от съда
свидетели, дадени непосредствено пред настоящия състав, както и на ДП,
приобщени по реда на чл. 281 НПК, както следва:
показанията на св. Н. Т.Д. и Е. В.В., дадени в хода на съдебното
следствие, както и тези дадени на ДП; показанията на свидетелите и частни
обвинители Д. Т. Д. и Р. С. Р., дадени в хода на съдебното следствие и тези
дадени в ДП.
Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства и доказателствени средства, сред които: справка (л.4), жалба
(л.6), протокол за предупреждение (л.8), протокол за уведомяване на
пострадал (л.17), доклад (л.19), характеристика (л.22), постановление за
привличане на обвиняеми и вземане на МН (л.31), докладна записка (л.33),
протокол за разпит на обв. (л.32), справка за съдимост (л.36), ДСМПИС (л.37),
протоколи за разпит на свидетели и очни ставки (л.38-48), протоколи за
предявяване на разследване (л.49-51), постановление по чл.229 от НПК (л.52),
карта на обв. лице (л.54).
Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира
изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от
това същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за
тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби,
регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по
настоящото дело.
Що се отнася до гласните доказателствени средства, на първо място,
съдът кредитира изцяло изложеното от частните обвинители и пострадали Д.
Д. и Р. Р. в показанията им, дадени в хода на съдебното следствие, както и
тези дадени на ДП. Съдът не намира основание да не кредитира изцяло и
изложеното от свидетелите Д. и В. в хода на съдебното следствие. От
показанията на посочените свидетели по еднозначен и категоричен начин се
установява авторството на инкриминираното деяние, както и
осъществяването на същото от обективна и субективна страна по начина
3
подробно описан в приетата от съда фактическа обстановка. В тази връзка
изцяло недоказани остават възраженията на подсъдимия, че той не е виновен
и не се е заканвал на пострадалите.
Ноторно известно е, че всеки пострадал от престъпно деяние има право
да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от
процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за
поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като
частен обвинител по делото. Тази възможност в конкретния случай е
реализирана от страна на св. Д. Т. Д. и Р. С. Р..
Следва да се отбележи, че пострадалия е и свидетел по делото по
отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на
доказване. При това пострадалия е такъв свидетел, който като участник в
инкриминирания инцидент има най-непосредствени, пълни и всеобхватни
впечатления от него. Нещо повече - обстоятелството, че личната или
имуществената сфера на пострадалия е била засегната от деянието създава от
психологическа гледна точка предпоставки увреждащите действия да оставят
по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с отражението, което те биха
оставили у един независим наблюдател.
Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни
показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в
наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за защита на
накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство, включително
и върху което може да се базира осъдителна присъда.
От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се
явява и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само
поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване
истинността на възпроизведените факти.
Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна
присъда не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица,
които се намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна
заинтересованост би се достигнало до положение, при което да не подлежат
на разкрИ.е и доказване престъпления, осъществени само в присъствието на
подсъдимия и пострадалия, при липса на други оставени обективни
материални следи, или престъпления, при които свидетелите очевидци се
намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на
законодателя.
Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и със
задълженията на Република България поети по силата на Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления.
4
В контекста на гореизложеното следва да се съобрази и трайната
практика на ВКС, според която са налице редица случаи, когато обвинението
именно по чл. 144, ал. 3 НК е било доказвано само и единствено въз основа
на показанията на пострадалото лице.
С оглед гореизложените принципни постановки съдът намира, че
показанията на св. Д., Р., Д. и В. заслужават пълно доверие, доколкото са
последователни, логични, без противоречиви, взаимно подкрепящи и взаимно
допълващи се.
Качеството на свидетел - очевидец се определя от възможността на
лицето да възприема пряко, директно определени факти включени в предмета
на доказване. В конкретния случай подсъдимия П. е отправял псувни, закани
за убийство към двамата пострадали- на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с
думите:
,,хххххх”,
„хххххх”
и към пострадалия Р. С. Р. с думите:
„хххххх”.
Ето защо за настоящия съдебен състав не възниква никакво съмнение
относно доказаността на авторството на деянието, както и доказаноста на
неговата обективна и субективна съставомерност.
По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва
да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва
да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че не
могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частите, с които
отрича да е извършил инкриминираното деяние, а именно, че не е заплашвал
никого със закана за убийство и че е изрекъл: „хххххх”.
Обясненията на подсъдимия, съдът намира да съставляват израз на
защитната му позиция, поради което и не могат да бъдат третирани като
годен доказателствен източник. Това е така, тъй като обясненията на
подсъдимия в посочените части се явяват изцяло изолирани и неподкрепени с
каквито и да било доказателствени източници, като същите с категоричност
се опровергават от показанията на свидетелите Д., Р., Д. и В. по отношение на
които съдът изложи съображения защо ги кредитира.
5
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед установената фактическа обстановка следва да се приеме от
правна страна, че подсъдимия П. на 22.07.2022 г. в гр.Р, като продължавано
престъпление на два пъти, се заканил на Д. Т. Д. с думите ,,хххххх, какво
правиш тук”, „хххххх” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, както и че на 22.07.2022 г. в гр.Р, се заканил на
Р. С. Р. с убийство, с думите „хххххх”, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3 , във
вр. ал.1 от НК.
По чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им
свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.
За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи и/или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи. Преценката следва да се прави по време на
извършване на деянието, а не след минаването на определено време.
За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Ако са налице и тези обстоятелства
следва да се мисли за по-тежко престъпление против личността, а не за
обикновена принуда.
От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. С
изречените думи на закана подсъдимия П. би могъл да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
В контекст на гореизложеното следва да се има предвид, че според
трайното разбиране в практиката / в този смисъл - Решение № 117 от
25.06.2015 г. по н. д. № 86/2015 г. на ВКС/, доколкото според ТР № 53/1989 г.
няма изискване деецът реално да се е уплашил, то няма изискване за
съставомерност на деянието и да е последвала промяна в поведението на
пострадалото лице.
В тази връзка значение има и практиката на ВКС, обективирана в
редица решения включително Решение № 398 от 02.11.2015 г. по н. д. №
840/2015 г. на ВКС, според която, доколкото според ТР № 53/1989 г. няма
изискване пострадалият реално да се е уплашил, то обстоятелството, че
същият не е побягнал, а е реагирал активно, не изключва съставомерността на
деянието.
От приетата за установена фактическа обстановка се установява, че са
6
налице всички от гореизложените елементи на фактическия състав.
От формираната по делото доказателствена съвкупност, кредитирана от
настоящия съдебен състав, по еднозначен и категоричен начин се установи
осъществяването на инкриминираното деяние от подсъдимия И. Г. П., както
от обективна, така и от субективна страна. От приетата за установена
фактическа обстановка е видно, че адресат на заканата са пострадалите Д. Т.
Д. и Р. С. Р..
В тази връзка следва да се съобрази, че в трайната практика, последвала
ТР № 53/1989 г. се приема, че дали определени фрази и изрази по своето
съдържание представляват закани с убийство се преценява с оглед човешки
критерии и възприятия за значението на думите. По мнение на настоящия
състав всички инкриминирани с обвинителния акт и приети за установени
изрази по техния смисъл, съдържание и експресивна натовареност
представляват не каква да е закана с престъпление, а именно закана с
убийство.
На следващо място съдът намира, че е налице и предпоставката
заканата да е „реална”, т.е. обективно да е от естество да предизвика
основателен страх. Съгласно трайната съдебна практика, заканата е реална
ако с оглед конкретно употребените думи и изрази, конкретната обстановка и
обстоятелства, при които е отправена, отношенията между страните, и всички
други обстоятелства, които могат да имат значение в процесния случай
пострадалото лице може да възприеме заканата не като хипотетична и
абстрактна, а като действително осъществима.
В този смисъл Решение № 173/05.12.2018 г. по дело № 625/2018 г. на
ВКС.
В тази връзка практиката е последователна, че заканата може да се
възприеме като безусловно реална и предизвикваща основателен страх, ако е
съпроводена с реални физически действия, които могат да се третират като
проявена форма на пристъпване към нейното изпълнение.
В този смисъл - Върховен касационен съд, Решение № 41/14.03.2019 по
дело № 117/2019 г. на ВКС.
Видно от установената по делото фактическа обстановка подсъдимия
П. се е заканил с убийство на свид.Т. и Р. и то с думи, многократно
повторени, които сами по себе си сочат на достатъчна сериозност на заканата.
Всичко гореизложено мотивира настоящия състав да приеме, че заканата е
била реална, тоест обективно е могла да възбуди основателен страх у св. Т. и
Р..
Деянието е съставомерно и от субективна страна и то при пряк умисъл
като форма на вината.
В тази връзка следва да се съобрази, че според трайно утвърдените
разбирания в доктрината и практиката, базирани на дадената в чл. 11, ал. 2
НК легална дефиниция при прекия умисъл деецът съзнателно се насочва към
7
причиняване на съответните обществено-опасни последици, като те са част от
съдържанието на умисъла и го обуславят. Тук е напълно възможно тези
последици да бъдат както крайната цел на дееца, като именно те го мотивират
да предприеме деянието, така и една междинна (опосредяваща) цел или
елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен
резултат, за които деецът е със съзнанието, че не може да не настъпят от
деянието, доколкото са неизбежен, сигурно настъпващ етап от реализиране на
крайната, главната цел.
От друга страна пак според трайната съдебна практика формата на
вината се извежда не от вербалните изявления на подсъдимото лице, а от
характера на реално, обективно извършените действия и обстановката на
тяхното проявление.
В този смисъл, съдът като съобрази гореизложените принципни
положения и спецификите на конкретния случай и по-конкретно изречените
при инкриминирания инцидент изрази от подсъдимия и тяхната смислова
натовареност и експресивност, съпровождането на словесните закани от
страна на подсъдимия съдът намери, че подсъдимият е съзнавал, че отправя
закана с убийство спрямо св. Т. и Р., съзнавал е, че тя предвид
съпровождащите заканата действия може да бъде възприета от адресата й
като реална и е целял именно това възприятие.
Не на последно място следва да бъде съобразено, че според трайната
съдебна практика във всеки случай на повдигнато обвинение по чл. 144, ал. 3
НК съдът дължи преценка дали се касае за закана с убийство отправена като
такава или до обикновен битов скандал и кавга. Съгласно трайната съдебна
практика разграничителния критерий е, че при заканата деецът цели тя да
бъде възприета именно като такава, докато при кавгата думите се използват
спонтанно, импулсивно, в резултат на афект и носят само висок емоционален
заряд и изразяват яд и гняв, а не цел да предизвикат страх у адресата.
Разграничението обаче следва да се направи на база съвкупна преценка на
всички обстоятелства по делото, включително отношенията между страните и
интензитет на сериозност на отправените думи и съпровождащите ги
действия.
В този смисъл - Решение № 175/11.11.2019 г. по дело № 774/2019 г.
на ВКС, Решение № 366 от 11.11.2015 г. по н. д. № 1178/2015 г. на ВКС,
Решение № 419/12.01.2015 г., н. д. № 1314/2014 г. на ВКС, Решение № 53 от
23.03.2016 г. по н. д. № 213/2016 г. на ВКС.
В процесния случай съдът като съобрази вида, съдържанието и нивото
на експресивност на използваните думи. Ескалацията на поведението на
подсъдимия П. обаче и последвалите от негова страна действия, тяхната
експресивност и интензитет говорят за поведение, което излиза извън
нормалната гневна реакция и съответно разкрива завишена степен на
обществена опасност, оправдаваща квалифицирането му като деяние по
смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
8
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 144, ал. 3 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на
дееца, той е осъждан, но е реабилитиран, пенсионер по болест, който се
грижи сам за себе си. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита
интензитета на експресивност и смислова натовареност на употребените
заканителни думи, които надхвърлят минимално необходимото за
съставомерност на деянието. В тази връзка следва да се посочи, че от
вниманието на съда е невъзможно да убегне, че процесното деяние е довело
да настъпването на негативни последици по отношение на адресата на
заканата – Д. Т. Д. и Р. С. Р..
При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е
неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което
налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК.
В аспект на горното, съдът намира, че за престъплението, извършено от
подсъдимия И. Г. П. по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК
спрямо пострадалия Д. Т. Д. следва да се отмери наказание по реда на чл. 54
НК в границите на минималния размер, а именно три месеца лишаване от
свобода. Предвид липсата на предходна съдимост у подсъдимия и
обстоятелството, че до този момент върху него не е въздействано със
средствата на наказателната репресия, съдът не намира за необходимо
наложеното наказание „Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно,
като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно
отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.
За престъплението, извършено от подсъдимия И. Г. П. по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК, спрямо пострадалия Р. С. Р. следва да се отмери наказание по
реда на чл. 54 НК в границите на минималния размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, като съдът не намира за необходимо наложеното
9
наказание „Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно и счита, че за
поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на
основание чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК съдът определи на подсъдимия И.
Г. П. едно общо наказание -най-тежкото, а именно три месеца лишаване от
свобода, като отложи изтърпяването на наложеното наказание на основание
чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
По-дълъг изпитателен срок според настоящия състав би се явил
непропорционален.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди подсъдимия И. Г. П., със снета от горе самоличност да
заплати на Д. Т. Д., от гр.Р, ул. „С” № 4, ет.3, ап.5, ЕГН **********, сумата от
1000 /хиляда лева/, представляващи направени разноски в хода на
производството – адвокатски хонорар.
Съдът осъди подсъдимия И. Г. П., със снета от горе самоличност да
заплати на Р. С. Р. от гр.Р, ул. „Г.Д.” № 36, вх.Б, ет.2, ап.4, ЕГН **********
сумата от 1000 /хиляда лева/, представляващи направени разноски в хода на
производството – адвокатски хонорар.
Съдът осъди подсъдимия И. Г. П., със снета от по - рано самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р държавна
такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни